Линкълн Чайлд
Игра до смърт (50)

50.

Лаш видя, че Тара го чака, и приближи бързо.

— Благодаря — рече той. — Благодаря, че рискувахте.

— Май сте яли още бой — отвърна тя. Нещо сребристо проблесна в ръцете й и за миг Лаш се уплаши, че са белезници. После осъзна, че е лента оловно фолио. Тара взе кървящата му ръка и уви внимателно фолиото около идентификационната гривна.

— Какво правите? — попита той.

— Неутрализирам скенерите.

— Не знаех, че е възможно.

— Никой не би трябвало да знае. Разрязах една предпазна престилка от радиологичната лаборатория, която е съседна на кабинета ми. Така ще си спечелим малко време.

Тара вдигна ръка — нейната гривна също беше увита с фолио.

— Значи ми вярвате — с огромно облекчение каза той.

— Не съм казала подобно нещо. Но без фолиото никога няма да имам възможност да разбера дали лъжете, или не. Наистина ли стреляха по вас?

Лаш поклати глава.

— Господи! Хайде, не можем да стоим тук. — И тя го поведе по коридора.

Стигнаха една пресечка и завиха на ъгъла.

— Какво открихте? — попита той.

— Открих, че аватар нула съответства и на шестте жени.

— По дяволите! Знаех си!

В същия момент тя го бутна към една врата и Лаш се огледа.

— Това не е ли дамска тоалетна?

— С покрита гривна не мога да отворя нито една врата. Тук поне можем да говорим на спокойствие. Слушам ви.

— Добре.

Лаш се поколеба за миг, като се чудеше как да започне. Не му беше лесно дори в кафенето. А тук, с треперещи от дългото катерене ръце и крака и с бясно биещо сърце, беше още по-трудно.

— Давате си сметка, че не мога да докажа нищо — рече той. — Най-важното парче от пъзела все още липсва, но останалите си пасват идеално.

Тя кимна.

— Помните ли какво ви казах? Че някой от горния ешелон на „Едем“ може да е направил това? Той е познавал всеки аспект от миналото на Линдзи Торп, бърникал е в медицинското й досие, променил е рецептите й, подправил е документите. Само някой, разполагащ с всички ресурси на „Едем“, би могъл да подправи и моите данни и да ме превърне в побъркан главорез. Някой, който е в компанията още от времето, когато тя е била подчинена на „Фармген“. Някой с достатъчно висока позиция, за да знае за ранните опити със сколипана. Някой, който е бил част от „Едем Инкорпорейтид“, откакто първият клиент се е появил на прага ви.

— Какво искате да кажете? — попита тя.

— Знаете какво искам да кажа. Онзи, който е направил всичко това — онзи, който е взел на мушка супердвойките — е аватар нула.

— Но кой… — Въпросът заседна в гърлото й.

Лаш кимна мрачно.

— Именно. Ричард Силвър е аватар нула.

— Невъзможно.

Лаш гледаше очите й и я видя как минава по същия път на откритието, по който вече бе минал той. Кой друг освен Силвър би имал подобен номер? Кой друг би могъл да е в системата през цялото време? Може би на някакво ниво тя вече се беше досетила. Може би именно затова се беше запасила с фолиото. Може би това беше причината изобщо да дойде.

Тара поклати глава.

— Защо?

— Не зная защо. Все още. Учили са ни, че ако можеш да определиш мотива, можеш да определиш и всичко останало — личност, поведение, възможност. Все още не разбирам напълно мотива. Всъщност единствено Силвър може да ни го каже със сигурност.

Отнякъде се чуха гласове, отваряне и затваряне на врати. Зачакаха, затаили дъх. Гласовете се разнесоха отново, този път по-близо; чу се пращене на радиостанция. После още гласове, но по-далеч. Накрая тишината се върна.

Лаш бавно издиша.

— Идеята ми хрумна в кабинета ви тази сутрин, когато аватар нула се появяваше в началото на всяко запитване. Единственият аватар без име. Но всичко си дойде на мястото едва след като говорих със стар състудент в Колд Спринг и видях връзката на „Фармген“ със сколипана и ужасната му реакция с „веществото П“. А Силвър е наблюдавал всичко от своята кула от слонова кост и вероятно е осъзнал колко близо съм до решението.

— Ами Керън Уилнър?

— Едва ми стигна времето да проследя какво се е случило с Линдзи Торп, Сигурен съм, че в основата на всичко е „вещество П“. Колкото до начина на доставянето му, засега не мога да кажа нищо.

Тара го погледна.

— Все още ми е трудно да повярвам. Силвър може и да е отшелник, но е последният човек, когото бих помислила за убиец.

— Отшелничеството е червен флаг, предупредителен сигнал. Въпреки това той не пасва на очевидния профил. Но както казах, самият профил е противоречив. Убийствата са някак прекалено сходни. Лишени от изкуство, така да се каже. Сякаш извършени от дете. — Лаш замълча за момент. — Аз приличам ли ви на убиец?

— Не.

— Но въпреки това ме предадохте.

— И бих могла да го направя отново. Никой друг не ви вярва.

— Никой друг не ме е изслушал.

— Ще взема решение едва след като чуя какво има да каже Силвър.

Лаш кимна бавно.

— В такъв случай ни остава само една възможност.

— Какво искате да кажете?

Но по очите й личеше, че вече е наясно.