Линкълн Чайлд
Игра до смърт (21)

21.

Денят бе станал мрачен и облачен и когато вратата на асансьора се отвори, пред Лаш се разкри много по-различна гледка от онази, която бе видял първия път. Само няколко от полилеите хвърляха малки кръгове светлина в огромното помещение. През прозорците се виждаха небостъргачи на фона на навъсено небе. Музейната колекция мислещи машини се намираше пред тях — тромави предмети под спускащите се все по-ниско облаци.

Ричард Силвър стоеше до прозорците с ръце зад гърба. Обърна се, когато чу звъна на асансьора.

— Кристофър — каза той, докато стискаше ръката на Лаш. — Радвам се да ви видя отново. Нещо за пиене?

— Не бих отказал едно кафе.

— Аз ще се погрижа — каза Маукли и тръгна към бара, вграден в библиотеката.

Силвър поведе Лаш към масата, до която бяха седели миналия път. Списанията и вестниците бяха изчезнали. Силвър изчака Лаш да седне, след което се настани срещу него. Носеше кадифени джинси и черен кашмирен пуловер със запретнати ръкави.

— Много мислих за онова, което ми казахте вчера — рече той. — За това, че смъртните случаи не са самоубийство. Не исках да го повярвам, но мисля, че сте прав.

— Не виждам никакво друго обяснение.

— Не, нямах предвид това, а думите ви, че при всички случаи „Едем“ е замесена. — Силвър погледна покрай Лаш. На лицето му бе изписана тревога. — Твърде много бях погълнат от собствените си проекти в моята кула от слонова кост. Винаги съм изпитвал по-голямо влечение към чистата наука, отколкото към приложната. Опитвах се да създам машина, която може да мисли, да се учи, да решава сама задачи — сърцето ми винаги е било именно там. Въпросът какви да са тези задачи ме вълнуваше много по-малко от способността да ги решава. Едва когато се появи идеята за „Едем“, се увлякох лично. Най-сетне имаше задача, достойна за Лиза — човешкото щастие. Но въпреки това стоях настрана от ежедневните процеси. И сега виждам, че това е било грешка.

Силвър млъкна и погледът му отново се фокусира върху Лаш.

— Не съм сигурен защо ви казвам това.

— Казвали са ми, че лицето ми предразполага към откровения.

Силвър се разсмя тихо.

— Както и да е, реших, че щом в миналото съм стоял настрана, има нещо, което мога да направя сега.

— И какво по-точно?

Маукли се върна с кафето и Силвър стана.

— Бихте ли дошли с мен?

Тръгна към отсрещния ъгъл, където прозорците по трите страни на помещението се срещаха с библиотеката. Там колекцията изчислителни машини преминаваше в музикална — „Фарфиса Комбо“, „Мелотрон“ и модулен синтезатор „Мууг“, целият в проводници и филтри.

Силвър се обърна към Лаш.

— Казахте, че убиецът най-вероятно е отхвърлен кандидат на „Едем“.

— Това предполага профилът му. Може би е шизоиден тип, който не може да приеме отхвърляне. Има и известна вероятност да е отпаднал от програмата след приемането му. Или да е един от онези клиенти, за които не са били открити партньори в рамките на петте цикъла.

Силвър кимна.

— Наредих на Лиза да анализира всички достъпни данни на кандидати и да търси аномалии.

— Аномалии?

— Малко е трудно да се обясни. Представете си, че създавате виртуална топология в три измерения и я запълвате с данните на кандидатите. После компресирате данните и ги сравнявате. Нещо подобно на сравняването на аватари, което Лиза прави всеки ден, само че в обратен ред. Разбирате ли, нашите кандидати вече са били прегледани психологически; всички те би трябвало да попадат в определени тесни норми. Търся такива, чието поведение и личност попадат извън тези норми.

— Девианти — каза Лаш.

— Да. — Силвър изглеждаше наскърбен. — Или хора, чийто модел на поведение не отговаря на очакваното от оценяващите.

— Как успяхте да го направите толкова бързо?

— Всъщност не съм го правил. Обясних на Лиза естеството на задачата и тя сама разработи методологията.

— Като е използвала данните от тестовете на кандидатите?

— Не само тях. Лиза привлече и данни от отхвърлени или доброволно отказали се през месеците или годините след първоначалното кандидатстване.

Лаш беше шокиран.

— Искате да кажете данни, събирани, след като са престанали да бъдат ваши потенциални клиенти? Как е възможно подобно нещо?

— Нарича се мониторинг на активността. Прилага се от редица големи компании, както и от властите. Ние просто сме с няколко години пред всички останали. Маукли сигурно вече ви е показал някои от елементарните приложения на тази практика. — Силвър приглади пуловера на гърдите си. — Така или иначе Лиза отдели три имена.

— Вече?

Силвър кимна.

— Но става въпрос за огромно количество информация…

— Около половин милион петабайта. Един „Крей“ би могъл да ги обработи за година. На Лиза й бяха достатъчни часове.

И той посочи нещо до стената.

Лаш зяпна изумено онова, което бе взел за поредната антика от колекцията на Силвър — стандартна компютърна клавиатура на малка масичка, пред старомоден монохромен терминал. До него имаше принтер.

— Това ли е? — невярващо попита Лаш. — Това ли е Лиза?

— А вие какво очаквахте?

— Не и това.

— Самата Лиза, или изчислителното й тяло, заема етажите директно под нас. Но защо да правим един интерфейс по-сложен, отколкото е нужно? Ще се изненадате колко много неща мога да постигна само с това.

— Не, не бих се изненадал — отвърна Лаш.

Силвър се поколеба.

— Кристофър, споменахте и за друга възможност. Убиецът да е някой от нашите хора. Затова поръчах на Лиза да потърси нещо необичайно вътре. — Лицето му се стегна, сякаш изпитваше физическа болка. — Тя отбеляза едно име.

Силвър се обърна към масичката, взе два сгънати листа и ги пъхна в ръката на Лаш.

— Късмет… ако думата може да се нарече подходяща.

Лаш кимна и понечи да си тръгне.

— Кристофър? И още нещо.

Лаш се обърна.

— Сигурен съм, че разбирате защо наредих на Лиза да обработи тези задачи с най-висок приоритет.

— Разбирам и благодаря.

Тръгна след Маукли към асансьора, като обмисляше последните думи на Силвър. Същата мисъл се въртеше и в неговата глава. Двамата Торп бяха убити в петък, преди единайсет дни. Уилнър бяха умрели следващия петък. Серийните убийци обичаха последователността и моделите.

Разполагаха с три дни.