Джон Варли
Демон (24)

ДЕВЕТНАЙСЕТ

Докато траеше дългият полет над Океан, Гея седеше като вцепенена в чудовищния си стол и съзерцаваше ледния запад. Всички обитатели на Пандемониума стъпваха на пръсти. Никога не я бяха виждали такава. Тонове забавление — това бе Гея, независимо от склонността си да стъпква някои неща. Камари смях — това пак бе Гея, с нейните пищни церемонии в чест на свещениците, с умението й да накара цялата тая сган да се пръска от самодоволство, да си въобразява, че тя е пъпът на света. Гея клетвено ги уверяваше, че са тук, в Пандемониума — точно те и никой друг, защото само те притежават ясен поглед върху нещата, само те разбират истинската вяра, — за да я приобщят към Абсолютната истина или, с други думи, да й разяснят брилянтните си проникновения за теологията. А когато те наистина се вържеха на лафовете й, тя се разяряваше като комарджия при вида на асата, изплъзващи се от ръкава на тъп селяндур, започваше да сипе богохулства и да отхапва главите на тъпаците.

След това ги изплюваше — за възкресение — и след десетина рота се появяваше някакво мяукащо същество, на което тя заявяваше, че е Распутин или Лутер, и тържествено му изпяваше Евангелието на неговата вяра и го пускаше по света.

Свещениците живееха по-дълго от зомбитата, чието време на полуразпад бе около килорот. Но въпреки това, дори те достигаха оная точка, когато си твърде уморен, за да вършиш друго, освен да лежиш и да трепериш, което си беше смешно, но само за кратко, така че на Гея й се налагаше да сменя безброй пъти Лутер и Распутин.

На всички им харесваше.

Но в края на пътуването на Царя Гея представляваше един ужасно уплашен петнайсетметров специален ефект.

Разбира се, това се дължеше на Океан, който бе Враг. Почти съратник на самата Чироко Джоунс. Нямаше начин Гея да се чувства добре, докато Царят лети над хиперборейските предели на Океан.

Честно казано, близостта до Океан не се отразяваше добре на повечето Пандемониуми. За да се чувства Великата комфортно, трябваше Океан да е далеч от обсега й, а не да се издига застрашително като гигантска стена от айсберги. Мнозина от най-преданите подмазвачи се разхождаха наоколо с превити гърбове. Ако от тръпки по кожата можеше да се печели, те биха натрупали цяло състояние.

Но после Царят излезе от зоната на здрача и се понесе над Ключ Сол — най-югозападния район от осемте района на Хиперион, и само триста километра го деляха от Ключ Ре Минор, където се бе настанил Пандемониумът. И може би Гея направи нещо със слънчевите панели, които непрекъснато насочваха слънчевите лъчи към плодородния Хиперион, или просто се усети нейното огромно облекчение — когато една исполинска божествена твърд въздиша от облекчение, усещаш го чак до мозъка на костите си, братко… Но този ден, все така безкраен и неизменен, изведнъж сякаш грейна.

Внезапно заваляха заповеди и всички започнаха да се надпреварват кой да е най-бързият дупелизец.

— Вино! — изтръби Гея. — Нека рукне в изобилие! — И от дванайсет шашнати винари в хилядите протегнати чаши бликна ароматно шабли.

— Храна! — избоботи Гея. — Изсипвайте с огромните рогове на изобилието! — И така, маслото се топеше с тонове, а зърното се изсипваше с кофи във въртящите се стомаси на трийсет барабана за пуканки, бивши бетонобъркачки. Нагорещените жълти топчета се взривяваха, заливаха земята и потъваха в търбусите на легиони продуценти, които тутакси забравяха вкуса на прясната филмова лента, омагьосани от лудостта да нагъват пуканки. Десет хиляди наденички зацвърчаха върху стотици скари, а от цицките на каруцарите потекоха реки от течен шоколад.

— Филми! — изръмжа Гея. — Нека това да бъде кинофестивал на Царя, най-изумителното целулоидно празненство на всички времена! Пуснете филмите на три екрана едновременно, отменете забраната за пускане по списък и вдигнете цените на билетите!

После започна за изрежда заглавията: Царят на царете, Исус Христос — Суперзвезда, Назарет, Витлеем, и така нататък, все в същия дух. Отначало свещениците мюсюлмани, евреи и мормони възроптаха, но бързо забравиха за недоволството си сред всеобщото ликуване.

Пък и кой би могъл да се оплаква? Царят пристигаше. Имаше вино, храна, филми и Гея беше щастлива. Какво повече би могъл да иска Пандемониумът?

Но тогава се появи и още нещо.

Около десет минути преди очакваната поява на Царя, точно в разгара на празненството, Гея се надигна, направи четири несигурни крачки, посочи към небето и се захили.

— Тя идва! — този писък на Гея стана причина затворите на десет болекса и арита да щракнат и предизвика тръпки на ужас по гръбнаците на всички в радиус от десет километра, които имаха гръбначен стълб, заради който си струваше да пълзят.

— Тя идва, идва, идва! — С подскоците си Гея породи нещо като земетресение със сила седем-осем бала по скалата на Рихтер. Барът се срути и кранът с камерата се олюля. — Това е Чироко Джоунс. След двайсет години най-после успях да я предизвикам на двубой!

Всички зяпнаха нагоре и скоро тумбестото прозрачно самолетче се показа с бръмчене и закръжи на километър височина.

— Слез! — гърмеше Гея. — Хайде, безмозъчно чудо! Слез и изяж червата си, воняща предателко, убийце… Ела при мен.

Самолетът просто кръжеше.

Гея си пое дълбоко дъх и продължи.

— Той ще се научи да ме обича, Чироко.

Пак нищо. Всички започнаха да недоумяват дали Гея не бърка. С години им бе разправяла за Чироко Джоунс, но тя едва ли е толкова безинтересна.

Гея затича из Пандемониума и започна да замерва самолета с каквото й падне: канари, слонове, машина за пуканки, Бригхам и петима Крадци от свитата. Разбира се, не улучи.

Самолетът размаха крила, гмурна се и пикира. Установи се на височина сто метра и забуча. Не беше за вярване, че ще напада, но на стадото от люде, поглъщащо от години насам поне четири екшъна седмично, тази сцена им се стори странно позната. Навяваше смътни спомени за въздушните боеве в „Мостовете над Токо-Ри“ или по-скоро за самолетната каскада над големия шлеп по Аризона в „Тора! Тора!“ Или на стотици въздушни атаки, само дето най-често всичко е снето от въздуха и разцъфтява пред очите в ярки багри, а не от земята, където за мигове нещата стават неспасяеми.

Редицата от храмове бе срината почти мигновено от умните самонасочващи се ракети, които влизаха през порталите, за да експлодират пред олтарите. От самолета се стреляше и с някакви дяволски куршуми, които преследваха целта.

После Чироко направи завой и се стрелна толкова ниско, че ако хвърчеше над поле, щеше не само да вдигне пушилка, но и да го изоре. И отново, по-бърза от вятъра, бълваше огън и изстрелваше нови ракети, но се връщаше далеч назад, за да има време да види връхлитащата „буря и натиск“. После се засили почти вертикално нагоре и пусна три тлъсти бомби, които продължиха да летят нагоре, докато станаха почти невидими, после спряха и започнаха да падат. Нямаше как тя да ги е насочила. Беше свръхестествено, просто невероятно, но се стовариха точно върху сцени едно, две и три. Раз-два-три — и всичко бе само история.

Човеците и хуманоидите бяха ужасени, а фотоманите — екзалтирани. Какви кадри само! Започна боричкане за стъпалата на хеликоптерите, от които във въздуха забръмчаха по пет-шест панафлекса, копнеещи за истинския кадър. Изснимани бяха много фантастични ленти с ракетите от гледна точка на самите мишени — безброй уникални кадри. Жалко само, че нищо от материала не оживя.

Пандемониумът се задушаваше от дима и не се знаеше какво се кани да предприеме Чироко. Чуваха звука от двигателите й, който пак се усили. Отново бе над тях. От корема на самолета се изсипа течен огън. Изви се във въздуха… и падна на стотина метра от касапницата в полукръг, в чийто център бе Пандемониумът. По-късно оцелелите твърдяха, че това едва ли е било грешка. Джоунс бе дяволски прецизна. Просто демонстрира сила и им даде повод за размисъл. Повечето щяха още дълго да помнят за напалма.

През цялото това време Гея дори не се помръдна. Навъсила огромни вежди, наблюдаваше разрухата. При четвъртата атака избухна в смях, по-ужасен от виенето на бомбите и съсъка на огъня.

Джоунс прелетя за пети път. За миг смехът секна — когато избухнаха Архивите. Лумнаха двайсет хиляди касети с филми. Десет хиляди редки копия, повечето уникати. С една бомба Чироко Джоунс заличи два века от историята на киното.

— Спокойно! — извика Гея. — Имам копия на повечето филми. Оцелелите, сврели се под отломките, смътно разбраха, че май утешава тях. Въобразяваше си, че и те изпитват същата покруса, а всеки би изтъргувал до метър всичките филмови ленти на света само за да се измъкне от този кошмар. И Гея отново избухна в смях.

Самолетът връхлетя за пореден път. Някои предусещаха, че това е за последно, а някои дори любопитно надигнаха глави.

Джоунс се приближаваше на постоянна височина. Изстрелваше ракетите по две, все в Гея — но те винаги я подминаваха на косъм. Приличаше на цирков номер — ракетите прелитаха покрай ръцете, глезените, коленете на Гея. Самолетът не спираше да напада, а богинята не спираше да се смее.

Откосът прониза гръдта й. Тя се изсмя още по-силно. Джоунс сякаш гърмеше по нея с десет топа, а Гея стоеше като скала, окървавена, цялата надупчена.

И на всички им беше ясно, че ни най-малко не е наранена.

Самолетът се стрелна във висинето, докато не се превърна в песъчинка, и отново започна да кръжи.

— Аз пак няма да го нараня, Чироко! — извика Гея. После се погледна, намръщи се и се обърна към главния електротехник, който надничаше зад гърба на пронизания от куршуми гигантски стол.

— По-добре да започваме второ действие — каза му тя. — И събери екипа гримьори. Ще имат много работа.

Той не се помръдна, а Гея сърдито дръпна стола, зад който изпадна половин електротехник.

И тя закрачи сред пламъците, бълвайки заповеди.

 

— Хубаво — отсъди накрая Чироко. — За момента идеята може да е добра.

Нямаше го дивия възторг на Нова и Конъл след победата над бръмчащите бомби. Чироко с половин уста ги беше попитала дали да действа и те се бяха съгласили също с половин уста. И тя атакува с хладно упорство, заради което сега всички, дори Чироко, се чувстваха леко потресени. Чироко усети омраза едва когато стреля по звяра, наричащ себе си Гея. Копнееше да унищожи чудовището. И се питаше дали останалите се досещат защо се е решила на тази зрелищна, но неефективна демонстрация на сила.

Гея не можеше да бъде убита по този начин. Дори да седнеше върху атомна бомба, пак щеше да възникне от пепелта. Не беше безсмъртна. А луда. И с всеки изминал ден все повече полудяваше. Нямаше да издържи още дълго… само още около стотина хилядолетия.

Но на Чироко това й беше работата — да я убие.

Гледаха към пламтящите руини на Пандемониума. Само една сграда бе останала незасегната. Несъмнено, съграденият от злато и платина „палат“, за който бе споменал Снич. Тук ще настанят Адам, вероятно в креватче от чисто злато, украсено с диаманти колкото гъши яйца.

— Защо просто не я измъкна оттам? — попита тихо Конъл.

— Грешиш — каза Чироко. — Ако бях унищожила палата или Гея, ангелът-зомби просто щеше все така да си лети, прекалено ниско, за да хванем Адам. А накрая щеше да се разпадне на части и тогава Адам щеше да умре.

— Не разбирам — призна Конъл. — Тя каза: „Слез долу и се бий!“ Е, ти се би. Тя какво очакваше? Да кацнеш и двете да направите турнир по канадска борба?

— Конъл, стари приятелю… не знам. Може би е искала точно това. Стори ми се, че…

— Какво?

— Че иска да отида при нея с меч в ръка.

— Едва ли — каза Конъл. — Звучи налудничаво. Не знам как да го изразя. От това, което си ми разказвала за нея, бих помислил, че… Просто не смятам, че тя не би ти оставила никакъв шанс.

Чироко въздъхна.

— И аз мисля така. А и Габи казва… — тя замълча, когато забеляза странния поглед на Робин. — Все едно, Гея няма да ми каже какво иска. Аз сама трябва да разбера за какво става дума.

Отново настана тишина и всички се загледаха в разрушенията. Долу бяха намерили гибелта си хора, животни. Човеците се бяха отдали в служба на злото, така че в сърцето на Чироко нямаше жал. Но тя не изпитваше нито гордост, нито задоволство.

— Май ще повърна — обади се Нова.

— Съжалявам, дете. Предстои ни целият път обратно.

— Не съжалявай! — извика Нова, едва сдържайки сълзите си. — Аз исках да ги убиеш, всичките! Харесваше ми, когато ги убиваше. Просто… просто имам слаб стомах, това е. — Тя подсмърчаше и гледаше виновно Чироко. — И не ме наричай дете — прошепна и отиде да се свие на задната седалка.

Настъпи кратка, конфузна тишина, нарушена от Крис.

— Ако питате мен — каза той, — иска ми се да не го беше правила. — После стана и последва Нова.

— Е, аз пък съм доволна — обади се Робин. — Само дето малко стреля по Гея. Велика Майко, какво чудовище!

Чироко едва я чуваше. Нещо я човъркаше, нещо не беше наред. Крис обикновено не критикуваше действията й.

После, като се замисли, той всъщност не я критикуваше…

— Крис — започна тя и извърна креслото си. — Какво искаше…

— Може би ще прозвучи грубо. — Той махна с ръка и сви рамене. — Някой трябва да се грижи за него — каза Крис и отвори вратата.

— Не! — изкрещя Чироко и се спусна към него. Но твърде късно. Вратата се бе затръшнала. Не й остана друго, освен да наблюдава ужасено как парашутът се отвори и Крис се понесе към Пандемониума.

Крис и Адам се докоснаха до земята почти едновременно.