Джон Варли
Демон (57)

ЧЕТИРИ

Откакто Крис живееше в Тара, караше най-често без бира. Бира се намираше в столовете, но само ако докажеш, че пиеш в извънработно време. А и бирата не беше за пиене. Чиста помия.

Сега в хладилниците на Тара имаше чудна бира. Навън бе жега. Студената биричка му се отразяваше прекрасно след дългия ден, посветен на Адам и най-вече на задачата да отвлича вниманието му от телевизорите, но съвсем дискретно.

Две-три бутилки бяха точно това, което се иска.

Не беше лесно да си затваря очите, че всичките му игри с Адам целяха най-вече да пречат на Адам да гледа телевизия. Страхуваше се, че прекарва прекалено много време с детето. Ставаше все по-трудно да го заинтригува и Адам все по-често се изморяваше от техните съвместни игри и се усамотяваше с играчките. Понякога, когато го грабнеше меланхолията, Крис смяташе, че Адам му се подиграва.

Типична параноя, реши Крис. Три-четири бири ще я притъпят.

Но най-лошото, най-ужасното нещо…

Понякога му идeше да напляска детето.

Постоянно се навърташе покрай Адам и го забаламосваше. Едно възрастно човешко същество може прекрасно да се развлича с детски игри, брътвежи и смях. Крис също поемаше доста, но всичко си има граници. Липсваше му компанията на интелигентни същества… не, не — грешка, не това беше точната дума. Липсваше му компанията на възрастни.

Така че когато Адам спеше, Крис така издивяваше от самота, че четири-пет бири бяха просто възможност да успокои обтегнатите си нерви.

Нуждаеше се от възрастни наоколо. Имаше разумно, интелигентно, приятно, двегодишно дете… и Ампаро и Суши. Останалите прислужници идваха и си отиваха и никога не разговаряха с Крис. Той допускаше, че се подчиняват на заповедите на Гея да го третират като мъжът-който-не-съществува. Само Ампаро и Суши бяха постоянни.

И двете бяха бавачки, когато пристигна Крис. Ампаро изглеждаше интелигентна жена, но не знаеше английски и нямаше желание да го изучава. Крис понаучи някоя дума испански, за да общува с нея, но това не задоволяваше неговия глад за общуване.

Що се отнася до Суши…

Не знаеше дали това е истинското й име. Тя беше идиот. Може и да е била супергений, преди да пристигне тук, но Гея й беше направила нещо. Белегът стоеше на челото й. Подутина под кожата с формата на обърнат кръст. Когато накрая Крис разбра, че съзнанието на Суши е празно като очите й, той докосна един ден подутината и изумен видя Суши да пада на пода и да се гърчи като епилептичка. След серия проучвания и щателни експерименти разбра, че това не е епилепсия, а древният първоизвор на удоволствието. Гея бе загнездила нещо като Снич в главата на Суши и го бе свързала с центъра на насладата. И Суши сега бе готова на всичко, за да изпада в екстаз. Ако го докосваше сама, не се получаваше, задължително трябваше да е някой друг. Май имаше необходимост да го прави три пъти дневно. Ако не го получаваше от Крис, тя се лепваше за Адам, който се заливаше от смях, когато Суши се сгърчваше на пода, стенеше и мастурбираше.

Така че се налагаше Крис да задоволява желанията на Суши по няколко пъти на ден.

За щастие, след това можеше да удари пет-шест бири, за да се успокои.

Наричаха я Суши поради една проста причина. Тя се хранеше само със сурова риба. Не задължително прясна. Нито изкормена. А и главите не я притесняваха.

Дъхът й беше ужасен.

На Крис му бе нужно известно време, за да свърже нещата. Яденето на риба беше условен рефлекс. Ядеш риба, получаваш удоволствие. Дълго време няма да яде нищо друго.

През тези дни телевизията беше охлабила хватката. Сега и Крис се появяваше, въпреки че никога не бе заставал пред камерите на Гея. Отначало, както и много други неща в Тара, това изглеждаше безобидно. Първо се появи като Костело във филм на Абът и Костело. Външността на Крис бе претърпяла само дребни промени — бе нисък и трътлест, но определено бе той. Гласът му беше хибрид от неговия и този на гостоприемника. На Адам му хареса. Дори и Крис се позасмя на моменти. Костело беше кретен, но приятен. Можеше да е и по-зле.

И стана.

Следващият етап бяха Лаурел и Харди, Гея игаеше Оли, а Крис — Стан. Крис внимателно анализираше плюсовете и минусите. Двамата комедианти питаеха добри чувства един към друг. Кой знае защо. На пръв поглед Стан изглеждаше идиот, но очевидно нещата бяха по-сложни. А Оли удряше силно и падаше често… но накрая той бе доминиращата фигура. Гея пак се опитваше да постигне нещо.

По-късно Крис започна да се появява и в някои роли под въпрос. Не самият злодей, но доста жесток. В някакво нищожно филмче се видя да удря Гея. Видя, че това притесни Адам, въпреки че детето си замълча. Адам прокара линия между реалността и фантазията… но тя бе доста мъглява. Гея бе толкова забавна, весела, голяма, безобидна и му подаваше чудесни играчки през прозореца на третия етаж. Защо трябва Крис да я бие? Нямаше значение нито съдържанието на филма, нито фактът, че двуметровият Крис се нанасяше седем пъти и половина на Гея-Монро и едва ли би могъл да я малтретира.

Сега бе сигурен, че ще загуби в маратона с телевизията. Та щеше да спечели надпреварата за съзнанието на Адам.

От срещата с Чироко бе минала една година. А можеха да станат и две.

Тогава ще е твърде късно, сто на сто.

Би живнал, ако знаеше, че Чироко и армията й вече са на път към Хиперион. Но Гея трябваше да го извести за това чрез вестоносец. Би могъл да усети нещо от програмата на телевизията. Адам спеше, а Крис седеше пиян пред екрана. Даваха „Наполеон“, версия от 1995 година, непроменена, и пълчищата маршируваха към Ватерло.

Но Крис беше твърде фиркан, за да забележи това.