Линкълн Чайлд
Игра до смърт (41)

41.

Лаш влезе в „Рио“ няколко минути след четири. Стените бяха покрити с позлатени тапети, а лампите с нажежаема жичка и тапицираните в кехлибарено жълто пейки покрай стената придаваха на заведението мек златист блясък. Лаш се почувства като насекомо, уловено в смола.

За момент си помисли, че е пристигнал пръв, но после видя Тара, която седеше в едно сепаре в дъното. Настани се на мястото срещу нея.

Пристигна сервитьорка. Лаш си поръча кафе и я изчака да се отдалечи. После се обърна към Тара.

— Благодаря, че дойдохте.

Тара кимна.

— Разговаряхте ли с доктора? С Мофет?

Тара отново кимна.

— Какво каза той?

— Следвал е инструкции от вътрешния правилник.

— Какво означава това?

— Лекарствен режим, основан на резултатите от предишни изследвания.

— Иначе казано, следвал е предписанията на някой друг лекар от фирмата.

— Да.

— Каза ли чии?

— Не съм го питала.

— Лесно ли могат да се фалшифицират подобни предписания?

Тара се поколеба.

— Моля?

— Всичко в „Едем“ е автоматизирано. Получаваш лист, който ти казва да направиш нещо. Възможно ли е някой да фалшифицира медицинските предписания в компютърната система?

Тара не отговори и Лаш се наведе леко напред.

— Все още не разполагам с всички отговори. Но имам достатъчно, за да знам, че не само останалите супердвойки са изложени на опасност. Ние също сме застрашени.

— Защо?

— Защото някой — някой вътре в „Едем“ — е настроил нещата така, че жените да убият мъжете си, а после и себе си.

Тара понечи да каже нещо, но Лаш вдигна ръка и я спря.

— Не. Нека първо аз говоря, моля. Няма да повярвате, ако не ви дам малко допълнителна информация.

Тара се отпусна леко, но го гледаше изумено, дори с опасение. Лаш погледна към близкото огледало и видя отражението си — раздърпан, разрошен, с уморени очи, трескави от нервна възбуда. Ако беше на нейно място, също щеше да изпита опасение.

Сервитьорката се върна с кафето му и Лаш отпи.

— Нали помните, че на Линдзи Торп е бил предписан сколипан с доза един милиграм? Точно това беше следата, която ми трябваше. Прекарах следобеда в търсене на повече информация. Доктор Мофет каза ли ви какво е обичайното приложение на сколипан?

Тара поклати глава.

— Той е мускулен релаксант. Въздейства на онази област в мозъка, която контролира мускулните спазми. Спортните лекари го използват, за да лекуват разтягане на мускулите. Казвате, че доктор Мофет е изпълнявал указания, дадени при предишни прегледи. Но, Тара, какъв предишен преглед би могъл да предскаже, че Линдзи Торп ще си разтегне мускул?

— В такъв случай сколипанът може би има някакво друго приложение.

— По-права сте, отколкото предполагате. Първоначално сколипанът е бил разработен, за да лекува нещо друго. Но това друго нещо е било пазено в тайна и погребано във фармацевтичните бази данни.

Лаш замълча за момент.

— Нали сте виждали по телевизията реклами на разни чудодейни лекарства? Да кажем, край на алергиите. Или такива, които изведнъж се справят с високия холестерол. После по екрана плъзва описанието на всички странични ефекти… и едва ли не ви иде да зарежете лекарствата завинаги. И това са лекарства, които са минали клиничните изпитания. Много други не успяват.

Изражението на Тара оставаше неразгадаемо.

— Добре. Да се върнем на темата. Повечето аспекти на личността са резултат на гени, контролиращи невротрансмитерите в мозъка. Това включва нежелателни наклонности като безпокойство и депресия. Ние създаваме лекарства, за да се справим с тях. Препарати като SSNRI, които потискат обратното поемане на серотонин. В мозъка обаче има много рецептори на серотонин. Как може едно лекарство да се насочи към всички тях едновременно?

Отново отпи от кафето си.

— Затова фармацевтичните компании търсят други решения. Начини, по които да променят химията на мозъка, за да постигнат по-добри резултати. Понякога се стига до навлизане дълбоко в непознати територии. Какъвто е например случаят с невропептида, известен като „вещество П“.

— Вещество П? — повтори Тара.

— И аз не бях чувал за него до днес следобед. Много е загадъчно — никой не знае защо точно се намира в мозъка и какво е предназначението му. Знаем обаче какво предизвиква отделянето му. Острата физическа болка. Високи нива на стрес. Веществото е тясно свързано с тежките депресии и внезапните самоубийства.

Лаш се наведе още повече.

— Най-малко една фармацевтична компания е проявила особен интерес към „вещество П“. Решили са, че ако успеят да създадат фармацевтичен агент, който да го „удари“ и да блокира рецептора му, ще могат да направят много депресирани хора отново щастливи. Въпросната компания е „Фармген“. Родителят на „Едем“.

— Вече не. „Едем“ е независима.

— „Фармген“ е разработила нов антидепресант, който действа върху „вещество П“. Началото било трудно — по време на токсикологичните опити непрекъснато се появявали червени флагчета и лекарството било модифицирано. Преди четири години най-сетне било готово за групово изпитание. То било проведено в Полша, което било общоприета практика. Участвали около десет хиляди доброволци. В деветдесет и девет процента от случаите лекарството действало чудесно. При това не само върху отделни индикатори, а върху всички — шизоидни, критични, хронични депресии и така нататък.

Лаш отпи от кафето си.

— Имало обаче проблем — оставащият един процент. Ако човек без психическо заболяване вземе лекарството — и по-точно, човек с високи нива на меден серум в кръвта — се стига до ужасни странични ефекти. Депресия, параноя, убийствена ярост. Случаите на самоубийство били достатъчно много, за да се отразят на годишната статистика за цялата страна.

Погледна Тара, за да прецени ефекта от думите си. Изражението й си оставаше резервирано.

— Тестовете с лекарството били прекратени. То обаче се появило отново през следващата година, в драстично намалена доза и с друго предназначение — като мускулен релаксант.

Изумлението на лицето на Тара се върна.

— Сколипан?

— Таблетки по един милиграм. Налични са и оригиналните таблетки от петдесет милиграма, но те се предписват изключително рядко и под строго наблюдение. — Лаш бутна чашата си настрани. — Помните ли, че се обадих по телефона точно преди да изляза от кабинета ви? Говорих с мой приятел от филиала във Финикс. Помолих го да прати човек в дома на Торп, който да провери лекарствата им. Рецептата на Линдзи за сколипан била на нощната масичка до леглото й. Но дозата била увеличена от един на петдесет милиграма. Тъй като ги приемала на капсули, тя не забелязала разликата.

Тара се намръщи.

— Някой е сменил дозата й. Някой, който знае за страничните ефекти на сколипана в оригиналния му вид. Някой, който е знаел, че лекарството няма да вдигне тревога при аутопсията и изследванията на кръвта. Някой, който е знаел — може би от документите й за кандидатстване — че Линдзи Торп е вземала антихистамин.

— За какво говорите?

— Когато започнах да разследвам смъртните случаи, трябваше да разговарям с бащата на Линдзи. Той спомена, че е имала дерматография. Това е безобидно, но дразнещо състояние на кожата, което предизвиква сърбежи. Препоръчителното лечение е с антихистамини. С течение на времето редовните потребители на подобни лекарства могат да развият медна хистапения, или ниски нива на хистамин в кръвта, водещи до натрупването на мед.

Лаш все повече се тревожеше от това, че тя продължава да не му вярва.

— Не разбирате ли? Когато Линдзи Торп е взела огромната доза сколипан, наред с високото съдържание на мед в кръвта й тя неволно е пресъздала — съвсем точно — условията, причинили вълната самоубийства при първоначалните опити с лекарството. Помислете си за ужасното психическо изпитание, през което е минала, още повече че е станало внезапно и необяснимо. Враждебни гласове в главата й. Психични отклонения — ето например, Линдзи Торп мразела опера, но е слушала точно такава музика, когато е умряла. И всичко това се съпровождало с черно отчаяние, смазващо желание да убива и да посегне на себе си… — Лаш замълча за момент. — Тя е обичала страшно съпруга си. Но импулсите били толкова силни, че не е била в състояние да им се противопостави. Въпреки това мисля, че е извършила всичко с колкото се може повече достойнство и по-безболезнено.

Тара не каза нищо и Лаш продължи:

— Знам какво мислите. Защо й е трябвало да убива съпруга си? Не е искала. Но е трябвало да го направи. И въпреки това, докато химикалите в мозъка й са я докарвали до лудост, любовта й към Луис Торп останала. А как да убиеш човек, когото обичаш? Колкото се може по-безболезнено. И ще го направите заедно. Именно затова смъртта е настъпила през нощта — Линдзи е сложила торбата върху главата на спящия си съпруг, след което е направила същото със себе си. Сигурно го е чакала да заспи пред телевизора. Същото се отнася за Керън Уилнър. Тя е била библиотекарка и е имала достъп до скалпели от лабораторията за реставрация на книги. Новият скалпел е толкова остър, че дори не усещаш как отваря вена — във всеки случай не и ако спиш. Но се обзалагам, че е разрязала собствените си китки по-колебливо, поради което умря по-късно.

— Ами бебето? — промълви Тара. — Детето на Торп?

— Имате предвид защо е оцеляло ли? Не познавам достатъчно добре морфологията на „веществото П“, за да правя предположения. Може би връзката между майка и дете е твърде първична и примитивна, за да се прекъсне по такъв начин.

Лаш се пресегна през масата и взе ръката на Тара.

— Линдзи може да е убила себе си и съпруга си, но не става въпрос за това. А за убийство от първа степен. Някой от „Едем“ е знаел точно какво ще накара Линдзи Торп да се самоунищожи. Някой е знаел медицинската й история, знаел е за първите опити със сколипана, знаел е как да създаде точния химически коктейл в кръвта й. И този някой е имал възможността да подправи документите, да промени медицинските предписания, дори да смени рецептата й. Вие самата го казахте — трябва да е човек с пълен достъп до вашата система.

Стисна ръката й.

— Мисля, че знаете накъде бия. Това е отговорът. Единственият възможен отговор. И трябва да сте силна. Защото този човек трябва да бъде спрян. По същия начин се е добрал до Керън Уилнър. Той си набелязва жените и ги кара да се самоунищожат. Само след два дни третата двойка ще…

Внезапно млъкна. Тара вече не го слушаше. И не гледаше към него, а някъде зад рамото му.

Лаш се обърна. Едуин Маукли вървеше към тях от входа на заведението, съпровождан от няколко мъже.

Лаш не ги позна, но беше ясно, че са от охраната на „Едем“.

Тара бързо издърпа ръката си.

Лаш бе така изненадан, че реагира бавно. Миг по-късно масата беше заобиколена, изходите — блокирани.

— Доктор Лаш — каза Маукли. — Бихте ли дошли с нас, моля?

Когато схвана какво става, Лаш се надигна инстинктивно, готов да побегне. Един от охранителите постави ръка на рамото му и внимателно, но твърдо го върна на мястото му.

— Сър, всичко ще бъде много по-безболезнено, ако ни съдействате — каза му той.

Лаш смътно си даде сметка, че Тара се е измъкнала от сепарето и сега стои зад Маукли.

Изминаха няколко секунди. Сториха му се цяла вечност. Лаш се огледа. Лицата на всички бяха обърнати към него и го наблюдаваха с леко любопитство. Погледна охранителите около себе си. После кимна и стана, този път много по-бавно. Охраната го заобиколи от всички страни и го поведе.

Маукли беше далеч напред и вече излизаше от кафенето. Прегръщаше Тара през раменете.

— Съжалявам, че се наложи да преживееш това — чу го Лаш да казва. — Но всичко приключи. В безопасност си.

После вратата се затвори след тях, гласът му се изгуби и двамата се стопиха в сгъстяващия се мрак на Петдесет и четвърта улица.

Тара изчезна, без да поглежда назад.