Линкълн Чайлд
Игра до смърт (20)

20.

Когато Маукли влезе в кабинета към четири следобед, Лаш стоеше пред бялата дъска. Маукли се движеше толкова тихо, че Лаш го усети чак когато той се озова до него.

— Господи! — сепна се Лаш и изпусна маркера.

— Извинете. Трябваше да почукам. — Маукли погледна дъската. — Раса, възраст, тип, личност, работа, география, жертви. Какво е това?

— Опитвам се да охарактеризирам убиеца. Изграждам профил.

Маукли спря спокойния си поглед върху Лаш.

— Още не знаем дали има убиец.

— Прегледах всичките ви записи. Нито Торп, нито Уилнър са имали психологически проблеми, няма абсолютно никакви клинични данни за самоубийство. Продължаването в тази посока ще бъде загуба на време. А чухте какво каза Леливелд в заседателната зала — ние нямаме време.

— Но няма и данни за убийство. Вземете например охранителната камера на Торп. Никой не е влизал или излизал от къщата.

— Много по-лесно е да прикриеш убийство, отколкото самоубийство. Камерите могат да се манипулират. Алармите могат да се заобиколят.

Маукли се замисли. После отново погледна написаното на дъската.

— Откъде знаете, че убиецът е в края на двайсетте или началото на трийсетте?

— Не зная. Това е типичната възраст на серийните убийци. Трябва да започнем с често срещания модел и да доуточняваме.

— Ами това, че има добра работа или достъп до средства?

— Убил е хора в двата края на страната в рамките на седмица. Подобно нещо едва ли може да се очаква от скитник или стопаджия; при тях убийствата стават на различни места и на сравнително кратки разстояния.

— Разбирам. А това? — Маукли посочи думите „ТИП: НЕИЗВЕСТЕН“, написани с разкривени букви.

— Това е проблемната част. Обикновено определяме серийните убийци като организирани или неорганизирани. Организираните контролират местопрестъпленията и жертвите. Те са умни, социално приемливи, сексуално определени. Целите им са непознати хора, укриват труповете. От друга страна, неорганизираните убийци познават жертвите си, действат внезапно и спонтанно, изпитват съвсем малко или никакъв стрес по време на престъплението, не са много умели, оставят жертвата на местопрестъплението.

— И?

— И ако някой е убил Торп и Уилнър, той показва черти и на организиран, и на неорганизиран убиец. Тук няма съвпадение — той трябва да е познавал жертвите и ги е оставил на местопрестъплението, както би постъпил неорганизиран убиец. Но в същото време изпълнението не може да се нарече неумело. Подобни несъответствия са изключително редки.

— Колко редки?

— Аз самият никога не съм попадал на подобен сериен убиец.

„С едно изключение“ — обади се глас в главата му и Лаш побърза да го пропъди.

— Ако успеем да разберем нещо за него — продължи той, — ще можем да го сравним с криминалните досиета. Да потърсим съвпадение. Между другото, мислили ли сте да държите под око другите четири супердвойки?

— Не можем да водим внимателно наблюдение поради очевидни причини. И не можем да осигурим адекватна защита, докато не разберем какво точно става. Но вече сме пратили екипи.

— Къде се намират те?

— Из цялата страна. Най-близката двойка, Конъли, живеят северно от Бостън. Ще кажа на Тара да ви даде справка за всички.

Лаш кимна бавно.

— Наистина ли мислите, че тя е подходящият човек за работа с мен?

— Защо питате?

— Като че ли не ме харесва. Или има някакви проблеми, които я разсейват.

— Тара е в тежък период, но е най-доброто, с което разполагаме. Освен че е шеф на сигурността, което й дава достъп до всяка система, тя е уникална с това, че е работила както с охраната, така и с компютърните инженери на компанията.

Телефонът на Маукли иззвъня и той побърза да отговори.

— Маукли. — Пауза. — Да, сър, разбира се. Веднага.

Прибра телефона в джоба си.

— Силвър иска да ни види.