Джон Варли
Демон (23)

ОСЕМНАЙСЕТ

— Ще трябва някой ден да го огледаш отблизо — каза Конъл на Нова, която се беше втренчила в южния централен кабел на Мнемозина. — Едва ли си виждала нещо подобно.

— Оттук изглежда малък — отбеляза Нова. — Като нишка.

— С дебелина само пет километра. В стотиците й жици обитават растения и животни, които никога не слизат на земята.

— От майка ми знам, че някога Чироко Джоунс е покорила един от кабелите. — Нова изви врат, загледана в точката, където кабелът се свързваше с арковидния покрив на Мнемозина. — Чудя се как.

— Били са заедно с Габи. Но са се изкачили по кабел с друг наклон. Като този отпред. Оттук не се вижда добре вътрешността на спицата. От Чироко знам, че на такива кабели се крепи Гея.

— Защо е такова мъртвило?

— Заради пясъчния червей, който може да чисти зъбите си с Еверест.

— Смяташ ли… — Тя замълча и се прозя шумно. — Според теб ще го видим ли?

— Ей, защо не поспиш?

— Добре съм.

— Не, трябва да поспиш. Ще те събудя, ако се налага, а след два рота би могла да ме смениш.

— Колко е един рот?

— Почти час.

— Добре. Благодаря ти. — Тя се обърна леко в седалката.

— Как е ръката ти? Искаш ли пак да я видя?

— Добре е. Само е ударена. — Тя го дари с уморена, приятелска усмивка.

Затвори очи и след миг вече спеше. Конъл й завидя. На него му трябваше поне минута.

Загледа я. Така, в съня, тя изглеждаше дори по-млада от своите осемнайсет.

Лицето й все още беше момичешко. Имаше чертите на майка си — леко вирнат нос, същия овал. Когато очите й бяха затворени, приликата й с Крис бе почти неуловима.

Побърза да отмести поглед, когато очите му се спряха на линията на гърдите, закръглените бедра и дългите крака. Лице на дете и тяло на жена — това беше Нова.

— Препоръчително е — обади се компютърът. — Забелязан е вражески летателен апарат…

Конъл натисна бутона за елиминиране и погледна Нова. Очите й трепнаха, след което тя лекичко изхърка и се настани по-удобно.

Компютърът пак изплещи някаква глупост. Дълга памет имаше проклетникът. Помнеше резултатите от въздушната война на Чироко с бръмчащите бомби, ето защо предупреждаваше Конъл за наличието на база, празна от осемдесет години насам. Чудовищата обичали да киснат в централните кабели. Висели там с години и чакали своя шанс. За да запалят двигателите е трябвало да получат начално ускорение. Тия примитивни ракетни двигатели са нямали нищо общо със суперрафинираната горелка, която тихичко бръмчеше отзад.

Добре е, че всички вече са изтрепани.

И въпреки това, нямаше ли да бъде забавно, ако…

Конъл се вгледа в централния кабел и видя към пясъка да пада дребна прашинка. Премигна, потърка очи и тя изчезна. Продължи да наблюдава и поклати глава. Лесно се забравяше колко огромен е кабелът. Какво очакваше да види? Гроздове бръмчащи бомби?

От друга страна, каква беше, по дяволите, тая прашинка?

Претърси с радара, но всуе. Погледна нагоре, към Ангела, който носеше Адам. Там нямаше нищо нередно.

Някакъв импулс го накара да форсира двигателите и бързо да се изкачи на шест километра височина.

И радарът запиука.

— Внимание — обади се компютърът. — Четири — корекция, пет — неидентифицирани летателни апарата. Корекция, три, неиден… — корекция, четири…

Конъл изключи гласа, който представляваше само някакво разстройство на апаратурата. Графичният дисплей щеше да му каже много повече неща.

Но не му каза. В долната част на екрана видя ясно две мигащи светлини, които се носеха към него. После станаха три… четири. Компютърът изписа „ВКЛЮЧЕН АНТИРАДАР“.

Сигурно са Водни кончета или пък Чироко, която се връща с Богомолката. Предположи, че тя може да управлява и три самолета на автопилот, но защо не го бе уведомила? А бръмчащите бомби не можеха да разстроят радара.

— Дръж се, Конъл — промърмори той. Простата истина бе, че нямаше понятие от бръмчащи бомби. А вярата, че нещата на Гея са застинали и не се променят, е сигурен начин да намериш смъртта си.

— Събуди се — разтърси той рамото на Нова, която бързо дойде на себе си.

— Чироко, на екрана виждам неидентифицирани обекти. Поне четири, вероятно пет. Не отговарят на запитванията. Приближават се със скорост около… петстотин километра и използват антирадар. Изкачих се на шест километра, в случай че… че предприемат враждебни действия. Аз… — Той замълча и избърса потта от челото си. — По дяволите, Чироко, какво ли е това?

И двамата с Нова се ослушаха, но не чуха нищо. Нова загледа небето над тях, но за щастие бързо се отказа и се зае да търси екипировката за екстрени ситуации.

— Чироко, чуваш ли ме? — Отново тишина. Вероятно е извън самолета. А може би го чува и вече е тръгнала към радиото. — Чироко, ще ги отклоня от Адам и после ще стрелям. Оставям отворен канала за връзка. — Нова му подаваде шлем и гети. Той надяна само шлема. — Остави, нямаме време. Закопчай колана и чакай.

Веднага щом тя изпълни указанията, Конъл стрелна самолета нагоре като ракета.

— Избягахме им — забеляза той. — Бяха се насочили към земята, значи сега трябва да са отзад и не мисля, че…

— Виж! — извика Нова и посочи напред и вляво.

Летеше право към тях, пикираше като ястреб и все повече се уголемяваше.

Конъл направи отчаяна маневра. Бръмчащата бомба префуча с рев покрай тях. Конъл зърна зейналата уста на акула и размахани крила. Блъсна ги горещата струя от опашния й ауспух, после Конъл зави и наклони машината, за да виждат по-добре.

— Защо не стреля? — попита Нова.

— Аз… забравих за оръдията — призна си той. — Виждаш ли нещо?

— Да. Първата се обръща, другите четири…

— Видях ги. — Четирите се издигаха нагоре в сгъстен строй. Това върна Конъл назад, в един мразовит зимен ден. Тогава беше на десет, а асовете на „Сноубърдс“ летяха крило до крило и се обръщаха като един в зимното небе. Летяха нагоре, също като тези, и в най-високата точка…

… бръмчащите бомби се разпръснаха, сподиряни от димни струи, които разделиха небето на четири.

Сега Конъл ги бе уловил всичките. Образите бяха ясни — компютърът, първо измамен, вече бе влязъл в крачка. Дяволски късмет бе, че има радар. Тия гадини са адски повратливи.

Почувства се безпомощен. Двамата наблюдаваха почти хаотичното движение на точките върху екрана. Конъл надушваше, че му се готви удар, и би трябвало да се подготви за ответна маневра. Но не бе водил досега въздушни битки.

Избърса изпотени длани в панталоните си и се замисли.

Какво знаеше за бръмчащите бомби?

— Те са големи и тромави, не са оборудвани за въздушни сблъсъци — каза веднъж Чироко. — Падат си по челните удари. Трябваше да внимавам, защото май не им пука дали са живи или мъртви. Една се опита да ме ликвидира по този начин и извадих дяволски късмет, че не успя.

Хубаво, съществото, което ги нападна, беше наистина голямо — вероятно три пъти по-дълго от малкото Водно конче. Но тромаво и бавно? Отново се вгледа в извиващите се следи в небето. Смяташе, че е по-бърз от тях, и разбира се по-маневрен, но въобще не изглеждаха толкова тромави.

— Едно идва отзад — предупреди Нова.

— Виждам. — Обмисли няколко варианта, търсейки правилното решение. Целият му опит се изчерпваше с въздушните боеве от филмите. Там враговете се лепват за опашката ти и стрелят. Но тъй като бръмчащите бомби нямат оръдия, това не би им вършило работа.

Почувства се по-добре. Позабави се, позволи на преследвача да се приближи и направи няколко щури завоя и пикирания, като не изпускаше от очи останалите. Врагът повтори всяко негово движение, но по-бавно и неточно. Увереността му нарастваше. Добре, значи трябваше да…

Рязко придърпа ръчката и се изви нагоре, усещайки пресата от пет „жи“ да притиска тялото му към седалката. Направи лупинга, а бръмчащата бомба го последва, но в по-широк кръг и леко се забави, когато Конъл направи десен завой с осем „жи“, пикира, внезапно се разклати… и тогава то се озова почти под него…

Нещото беше пред очите му и Конъл крещеше заедно с канонадата от своите оръдия. Продължи да крещи, следвайки лудешкия вражески танц. А после бе залят от оранжев пламък и се втурна нагоре. Профуча през черния дим и видя как бръмчащата бомба пада с едно откъснато крило спираловидно към земята на десет километра по-долу.

— Също като във филмите — изръмжа той. Нова подскачаше на седалката и издаваше странни звуци, каквито никога не бе чувал, но знаеше, че това са викове на триумф, още преди да е видял нетърпеливия пламък в очите й. Ама че темперамент! Конъл затова я обичаше.

— Конъл! Конъл, чуваш ли ме?

— Тук съм, Чироко.

— Излитаме след около две минути. Как е при вас?

— Току-що ударих една бръмчаща бомба, Капитане. — Той не успя да скрие гордостта си. — Има още четири. — Погледна към Нова и очите им се срещнаха. За част от секундата по лицето й се плъзна лукава усмивка, която казваше страхотен си. Бяха близки както никога досега. А после тя пак се загледа в небето.

— Няма как да се насладим на гледката — каза Чироко.

— Мисля, че ще се справим, Капитане.

— Три идват в гръб — обади се Нова.

— Виждам ги. — Забеляза ги и на екрана на радара. Чудеше се какво ли кроят и къде е останала четвъртата бомба.

— Ще проверя какво знае Снич по въпроса — обади се Чироко. Конъл не си направи труда да отговори. Пак направи широк лупинг и би могъл да уцели последната бръмчаща бомба на преследваческата формация, но не го направи, тъй като трябваше да пести мунициите.

Ето защо ги поведе във весело преследване през небесата, като те първо се строиха в редица, а после, когато Конъл набра височина, се прегрупираха. Все още се притесняваше за четвъртата бръмчаща бомба. Нямаше я на екрана. Хрумна му нещо.

— Една от бомбите може би лети към теб, Капитане — каза той. — Май ти готви клопка.

— Ще го имам предвид, благодаря.

А противниците му пак се озоваха зад него. Той планираше стратегията си и реши, че този път може да отстрани една или две. Преследваха го по петите, наредени в индианска нишка. Издигна се нагоре, отначало бавно, но видя последната бързо да повтаря движението му. Това не му хареса. Тогава самолетът му се килна наляво и Конъл здраво се вкопчи в ръчката. През прозореца видя пробой в крилото, точно до оръдието. Появиха се още две дупки и нещо със свистене проби жилавия покрив над главата му. Погледна нагоре и видя късче небе.

— Те стрелят по нас — изкрещя Нова.

Следващите двайсетина секунди Конъл действаше машинално. Земята го заобикаляше отвсякъде — веднъж отстрани, после отгоре, след това се завъртя около него. Това трябваше да свърши работа. За миг видя едното същество, стреля и не уцели. Огледа се — и трите бяха изостанали, но пак го настигаха.

Може би просто трябва да избяга. Едва ли ще развият максималната му скорост. Благоразумието е най-добрата страна на храбростта и всичко това…

Но го притесняваше пробитото крило. Водните кончета са неимоверно жилави, но всичко си има граници.

Сви рамене и натисна газта до дупка.

— Пред теб е!

Нова трябва да има невероятни очи. Конъл би забелязал, но прекалено късно — в действителност не я видя, докато не изпълни цялото му полезрение, една уста като зинала пропаст, бълваща към тях малки огнени топки. Но успя да реагира и се стрелнаха на около метър под търбуха на четвъртата бръмчаща бомба. Чу се експлозия и Конъл рискува да погледне назад. Тактиката не ги подведе. Тяхната нападателка се беше сблъскала челно с третата, която ги следваше по петите. Плачевните им останки, които падаха към Мнемозина, с нищо не напомняха самолети.

— Конъл — чу се загриженият глас на Чироко, — според Снич може и да са въоръжени. Не зная доколко е вярно.

— Благодаря! — извика той и пикира сред свистенето на куршуми. Летеше надолу, като правеше най-невероятни завои. После нещо проби корпуса и рекушира някъде вътре. Кабината се изпълни с парлив дим, а Нова закрещя и затропа с крака.

— То е живо, живо е! — пищеше тя, но Конъл нямаше време да й обърне внимание. Играта на гоненица продължаваше. Но при първа възможност погледна към Нова. Тя се бе овладяла и бясно тъпчеше нещо черно, шавливо, димящо и устато. Нещото хапеше Нова по краката. Видя, как тя го затисна с една гета и продължи да го тъпче.

Чу се гръмна като от бомбичка и кракът на Нова изхвърча така високо, че я перна по брадичката. Свирукането, което се чуваше откакто бяха ударени, премина в писък и гамашът хлътна в дупката на пода, голяма колкото бейзболна топка.

Нямаше време да се притеснява за това. Беше почти аут. Спря падането и прелетя над пустинята със седемстотин километра в час, на петдесет метра над дюните. Лявото крило скимтеше в агония.

И все още нямаше време да мисли, защото те пак се бяха лепнали за него и продължаваха да стрелят.

— Добре, по дяволите — рече си Конъл. — Сега пък аз съм луд. — Наистина беше бесен и вече не му пукаше. И така, той отново пое нагоре и избягвайки удара с цялото си умение, продължи да се издига, докато реши, че има достатъчно пространство. После сне газта и натисна ръчката напред до дупка.

За миг останаха в безтегловност, после силите на притеглянето ги залепиха към предпазните колани. Носеха се към земята, която не бе много далече. Пет „жи“, шест, седем. При десет „жи“ лицата им почервеняха като околните пясъци, които с агонизираща мудност се въртяха около тях. Навън крилото стенеше, а вътре Конъл се чудеше дали е успял да пикира достатъчно близо. Дано бръмчащите бомби го следват и види късчето небе да се плъзва под носа му.

Видя небето да изниква под нозете му, после да нараства. Подсъзнателно чу два взрива зад гърба си и се усмихна, но мисълта му се движеше все още бавно. Ако е преценил правилно, бръмчащите бомби току-що са се сгромолясали.

След това полетя хоризонтално, с главата надолу. Пясъците бяха толкова близо, че ако вдигнеше ръка, можеше да ги докосне.

Весело подкара Водното конче нагоре, за да си осигури възможността пак да се обърне. Погледна към Нова, цялата позеленяла. Може би и той щеше да се чувства така, ако имаше време, но сега го тревожеше крилото. Бавно издигна самолета на височина един километър, като на три пъти намали, защото лявото крило започваше да плющи. Самолетчето подскачаше като кола по селски път. Отново погледна наляво, видя, че крилото едва се крепи, и спря двигателя. Носеха се мълчаливо във въздуха.

— Вън! — изкрещя той и я видя да се хвърля към вратата. Забравила бе да откопчае колана си. Конъл изби с един удар закопчалката, видя как Нова изскача и чак след това и той се катапултира.

Започна да брои до десет — на седем осъзна, че никога не е скачал с парашут, и зъбите му затракаха — и дръпна кордата. Парашутът се изду, дръпна го силно и Конъл успя да поеме дълбоко въздух. Огледа се, видя двойката огнени стълбове там, където се бяха сгромолясали преследвачите им, и яркия оранжев купол на парашута на Нова.

Беше уцелил пет от пет.

* * *

Гея почервеня от яд, щом чу новината.

— Той е застрашил живота на моето бебе! — кресна тя и закрачи натам-насам по утъпканата земя на Пандемониума. Всичко живо гледаше да се дръпне от пътя й. Някои успяха.

— Кому мисли, че служи, той? — вилнееше Гея. — Никакви рискове, никакви рискове с това дете! Нима не го казах ясно?

Чуха се поощрителни викове. Болексите се бутаха напред, за да хванат по-близък кадър, катереха се един върху друг като бръмбари в буркан.

Тя вдигна ръка и настана тишина, чуваше се само жуженето на камерите. Сви юмрук с размерите на вагон и от небето изтрещя светкавица, която я огради с пурпурен ореол. Лицето й се сгърчи от злоба, издърпа ръка назад като копиехвъргач и запокити нещо, което би могло да бъде стрела от омраза, по посока на Мнемозина.

Високо в централния кабел експлодираха резервоарите с гориво на Въздушния убиец. Обзети от пламъци, ветрениците и червените очи се мятаха в смъртни гърчове, докато горивото им не се възпламенеше и не експлодираше.

Четири бръмчащи бомби също лумнаха. Гледката бе шумна и ярка като традиционната японска пиротехника „Букет от хризантеми“. Когато всичко приключи, на Гея бяха останали само девет бойни групи от Въздушни убийци.

 

Робин, Крис и Чироко видяха шоуто. В крайна сметка от кабела не се появи нищо, което да ги преследва. Чироко даде газ и се насочи към черните пушеци на хоризонта. Продължаваше да вика Конъл по радиото, но уви.

Когато се доближиха до двете димни колони, намали скоростта и започна да кръжи. Всички изтръпнаха при мисълта, че някоя от колоните бележи лобното място на Нова и Конъл.

В небето нещо припламна и избухна, а след три минути Чироко се приземи. Всички моментално изхвърчаха навън и се затичаха към двете фигури в далечината.

Конъл бе успял да си изкълчи глезена. На Чироко това й се видя повече от странно в меките пясъци — но си спомни, че така и не успяха да тренират с Конъл скокове с парашут.

Беше прегърнал Нова през рамо, а тя го придържаше през кръста. На лицето на Конъл цъфтеше глуповата усмивка, та Чироко се почуди дали го боли навехнатия глезен.

— Имаме ли време, Чироко? — попита той.

— Зависи. Какво има? — Тя си помисли за Адам, за това, че трябва да побързат, за да не бъдат нападнати. При мисълта за бомбите очите й неспокойно зашариха по небето. Представляваха дяволски добра мишена.

— В кабината може да има нещо, което си заслужава да погледнем — каза Конъл.

— Аз ще го взема — рече Нова и го пусна, за да хукне към останките на Водното конче. Конъл изгуби равновесие и се свлече на пясъка.

— Стреляха по нас — обясни Конъл. — Снич беше прав.

Разказа им най-подробно за въздушния си бой. А Чироко му разправи за фоерверките.

— Нямам представа какво стана. Там беше старата база на бръмчащите бомби. Не се дължеше само на реактивно гориво. Трябва да е имало много експлозив, може би твърдо ракетно гориво.

Нова се върна, задъхана. Носеше останките на нещото, което се бе опитало да я ухапе.

Гъвкавата куха тръба с размери около десет сантиметра леко приличаше на угарка от пура. Единият й край бе обгорен, а другият — разкъсан и скосен. Нова посочи към разкъсания край.

— Тук имаше глава — обясни тя. — Сигурно е била твърда, защото тупкаше по пода. Скачаше като…

— Като риба на сухо — допълни Конъл.

— И нямаше очи. Но имаше уста и все ме хапеше. Стъпках го и главата му избухна.

Чироко внимателно пое нещото от Нова и подуши обгорелия край.

— Прилича на ракетен куршум — каза тя най-накрая. — Изглежда избухва при удар. И има адски корава глава, щом е пробило Водното конче. Освен това май може донякъде да бъде насочвано след като се възпламени. — Намръщи се и погледна Нова. — Казваш, че е избухнало под краката ти?

— Бях го затиснала с една от гетите.

— Не е имало достатъчно заряд, за да ти откъсне крака. — Чироко с въздишка хвърли „угарката“. — Но е пробило дупка в пода. Приятели, бръмчащата бомба може да носи безброй такива гадорийки. А те хич не ми се нравят.

Единственото, което й дойде наум, бе да натовари всички в Богомолката. Слушаше описанието на Конъл за повредата в радара и за формата на бръмчащите бомби. Повечето от промените навяваха мисълта, че са били направени с цел да объркат радара — те бяха от типа „стелт“, сиреч скришни, тайни.

Излетяха и поеха отново на изток. Скоро откриха Ангела и го последваха на разстояние два километра. Чироко наблюдаваше с едно око радара, а с другото — небето.