Линкълн Чайлд
Игра до смърт (13)

13.

Лаш се поколеба на прага. Стаята пред него беше малка почти като останалите, със съвсем просто обзавеждане — стол в центъра с необичайно дълги облегалки за ръце, метално шкафче до него и маса с лаптоп при стената. Вниманието му незабавно бе привлечено от кабелите, които пълзяха от стола към лаптопа. Беше присъствал на достатъчно разпити, за да познае един детектор на лъжата.

До масата седеше мъж и четеше някаква папка. Щом видя Лаш, той стана и тръгна към него. Беше висок и слаб като скелет, със сивкава, късо подстригана коса.

— Благодаря, Робърт — каза той на Фогел, затвори вратата и даде знак на Лаш да седне на стола в средата.

Лаш се подчини и невярващо загледа как мъжът закрепва скоби за върховете на пръстите му и слага апарат за мерене на кръвно налягане.

За момент мъжът излезе от полезрението му, а когато се появи отново, държеше червена шапчица с дълъг разноцветен лентов кабел. Към плата бяха пришити прозрачни пластмасови дискове с размерите на дребна монета. Лаш разпозна устройството като „червената шапчица“, използвана за количествена ЕЕГ или КЕЕГ, която следеше честотите на мозъчната активност. Обикновено се използваше за откриване на неврологични заболявания, дисоциация, травми на главата и т.н.

Никога не беше чувал за подобен „разговор“ с психолог.

Мъжът инжектира проводящ гел във всеки от двайсет и четирите електрода, постави шапчицата на главата му и закрепи заземяващите проводници за ушите му. После се върна при масата и включи лентовия кабел в лаптопа. Лаш го гледаше, шапчицата на главата го стягаше неприятно.

Мъжът седна и затрака на клавиатурата. Погледна екрана и написа още нещо. Не се беше ръкувал с Лаш, нито му бе засвидетелствал внимание по някакъв друг начин.

Лаш чакаше вцепенен. Чувстваше се гол и опозорен в болничното си облекло. От опит знаеше, че в същината си психологическите оценки често представляват битка на умове между психиатър и пациент. Единият се опитваше да научи неща, които другият често не искаше да бъдат научавани. Може би това бе някакъв уникален вариант на тази игра. Запази мълчание и зачака, като се мъчеше да пропъди умората от главата си.

Мъжът премести поглед от лаптопа към папката на бюрото. После вдигна глава и погледна Лаш право в очите.

— Доктор Лаш — каза той. — Аз съм доктор Аликто, вашият старши оценяващ.

Лаш запази мълчание.

— Като старши оценяващ, разполагам с малко повече информация за вас, отколкото господин Фогел. Например знам, че покрай работата си несъмнено сте запознат с детектора на лъжата.

Лаш кимна.

— В такъв случай ще прескочим обичайните демонстрации на ефективността му. Предполагам, че сте запознат и с устройството за обратна неврологична връзка, което поставих на главата ви?

Лаш отново кимна.

— Като лекар, вероятно сте любопитен относно използването му в този случай. Знаете, че детекторите на лъжата измерват само сърдечния ритъм, кръвното налягане, напрежението на мускулите и тъй нататък. Открихме, че факторният анализ на данните от КЕЕГ е чудесно допълнение към всичко това. Той ни позволява да отидем далеч отвъд обичайните отговори с „да“ и „не“ при използването на детектора на лъжата.

— Разбирам.

— Моля да не движите ръцете си върху облегалките и да държите гърба си изправен. Ще ви задам няколко основни въпроса. Отговаряйте само с „да“ и „не“. Името ви Кристофър Лаш ли е?

— Да.

— В момента на Шип Ботъм Роуд седемнайсет ли живеете?

— Да.

— На трийсет и девет години ли сте?

— Да.

— Сега ще ви покажа карта за игра. Независимо дали е червена или черна, искам да ми кажете обратния цвят. Разбрахте ли ме?

— Да.

Аликто взе тесте карти, извади една червена и я показа.

— Какъв цвят е картата?

— Черен.

— Благодаря. — Аликто остави тестето. — И така. Положихте ли днешните тестове възможно най-честно и обстойно?

Мъжът го гледаше изпитателно, почти със съмнение.

— Разбира се — отвърна Лаш.

Аликто погледна папката и остави мълчанието да се проточи мъничко.

— Защо сте тук, доктор Лаш?

— Мисля, че това е очевидно.

— Всъщност изобщо не е очевидно. — Аликто прелисти няколко страници в папката. — Никога не съм оценявал психолог. Поради някаква причина те никога не стават кандидати на „Едем“. Имаме интернисти, кардиолози, анестезиолози и тъй нататък. Но никога психолози или психотерапевти. Имам си теория по въпроса. Но както и да е, тъкмо преглеждах резултатите ви от сутринта, най-вече личностния въпросник.

Той вдигна един лист, като хвърли бегъл поглед на Лаш.

— Меко казано, интересно. — Аликто върна листа в папката.

Обикновено оценяващите психометричните данни не разкриваха подобна информация на изследваните лица, Лаш се запита защо Аликто се държи с него по такъв почти надменен начин.

— Ако искате да научите повече за филмовите ми вкусове или дали предпочитам коняка пред уискито, би трябвало да обърнете по-голямо внимание на някой тест за предпочитания.

Аликто го погледна.

— Виждате ли, това е друго нещо — рече той. — Повечето кандидати сътрудничат, желаят да помогнат, откровени са. Саркастичните отговори са крайно необичайни и, честно казано, са повод за загриженост.

Лаш усети как раздразнението започва да напира под мъглата на умората.

— Иначе казано, заплашвате кандидатите и в отговор те се държат като подлизурковци. Разбирам, че това може да угоди на нечие его. Особено ако егото е било неадекватно подхранвано на младини.

В погледа на Аликто проблесна нещо — раздразнение или може би подозрение — което изчезна толкова бързо, колкото се бе появило.

— Изглеждате ядосан — каза той. — Какво във въпросите ми ви кара да реагирате така?

На Лаш му хрумна, че самата насока на разпита би могла да предизвика реакциите му.

— Вижте какво — каза той с най-разумния тон, на който беше способен при тези обстоятелства. — Трудно е да искаш да сътрудничиш, докато си закачен за детектор на лъжата и носиш само шапка с електроди и болнична пижама.

— Всъщност повечето кандидати оценяват детектора на лъжата, след като преодолеят първоначалната изненада. Намират за окуражаващо да открият, че партньорът, който им се посочва след това, е бил толкова честен, колкото и те самите.

Спокойният глас на Аликто само засилваше чувството за нереалност на ситуацията. Гневът на Лаш започна да отшумява и на негово място отново се настани умората.

— Защо не продължим с оценяването? — попита той.

— Какво ви кара да мислите, че това не е част от него, доктор Лаш? Аз ви преценявам като завършена личност в реално време, а не като безличното тяло, положило онези тестове тази сутрин. Но добре, да се върнем към личностния тест. Показателите ви за лъжа и средни отговори са добри, но тези за изопачаване са ненормално високи.

Лаш запази мълчание.

— Както знаете, това означава, че ограничавате разкриването на негативна информация за себе си — опитвате се да направите добро впечатление или да омаловажите личните си проблеми.

Лаш чакаше, като се проклинаше, че е отговорил искрено на тестовете.

— Някои от клиничните ви показатели са крайно необичайни за кандидат на „Едем“. Например скалата ви за социална интровертност е висока, както и скалата за самоконтрол. Взети заедно, те говорят за самотна личност; някой, който може би е имал неприятен опит във връзките. Подобен човек не може да бъде мотивиран да предприеме такава решителна и скъпа стъпка — да дойде при нас. — Аликто вдигна поглед от папката. — Разберете, доктор Лаш, че при други обстоятелства не бих споделил подобни технически детайли с кандидат. Но тъй като сте колега психолог… това е уникална възможност.

„Уникална възможност да ме гледаш как се гърча“ — помисли си Лаш.

— Сами по себе си подобни показатели будят у мен тревога като оценяващ на „Едем“. Но те са също елементи от теста — и тук ще бъда искрен — които разкриват определени патогномични признаци. Червени флагчета, така да се каже. — Аликто отново прелисти няколко страници. — Например скалите за аморалност и отчуждаване са необичайно високи. Депресивната скала, или степента на чувствителност към ставащото около вас, също е висока, въпреки високата скала на самоконтрол — аномалия, която не мога да обясня в движение. Всичко това прилича на опасен коктейл, доктор Лаш. Нещо, на което бих ви посъветвал да обърнете внимание и при нужда да лекувате.

Аликто затвори решително папката и се обърна към лаптопа.

— Само още няколко въпроса, доктор Лаш. Обещавам, че няма да отнеме много време.

Лаш кимна. Умората заплашваше да го погълне.

— Откога се занимавате с частна практика?

— От почти три години.

— Каква е специалността ви?

— Семейни отношения. Брачни консултации.

— Семейното ви положение?

— Необвързан.

— Вдовец?

— Не. Разведен. Както знаете.

— Само още един въпрос за детектора на лъжата. Пулсът ви се ускорява, доктор Лаш. Съветвам ви да дишате бавно. Кога се разведохте?

— Преди три години.

— Как го приехте?

— Бях женен. Сега не съм.

— И сте напуснали ФБР горе-долу по същото време. — Аликто откъсна поглед от екрана. — Изглежда, че преди три години са се случили доста интересни събития — развод и много драматична промяна в кариерата. Бихте ли обяснили защо се разведохте?

Лаш усети, че се напряга. „Дали знае за Уайър, или просто ми пуска въдицата?“

— Не — отговори той.

— Защо ви е толкова трудно да говорите за това?

— Защото не виждам каква връзка има с това тук.

— Не виждате връзка? За потенциален клиент?

— Тук съм за бъдещето си, не за миналото.

— Едното се определя от другото. Но както и да е. Да останем още малко в миналото. Споделете с какво се занимавахте във ФБР, ако обичате.

— Бях в Помощното следствено отделение в Куонтико. Анализирах местопрестъпления, провеждах психологически аутопсии на жертвата и извършителя. Търсех общи черти помежду им, причина за престъплението, съставях профил на убиеца и работех в координация с АНПСК.

— Какво е отношението ви към подобна работа?

— Беше предизвикателна.

— Бяхте ли добър в нея?

— Да.

— Тогава защо напуснахте?

Вече дори мигането представляваше усилие.

— Уморих се да се опитвам да разбера какво е станало с хората, след като са умрели. Реших, че ще бъда по-полезен, ако им помагам, докато са още живи.

— Разбираемо. И несъмнено сте видели ужасни неща.

Лаш кимна.

— Но те не са ви повлияли?

— Разбира се, че са.

— И до каква степен?

— Степен? — Лаш сви рамене.

— Значи не са ви се отразили по някакъв патологичен начин. Останали са на заден план, така да се каже. Не са повлияли на работата ви или на вас самия.

Лаш отново кимна.

— Бихте ли го казали на глас, доктор Лаш?

— Не, не са повлияли.

— Помолих ви да го направите, защото съм чел някои изследвания върху изтощаването на агенти. Понякога, когато виждат ужасни неща, хората не говорят за тях, а ги заравят дълбоко, опитват се да ги игнорират. И след време започват да живеят в постоянно състояние на мрак. Вината не е тяхна — културата на работното място е такава. На съжалението и слабостта не се гледа с добро око.

Лаш премълча. Аликто погледна екрана на лаптопа и записа нещо в папката. Спря, загледан в листата, после отново вдигна глава.

— В предишната ви работа имаше ли някакъв конкретен случай, който да е ускорил решението ви да напуснете? Нещо особено неприятно, някаква грешка или невярна преценка от ваша страна. Може би нещо, което се е отразило на личния ви живот?

Въпреки умората Лаш усети, че го полазиха тръпки. „Значи все пак знае.“ Хвърли бърз поглед към Аликто, който го наблюдаваше напрегнато.

— Не.

— Моля?

— Казах „не“.

— Разбирам. — Аликто отново погледна екрана и си отбеляза нещо. После се облегна назад. — С това интервюто приключи, доктор Лаш — каза той, заобиколи масата и свали шапчицата и скобите от пръстите му. — Благодаря ви за търпението.

Лаш се изправи. Стаята леко се люшна и той се хвана за облегалката, за да запази равновесие.

— Спите ли достатъчно? — попита Аликто. — Защото ми се струва, че изглеждате доста по-уморен от обичайното.

— Добре съм.

Аликто обаче продължаваше да го наблюдава внимателно, като че ли с искрена загриженост — още повече че прегледът вече беше приключил.

— Знаете ли, недоспиването може да бъде често срещано в случаи на…

— Добре съм, благодаря.

Аликто бавно кимна, после се обърна и посочи вратата.

— Сега какво следва? — попита Лаш.

— Можете да се облечете. Фогел ще ви изпрати.

Лаш не можеше да повярва на късмета си. След всичко преживяно беше сигурен, че разговорът с психолога ще продължи часове наред. Повечето тестове с детектор на лъжата бяха продължителна работа, едни и същи въпроси се повтаряха отново и отново, като се променяше само формулирането им. А този разговор бе отнел едва половин час.

— Искате да кажете, че приключих?

— Да, приключихте.

Начинът, по който го каза, накара Лаш да се поколебае.

— Много съжалявам — продължи Аликто, — но с оглед на резултатите ви ще се наложи да отхвърля кандидатурата ви.

Лаш го зяпна.

— Няма смисъл да забавяме лошите новини. Надявам се, че ще разберете. Трябва винаги да гледаме общата картина, кое е най-добро за клиентите ни като цяло, а не на чувствата на отделния кандидат. Трудно е. Ще ви предложим допълнителна разяснителна литература. Често четенето й помага на отхвърлените кандидати да преодолеят естествените неприятни чувства. Уверен съм, че Фогел ви е обяснил, че първоначалната такса не се възстановява, но няма да има допълнителни сметки. Пазете се, доктор Лаш. И имайте предвид онова, което казах за червените флагчета.

И — за пръв и последен път — Аликто му протегна ръка.