Джон Варли
Демон (71)

ОСЕМНАЙСЕТ

Крис заслиза надолу по стълбата. От няколко рота стоеше на стената, малко на запад от портала „Юнивърсъл“, и наблюдаваше как се приближават войските на Чироко.

Първо бе впечатлен, видя му се внушителна. През телескопа виждаше дори най-дребни детайли, като униформите на войниците например.

Колкото повече гледаше, толкова повече посърваше. Голямо смятане падна. Но както и да го въртиш, цифрите бяха по-малки от очакваното. И на Титанидите също.

Междувременно Крис не бе стоял със скръстени ръце. Когато по клюкарската мрежа на Пандемониума плъзна новината за приближаващата се армия, той се опита да разузнае с какви ресурси разполага Гея. Без да се набива на очи, макар че на Гея едва ли й пукаше. В действителност тя често се хвалеше, че има сто хиляди бойци.

Това беше истина… но и измама. Зад стените имаше цяла сюрия народ и всичките щяха да се бият. Но за разлика от обучената армия на Чироко, войските на Гея според Крис бяха паплач от статисти, които знаеха само да вдигат стойки и да си придават зверски вид пред камерите.

Но имаше и някои неща, които би искал да предаде на Чироко. Един шпионин не струва пукната пара, ако не може да изпрати донесенията си по назначение. При тази мисъл зверски му се допи бира…

Тръсна яростно глава. Беше се зарекъл да не пие бира до края на битката. Трябваше да е готов, ако се появи шанс… но се чудеше дали ще се усети. Твърде дълго бе живял в мрак. И при тази мисъл още по-зверски му се допи бира…

По дяволите.

Гея прекрачи през стената. Тя неуморно обикаляше и проверяваше готовността на войските, предислоцираше ги насам и натам, с две думи, изморяваше ги още преди да започне битката.

— Хей, Крис! — извика тя. Той се извърна и я погледна. Гея посочи на север, към армията. — Какво мислиш? Наистина са прекрасни, нали?

— Ще ти скъсат задника, Гея — отвърна Крис.

Тя се заля от смях. Крис все по-често играеше ролята на придворен шут, който може да изрича и най-скверните слова, позволени само на една комична фигура. Това не му помагаше особено и дори не го и забавляваше.

По дяволите, само да имаше начин да го каже на Чироко…

Трябва да я уведоми, че Гея има оръдия.

Но тя може би знаеше, така че Крис може би нахалост се притесняваше. Пък и оръдията бяха калпави. Крис проследи тестването им — от безопасно разстояние, защото един от ранните модели избухна, убивайки шестнайсетима.

Обсегът им също не беше голям, а точността — ниска. Но наскоро Железарите създадоха нов вид топове, с гюллета дум-дум. Те разпръскваха хиляди шрапнели и биха създали проблеми на Чироко, ако щурмува стената.

Имаше и бъчви с вряла мазнина, но Чироко може би го бе предвидила. Гея има и стрелци…

И още една лоша новина. Гея имаше и пушки. Е, малко на брой и кремъклийки, които се зареждаха по-бавно от оръдията и по-често от тях гърмяха в ръцете ти. Войниците се бояха да стрелят с тях.

Крис се чудеше коя от двете злини е по-малка: да се биеш с оръжие, което може да избухне в ръцете ти, или с голи ръце.

Съвсем наскоро бе имал един ужасен момент — видя войници с най-съвременна екипировка и лазерни пушки. Един такъв отряд стигаше да унищожи цял римски легион.

После се натъкна на един от войниците в столовата. От три метра измамата беше очевидна. Цялата екипировка беше чиста бутафория.

Върна се обратно в Тара. По пътя срещна пешаци, отряд кавалеристи, въоръжени с истински саби, но дървени пищови. Конете им бяха от тия, които Гея снимаше в уестърните и по определен сигнал се строполяваха като убити. Нямаше ли да е страхотно, ако кажеше на Чироко какъв е сигналът?

По-късно се размина с римски легионери с бронзови щитове и пурпурни полички, с нацистки щурмови отреди, с тромави групи щурмоваци от „Междузвездните войни“. Нагледа се на какви ли не, докато стигне до Тара: американски войници от „На западния фронт нищо ново“, войници от конфедералната армия в „Отнесени от вихъра“, хуни, монголи, бури, федерални войници, апачи, зулуси и троянци.

Каквото и да мислеше за Пандемониума, имаше страхотен реквизит.

Изкачи се по широкото стълбище и намери Адам седнал на мраморния под в една от огромните стаи — играеше си с железницата си. Играчката би истинско чудо от сребро, инкрустирано със скъпоцени камъни с такава големина, че да не се задави, за всеки случай — Адам вече не лапаше неща, които не ставаха за ядене. Дърпаше локомотивчето с клатушкащите вагончета и викаше: „Пуф-паф, пуф-паф, ту-тууу!“

Видя Крис, радостно захвърли играчката в стената, като нарани мекия метал.

— Искам да летя, тати! — развика се Адам.

Крис се приближи, грабна Адам и го завъртя. Адам се разсмя неудържимо. После го понесе към балкона на втория етаж. И двамата се загледаха към север.

Гея-Монро вече бе достигнала портала „Голдуин“ и се връщаше към „Юнивърсъл“, разположен най-близо до войските на Чироко и един от любимите на Адам: той харесваше Мики Маус на портала „Дисни“, големия каменен лъв на „Метро Голдуин“ и въртящия се глобус на „Юнивърсъл“, в този ред. Адам посочи:

— Ето я Гея! — извика той. Винаги бе горд и доволен, щом зърнеше туловището й. — Искам долу, тати — заповяда той и Крис се подчини.

Адам се забърза към телескопа. В Тара имаше около сто чудесни телескопа само за тази цел. Адам грубо ги подмяташе, както и останалите си играчки. И винаги на ставане намираше счупените лещи заменени с нови, отпечатъците от пръсти изтрити и медните тръби лъснати.

Вече се справяше самостоятелно с тези уреди. Бързо откри Гея. Крис отиде на съседния, за да вижда това, което вижда Адам.

Гея строяваше войските зад стената, сочейки с пръст. Крис видя как Адам леко да отмести телескопа по посока на слънчевите поля на Хиперион, където бе разположена армията, прилична на мравуняк. И запита:

— Какво е това, тати?

— Това, детето ми, е Чироко Джоунс и нейната армия.

Адам отново погледна, очевидно впечатлен. Може би се надяваше да мерне самата Джоунс. Напоследък я беше гледал в много филми, като „Гълтачи на мозъци“, „Чироко Джоунс среща Дракула“, „Съществото от Черната лагуна“. Някои от тях бяха земно производство и там Чироко по метода на заместването играеше лошото чудовище. Но повечето от кинолентите бяха нови, със запазена марка на Пандемониума и мото „Гея, великата и могъщата“. Понякога Гея използваше убедителни дубли на Чироко, понякога го постигаше с помощта на компютърна обработка. То си беше чиста халтура, но и въпрос на бюджет. Крис знаеше от слуховете в столовата, че повечето изкормвания, ампутации, обезглавявания и скокове от високо бяха снимани на живо, без манекени и каскадьори.

Не можеше да се определи как влияеха тези филми на Адам. Поднесени бяха като драстично нравоучителни истории с Чироко в ролята на вечния злодей, който почти задължително бе убиван в края, за радост на зрителите. Но Крис си спомняше, че както Дракула, така и Франкенщайн, тия киноизкопаеми, будеха интерес у децата. Като че ли и Адам реагираше така. Възбудата му нарастваше, щом видеше Чироко на екрана.

Явно Гея си правеше сметки Адам възприема Чироко като лошия, злодея.

От друга страна имаше и компютърно обработена версия на „Кинг-Конг“.

Телевизионната версия на Пандемониума беше по-различна. Гея играеше ролята на Конг, а Чироко — на Карл Денъм. Фей Рей не участваше във филма. Всичко беше нагласено така, че да пасва на класическата заключителна фраза след сгромолясването на Гея: „Това бе красавица, убита от чудовище“. А злото Чироко/Денъм казва: „Сега светът е мой“.

Беше невъзможно да се мисли за Конг, без да се сетиш за причиняващата световъртеж гледка на Двайсет и четири каратовата магистрала. Недалеч от нейния завършек при главния вход на Тара се мъдреше голяма черна топка с дълги уши. Чутурата на Конг, чиито очи винаги проследяваха Крис с тъжен поглед.

— Какво ще стане сега, татко?

Крис се върна към действителността. Това беше любимият въпрос на Адам. Когато гледаше телевизия и ставаше напечено, Адам поглеждаше към Крис и уплашено задаваше същия въпрос.

Сега какво ще стане?

„И всички ние се питаме същото“, помисли си Крис.

— Май ще има война, Адам.

— У-оу! — извика Адам и отново се лепна за телескопа.