Линкълн Чайлд
Игра до смърт (48)

48.

Командният център на отдел „Сигурност“ на „Едем“ представляваше голямо, подобно на бункер помещение на дванайсетия етаж на вътрешната кула. Повече от двайсет служители се бяха събрали там, разчитаха данните на пасивните сензори и управляваха дистанционно камери.

Едуин Маукли стоеше сам при контролната станция. На екраните пред него можеше да извика информация от всеки от десетте хиляди монитора, наблюдаващи сградата — изображения от камери, данни от датчици, сигнали от терминали, логове на скенери. Сложил ръце зад гърба си, той местеше поглед от екран на екран.

Някъде там, в огромния порой от данни, Кристофър Лаш успяваше да се промъкне между капките.

Зад него се отвори врата. Маукли не се обърна — не беше необходимо. Тежката отсечена походка и мълчанието му казваха, че в стаята е влязъл Шелдрейк.

— Изпуснали са го с пет, най-много десет секунди — каза той, приближавайки контролната станция.

Маукли се пресегна към клавиатурата.

— Прекарал е четири минути в кабинета на Тара Стейпълтън. Четири минути, а е знаел, че с всяка секунда се излага на все по-голям риск. Защо го е направил? — Той натисна още няколко клавиша. — Излязъл е от кабинета и е продължил на юг. Докато е бягал, е прокарал гривната си под десетина скенера по коридора. Къде е влязъл — ако изобщо е влизал някъде — си остава неизвестно.

— Наредих на хората си да проверят помещенията.

— Много е важно претърсването да бъде цялостно, господин Шелдрейк. Имам обаче силното предчувствие, че той вече не е на трийсет и петия етаж.

— Още не мога да повярвам, че използва каналите за кабели, за да се измъкне — рече Шелдрейк. — Те са предназначени за поддръжка, а не за придвижване. Твърде тесни са.

Маукли почеса брадичката си.

— Вместо да търси начин да се измъкне от сградата, той се изкачва нагоре. Първо до двайсет и шестия етаж, а сега до трийсет и петия.

— Възможно ли е да търси някого или нещо? Да е решил да се самоубие? Или да извърши саботаж?

— Мислих по въпроса. Напълно възможно е, стига да е достатъчно отчаян. От друга страна, не е сторил нищо на Тара Стейпълтън — а именно тя беше човекът, който го предаде. Просто не знаем достатъчно за заболяването му, за да разберем. — Маукли погледна екраните. — Не искам да откъсвам прекалено много от хората ви от претърсването, но трябва да поставите малки групи на най-важните инсталации. Поставете също охрана при аварийния вход на апартамента.

— Не трябва ли да разположим и екипи при сервизните отвори? Вече знаем как се придвижва и можем да му устроим засада.

— Въпросът е къде? Каналите за кабелите са с дължина близо сто и петдесет километра и минават през цялата вътрешна кула. А точките за достъп са пет пъти повече. Не можем да следим всичките.

Маукли се отдръпна от мониторите.

— Намислил е нещо — каза той по-скоро на себе си. — Ако научим какво, ще знаем къде да го пипнем.

Обърна се.

— Елате — рече той. — Мисля, че се налага да поговорим с Тара Стейпълтън.