Линкълн Чайлд
Игра до смърт (24)

24.

— Изчистването на Хандърлинг не би трябвало да ни отнеме много време — каза Маукли. — Проверките и психологическите тестове за потенциалните служители са по-строги и от тези за клиентите. Дори съм малко изненадан, че Лиза го е отбелязала.

Атмосферата на разочарование в кабинета бе почти осезаема.

— Каква е процедурата? — попита Лаш. Отпи от еспресото, установи, че е изстинало, но въпреки това пресуши чашата.

— Имаме пасивни мониторни устройства във всяка работна станция и кабинка. Програми, записващи всяко натискане на клавиш, и други такива. Те не са тайна и се използват преди всичко като превантивна мярка. — Маукли отвори друга папка — тънка, от картон, съдържаща само няколко листа. — Гари Джоузеф Хандърлинг. На трийсет и три. Преди това е работил в информационния отдел на банка в Покипси. В момента живее в Йонкърс. Разведен, без деца. Проверката не е открила нищо, освен няколко посещения при училищния му психолог след скъсването с първата му приятелка.

Тара се изкиска.

— Минал психотестовете в рамките на нормалното. Високи показатели за лидерство и инициативност. Постъпил в „Едем“ през юни две и първа и прехвърлян в различни отдели според стандартната процедура. Работил шест месеца в „Системна поддръжка“. Прехвърлен в „Събиране на информация“ през януари две и втора. Накрая бил преместен в „Съхранение на информация“ през август. Добри работни показатели. Отличен за високата си мотивация и интереса му да научи повече за компанията.

„Типичен едемски бойскаут“ — помисли си Лаш.

— Миналия февруари става шеф на отдела. Предложен за повишение, но изглежда доволен от поста си. — Маукли вдигна очи към Лаш. — Съответства ли на някой от познатите ви профили? — В гласа му имаше едва доловима ирония.

Лаш се почувства победен.

— Не. Някои социопати са забележително добри в криенето. Вземете например Тед Бънди. Възрастта, расата, семейното му положение напълно говорят за профила на организиран сериен убиец. А постоянната му работа противоречи на профила. Но пък от друга страна, в тези смъртни случаи няма нищо стандартно. — Замисли се за момент. — Навреме ли плаща сметките и вноските по кредитните си карти? Организираните серийни убийци са много придирчиви в това отношение и държат да не пропускат плащания, за да не се открояват.

Маукли погледна отново папката.

— Тара, можеш ли да провериш кредитните агенции и да съпоставиш резултатите с Националния регистър на автомобили?

— Разбира се. Какъв е номерът на социалната му осигуровка?

— Две нула нула — шейсет и шест — две девет осем четири.

— Момент. — Тара веднага направи справка с компютъра. — Всичко е напълно изрядно. През последните осемнайсет месеца не е сменял кредитни карти. Вноските за колата му са редовни.

Маукли кимна.

— И е доста примерен шофьор. Има само две наказателни точки.

— Как се е сдобил с тях? — попита Лаш, но вече повече по навик, отколкото от истинско любопитство.

— Сигурно са му съставили акт за превишена скорост. Момент да проверя.

В кабинета се възцари тишина, нарушавана единствено от тракането на клавиатурата.

— Точно така — рече след малко Тара. — Превишена скорост в жилищна зона. При това неотдавна — от двайсет и четвърти септември.

— Двайсет и четвърти септември — повтори Лаш. — Това е денят…

— Нарушението е станало в Ларчмонт — прекъсна го Тара.

Ларчмонт.

— Това е денят на смъртта на Уилнър — довърши Лаш.

За миг всички замряха и се спогледаха. После Маукли наруши мълчанието.

— Тара — съвсем тихо рече той. — Можеш ли да обезопасиш този терминал? Не искам никой да ни наднича през рамото.

Тара отново насочи вниманието си към компютъра и въведе някакви команди.

— Готово.

— Да започнем с кредитните карти — каза Маукли.

— Виж дали е бил на някое интересно място през последния месец. — Гласът му си оставаше бавен, почти сънен.

— Свързвам се с „Инстифакс“. — Още тракане на клавиатура. — Доста заето момче е бил. Много сметки от ресторанти, предимно в града и в Уестчестър. Странно, има и две сметки за мотел. Едната е в Пелхам, другата в Ла Рошел. — Тара откъсна поглед от екрана. — Защо му е било да плаща за мотел на петнайсет минути от апартамента му?

— Продължавай нататък — каза Маукли.

— Неотдавна е купил самолетен билет — „Еър Нортърн“. Наел е кола за малко над сто долара. Друго плащане за „Дю Дроп Ин“. А също и за билет на „Амтрак“. И изглежда е резервирал хотел за идния уикенд.

— Къде?

— Момент. В Бърлингейм, Масачузетс.

— Влез в „Изитрак“. Да проверим билетите.

— Разбрано. — Тара замълча, докато чакаше екранът да се опресни. — Самолетният билет е бил двупосочен, до Финикс. Заминаване от „Ла Гуардия“ на петнайсети септември, връщане на седемнайсети.

— Торп умряха на седемнайсети септември — каза Маукли. — Спомена „Дю Дроп Ин“. Къде по-точно?

Отсечено тракане на клавиши.

— Флагстаф, Аризона.

Лаш отново го побиха тръпки.

Бавно, почти небрежно, Маукли стана и заобиколи масата.

— Можеш ли да извикаш логовете на клавиатурата на Хандърлинг за последните, да кажем, три седмици?

Лаш откри, че също е станал и приближава екрана заедно с Маукли.

— Готово — каза Тара.

Лаш видя порой данни, пълзящи по екрана — всяко натискане на клавиш, направено от Хандърлинг през последните петнайсет работни дни.

— Прекарай го през снифъра. — Маукли погледна към Лаш. — Пускаме записа през интелигентен филтър, за да открием дали не е писал нещо подозрително.

— Както правителството преравя имейлите и телефонните обаждания, за да търси терористи ли?

— Лицензираха технологията от нас.

— Няма нищо необичайно — след малко каза Тара. — Снифърът е чист.

— Какво казахте, че работи? — попита Лаш.

— Отделът му е отговорен за архивирането на клиентските данни след обработката им.

— След обработката. Искате да кажете, след като е намерен партньор.

— Точно така.

— И споменахте, че е началник. Това може ли да му даде достъп до лични данни?

— Нацепваме информацията и я разпределяме на няколко екипа, за да сведем до минимум подобна възможност. На теория е възможно, но ако е душил наоколо, това щеше да проличи от логовете на клавиатурата.

— Може ли да е стигнал до информацията от друг терминал?

— Терминалите са кодирани от идентификационните гривни. Ако е използвал друг, щяхме да го разберем.

Отново се възцари тишина. Маукли се взираше в екрана със скръстени на гърдите ръце.

— Тара — рече той. — Пусни честотен анализ на логовете. Виж дали има някакво отклонение от нормалната му работа през останалото време.

— Момент.

Екранът се опресни и на него се появи серия успоредни колони — дати, часове, тайнствени съкращения, които не означаваха нищо за Лаш.

— Нищо особено — след малко каза Тара. — Всичко изглежда напълно рутинно.

Лаш установи, че е затаил дъх. Нима щеше да се случи отново? Нима тъкмо когато си мислеха, че са стигнали на прага на откритието, ще се окаже, че са попаднали в поредната задънена улица?

— Даже прекалено рутинно — добави Тара.

— В какъв смисъл? — попита Маукли.

— Ами, вижте това. Всеки ден, точно от два и половина до два и четирийсет и пет имаме повтаряне на едни и същи команди.

— Какво необичайно има в това? Може да е някаква ежедневна задача. Например опресняване на архива.

— Дори и при тях има известни вариации — нови списъци, различни места за архивиране. А тук дори имената на дисковете са едни и същи.

Маукли се загледа дълго в екрана.

— Права си. Всеки ден в продължение на петнайсет минути командите са абсолютно еднакви.

— И са въведени точно по едно и също време всеки ден. — Тара посочи екрана. — До секундата. Каква е вероятността за подобно нещо?

— И какво означава това? — обади се Лаш.

Маукли го погледна.

— Служителите ни знаят, че работата им се наблюдава. Хандърлинг знае, че ако опита нещо очевидно — например да спре проследяващата програма — това моментално ще привлече внимание. И явно е намерил начин да пусне димна завеса, може би макрос от най-обикновени команди, докато всъщност се занимава с нещо друго.

— Може да е открил слабо място в системата — рече Тара. — Някаква вратичка, от която да се възползва.

— А има ли начин да видим какво всъщност е правил през тези петнайсет минути? — попита Лаш.

— Не — каза Маукли.

— Да — каза Тара.

Двамата я погледнаха.

— Може би — добави тя. — Използваме и видеокамери, които заснемат всички терминали, нали така? Снимките се правят рядко и на различен период. Може обаче да изкараме късмет.

Пръстите й отново полетяха по клавиатурата, после спряха.

— Оказва се, че имаме само една снимка на терминала на Хандърлинг през петнайсетминутния период. От тринайсети септември.

— Би ли я разпечатала, ако обичаш? — подкани я Маукли.

Тара въведе няколко команди и принтерът на бюрото забръмча. Маукли грабна листа още докато излизаше, и тримата се загледаха в размазаното изображение:

ЕДЕМ — строго поверително

Резултати от SQL запитване към масив А$4719

Оператор: Неизвестен

Час и дата: 14:38:02.98, септ. 13 04

Процесорни цикли: 23054?

 

Торп, Л. Флагстаф, АЗ.

Уилнър, Дж. Ларчмонт, НЙ.

Конъли, К. Бърлингейм, МА.

Гупта, П. Медисън, УИ.

Ревер, М. Джупитър, ФИ.

Империол, М. Александрия, ВА.

Край на запитването

— Господи! — промълви Тара.

— Другите имена на супердвойки ли са? — попита Лаш.

Маукли кимна.

— На всичките шест.

Лаш едва го чу. Мислите му препускаха бясно. „Серийните убийци са създания на навика…“

Докато се взираше в списъка, той си спомни нещо — нещо смразяващо.

— Споменахте билет на „Амтрак“ — обърна се той към Тара. — И за резервация на мотел?

Очите на Тара се разшириха. Тя отново се надвеси над клавиатурата.

— Резервация от Асела до Бостън. Идния петък сутринта.

— А къде се намира мотелът?

— Бърлингейм, Масачузетс.

Маукли се отдръпна от терминала. От невъзмутимото му спокойствие не беше останала нито следа.

— Тара, искам разпечатки на телефонните обаждания на Хандърлинг. От служебния и от домашния му телефон. Ще го направиш ли?

Тара кимна и вдигна телефона.

— Благодаря. — Маукли тръгна към вратата, но спря и се обърна. — Доктор Лаш, ще трябва да ме извините. Налага се да свърша някои неща.