Джон Варли
Демон (17)

ДВАНАЙСЕТ

Събраха се в стаята, от която бе отвлечен Адам.

Конъл ги гледаше как влизат, един по един. Главата му още се цепеше, но това бе дребна работа пред страха, който го завладяваше.

Трите Титаниди бяха мокри, но кой го беше грижа. Чироко също бе мокра, но и нея не я беше грижа. Крис се бършеше с кърпа. Изглеждаше изтощен и далечен. Конъл не знаеше за ада, през който бе минал Крис, но това му личеше донякъде.

Робин също бе мокра и трепереше. Крис й подаде кърпата, когато свърши.

Нова…

Все още бе наметната със сетрето на Конъл. Придържаше го с една ръка и трепереше почти като майка си. И въпреки че се беше наметнала, не правеше опити да прикрие голотата си. Сетрето стигаше само до кръста й, така че не би свършило кой знае каква работа, но тя бе протегнала наранената си ръка към Роки и не се свенеше, че едната й гърда се вижда.

Нова май нямаше свян от голотата. Конъл бе свикнал с това качество при Чироко и го забелязваше в по-старите обитатели на Белинзона. Но за новопристигналите бе необичайно.

Спомни си как тя се притисна към него горе, в спалнята. Това бе миг, който нямаше да забрави цял живот. А сега сякаш не можеше да отлепи поглед от нея.

— Много ще боли — предупреди Роки.

— Лекарите не казват такива неща — отвърна Нова. — Те обещават, че въобще няма да боли.

— Аз не съм лекар. Аз съм лечител и ти казвам, че много ще те боли.

Роки поля с антисептичен разтвор раните на Нова и започна да ги почиства. Лицето й замръзна, после се изкриви, но тя и сълза не отрони.

Конъл си помисли, че е глупачка. Бяха го лекували от рани на зомбита. Роки трябваше да проникне дълбоко, за да е сигурен, че всяка частица разложение е изчистена. Само дъхът на зомбито е достатъчен, за да те повали за седмица на легло. А разкъсвания като тези на Нова…

Той отмести поглед. Никога не бе имал здрав стомах.

Застинала в ъгъла, Чироко бе изчаквала да се съберат. И тъй като всички бяха налице, тя реши да не губи повече време.

— Кой беше при Адам, когато го отвлякоха? — запита тя.

Сърцето на Конъл се смръзна.

Видя, че Крис се оглежда, намръщен и недоумяващ.

— Аз и Робин бяхме навън, в стаята на Вещицата — каза той. — Когато дойдох тук…

— Задавам един съвсем лесен въпрос — прекъсна го Чироко. — Просто питам кой е бил. Все от някъде трябва да започнем.

— Никой — каза Конъл и преглътна шумно.

Чироко извърна лице към него.

— Откъде знаеш?

— Защото когато чух писъка, аз изтичах нагоре…

Чироко продължи да го гледа. Не й се губеше време, така не му отдели повече от две секунди, а на тези секунди не им трябваха повече от двайсет години, за да отминат.

— Наредих ти да го браниш на всяка цена — безизразно каза тя. За миг вратите на двете бушуващи пещи се отвориха. После отмести поглед и Конъл отново можеше да си поеме дъх.

Крис заговори.

— Това не е страх, Чироко. Нова се е разпищяла. А Конъл е трябвало да направи нещо, нали? Няма начин той…

Тогава Чироко погледна Крис и той изгуби ума и дума.

— Не ми губи времето, Крис. Ще обсъждаме въпросите на честта някой друг ден.

Това е, помисли си Конъл. Никой не е казвал, че си длъжен да бъдеш честен. Заставаш пред най-старото, най-лукавото и параноично човешко същество в слънчевата система… и се опитваш да се държиш като мъж.

— Чироко, а какво ще кажеш за Нова? — попита Робин. — Крис не би могъл…

— Млъкни, Робин.

— Капитане — обади се Роки.

— Млъкни, Роки.

Няколко души се опитаха да говорят едновременно, включително и Нова.

— Млъкнете.

Чироко не повиши глас, но нещо в него отказа останалите да роптаят. Тя не изчака да настане тишина и започна.

— Зная колко са бързи Ангелите — каза тя. — Не разбрах този от кой клан е. Има двайсет и пет клана и всички те се ненавиждат, така че можем да разчитаме на помощ от останалите. Диапазонът им е ограничен. Нека приемем, че похитителят лети към Пандемониума, така че…

— Защо просто не го пуснем да пасе? — измърмори Нова.

Чироко удари Нова през лицето така, че я хвърли на пода. Нова седна, устата й кървеше. Чироко се обърна към нея.

— Предупредих те за първи и последен път, детенце. Адски бързо ще трябва да пораснеш и или ще станеш човек, или ще те убия, но дано не се налага, защото с майка ти сме приятелки. Сега умуваме как да спасим живота на едно дете, което случайно е твой брат, и ще говориш само ако те питат.

Чироко отново не бе повишила глас. Едва ли имаше нужда от това. Нова лежеше, замръзнала, смъртно унизена. Сетрето на Конъл бе паднало от раменете й. Само преди минути Конъл би бил силно заинтригуван, но сега й хвърли само бегъл поглед, докато Роки й помагаше да стане. От него се нуждаеше Чироко, а Нова се бе превърнала в просто още една паднала жена, при това глупава.

— Зад всичко това стои Гея. Габи ме предупреди, че детето е важно. Не зная защо й е на Гея. Може би само за да ме предизвика на двубой — вече няколко години се опитва. Но тя още не го е получила, защото е чак в Хиперион. Интересува ме още нещо. Когато нахълта в стаята на Нова, зомбито беше ли мъртво, Крис?

— Точно така.

— А това в приемната…

— Нямаше го, когато влязох, но на излизане го видях мъртво на пода.

— Някой от вас да го е убивал? — Чироко ги изгледа всичките и всички единодушно отрекоха.

— А това в музикалната стая? Разкажете ми за него.

— Смятах да се бия с него, а то просто се катурна.

— А това с Адам изчезна. — Тя се обърна към Нова. — Какво направи на онова, първото зомби?

— Стрелях — прошепна Нова. — Стрелях… три пъти.

— Това не би го убило. А после?

— Замерих го с оръжието.

Чироко чакаше.

— Хвърлих таблата на леглото. После още неща. — Нова апатично сви рамене. Май беше в шок. — Вазата, лампата, тиге… — тя пребледня като смъртник.

— Какво? — Чироко я гледаше втренчено.

— Н-н-нещо, което на-на-направих.

— Няма да те бия, Нова, но ти ще ми кажеш какво е то.

Шепотът й почти не се чуваше.

— Ами… любовен прах…

— Тя взе някои съставки от кухнята — обади се Серпент.

Чироко се извърна и остана безмълвна. Никой не шавна. Накрая отново се обърна към тях.

— Крис — каза тя и го посочи. — Три радиоапарата. Три. Донеси ги тук, после ела при мен в пещерата.

Крис побърза да излезе, без да отрони дума.

— Валия. Вземи радио и тичай в Белинзона. Свикай всички Титаниди, които все още уважават Магьосницата. Намери ми живи зомбита, и то повечко. Но без риск за живота. И поддържай радиовръзка с мен.

— Слушам, Капитане.

— Роки, ти оставаш тук. До следващите инструкции, след като разберем как ще носят Адам до Пандемониума.

— Слушам, Капитане.

— Серпент. Веднага щом ти донесат радиото, поемаш на запад, но пази силите си. Не можеш да надбягаш Ангел, но ние ще гледаме да те насочваме. Вземи оръжие.

— Слушам, Капитане.

— Конъл, ти идваш с мен. Робин, Нова, елате с мен или останете тук, както желаете.

Вече се беше насочила към изхода, когато ритна едно от търкалящите се яйца на Титаниди, играчките на Адам. Замръзна на място, после бавно отиде при яйцето, наведе се и се вкамени. То беше прозрачно.

Хвърли го и за миг остана с оборена глава.

— Събери всичките тия яйца, Роки — нареди тя. — Увери се, че нищо не си пропуснал. Направи всичко в стаята на пух и прах, ако трябва. Ще поискам сметка по радиото на Крис, щом тръгнем. И когато си убеден, че си събрал всичките, ги унищожи.

 

Доста й костваше, но Чироко успя да отклони мислите си от яйцата и пак да ги насочи към проблема.

И Робин, и Нова щяха да тръгнат с нея. Не се опита да ги разубеждава, нито пък попита за причините. Последваха я в джунглата и сега вървяха нагоре по хълма към пещерата.

Интересно колко бързо човек се връща към привичките си. Навикът й да командва. Плод на упорит труд, чийто фундамент бе поставен във времена, когато твърде малко жени можеха да й послужат за пример. Разговори със стотици ветерани, капитани от флотата, като някои бяха командвали кораби още през Първата ядрена. После дойдоха астронавтите, новите традиции и методи… и въпреки всичко те доста приличаха на старите. Мъжете са си мъже. И никой не умираше от желание да се подчинява безусловно на една жена, макар че бяха малко по-склонни да изпълняват заповедите й отколкото през 1944 година.

Имаше хиляди неща за научаване, десетки хиляди начини да постигнеш власт над мъжете и женит. НАСА бе спонсорирала курсове за обучение на лидери и Чироко ги изкара всичките. Изкълва автобиографиите на вождовете.

Тайничко си знаеше, че няма талант да командва. Всичко беше измама, но щом успяваш да я поддържаш двайсет и четири часа на денонощие, значи няма по-умен от теб.

Загуби първия си екипаж. После така и не успя да обедини оцелелите във функционален екип. Всеки пое по свой собствен път — с изключение на Габи и Бил — и тя живя години с дълбокото чувство на провал.

В НАСА настана смут, когато само двамина от седемчленния екипаж на „Рингмастър“ склониха да се завърнат на Земята, и се вбесиха при вестта, че сред петимата дезертьори е и капитанът. Но НАСА беше гражданска организация и Чироко реши, че след като задълженията й отпадат и е дала пълен отчет за станалото, тя е в правото си да се оттегли на място, което сама е избрала.

На ония от НАСА адски им се искаше да я съдят, дори в нейно отсъствие. Но им остана едничката утеха да създадат десетина комисии и съвети.

След почти век размишления по въпросите за вождизма, Чироко стигна до някои изводи. А именно, че от лидер до лидер има разлика. Делеше ги на добри и лоши. С известни резерви приемаше съществуването на железните, които се смятаха за непогрешими и в отличие от Чироко не знаеха що е съмнение. Те бяха егоманиаци, мономанияци, мегаломаниаци — Атила, Александър, Шарлеман^[1], Мусолини, Патон, Суслов, — мъже с мании, манипулирани мъже, нерядко психопати или параноици. Допускаше, че са си разбирали от работата, но според Чироко цялата тая кохорта от предводители бе допринесла светът да се превърне в едно отвратително място.

От десетилетия лично тя бе освободена от този вид отговорност. Най-доволна бе когато никой не зависеше от нея и тя не зависеше от никого. От двайсет години единствената й отговорност бе да се опази жива, на всяка цена. Сега нещата май щяха да се променят.

Но все пак бе доволна от собствената си гъвкавост предвид назрялата промяна.

Крис настигна групата на входа на пещерата.

Достатъчно вместителна, за да е идеален склад за част от арсенала на Чироко, пещерата сякаш бе отворена и незащитена. В действителност пазачите бяха така прикрити, че натрапникът можеше да подмине някой без да го забележи. Чироко беше довела от Рея съществата, охранявали навремето древния идол, и беше препрограмирала семплите им мозъци за собствена употреба. Те не реагираха на Титаниди. Но всеки човек, който не бе придружаван от Крис или Чироко, щеше да е мъртъв още преди да прекрачи прага.

Вътре бяха самолетите. Общо шест, но три разглобени на части, за да се поддържат останалите в движение. Когато Чироко ги закупи и ги докара преди двайсет години, те бяха свръхмодерни. Допреди избухването на войната нещата не се промениха кой знае колко, а след това и хич. Тия прекрасни, невероятни машини приличаха на едновремешните тромави динозаври от младините на Чироко, колкото самолетът на братята Райт на свръхзвуковия лайнер, нищо че разликите не бяха толкова очебийни за окото на лаика.

Тя започна обхода си.

— Преди колко време ги изведе, Крис? — запита тя.

— Преди около половин килорот, Капитане. Според графика. С Две и Четири няма проблеми, но Осем се нуждае от известни поправки.

— Нищо. Той няма да ни трябва. Робин, Нова! Може ли някоя от вас да лети?

— Да управлява самолет? — попита Робин. — Съжалявам, Капитане.

— Няма нужда да прекалявате с чиновете.

— Аз съм… там вкъщи… л-л-летяла… — измънка Нова.

— Говори, дете. Обещавам, че няма повече да те наранявам.

— Реяла съм се — отвърна с полушепот Нова. — На тези глайдери, излизаме по оста и…

— Чувала съм за това — каза Чироко. Замисли се, все още имайки предвид Драконфлай-2, най-малкият и вече подготвен на катапулта самолет. — По-добре от нищо. Конъл, ти ще летиш на този, а Нова идва с теб. Ако ти остане време, покажи й основните неща. Хайде, качвай се и почвай проверката. Крис, стъкми пет спасителни комплекта. Сложи и допълнителни приспособления, пистолети, пушки, дрехи. И всичко, каквото решиш, стига да не натежи.

— Бронирани жилетки? — попита Крис.

Чироко се замисли, понечи да каже нещо, после се заслуша в куркането на червата си.

— Да. На Нова ще й стане една от моите. Вземи най-малкия номер за Робин и…

— Разбирам — каза Крис и притвори очи. — Какво ще кажеш за оръдията? Да ги натоварим ли?

Чироко погледна към номер две, върху чиито прозрачни криле имаше оръдия с голям калибър.

— Да. Ще взема това. Робин, помогни му.

Тя натовари два кашона муниции. Чуваше Конъл, който правеше проверка на радиовръзката с Титанидите. Махна покривалата, докато Крис и Робин слагаха оръдията зад седалките.

— Отдръпнете се! — изкрещя Конъл. Пусна по един тестов залп от всяко оръдие. В пещерата стана доста шумно.

Чироко издърпа шлауха за зареждане на горивото през пода на пещерата и се зае да пълни големия сгъваем резервоар.

— Влизай — нареди тя на Нова.

— Къде да стъпя?

— Навсякъде. Това нещо е много по-здраво, отколкото изглежда. — Разбираше опасенията на Нова. Когато Чироко видя за първи път Драконфлаите, реши, че е станала някаква ужасна грешка. Изглеждаха като направени от целофан и закачалки. Нова се покатери и Чироко хлопна вратата зад нея. Наблюдаваше как Конъл й показва как да се справи с ремъците.

— Разбрано! — отново извика Конъл, но гласът му едва се чуваше от затворената пилотска кабина.

Включи двигателя — съоръжение от керамика, карбонови нишки и пластмаса, наглед фасулско като бунзеновата горелка. Това отчасти бе вярно, но само наглед. Техническите му характеристики бяха фантастични.

Самолетът изпусна клъбце дим, двигателят бързо смени боята: от червено през оранжево до нагорещено жълто. Конъл освободи катапулта и самолетът бе изстрелян във въздуха. След двеста метра зави и се стрелна във висинето.

— Помогнете ми с това — помоли Чироко. Тримата с Робин и Крис с лекота повдигнаха Драконфлай Четири и го понесоха към катапулта. Докато Крис зареждаше горивото, а Робин товареше припасите, Чироко седна на пилотското място за проверката. Четири не бе въоръжен. Чироко се замисли за това за миг, но само толкова. Не й беше ясно за какво може да послужи въоръжението на Драконфлай-2, но спазваше принципа, че ако го имаш, би било глупаво да не го държиш в готовност.

— Конъл, чуваш ли ме?

— Ясно и високо, Капитане.

— Къде си?

— Насочвам се на изток от Джанкшън, Капитане.

— Наричай ме Чироко и кражи в същия район на пет хиляди до нови нареждания.

— Прието, Чироко.

— Валия, Роки, Серпент, чувате ли ме?

Всички отговориха утвърдително и Чироко нареди на Нова да им продиктува рецептата на своя любовен прах на Роки. Когато всичко бе готово, Крис зае двете задни седалки, а Робин седна до Чироко и включиха двигателите.

Преди да се катапултират, тя се обърна към Робин.

— Облегни глава на седалката — каза й тя. — Това нещо има страхотен откат.

И се изстреляха.