Джон Варли
Демон (69)

ШЕСТНАЙСЕТ

Отдавна Гея гледаше почти непрекъснато военни филми.

Захранването не би могло да угасне в по-неподходящ момент. По време на последната част на „Мостът на река Куей“. Напрежението нарастваше в един от най-скъпоструващите финали на всички времена. Чуваха се стъпките на дребния японец зад завоя и май момчето се опитваше да помогне на японците да разминират моста, и…

Алек Гинес, горчиво си помисли тя. Приличаше на поличба. Тя не вярваше в поличби, разбира се…

После захранването угасна. Една далечна част от съзнанието й знаеше къде е причината, но тя не искаше да мисли за това. Всичко бе започнало като забава, но тя все повече и повече се отегчаваше с всеки изминал ден.

Филмите й омръзваха, ако трябва да си говорим истината. Омръзна й и този малък пикльо Адам, вонящия пияница Крис. Най-вече й бе омръзнало да чака да се появи Чироко Джоунс. Не мислеше, че срещата ще оправдае надеждите й, когато стъпче проклетата кучка.

Тя беснееше, докато се мотаеха наоколо и пускаха резервния генератор, мъкнеха трансформатор за захранването на прожекционния апарат… всякакви скучни дребни неща, вършени от скучни дребни техници. Не знаеха ли, че тя е звезда?

Накрая успяха да го пуснат. Няколко секунди се опитва да тръгне, после спря и лампата прогори дупка в лентата.

Стига. Стига толкова.

Тя уби оператора и пристъпи на дневна светлина, за да види дали армията на Чироко вече не идва.