Линкълн Чайлд
Игра до смърт (59)

59.

Нужни бяха пет минути и работата на четирима души с фенери, за да открият панелите за осветлението на изчислителната зала. Накрая ги откри самият Маукли — в края на моста, висящ над върха на метална стълба. Извика на останалите да престанат да търсят и с две бързи и резки движения завъртя десетина ключа.

Светлината не беше особено ярка, но въпреки това се принуди да затвори очи. След няколко секунди ги отвори отново и се обърна към металния парапет на моста. Ръцете му се вкопчиха в него.

Намираше се до стената, между пода и тавана на помещение, напомнящо огромна цистерна. Това беше грамадното пространство на изчислителната зала на Лиза, висока четири етажа и дълга най-малко шейсет метра. Мостове като този, на който се намираше, се виждаха тук-там покрай стените и водеха към вентилационни шахти, електрически панели и други помощни съоръжения. В отсрещния край се намираха основните и резервните енергийни източници на Лиза, подобни на гигантски шишенца за хапчета в тежки стоманени кожуси.

Долу се простираше невероятно гъста плетеница от хардуер. Маукли беше прекарал две години във „Фармген“ като служител в отдел „Техническо снабдяване“ и разпозна някои от различните марки компютри. Впери поглед в тях, мъчейки се да намери смисъл в безразборно натрупаното оборудване.

Може би най-подходящото сравнение бе това с дървесните кръгове. Най-старите машини — твърде стари, за да може да ги разпознае — се намираха в центъра, заобиколени от обемисти конзоли с копчета и телетипи. Следваха „големите железа“ IBM-370 и миникомпютри DEC от епохата на седемдесетте. По-нататък идваше ред на суперкомпютри от няколко поколения, от Cray-1 и 2 до по-модерните T3D системи. Цели редове компютри като че ли бяха посветени единствено на обмяната на данни между хетерогенните машини. След големите Cray следваха още по-модерни сървъри, наредени по двайсет в сиви рамки. Около всичко това, към периферията на пространството, се виждаха редове и редове поддържащ хардуер — магнитни четци, древни лентови устройства IBM-240 и системи за съхраняване на данни 3850, ултрамодерни силози за данни и външни памети. Колкото по-далеч от центъра отиваше погледът му, толкова по-слаба изглеждаше организацията, сякаш необходимостта от жизнено пространство на Лиза растеше по-бързо, отколкото Силвър можеше да й го осигури. Маукли отново се наруга — трябваше лично да следи това място, а не да позволява то да расте единствено пред очите на Силвър.

Останалите от групата — Шелдрейк, рошавият Дорфман и други двама техници на име Лоусън и Гилмър — се пръснаха из помещението, като внимателно подбираха пътя си, подобно на деца в непозната гора. Маукли почувства как му се завива свят — имаше нещо нереално в това да си кацнал на стената на тази огромна цистерна върху шейсететажен небостъргач. Забърза по моста, спусна се по стълбата и се присъедини към Шелдрейк и Дорфман долу.

— Някакви вести от Силвър? — попита Шелдрейк.

Маукли поклати глава.

— Знаех, че Силвър си има сървърна ферма тук горе, но никога не съм очаквал нещо такова. — Шелдрейк внимателно прекрачи някакъв дебел кабел.

Маукли не каза нищо.

— Може би все пак е по-добре да влезем в апартамента.

— Силвър каза да не го правим, докато не ни се обади.

— Лаш е с него. Може да го принуди да направи какво ли не. — Шелдрейк си погледна часовника. — Минаха десет минути от обаждането му. Трябва да действаме.

— Заповедите на Силвър бяха изрични. Ще му дадем още пет минути. — Маукли се обърна към Дорфман. — Застани при входа. Подкрепленията трябва да пристигнат всеки момент. Помогни им да минат през бариерата.

От вътрешността се чу оживен разговор. Тръгнаха към звука, като се промъкваха между високите шкафове на сървърите. Към някои бяха закрепени бележници с набързо надраскани бележки с почерка на Силвър. Компютрите около тях издаваха толкова разнообразни звуци с вентилаторите си, че Маукли се почувства като неканен гост, натрапил се на някакво събитие.

Отпред Шелдрейк оживено разговаряше с Лоусън и Гилмър. Ниският и пълен Гилмър се беше навел над таблета си.

— Улавям силна активност по централната мрежа за данни, сър — казваше той.

— По самата мрежа ли? — намеси се Маукли. — А не разпределена по интерфейсите?

— Само по мрежата.

— Откога?

— Имаше рязко повишение през последната минута. Активността е ужасно силна, никога не съм виждал подобно нещо.

— Какво даде началото й?

— Команда, сър.

Лиза. Маукли кимна на Шелдрейк, който грабна радиостанцията си.

— Шелдрейк до централата. — Изчака. — Шелдрейк до централата, докладвайте.

Радиото запращя и Шелдрейк го прибра с отвращение.

— Проклет шум.

— Опитай по мобилния. — Маукли се обърна отново към Гилмър. — Какво е състоянието на мрежата?

— Не е предвидена за подобно натоварване, сър. Целостта на кулата вече се разпада. Ако не успеем да изпуснем част от товара…

Сякаш в отговор отдолу се чу трясък, последван от втори, който отекна в кухото пространство. След това последва грохот, толкова дълбок, че бе почти под прага на слуха. Подът под краката на Маукли затрепери.

Двамата с Шелдрейк се спогледаха изумено. После Маукли се обърна и вдигна длани към устата си.

— Дорфман! — извива той през джунглата от апаратура. — Докладвай!

— Предпазните плочи, сър! — разнесе се слабият глас от люка. Беше писклив, но Маукли не можеше да определи дали от вълнение, или от страх. — Затварят се!

— Затварят се? Подкреплението идва ли?

— Не, сър! Пръждосвам се оттук…

— Дорфман, остани на място. Чуваш ли ме? Остани на място…

Думите му потънаха в оглушителния гръм, който разтресе тежкото оборудване около тях. Предпазните плочи се бяха спуснали, затваряйки ги в капан върху кулата на „Едем“.

— Сър! — изкрещя Гилмър. — Имаме състояние Гама!

— Заради претоварването? Невъзможно.

— Не знам, сър. Мога да кажа само, че кулата е изолирана.

Маукли извади мобилния си телефон и набра номера на Силвър.

Той не отговори.

— Ела — каза той на Шелдрейк. — Да го пипнем.

Прибра телефона в джоба си и извади глока. Докато се обръщаше към стълбата, водеща нагоре към апартамента, лампите изведнъж угаснаха. А когато аварийното осветление се включи, цифровият свят наоколо се потопи в алена мъгла.