Линкълн Чайлд
Игра до смърт (6)

6.

Докато летеше на десет хиляди метра височина към Ню Йорк, Лаш пъхна кредитната си карта в слота на седалката, вдигна телефона и се загледа за момент в слушалката. „Какво прави един експерт, когато не може да разбере нещо? — запита се той. — Много просто. Пита друг експерт.“

Първото му обаждане беше до „Справки“; второто — на номер в окръг Пътнам, Ню Йорк.

— Център „Вайзенбаум“ — чу се отсечен делови глас.

— Доктор Гудкайнд, ако обичате.

— За кого да предам?

— Кристофър Лаш.

— Момент.

Сред частно практикуващите психолози Центърът за биохимични изследвания „Норман Дж. Вайзенбаум“ беше обект на почит и завист заради качеството на проучванията в областта на неврохимията. Докато чакаше, заслушан в ефирната ню ейдж музика, Лаш се опита да си представи центъра. Знаеше, че е разположен на брега на река Хъдсън, на около седемдесет километра северно от Манхатън. Прекрасен, с великолепна архитектура, любимец на болници и фармацевтични компании, щедро финансиран.

— Крис! — разнесе се веселият глас на Гудкайнд. — Не мога да повярвам. Откога не съм те чувал? Станаха ли шест години?

— Май да.

— Как ти се струва частната практика?

— Доста по-приятна.

— Не се и съмнявам. Винаги съм се питал кога ще се престрашиш да напуснеш кавалерията и ще се установиш в някое хубаво доходоносно градче. Работиш във Феърфийлд, нали?

— В Стамфорд.

— Че как иначе. На две крачки от Гринич, Саутпорт, Ню Кейнън. Все пълни с богати двойки, страдащи от дисфункции, не се и съмнявам. Отличен избор.

Старите му състуденти от Пенсилванския университет, като Гудкайнд, имаха противоречиви мнения за решението му да постъпи във ФБР. Някои като че ли му завиждаха. Други клатеха глави, неспособни да проумеят защо доброволно се нагърбва с такава напрегната, психически изтощаваща и потенциално опасна работа, когато докторската степен му осигуряваше нещо много по-леко и приятно. Когато най-сетне напусна ФБР, Лаш се погрижи да ги убеди, че го прави най-вече от алчност, а не заради трагедията, която така внезапно сложи край на кариерата му в правозащитната система и на брака му.

— Чуваш ли се с Шърли? — попита Гудкайнд.

— Не.

— Жалко, че се разделихте. Нали не е свързано с онази история с Едмънд Уайър? Четох във вестника.

Лаш се опита да не издаде болката, която това име предизвикваше у него дори три години след случая.

— Не, нищо общо.

— Ужас. Сигурно ти е било много тежко.

— Не беше леко. — Лаш започна да съжалява, че се е обадил. Как можа да забрави любопитството на Гудкайнд и неуморното му желание да си пъха носа в личните работи на другите?

— Попадна ми книгата ти — каза Гудкайнд. — „Сходство“. Чудесна работа, макар че си я писал за масите, естествено.

— Искаше ми се да продам повече от десет копия.

— И?

— Успях да продам двайсет.

Гудкайнд се разсмя.

— Аз също прочетох последната ти статия — продължи Лаш. — В „Американ Джърнъл ъф Нюробайолъджи“. „Когнитивна преоценка и агенеративно самоубийство“. Добра обосновка.

— Едно от преимуществата на работата ми в центъра е, че мога да специализирам в област по мой избор.

— Заинтересуваха ме и някои други твои работи. Например „Реабсорбационни инхибитори и самоубийство в напреднала възраст“.

— Сериозно? — изненада се Гудкайнд. — Нямах представа, че така подробно следиш литературата.

— От статиите предполагам, че освен лабораторните изследвания си провел разговори с доста кандидат-самоубийци.

— Е, нямах шанса да разговарям с реализирали се самоубийци — отвърна Гудкайнд и се изкиска на шегата си.

— Сред тях има ли оцелели от опити за двойно самоубийство?

— Разбира се.

— Е, занимавам се с нещо, което може би ще представлява интерес за теб. Всъщност нужна ми е помощта ти. Става въпрос за приятели на мой пациент, двойка. Неотдавна извършили двойно самоубийство.

— Успешно ли?

— Има някои необичайни аспекти на патологията.

— Например?

Лаш се престори, че се колебае.

— Какво ще кажеш да си сменим местата и ти да предположиш — естествено въз основа на проучванията ти — какви са били мотивиращите фактори. Да направиш психологическа аутопсия на двойката. Аз ще попълвам белите полета.

Последва кратко мълчание.

— Разбира се, защо не. На каква възраст са били?

— В началото на трийсетте.

— Работа?

— Стабилна.

— Психиатрична история? Промени в настроението?

— Никакви.

— Самоубийствени нагласи?

— Не.

— Минали опити?

— Никакви.

— Пристрастеност към алкохол или наркотици?

— Кръвните проби от аутопсията са чисти.

Пауза.

— Това някаква шега ли е?

— Не. Продължавай, моля.

— Отношения между двамата?

— Топли и изпълнени с любов, по всички свидетелства.

— Някакви по-сериозни загуби?

— Не.

— Семейна история?

— Отрицателна за депресия, шизофрения и каквито и да било други душевни заболявания.

— Някакви други стресови фактори? Значителни промени в живота?

— Не.

— Здравословни проблеми?

— И двамата имат отлични резултати от изследвания за последните шест месеца.

— Нещо друго, което трябва да знам? Каквото и да било?

Лаш замълча за момент.

— Наскоро им се роди дете.

— И?

— Нормално и здраво във всяко отношение.

Последва дълго мълчание. Накрая Лаш чу смях от другата страна.

— Шегуваш се, нали? Защото описваните от теб хора не могат да са самоубийци. Това са Капитан Америка и Жената чудо.

— Това ли е вещото ти мнение?

Смехът на Гудкайнд бавно замря.

— Да.

— Роджър, ти имаш уникална гледна точка към самоубийствата. Ти си биохимик. Не само разговаряш с кандидат-самоубийците, но и изучаваш мотивацията им на молекулярно ниво. — Лаш се намести в седалката. — Има ли нещо общо между хората, което би могло да ги предразположи да посегнат на себе си, независимо колко щастливи изглеждат?

— Имаш предвид нещо като ген на самоубийството ли? Де да беше така лесно. Има едно изследване, което показа, че някои гени могат — могат — да са отговорни за депресивни тенденции. Също като гените, отговорни за лакомията, сексуалните предпочитания, цвета на очите и косата. Но да се предскаже самоубийство? Ако си хазартен тип, стой настрана от подобно залагане. Имаш двама души в тежка депресия. Защо единият се самоубива, а другият — не? В крайна сметка няма начин да се предскаже. Защо полицията на Маями Бийч отчете бум на самоубийствата миналия месец, докато в Минеаполис имаше исторически спад? Защо в Полша имаше драматично висок процент самоубийства през двехилядната година? Съжалявам, приятел. Когато започнеш да разглеждаш нещата по същество, всичко си остава игра на случайността.

Лаш се помъчи да смели чутото.

— Игра на случайността — повтори той.

— Това е мнението на експерт, Крис. Можеш да ме цитираш.