Линкълн Чайлд
Игра до смърт (36)

36.

Лаш се облегна назад и се загледа в тавана. Дори там сякаш продължаваха да пълзят колони числа, имена и дати.

— Господи! — изстена той и затвори очи. — Прекалено дълго се взирах в тези неща.

От другата страна на масата се чу шумолене на хартия.

— Някакъв късмет? — попита той тавана.

— Абсолютно никакъв — отвърна гласът на Тара Стейпълтън.

Лаш отвори очи и се протегна. Въпреки мрачните сънища и спомени от отминалата нощ, беше се събудил изпълнен с решимост. Уикендът бе минал без никакви страховити събития. На път за насам се беше обадил на Даяна Мирън от мобилния си. Самият й глас събуди у него тайна, почти момчешка тръпка. Побъбриха кратко и страстно, тя се съгласи да вечерят у него идния петък. Лаш беше толкова зает да приготвя мислено вечерята, че напълно забрави унижението на Пункт III, докато не се озова отново пред него. Охранителите обаче не бяха същите като в петък и успя да премине без проблем.

Но сега, късно сутринта, вълнението му беше потънало в безкрайния поток данни. Просто имаше прекалено много материал за преравяне; все едно да претърсваш пословичната купа сено, без дори да си сигурен, че иглата е в нея.

Отново въздъхна, извади вътрешните оценки на Линдзи Торп и ги запрелиства почти механично.

— Каква е историята с третата двойка? С Конъли?

— Утре заминават за Ниагара Фолс.

— Ниагара Фолс?

— Там прекараха медения си месец.

„Ниагара Фолс — помисли си Лаш. — Страхотно място за убийство. Или за самоубийство.“

— Не можем да направим кой знае какво на канадска територия — добави Тара. — Прекарах по-голямата част от неделята в организиране на пасивно наблюдение там. Ще гледаме и ще се надяваме на най-доброто.

— Поне сте имали с какво да запълните уикенда.

Тара се усмихна закачливо.

— Не че вашата програма е била напълно свободна.

— Имате предвид срещата ли?

— Как мина?

— Изобщо не приличаше на онова, което очаквах. И не звучеше по начина, по който очаквах. Но знаете ли какво? След първите десет минути това нямаше никакво значение.

— Проучванията ни показват, че често изпитваме влечение към неподходящи хора поради неподходящи причини. Може би затова толкова много бракове се провалят.

Тя замълча.

— Вижте — след малко рече Лаш. — Защо не се престрашите и не се срещнете с мъжа, когото са ви избрали за партньор? Не е късно. Говорете с Маукли да преместят резервацията.

— Вече ви казах. Как да се срещна с него, щом знам всички тези неща?

— Аз също ги знам, но въпреки това се срещнах с Даяна Мирън. И този петък ще се видя отново с нея.

— Но аз съм служител на „Едем“. Казах ви…

— Знам. „Ефектът на Оз“. А знаете ли аз какво ще ви кажа? Това са пълни глупости.

— Това ли е професионалното ви мнение, докторе?

— Да. — Лаш се наведе напред. — Тара, чуйте ме. „Едем“ може да ви намери партньор. Идеален партньор. Но след като се срещнете, вече няма „Едем“. А сте само вие. Ако се чувствате добре, ще го разберете.

Тара го погледна, без да каже нищо.

— По един или друг начин ще разрешим тази каша и след това тя няма да има значение. Ще бъде само спомен. Минало. А всяка връзка изисква приемане на миналото. Нима ще се сърдите на партньора си за мажоретките, с които е излизал в колежа? Това е големият шанс, Тара. Послушайте съвета на човек, който преди две вечери е бил в онзи ресторант.

Даде си сметка, че е казал достатъчно. „Отново на работа“ — помисли си той и въздъхна.

Остави настрана досието на Линдзи Торп и започна да прелиства медицинските й отчети. Изведнъж спря.

— Тара.

Тя го погледна малко предпазливо.

— Тази повторна проверка на госпожа Торп.

— Имате предвид сбирката на класа ли?

— Не. Тази проверка. Често ли се случва лекарите ви да предписват…

— Не правим такива неща.

— Какво казахте? — попита Лаш.

— Казах, че не правим повторни проверки.

— Тогава какво е това? — Той плъзна медицинския отчет по масата.

Тара го взе. Настъпи тишина, докато преглеждаше страниците.

— Виждала съм подобно нещо само няколко пъти досега — рече тя.

— Какво нещо?

— Помните ли как при първата ви обиколка зад Стената Маукли обясняваше за дългосрочния анализ на здравословното състояние, който правим на перспективните клиенти? Как проверяваме генетични маркери за наследствени болести, рискови фактори и така нататък?

— Да.

— Ако нещо сериозно не е наред, отхвърляме кандидатите. Но ако е нещо дребно, което не предполага проблеми в дългосрочен план, обработваме кандидатите и по-късно ги викаме за втори преглед.

— Под претекст, че това е стандартната процедура.

— Точно така.

— Няма полза в отхвърлянето на клиент, който си плаща. — Лаш погледна отново доклада и прелисти страниците. — Линдзи Торп не е имала подобни здравословни проблеми, но въпреки това е била записана за повторен преглед шест месеца преди смъртта си. — Той прелисти още страници. — И след прегледа й е предписан сколипан. Един милиграм веднъж дневно. Това лекарство нищо не ми говори.

— И на мен.

— Преглеждащият лекар е някой си доктор Мофет. Можете ли да се свържете с него и да го питате каква е била причината за повторния преглед и предписването на лекарството?

— Разбира се. — Тара стана и тръгна към телефона.

Лаш я наблюдаваше. Беше сигурен, че това е поредното парче от пъзела.

— Смяната на доктор Мофет започва следобед — каза Тара, докато оставяше слушалката. — Ще се свържа с него тогава.

— Бихте ли направили и още нещо? Да извадите медицинските отчети на Луис Торп, Уилнър и… и на третата двойка, Конъли. Вижте дали и те са минали през повторни прегледи.

Лаш зачака, а Тара затрака по клавиатурата.

— Нищо — рече тя. — Никой от другите не е идвал отново тук, освен на обичайните сбирки.

— Нищо?

Тара поклати глава.

— Луис Торп не би ли си помислил, че е странно жена му да минава на втори преглед, а той не?

— Знаете колко сме потайни относно процедурите. Клиентите ни приемат това, без да задават въпроси.

Лаш се отпусна в стола. Въпреки всичко откри, че мислите му отново се връщат към Даяна Мирън и онова, което беше казала за хайку.

Те загатват за неща; оставят много на въображението. Намекват повече, отколкото казват. Не търсете отговор, а мислете за отваряне на врати.

Какво се намекваше тук? Какви съвпадения бяха станали напоследък? И какво загатваха те?

Едмънд Уайър, мразещият ченгетата убиец, бе освободен предсрочно. Беше убил три жени, две ченгета и зетя на Лаш. След това съпругата на Лаш го изостави, а самият той, изпълнен със съмнения и самообвинения, напусна ФБР, мъчейки се да сложи край на безсънните нощи.

По всички правила Уайър не би трябвало да бъде освободен предсрочно. Лаш не хранеше никакви илюзии — каквото и да си мислеше комисията, Уайър щеше да го преследва. Само него беше пропуснал.

Това съвпадение ли беше?

А също и аватарът му, изпратен в Резервоара. Тара беше казала, че подобна грешка е невъзможна. В такъв случай някой го беше направил нарочно: Трябва да е човек, заемащ много висок пост, някой с неограничен достъп. Аз, например. Или пък такъв като Хандърлинг, който е успял да хакне системата.

Погледът му се спря върху Тара, която се беше върнала при масата и подреждаше листата.

Мислете за отваряне на врати…

И внезапно вратата се отвори.

Лаш ахна, сякаш го бяха ударили. Замаскира звука с прозявка.

Изглеждаше невъзможно, но нямаше друг отговор.

Имаше още два въпроса, на които трябваше да си отговори, за да е сигурен. Тара можеше да му помогне с единия. Само че трябваше да изглежда спокоен — поне докато не се сдобие с доказателства.

— Тара — рече той с престорена умора. — Мога ли да ви помоля за още нещо?

Тя кимна.

— Бихте ли извадили списък на всички аватари в Резервоара, когато там са били двамата Торп?

— Защо?

— Просто ми е чудно.

Тя отново отиде при компютъра и Лаш я последва.

— Покажете ми как се прави — рече той.

— Първо трябва да влезете в базата данни на аватарите. — Тя вкара кода за достъп и на екрана се появи рояк деветцифрени числа. — Това са всички аватари.

— Всички?

— Всички клиенти до този момент. Почти два милиона. — Тя въведе някакви допълнителни команди. — Така. Създадох запитване, което може да се приложи към тази база данни. Въвеждате кода на аватара и ще получите всички останали, които са били в Резервоара заедно с него.

— Покажете ми, моля.

Тя вдигна листа.

— Разпечатахме това в петък, за да видим датите, на които Торп и Уилнър са подали документите си.

ТОРП, ЛУИС A.	000451823	30/07/02
ТОРВАЛД, ЛИНДЗИ Е.	000462196	21/08/02
ШВАРЦ, КЕРЪН Л.	000527710	02/08/02
УИЛНЪР, ДЖОН Л.	000491003	06/09/02

— Кодът на Луис е във втората колона. Вкарвате го в полето за търсене.

Тя написа кода и екранът се опресни отново.

— Това са аватарите в Резервоара, когато Луис е бил съпоставен с Линдзи. — Тара бързо прелисти списъка до края му:

000481032

000481883

000481907

000482035

000482110

000482722

000483814

000483992

000484398

000485006

КРАЙ НА ЗАПИТВАНЕТО: 11:05:42:82 04/10/04

БРОЙ ДИСКРЕТНИ ЕДИНИЦИ: 52 812.

>?

Тара посочи последния ред.

— В този времеви отрязък в Резервоара е имало почти петдесет и три хиляди аватара.

— Но това са само куп числа.

— С този функционален клавиш можете да превключвате между имена и идентификационни кодове.

Тара го натисна и числата се смениха с имена:

Фалън, Юджийн

Уайт, Джером

Уондърли, Хелън

Гарсия, Констанс

Лу, Вен

Гелбман, Марк

Йошида, Айко

Хорст, Маркъс

Грейн-Карсън, Марго

Баниери, Антонио

„По дяволите — помисли си Лаш. — Списъкът продължава да е сортиран по кодове, не по фамилия.“ Помисли дали да не помоли Тара да го сортира по букви, но се отказа — не беше готов да обясни. Започна да прелиства нагоре, екран след екран.

— Какво търсите? — попита Тара, надничайки с любопитство над рамото му.

— Просто гледам. Вижте, можете ли да направите само още едно нещо?

— Само още едно нещо. Само още едно нещо. Де да ми плащаха на задача.

— Мисля, че направихме грешка, като гледахме само досиетата на супердвойките.

— Защо?

— Вижте какво открихме за Линдзи Торп и изненадващия медицински преглед. Кой знае какво още ще открием, ако проверим случайно избрана извадка от обикновени двойки?

— Вижда ми се разумно. — Тара се поколеба. — Ще ида да поискам записите.

— Връщайте се по-бързо.

Лаш я изчака да излезе. Наистина бе любопитен относно сравнението, което бе предложил, но в момента повече го интересуваше да прегледа екрана без втори чифт очи до него. Отново започна да прелиства имената.

Отне му повече време, отколкото предполагаше. Когато стигна началото на списъка, наближаваше единайсет и половина. Облегна се разочарован назад. Но, от друга страна, щеше да е прекалено лесно — да намери просто ей така името, на което се надяваше да попадне. Може би цялата идея бе смахната. Трепна при мисълта, че ще трябва да прелисти още един огромен списък от имена. Но все пак беше стигнал дотук — можеше да провери и Уилнър, просто за всеки случай.

Натисна функционалния клавиш, който Тара му беше показала. Екранът моментално се опресни, показвайки аватарите по ред на номерата.

Начало на запитването

000000000

000448401

000448916

000448954

000449010

000449029

000449174

000449204

000449248

000449286

Изправи се в стола. Какъв беше първият номер — 000000000? И какво търсеше тук?

Натисна функционалния клавиш, но към този идентификационен код не вървеше никакво име — полето беше празно.

Сви рамене, взе оставения от Тара лист и въведе в полето за търсене кода на Джон Уилнър — 000491003.

Когато екранът се опресни, код 000000000 отново се мъдреше в началото на списъка. И отново с него нямаше асоциирано име.

Лаш се почеса по темето. Какво беше това? Може би някакъв маркер за начало на масива?

„Още един опит.“ Стана от стола, заобиколи бързо бюрото и затършува из хартиите на масата, докато не откри лист с идентификационния код на Кевин Конъли. Върна се при компютъра, въведе го и впери поглед в новия списък числа.

— Боже господи! — промълви той.

Вратата се отвори и в стаята влезе Тара, помъкнала наръч отчети.

— Избрах десетина имена на случаен принцип — каза тя. — Реших, че оценките ще бъдат достатъчни за…

— Елате тук — прекъсна я Лаш. — Моля.

Тара остави папките на масата и приближи екрана.

Лаш я погледна, без да се опитва да скрие вълнението си.

— Искам да извикате още един списък. Покажете ми кой е в Резервоара сега.

Тара го изгледа дълго и изпитателно. После се наведе над клавиатурата и зададе ново запитване.

Екранът се изчисти и Лаш го загледа жадно. Кимна на себе си, сякаш потвърждаваше някакво предишно подозрение.

И изведнъж захранването се изключи. Екранът угасна.

— Какво става, по дяволите? — възкликна Тара.

Без да отговори, Лаш грабна телефона, пъхна слушалката под брадичката си и набра междущатски номер.

— Капитан Цоси, ако обичате — каза той. Последва кратко мълчание. — Джо? Крис Лаш се обажда. Джо, в къщата на Торп официално още ли се провежда разследване? Слава богу! Виж, искам да пратиш веднага човек там. Имаш номера на мобилния ми, нали? Дай го на човека и му кажи да ми се обади веднага щом стигне. Да, много е важно. Благодаря.

Затвори и погледна към Тара.

— Трябва да свърша едно нещо. В момента не мога да обяснявам. Скоро ще се върна.

Грабна палтото си и тръгна към вратата. После се върна. Тара продължаваше да стои при бюрото и да го зяпа със странна физиономия.

— Поговорете с лекаря — каза й той. — С Мофет. Нали?

Тара кимна. Лаш се обърна, отвори вратата и излезе.