Джон Варли
Демон (29)

ПЕТ

Робин видя как Конъл се изправи, отвори вратата и излезе.

Доста грубиянски, помисли си тя, но каквото повикало, такова се обадило. Всеки се беше възползвал от другия. Но все пак би могъл поне да се сбогува.

После той се върна, облякъл вехтото сетре, което носеше при първата им среща в Белинзона и което слагаше все по-рядко и по-рядко след отвличането на Адам. Порови в единия джоб и измъкна дълга тлъста пура, от ония, дето постоянно пафкаше преди, за разлика от сега. Наистина, доста се беше променил от деня на тяхното запознанство.

— Ще дадеш ли и на мен една? — попита Робин.

Конъл вече бе захапал своята и изгледа накриво Робин, но измъкна още една пура от джоба си.

— Няма да ти хареса — заяви той и седна на леглото, като се облегна на гигантските възглавници.

— Миришат приятно — каза Робин. — Винаги ми е харесвал ароматът им.

— Едно е да ги миришеш, а друго — да ги пушиш. — Той отхапа крайчето на своята пура, същото стори и Робин. После драсна клечката. Въздухът се изпълни със синкав ароматен дим. — В никакъв случай не вдишвай — предупреди я Конъл и й подаде огънчето.

Тя всмукна и след секунди се задави. Конъл дръпна пурата и я потупа по гърба, после остави пурата й в пепелника.

— Доста глупаво, а? — каза той.

— Може би ще ми даваш да си дръпна от твоята.

— Както искаш, Робин. Ти нареждаш.

— Нима?

Той се извърна и я погледна. Робин с изненада забеляза, че той е притеснен и май смята да й се извинява.

— Слушай, съжалявам, че не бях на ниво. Опитах се, честно, но не ме бива за друго, освен…

— За какво говориш? Ти се справи чудесно.

Очите му се присвиха.

— Но ти не стигна до върха.

— Конъл, Конъл… — Тя се обърна и се сгуши в него. И му зашепна на ухо. — Не съм и очаквала. Спомни си само. Не се ли забавлявах?

— Така беше — призна той.

— Значи си се справил добре. Не съм очаквала да свърша. Честно казано недоумявам дали това е възможно. Конструкцията на телата е изцяло погрешна. Актът не е проектиран така, че да задоволява жената.

— Възможно е — отвърна Конъл. — Вярвай ми. Просто трябва да свикнеш, това е всичко. А аз трябва да се науча…

Той замлъкна, потърси погледа й. Фаталистично сви рамене и се облегна върху възглавниците. Тя стори същото.

Денят бе горещ. И двете тела блестяха от пот. Робин се чувстваше великолепно. Заливаше я топлина, която караше тялото й да трепти. Отдавна забравено усещане. Сложи ръце под главата си и погледна себе си, после него. Докосна с голия си крак стъпалото му, за да сравни своето с неговото. Толкова са различни, макар и еднакви. Същото важеше и за краката, и за слабините, коренно различни. При нея всичко бе компактно, прибрано, а неговият… пламтящ, обилен, омекнал… лежеше там самодоволно, уморен и влажен.

Никога не я бе отвращавал, дори при ерекция. Изглеждаше толкова уязвим — и наистина беше, както бе разбрала от един нещастен епизод с Крис преди доста години.

Опита се да се постави на мястото на Конъл. Какво ли ти е, когато след един поглед само ти стане това? Колкото и да се напъваше, въображението й не стигаше по-далеч от страха, който би трябвало непрестанно да изпитва. Реши, че тогава ще се наложи да върви все разкрачена, в очакване на поредния напън да бъде орезилена. Неговото бе голота, която тя никога не би могла да усети. Благодареше на Великата Майка, че е била благословена да бъде жена.

— Знаеш ли какво ми хареса?

— Какво?

— Пенисът ти е толкова малък… Когато го правех с Крис, беше неудобно, защото неговият е доста по-голям, но първия път, когато…

Тя осъзна, че Конъл трепери и го погледна. Лицето му се бе изкривило и той изглежда имаше проблеми с дишането, после я погледна, понечи да каже нещо и избухна в смях.

Това бе необуздан смях. И заразителен — Робин също се засмя, но само за миг, завладяна от онази несигурност, която усещаш, когато не си разбрал шегата, и не знаеш дали не ти самата си обект на присмех. Накрая Конъл успя да се овладее и смехът му премина в хълцане.

— Нещо погрешно ли казах — ледено запита тя.

— Искам само да ти благодаря. Приемам комплимента.

— Боя се, че това не е достатъчно, Конъл.

Той въздъхна.

— Да, май си права. Виждам, че се налага да ти обясня. — Той погледна към тавана — О, Велика Майко, дай ми сили.

Неочаквано Робин се засмя.

— Какво те накара да го кажеш?

— Не зная. Изглежда прекалено често съм го чувал от Нова, когато тя роптаеше срещу едно или друго. А аз имах усещането, че тя е единствената, която може да ме разбере.

Робин търпеливо изчака, докато той си бършеше очите и се се мъчеше да се успокои.

— Глупаво е, нали, Робин? Да се чудиш дали да плачеш, или да се смееш. Не толкова отдавна щеше да ме нараниш. Слава богу, че съм поотраснал.

И така, той й обясни и тя се съгласи, че беше глупаво. Определено не беше веща по въпроса, но знаеше, че става дума за нещо, което е важно само за мъжете. Чудеше се дали не бе свързано с тяхната уязвимост и си мислеше, че една свръхнадареност би им помогнала в живота. Но той каза, че това няма нищо общо с логиката. Чудеше се дали няма някакъв паралел сред обществото на Ковън. Не се сети за нищо. Конъл й разказа, че на Земята големината на бюста често е от съдбовно значение според жените.

— Не и на Ковън — отвърна Робин. — Съжалявам, но…

— Не, не, не. Нали ти казах, възприех го наистина като комплимент. Само ми напомни, че… е ти знаеш.

Помисли си, че знае, и се натъжи.

— Това е само още един пример защо нещата между нас са обречени, Конъл.

Той посърна, погледна я и кимна неохотно.

— Може и да си права.

Робин отново го прегърна и се почувства добре, когато и той я взе в обятията си.

— Искам да ти благодаря за… за комфорта — каза тя.

— Удоволствието бе изцяло мое, мадам. Съжалявам, ако съм ви наскърбил.

Тя се засмя, но знаеше, че той е притеснен наистина заради нейната неудовлетвореност.

— Искам да знаеш, че наистина те харесвам, Конъл.

— Аз също те харесвам, Робин.

Той отново се извърна по гръб. Пафкаше пурата си, а Робин наблюдаваше синкавите кълбенца, които се издигаха към тавана. Лениво прокара босия си крак по бедрото му и тихо се засмя, когато двамата подхванаха една глупава игра с пръстите на краката си, после отново се умълча.

Накрая Конъл изхвърли угарката през прозореца, надигна се на лакът и се наведе, за да целуне гърдите й.

— Така. Готова ли си да опитаме пак? — каза с усмивка.

— Мислех си, че никога няма да попиташ.