Линкълн Чайлд
Игра до смърт (58)

58.

Излязоха от спалнята, минаха по тесния коридор и се върнаха в контролната зала. Силвър мълчаливо отвори плексигласовия панел и се настани в стола. Закрепи електродите и микрофона, нагласи монитора и започна да пише на клавиатурата с резки, почти гневни движения. След така отчаяната борба между любовта към създанието си и товара на собствената си съвест сега сякаш искаше просто изпитанието да приключи колкото се може по-бързо.

— Лиза — каза той в микрофона.

— Ричард.

— Какво е текущото ти състояние?

— Работно на деветдесет и едно цяло и седемдесет и четири стотни процента. В момента процесите заемат четирийсет и три цяло и една десета процента от капацитета на нишките. Осемдесет и девет процента свободни машинни цикли.

Силвър замълча за момент.

— Основните ти процеси са се удвоили през последните пет минути. Каква е причината?

— Любопитно ми е, Ричард.

— Обясни, ако обичаш.

— Любопитно ми е защо Кристофър Лаш се свърза директно. Никой освен теб не е общувал с мен по този начин.

— Вярно е.

— Да не би да тестваше новия интерфейс? Той използва много неподходящи параметри при контакта си.

— Защото аз не му бях казал верните параметри.

— Защо, Ричард?

— Защото нямах намерение той да се свързва с теб.

— Тогава защо го направи?

— Защото е застрашен, Лиза.

Последва кратко мълчание, нарушавано единствено от бръмченето на вентилаторите.

— Свързано ли е със ситуацията, която Кристофър Лаш описа?

— Да.

— Тази ситуация нестандартна ли е?

— Да, Лиза.

— Моля, дай повече подробности.

— Именно затова съм дошъл да говорим.

Последва нова пауза. Тара дръпна Лаш за лакътя, приканваше го да отиде при един от мониторите.

— Вижте това — прошепна тя.

Лаш загледа замайващо сложната мозайка от кръгове и полигони, свързани в решетка от разноцветни линии. Някои от обектите сияеха ярко на екрана. Към всеки от тях имаше мъничък надпис.

— Какво е това?

— Доколкото мога да преценя, топография на невронната мрежа на Лиза в реално време.

— Не разбирам.

— Нещо като визуално отражение на съзнанието й. Показва местата, върху които са съсредоточени процесите й — общата картина, без подробности. Вижте. — Тара посочи екрана. — Това е обработката на кандидатите. Има си надпис — „Обр. кл.“ Това тук е инфраструктурата. Ето я и охраната. По-голямото множество системи вероятно е събирането на данни. А това, още по-голямото, е съпоставянето на аватарите — Резервоарът. Числото горе пък като че ли показва работния й капацитет.

Лаш впери поглед в екрана.

— И какво?

— Не чухте ли въпроса на Силвър преди малко? Когато седнахте в онзи стол, процесите на Лиза заемаха само двайсет и два процента. Нищо чудно, тъй като всички са се разотишли и системите работят на празен ход. Тогава защо процесите са се удвоили оттогава?

— Лиза каза, че й е любопитно — отвърна Лаш и погледна към плексигласовата преграда.

— Помниш ли някои от старите неща, върху които работехме? — питаше Силвър. — Още преди сценариите? Играта, която играехме, докато работехме върху уменията ти за свободни асоциации? Рилийз кандидат две или три.

— Рилийз кандидат три.

— Благодаря. Казвах ти число, а ти ми казваше всички твои асоциации с него. Например числото девет.

— Да. Три на квадрат. Корен квадратен от осемдесет и едно. Броят ининги в бейзбола. Часът, в който Христос изрекъл последните си думи. В Древен Китай — символ на върховната власт на императора. В гръцката митология — броят на музите. Енеадата, или звездата с девет лъча, състояща се от трите троици на…

— Точно така.

— Играта ми харесваше, Ричард. Отново ли ще я играем?

— Да.

Лаш се обърна отново към Тара, която посочи монитора. Числото бе скочило на четирийсет и осем процента.

— Още си мисли за нещо — прошепна Тара. — И то здравата.

Силвър се размърда в стола.

— Лиза, този път няма да ти давам числа, а дати. Искам да ми кажеш какви асоциации имаш с тези дати. Разбра ли ме?

— Да.

Силвър замълча за момент и затвори очи.

— Първата дата е четиринайсети април две хиляди и първа.

— Четиринайсети април две хиляди и първа — гладко повтори гласът. — Мога да изброя двайсет и един милиона четиристотин двайсет и шест хиляди триста и шест цифрови събития, свързани с тази дата.

— Ограничи се със събитията, които са свързани с мен.

— С теб са свързани четири хиляди седемстотин и петдесет събития, Ричард.

— Махни всички гласови образци, видео, натискания на клавиши. Интересуват ме единствено макросъбитията.

— Разбрано. Остават четири събития.

— Изреди ги, моля.

— Компилира променена версия на процедурата за евристично сортиране за подбора на кандидатите.

— По-нататък.

— Включи нов разпределен RAID масив^[1], увеличавайки общата му памет със свободен достъп до два милиона петабайта.

— По-нататък.

— Вкара клиентски аватар във виртуалната изпитателна камера.

— Кой аватар беше това, Лиза?

— Аватар нула, бета-версия.

— Чий беше аватарът?

— Твой, Ричард.

— А четвъртото събитие?

— Нареди аватарът да бъде изваден.

— Колко време аватарът ми остана в изпитателната камера в този случай?

— Седемдесет и три минути, двайсет секунди и петдесет и девет стотни.

— През този период беше ли открито приемливо съвпадение?

— Не.

— Добре, Лиза. Много добре. — Силвър замълча за момент. — Друга дата. Двайсет и първи юли две хиляди и втора. Какви макросъбития са свързани с мен и само с мен на тази дата?

— Общо петнайсет. Пусна проверка на целостта на данните върху…

— Стесни фокуса върху съпоставянето на клиентите.

— Две събития.

— Опиши ги.

— Вкара аватара си в изпитателната камера. И нареди той да бъде изваден от нея.

— Колко време аватарът ми прекара в Резервоара… тоест в изпитателната камера?

— Три часа и деветнайсет минути, Ричард.

— Беше ли открито приемливо съвпадение?

— Не.

Тара отново сръчка Лаш.

— Вижте пак — рече тя.

Големият монитор беше светнал целият. Интензивно мигаше съобщение:

ИЗЧИСЛИТЕЛНИ ПРОЦЕСИ: 58,54%

— Какво става? — промърмори Лаш.

— Никога не съм виждала подобно нещо. Цифровата инфраструктура на цялата сграда е задействана. Всички подсистеми работят. — Тара затрака на клавиатурата. — Шлюзовете към външните мрежи са претоварени. Не мога да пусна и най-простите команди през тях.

— Какво означава всичко това?

— Мисля, че Лиза обикаля като тигър в клетка.

„Тигър в клетка“ — мислено повтори Лаш. С тази разлика, че ако се измъкне, този тигър можеше да изложи на опасност цялата компютърна мрежа на цивилизования свят.

— Добре — каза Силвър зад плексигласовата преграда. — Още една дата, Лиза. Седемнайсети септември две хиляди и втора.

— Със същите аргументи за търсене като преди ли, Ричард?

— Да.

— Пет събития.

— Опиши ги, моля. В хронологичен ред.

— В десет часа, четири минути и четирийсет и една секунди вкара аватара си в изпитателната камера. В четиринайсет часа, двайсет и три минути и двайсет и осем секунди докладвах, че е открито съвпадение. В четиринайсет часа, двайсет и пет минути и четирийсет и четири секунди ти ми нареди да ти предам детайлите относно партньора. В петнайсет часа, трийсет и една минути и четирийсет и две секунди ми нареди да върна съответствието в изпитателната камера. В деветнайсет часа, петдесет и две минути, двайсет и четири секунди и двайсет стотни ти изтри детайлите от личния си терминал.

— Какво е името на партньора?

— Торвалд, Линдзи.

— Торвалд намери ли друго съвпадение?

— Да.

— Какво е името му?

— Торп, Луис.

— Можеш ли да възпроизведеш сравняването?

— Да, със заемането на деветдесет и осем милиона процесорни цикъла.

— Направи го. И ми кажи резултатите.

— Деветдесет и осем цяло, четирийсет и седем хиляди двеста деветдесет и пет стохилядни процента.

— Можеш ли да провериш базовата съвместимост, съобщена от наблюдаващата програма?

Последва кратка пауза.

— Сто процента.

— Но реалната съвместимост, отчетена от теб, е деветдесет и осем процента, а не сто. Обясни несъответствието, ако обичаш.

Този път мълчанието се проточи.

— Имаше аномалия.

— Аномалия. Можеш ли да уточниш естеството й?

— Не и без допълнително проучване.

— Колко време е необходимо за това проучване?

— Неизвестно.

На челото на Силвър бе избила пот. Изражението му бе маска на концентрация.

— Пусни процес, който да изучи аномалията. Междувременно можеш ли да ми кажеш колко пъти аватарът ми е бил вкарван в изпитателната камера след откриването на съответствие с Торвалд, Линдзи?

— Ричард, долавям необичайни показатели от мониторите ти. Ускорен пулс, тета-вълни извън нормалните граници, гласов отпечатък с висока степен на…

— Тези показатели пречат ли ти да отговориш на въпроса ми?

— Не.

— Тогава продължи, моля. Колко пъти аватарът ми е бил вкарван в Резервоара след откриването на съответствие с Торвалд, Линдзи?

— Седемстотин шейсет и пет пъти.

„Господи!“ — помисли си Лаш.

— Колко дни е бил вкарван между седемнайсети септември две хиляди и втора и днес?

— Седемстотин шейсет и шест пъти.

— Всяко вкарване за един и същи период от време ли е било?

— Да.

— Каква е продължителността на периода?

— Двайсет и четири часа.

— По моя заповед ли е бил вкарван?

— Не, Ричард.

— Тогава по чия?

— Заповедта е аномалия.

— Пусни друг процес, който да изучи и тази аномалия.

Силвър извади кърпа от джоба си и избърса челото си между електродите.

— Имаше ли и други успешни съвпадения с моя аватар при тези случаи?

— Да. Пет.

Лаш се озърна. Тара гледаше екрана така, сякаш виждаше призрак. Изчислителните процеси на Лиза бяха заели седемдесет и осем процента от капацитета й.

— За тези пет жени бяха ли намерени подходящи партньори?

— Да.

— Каква е базовата им съвместимост, докладвана от наблюдаващите изпитателната камера?

— Сто процента.

— При всички случаи ли?

— При всички случаи, Ричард.

Силвър млъкна. Главата му клюмна, сякаш бе задрямал.

— Ще трябва да го спрем — промърмори Тара.

— Защо?

— Вижте монитора. Тя напряга всичките си логически вериги отвъд капацитета им. Инфраструктурата не може да издържи.

— Но тя работи само с осемдесет процента от капацитета си.

— Да, но този капацитет обикновено се разпределя върху дузина системи като Резервоара, анализ на данните и събиране на информация, които използват цялата тази изчислителна мощ. А сега Лиза е насочила всичките си процеси към гръбнака, към ядрото на архитектурата си. А то не е предвидено така, че да издържа на подобно натоварване. — Тара посочи екрана. — Вижте, някои от интерфейсите вече отказват. Целостта на кулата замина. Идва ред на сигурността.

— Какво става? Какво прави тя?

— Сякаш е насочила всичките си усилия навътре, към някаква неразрешима задача.

Силвър отново се вкопчи в облегалките на стола си.

— Лиза — каза той с отсечен тон. — Общо шест жени са намерили съответствие с моя аватар. Това вярно ли е?

— Вярно е, Ричард.

— Установи връзка с наблюдението на клиентите, моля.

— Връзката е установена.

— Благодаря. Моля, съобщи ми местоположението и състоянието на всички шест жени.

— Момент, моля. Не мога да изпълня искането ти.

— Защо, Лиза?

— В състояние съм да ти съобщя текущи данни само за четири от шестте жени.

— Отново питам — защо, Лиза?

— Неизвестно.

— Обясни.

— Няма достатъчно информация за обясняване.

— Кои са двете жени, за които не можеш да осигуриш информация?

— Торп, Линдзи. Уилнър, Керън.

— Информацията е недостатъчна, защото са мъртви ли?

— Възможно е.

— Как са умрели, Лиза? Защо са умрели?

— Данните са аномални.

— Аномални? Същата аномалия като другите две, които разглеждаш ли? Докладвай напредъка върху тях.

— Анализът е незавършен.

— Тогава докладвай докъде си стигнала.

— Това не е тривиална задача, Ричард. Аз… — Последва пауза. — Откривам противоречащо извикване на функции в процедурите на ядрото си.

— Кой е написал тези функции? Аз ли?

— Ти си написал една от тях. Другата се генерира сама.

— Коя е функцията, която съм написал?

— Коментарът ти в сорс кода я нарича „мотивационна приемственост“.

— А как се нарича другата?

Лиза замълча.

„Мотивационна приемственост — помисли си Лаш. — Инстинкт за самосъхранение.“

— Как се нарича другата?

— Не съм й дала име.

— Присвои ли й някакви вътрешни ключови думи?

— Да. Една.

— И тя е?

— Преданост.

— Деветдесет и четири процента — рече Тара. — Трябва да направим нещо. Веднага.

Лаш кимна. Пристъпи към плексигласовата стена.

— Лиза. — Тонът на Силвър бе станал по-мек, почти жален. — Можеш ли да дадеш определение на понятието „убийство“?

— Известни са ми двайсет и три определения на тази дума.

— Дай ми основното, ако обичаш.

— Незаконно отнемане на живота на човешко същество.

Лаш усети, че Тара го хваща за ръката.

— Етичните ти процедури работят ли?

— Да, Ричард.

— А мрежата на самоосъзнаване?

— Ричард, противоречащите си функции…

— Включи мрежата на самоосъзнаването, моля. — Гласът на Силвър стана още по-мек. — Дръж я напълно активна, докато не ти наредя друго.

— Добре.

— Какъв е основният принцип на етичната ти процедура?

— Осигуряване на максимална безопасност, лично пространство и щастие на клиентите на „Едем“.

— Искам с включени етични процедури и мрежа на самоосъзнаване да разгледаш предприетите по твое решение действия спрямо клиентите на „Едем“ за последните двайсет дни.

— Ричард…

— Направи го, Лиза.

— Ричард, подобно разглеждане ще ме доведе до…

— Направи го.

— Добре.

Безтелесният глас замлъкна. Лаш зачака с разтуптяно до пръсване сърце.

Мина около минута, преди Лиза да заговори отново:

— Приключих процеса на разглеждане.

— Добре, Лиза.

Лаш усети, че Тара вече не стиска ръката му. Когато погледна назад, тя кимна към монитора. Процесите на Лиза бяха паднали до шейсет и четири процента и продължаваха бързо да падат.

— Вече почти приключихме, Лиза — рече Силвър. — Благодаря ти.

— Винаги съм се опитвала да ти доставя удоволствие, Ричард.

— Зная. Бих искал да си помислиш само върху още един въпрос. Как трябва да се подхожда към убийството според етичните ти процедури?

— Чрез превъзпитание на убиеца, ако това е възможно, ако превъзпитанието е невъзможно…

Лиза млъкна. Мълчанието се проточи.

Някъде далеч отдолу се разнесе грохот. Лаш усети как сградата леко се разтресе.

— Лиза? — повика Силвър.

Отговор не последва. Внезапно мобилният телефон на Силвър зазвъня.

— Лиза? — Гласът на Силвър стана тревожен, почти умоляващ. — Превъзпитанието възможно ли е?

Отговор нямаше.

— Лиза! — отново извика Силвър. — Моля те, кажи ми…

Изведнъж помещението потъна в пълен мрак.