Джон Варли
Демон (25)

ЕДНО

Зомбитата бяха настанени в отделни клетки, строени в редица на двайсетина метра разстояние.

Чироко зададе с неохота въпроса, но знаеше, че е длъжна да пита.

— Тези… бяха ли вече мъртви?

— Не, Капитане — отвърна Валия.

— Какво правеха?

От разказа на Валия й поолекна. Робството бе древно зло, от което човеците така или иначе може би нямаше да се отърват никога.

Въпреки това, забележката на Валия за правата и справедливия съд я нарани. Нарани я, защото на Гея подобни неща не съществуваха, а без наличието на известни правила тия човекоподобни животни май са способни на всичко — включително и да убият първите срещнати единайсет души. Чироко не беше толкова глупава, че да жали. Но бе изнурена от убийства или от издаването на заповеди за убийства. Започваше да става прекалено лесно. А тя не искаше да играе ролята на Бог.

Искаше само да я оставят на мира. Да отговаря единствено за себе си, за никой друг. Жадуваше за пълно усамотение, за двайсет години самота, за да измъкне уплашената си душа и да измие греха от себе си. Вече не обичаше да я наричат Чироко Джоунс.

Копнееше да скочи заедно с Крис там, където я чакаше сигурна смърт. Останалите едва я бяха удържали.

Все още се колебаеше дали това бе стремеж към самоубийство или гневен изблик. Яростта и отчаянието бяха по равно. Толкова би било хубаво да отдъхне.

Но сега й предстоеше друга битка.

Може би последната.

Зомбитата се щураха безцелно. Тя се бореше с обзелата я слабост, успя да я победи, но не и преди Валия да забележи.

— Не се чувствай отговорна — изпя Титанидата. — Не е твое дело.

— Знам.

— Това не е твоят свят. Не е и нашият, но ние не изпитваме угризения, когато го прочистваме от подобни животни.

— Знам, Валия. Не говори повече за това — каза Чироко.

Истина бе, че тези мъже си бяха заслужили смъртта. Но с примитивна и алогична увереност Чироко вярваше, че това никой не го заслужава. Беше смятала бръмчащите бомби за най-гадните същества, докато Гея не създаде зомбитата. Изведнъж бръмчащите бомби заприличаха на мили котета.

— Какво имаш предвид? — попита Нова. Чироко я погледна. Хлапето бе леко позеленяло, но се държеше. Чироко не я упрекваше — зомбитата не се възприемаха лесно.

— Просто обсъждахме… смъртното наказание. Няма значение. Знаеш ли, не е необходимо да стоиш тук.

— Искам да ги видя как умират.

И отново Чироко не се учуди. Нова бе демонстрирала талант да се бие, но не понасяше кървища, което бе похвално. Но зомбитата бяха съвсем друга работа. Не знаеше мотивите на Нова, но подозираше, че имат нещо общо с оня филикостер в Таксидо Джанкшън. А що се отнася до Чироко, за нея убийството на зомби бе високохуманен акт.

— Да започваме — нареди тя. — Докарайте първия в камерата.

Роки и Кларинет закачиха клетката за въже и я завлякоха до нещо като гараж на около километър разстояние. Колибката имаше няколко прозореца, стълба към покрива и люк, освен това бе достатъчно добре уплътнена. Набутаха вътре клетката и затвориха вратите. Кларинет провери откъде духа вятърът и обяви, че посоката е приемлива.

Целта на заниманието бе да открият какво бе изтребило зомбитата с такава неумолимост. Изглеждаше невероятно да са необходими всички съставки от любовния прах на Нова.

Имаше много въпроси. Чироко се надяваше да не се налага често да търси отговор, но знаеше от горчив опит, че някои неща, които на пръв поглед приличат на чудеса, най-често са каруцарските шеги на Гея.

Една от съставките бе кръв. Но чия? Рецептурата включваше и косъм от едно определено място. Дали това имаше важно значение? Или и косата на Нова би свършила същата работа?

Можеше да е и по-зле. Гея мреше да планира нещата. Нова също беше планирана. Тя бе дъщеря на Крис и Робин, но своего рода непорочно зачената. Гея си падаше и по още по-перверзните планове. Като нищо само кръвта и окосмяването на Нова бяха ефикасни.

Все още не бе решила дали да го каже на Нова.

Първата част беше лесна. Чироко се качи на стълбата, приотвори люка и ръсна определено количество тамян или „бенджамин“, както го наричаше Нова. Слезе долу и всички се струпаха около прозорците.

Зомбито не реагира.

— Добре. Продухайте камерата и после нека опитаме с чер пипер.