Линкълн Чайлд
Игра до смърт (60)

60.

За момент настъпи пълна тъмнина. След това се включи аварийното осветление.

— Какво стана? — попита Лаш. — Токът ли спря?

Никой не му отговори. Тара се взираше напрегнато в екрана. Силвър все още бе в плексигласовата кабинка, едва видим на слабата светлина. Вдигна ръка към клавиатурата и въведе кратка команда. Резултат нямаше и той опита отново. След това стана, прехвърли уморено крака през ръба на стола и се изправи. Махна електродите от слепоочията и челото си и свали микрофона. Движенията му бяха бавни и автоматични, като на сомнамбул.

— Какво стана? — повтори Лаш.

Силвър отвори прозрачната врата и излезе сковано.

Лаш постави ръка на рамото му и попита:

— Добре ли сте?

— Лиза не иска да отговори — каза той.

— Не иска или не може?

Силвър само поклати глава.

— Онези етични процедури, които сте програмирали…

— Доктор Силвър! — прекъсна го Тара. — Мисля, че трябва да видите това.

Силвър се помъкна към нея. Лаш го последва. Всички се наведоха към монитора.

— Захранването е напълно прекъснато и в двете кули — каза тя, сочейки екрана. — Дори резервните генератори не работят.

— Тогава защо и ние не сме на тъмно? — попита Лаш.

— В изчислителната зала на Лиза под нас има мощен резервен генератор. Може да осигури ток за цели седмици. Но цялата сграда е в състояние Гама. Предпазните плочи са спуснати.

— Предпазни плочи? — като ехо повтори Лаш.

— Те отрязват трите части на сградата една от друга при опасност. Изолирани сме от кулата под нас.

— Какво е причинило това? Спирането на тока ли?

— Не зная. Но без ток плочите не могат да се вдигнат.

Прекъсна ги рязък звън. Силвър бавно извади мобилния от джоба си.

— Да?

— Доктор Силвър? Какво е състоянието ви? — Някакъв вой почти заглушаваше гласа на Маукли.

— Добре съм. — Силвър бавно се обърна. — Не, той е тук. Всичко… всичко е под контрол. — Гласът му трепереше. — Ще обясня по-късно. Говорете по-силно, едва ви чувам от този шум. Да, знам за предпазните плочи. Някаква представа каква е причината? — Силвър заслуша мълчаливо. После се изправи. — Какво? Всички? Сигурен ли сте? — Говореше рязко, от колебанието му вече нямаше и следа. — Идвам веднага.

Погледна към Тара.

— Маукли е в изчислителната зала под нас. Казва, че Лиза е включила цялата си електромеханична периферия. Дискови силози, лентови устройства, принтери, RAID масиви.

— Всичко?

— Всичко с двигател и движещи се части.

Тара отново се обърна към монитора.

— Прав е. — Затрака на клавиатурата. — Устройствата са претоварени. Ето, вижте този дисков масив. Фърмуерът е настроен да се въртят с девет хиляди и шестстотин оборота в минута, долу пише. Но контролиращият софтуер кара масива да се върти четири пъти по-бързо. Това ще доведе до механична повреда.

— Цялото оборудване в изчислителната зала е подсилено — каза Силвър. — Ще изгори, преди да се повреди механично.

Сякаш в отговор на думите му, далеч долу зави сирена — тиха, но настоятелна.

— Ричард — тихо рече Лаш.

Силвър се обърна. Лицето му беше измъчено.

— Според етичните процедури, които сте програмирали в Лиза, как трябва да се постъпи с убиец, ако няма шанс за превъзпитаването му?

— Ако няма шанс за превъзпитаване, остава само една възможност — отвърна Силвър. — Унищожаване.

Но той вече не гледаше към Лаш. Беше се обърнал и вървеше към вратата.