Линкълн Чайлд
Игра до смърт (10)

10.

Този път, когато Едуин Маукли въведе Лаш в заседателната зала на „Едем“, местата около масата бяха заети. Лаш разпозна някои от лицата — Харолд Перин, бивш президент на борда на Федералния резерв, и Керълайн Лонг от фондация „Лонг“. Други му бяха непознати, но беше ясно, че пред него е целият борд на „Едем Инкорпорейтид“. Липсваше единствено обичащият уединението основател на компанията — Ричард Силвър. Някои гледаха Лаш с любопитство, други с мрачна загриженост, а трети с изражение, което можеше да се изтълкува и като надежда.

Джон Леливелд седеше на същото място, което бе заемал и при първата среща.

— Доктор Лаш — каза той и махна към единствения празен стол.

Маукли тихо затвори вратата на залата и остана прав до нея, с ръце зад гърба.

Президентът се обърна към жената от дясната му страна.

— Госпожо Френч, спрете стенографирането, ако обичате — каза той и се обърна отново към Лаш. — Желаете ли нещо? Кафе, чай?

— Кафе, благодаря. — Лаш разглеждаше лицето на Леливелд, докато той енергично представяше останалите присъстващи. Доброжелателните маниери от предишната среща бяха изчезнали. Сега президентът на „Едем“ беше официален, изключително делови, малко дистанциран. „Това вече не е съвпадение и той го знае“ — помисли си Лаш. Пряко или непряко, „Едем“ имаше пръст в тези случаи.

Кафето пристигна и Лаш го прие с благодарност — предишната нощ не бе имал време да спи.

— Доктор Лаш — каза Леливелд. — Мисля, че за всички ще бъде по-удобно, ако започнем направо по същество. Разбирам, че не сте имали много време, но се питам дали не можете да ни въведете в онова, което сте научили, и дали… — той замълча за момент и огледа присъстващите — … дали има някакво обяснение.

Лаш отпи от кафето.

— Разговарях със съдебния лекар и местната полиция. На пръв поглед всичко говори в полза на първоначалното заключение за двойно самоубийство.

Леливелд се намръщи. Мъжът, представен като Грегъри Майнър, изпълнителен вицепрезидент, се размърда неспокойно на стола си. Беше по-млад от Леливелд, с черна коса и интелигентен, пронизващ поглед.

— А самите Уилнър? — попита той. — Има ли някакви индикатори, които да обяснят постъпката им?

— Не. Положението е същото като при Торп. Уилнър са имали всичко. Разговарях с един лекар от спешното отделение, който ги е познавал. Имали са чудесни професии — Джон е инвестиционен банкер, а Керън е библиотекар в университет. Била е бременна с първото им дете. Няма история на депресии или нещо друго. Нямали са финансови трудности или семейни трагедии. Кръвните проби от аутопсиите са чисти. Ще се наложи подробно разследване, за да се твърди със сигурност, но като че ли няма данни, които да показват склонност към самоубийство.

— С изключение на труповете — обади се Майнър.

— Оценяващият от тяхната сбирка на класа тук докладва почти същото. Изглеждали са толкова щастливи, колкото и останалите двойки. — Леливелд погледна към Лаш. — Използвахте израза „на пръв поглед“. Бихте ли обяснили?

Лаш отново отпи от кафето.

— Ясно е, че самоубийствата във Флагстаф и Ларчмонт са свързани. Не става въпрос за случайно съвпадение и затова трябва да гледаме на тези инциденти като на „съмнителна смърт“, както казвахме в Куонтико.

— Съмнителна смърт? — Керълайн Лонг седеше от дясната му страна; русата й коса беше почти безцветна на изкуственото осветление. — Обяснете, ако обичате.

— Това е вид анализ, използван за първи път от Бюрото преди двайсет години. Познаваме жертвите, знаем как са умрели, но все още не знаем начина. В този случай — двойно самоубийство, убийство-самоубийство… или убийство.

— Убийство? — обади се Майнър. — Момент. Казахте, че полицията е определила смъртните случаи като самоубийства.

— Зная.

— И всичко, което сте установили, отговаря на това заключение.

— Точно така. Споменавам съмнителната смърт, защото сме изправени пред загадка. Всяка физическа следа говори за самоубийство. Но всяка психологическа следа сочи към нещо друго. Така че не можем да загърбим никоя възможност.

Лаш огледа присъстващите. Всички мълчаха и той продължи:

— Какви са тези възможности? Ако става въпрос за убийство, извършителят трябва да е човек, който познава и двете двойки. Може би отхвърлен ухажор или някой, който не е бил одобрен за клиент на „Едем“ при подбора и ви има зъб.

— Невъзможно — отсече Майнър. — Всичките ни регистри се държат под най-строга охрана. Никой от отхвърлените кандидати не знае самоличността или адресите на клиентите ни.

— Биха могли да се срещнат в лобито, в деня, когато са кандидатствали. Или някоя от двойките се е похвалила с опита си с „Едем“ пред неподходящия човек.

Леливелд бавно поклати глава.

— Не ми се вярва. Нашите процедури за сигурност и поверителност започват от мига, в който някой влезе в сградата. Те са прозрачни в по-голямата си част, но могат да предотвратят общуване като описаното от вас. Колкото до другото, предупреждаваме двойките да не се хвалят. Това е едно от нещата, които наблюдаваме при сбирките. И Торп, и Уилнър бяха дискретни относно начина, по който са се запознали.

Лаш допи кафето си.

— Добре тогава. Да се върнем на версията за самоубийство. Може би има нещо изначално сгрешено при определянето на супердвойка. Някаква психопатология във връзката, но много дълбока и недоловима. Нещо, което не се проявява при обичайното наблюдение по време на — как го наричахте — сбирките на класа.

— Това са глупости — заяви Майнър.

— Глупости? — повдигна вежди Лаш. — Природата ненавижда съвършенството, господин Майнър. Покажете ми роза без абсолютно никакъв дефект, колкото и малък да е той. Чистото злато е толкова меко, че не става за обработка и е безполезно. Единствено фракталите са съвършени, а дори те са фундаментално асиметрични.

— Мисля, че Грег искаше да каже, че дори подобно нещо да беше възможно, щяхме да научим — обади се Леливелд. — Нашите психологически преценки са изключително дълбоки. Подобен феномен щеше да бъде засечен при тестовете.

— Това е само теория. Така или иначе „Едем“ е ключът, независимо дали става въпрос за убийство, или самоубийство. „Едем“ е единственото общо нещо между тези двойки. Затова трябва да разбера процеса по-добре. Искам да знам какво са видели Торп и Уилнър като ваши клиенти. Искам да знам как точно са били избрани като съвършени двойки. И ще ми трябва достъп — неограничен достъп — до досиетата им.

Този път Грегъри Майнър скочи на крака.

— И дума да не става! — Той се обърна към Леливелд. — Джон, знаеш, че от самото начало имах резерви. Привличането на външен човек е опасно и дестабилизиращо. Друго беше, когато си имахме работа с изолиран инцидент, с нещо, което ни засягаше само косвено. Но след случилото се снощи… рискът за сигурността е твърде голям.

— Късно е — обади се Керълайн Лонг. — Рискът вече не се ограничава единствено до фирмените тайни. И ти би трябвало да го разбираш по-добре от всеки друг, Грегъри.

— Тогава за момент забравете за сигурността. Просто няма смисъл да вкарваме някой като Лаш от другата страна на Стената. Вижте само досието му, онази каша точно преди да напусне ФБР. Ние вече разполагаме със сто психолози, всички с безупречни препоръки. Помислете си за времето и усилията, които ще са нужни, за да го въведем в нещата. И за какво? Никой не знае защо са умрели тези хора. Кой може да твърди, че подобно нещо ще се случи отново?

— Искате ли да поемете този риск? — гневно отвърна Лаш. — Защото има едно нещо, което мога да ви кажа с абсолютна сигурност. Изкарали сте огромен късмет. Двете двойни самоубийства се случиха в двата края на страната. И конкретно в случая с Уилнър, който стана толкова близко, успяхте да потулите нещата от медиите. Затова никой не е надушил съвпадението. Но ако трета двойка реши да свърши по същия начин, нямате абсолютно никакъв шанс да спасите скъпоценната си компания от вниманието на журналистите.

Облегна се назад, като дишаше тежко. Вдигна чашата, сети се, че е празна, и я остави.

— Боя се, че доктор Лаш е прав — меко рече Леливелд. — Трябва да разберем какво става и да го спрем по един или друг начин. Не само заради Торп и Уилнър, но и заради „Едем“. — Той погледна към Майнър. — Грег, мисля, че обективността на доктор Лаш е преимущество, а не слабост. Той може и да не разбира процеса, но пък ще има свеж поглед върху нещата. От десетината кандидати, които разгледахме, той беше най-подходящият. Вече е подписал декларация за поверителност. Предлагам да гласуваме дали да го включим.

Леливелд отпи от чашата вода и вдигна ръка във възцарилото се мълчание.

Бавно се вдигна втора ръка; после трета, четвърта. Не след дълго всички бяха вдигнали ръце, с изключение на Грегъри Майнър и някакъв мъж с тъмен костюм, който седеше до него.

— Предложението е прието — обяви Леливелд. — Доктор Лаш, Едуин ще поеме нещата оттук нататък.

Лаш стана.

Леливелд обаче не беше приключил.

— Дава ви се безпрецедентен достъп до кухнята на „Едем“. Поискахте — и получихте — шанс да правите онова, което досега не е правил никой с вашите познания — да се запознаете с процеса като истински кандидат. Съветвам ви да не забравяте старата поговорка. Внимавайте какво си пожелавате.

Лаш кимна и понечи да си тръгне.

— И още нещо, доктор Лаш — обади се Леливелд зад него.

Лаш се обърна отново към президента.

— Работете бързо. Наистина бързо.

Докато Маукли отваряше вратата, Лаш чу Леливелд да казва:

— Госпожо Френч, можете да продължите със стенографирането на срещата.