Линкълн Чайлд
Игра до смърт (49)

49.

В помещението, известно като Резервоара, часовниците по стените показваха 18:20. При нормални обстоятелства тук щеше да е пълно с техници на „Едем“, които да следят работата му, да си водят бележки на таблети и да наблюдават процеса по откриване на партньори, който бе сърцето и душата на компанията.

Тази вечер обаче помещението бе пусто. Датчиците и мониторите показваха данните си, но нямаше кой да ги наблюдава. Единственият звук бе шепотът на климатичните инсталации, единственото движение — примигването на диагностичните светлинки. Резервоарът, подобно на останалата част от „Едем“, беше евакуиран.

Докато стрелките се преместваха към 18:21, в коридора отвън се чу тихо изщракване. Двойната врата се отвори и през нея предпазливо надникна самотна фигура. Тя влезе, затвори и безшумно тръгна напред.

Докато се движеше по коридорите на вътрешната кула, Тара Стейпълтън остана поразена от празнотата и от изпълнената с очакване тишина. Въпреки това бе напълно неподготвена за онова, пред което се намираше в този момент. Беше влизала в това помещение стотици, може би хиляди пъти. И всеки път в него кипеше оживена дейност. Всеки път пред Резервоара стояха хора, хипнотизирани от аватарите, които се носеха неуморно в цифровата си вселена. Сега обаче нямаше зрители, а самият Резервоар бе тъмен и пуст. Обработката на клиентите бе спряна, когато кулата бе поставена в състояние Делта. Работата щеше да продължи едва при застъпването на следващата смяна, на сутринта.

Тара приближи Резервоара. Протегна ръка и докосна хладната гладка повърхност. Усещането за огромна дълбочина и кадифен мрак си оставаше. И в същото време беше странно да го вижда празен. Макар да знаеше, че аватарите са само електрически фантоми, бинарни конструкции, които не съществуват извън компютъра, струваше й се някак неправилно и противоестествено да бъдат махнати от Резервоара и той да бъде оставен безжизнен.

Погледът й се отмести и спря върху часовника на стената. 18:22.

Тя отиде при най-близката конзола и въведе няколко команди. Влезе в базата данни на Резервоара и отвори централния архив на клиентите.

После се поколеба. Като главен техник по системната сигурност имаше достатъчно права на достъп, за да изпълни предложението на Лаш. Но достъпът й щеше да бъде записан, наред с всяко натискане на клавиш. Въпросите със сигурност нямаше да закъснеят.

Поклати глава. Нямаше значение. Ако Лаш лъжеше, ако цялата тази история бе някакъв израз на лудостта му, въображаема конспирация или мания за преследване, щеше да го научи съвсем бързо. От друга страна, ако казваше истината…

Отново доближи пръсти до клавиатурата и въведе нова команда. Екранът за момент потъмня и се опресни.

СОБСТВЕНОСТ НА „ЕДЕМ ИНК.“

 

СЪВМЕСТИМОСТ НА КЛИЕНТИ

ВИРТУАЛНА ИЗПИТАТЕЛНА КАМЕРА

ВЕР. 27.4.1.1

СТРОГО ПОВЕРИТЕЛНО

НЕОБХОДИМО НИВО ЗА ДОСТЪП L-4 EXEC-D

ИЛИ ПО-ВИСОКО

 

ВКЛЮЧЕН РЪЧЕН РЕЖИМ

СИМУЛАЦИЯ

 

ОБЩ РАЗМЕР НА ПОПУЛАЦИЯТА?

Взираше се в екрана и внезапно я обзе желание да постави собствения си аватар в Резервоара, да види собствения си цифров образ, носещ се в кадифения мрак. Щеше ли да й отнеме време да открие аватара на Мат Болан? Стоеше при командна конзола. Знаеше идентификационния му код наизуст, можеше да…

Припомни си, че сега не е време за копнежи и носталгии. Пък и не правеше това за Лаш, дори не за Уилнър или Торп. Правеше го за себе си. Ако можеше да помогне за решаването на загадката, да оправи нещата… може би в крайна сметка нямаше да е прекалено късно и за нейния аватар.

Пое дълбоко дъх. После въведе число — 2.

Екранът се опресни:

ВЪВЕДЕТЕ ИДЕНТИФИКАЦИОННИТЕ КОДОВЕ НА АВАТАРИТЕ

Тара въведе номера, който беше видяла в кабинета си — номера на първия клиентски аватар, записан някога: 000000000.

Почти моментално в Резервоара се появи сияние. Появи се самотен аватар, мъничък и крехък в тъмния безкрай — бледо, подобно на перла привидение от преливащи цветове и форми. Понякога се носеше почти безжизнено, понякога се стрелкаше с огромна скорост насам-натам.

Тара погледна отново екрана. Отвори нов прозорец и отправи запитване до клиентския архив за идентификационните кодове на шестте жени от супердвойките. Резултатът се появи моментално:

Върна се на основния екран и въведе номера на Линдзи Торп. Незабавно в Резервоара оживя нов аватар. Тара спря за момент и се озърна през рамо. При наличието само на два аватара съпоставянето — за добро или лошо — трябваше да отнеме само няколко мига.

Двата аватара се раздвижиха — ту пулсираха с нови цветове, ту почти изчезваха. Постепенно разстоянието помежду им намаля под въздействието на алгоритмите за привличане. В един кратък момент кръжаха грациозно като танцьори и изведнъж се стрелнаха един към друг. Последва ослепителен бял проблясък, а на близките монитори забушува буря от данни, когато суперкомпютърът — Лиза — моментално съпостави и сравни милион променливи, индивидуалните нюанси на вкусове, предпочитания, емоции и спомени, съставящи личността. На екрана се появи нов прозорец:

ПРЕГЛЕД НА ДАННИТЕ ОТ ИЗПИТАТЕЛНАТА КАМЕРА

$НАЧАЛО НА ПРОЦЕСА

ОСНОВНО СРАВНЯВАНЕ 9602194

А-ОТКЛОНЕНИЕ: ОТРИЦАТЕЛНО

КОНТРОЛНА СУМА НА ИДЕНТ. 000000000: 4A32F

КОНТРОЛНА СУМА НА ИДЕНТ. 000462196: 94DA7

ПРОНИКВАЩИ ДАННИ: 14А НОМИНАЛ

ТОПОЛОГИЯ НА СБЛЪСЪКА: 99 НОМИНАЛ

ЦИФРОВИ АРТЕФАКТИ: 0

АНОМАЛНИ ПРОЦЕСИ: 0

ДЪЛБОЧИНА НА ПОЛЕТО, ДАННИ СЛЕД ПРОНИКВАНЕТО: 1948549,23 Mbt/sec

РАЗМЕР НА КЛЪСТЕРА: 4096

НАЧАЛО: 18:25:31:014 EST

КРАЙ: 18:25:31:982 EST

 

ОСНОВНА СЪВМЕСТИМОСТ (ЕВРИСТИЧЕН МОДЕЛ): 97,8304912%

ДОПУСТИМА ГРЕШКА: +/- 0,00094%

 

$КРАЙ НА ПРОЦЕСА

Тара се взираше изумено в монитора. Аватарът на Линдзи и неизвестният аватар 000000000 току-що бяха определени като успешни партньори. Съответствието не беше пълно, подобно на това между Линдзи и Луис Торп, но резултатът от 97,8 процента напълно попадаше в приемливия обхват.

Извади аватара на Линдзи от Резервоара и започна да вкарва един по един аватарите на другите жени. И един по един те също бяха съпоставени успешно с мистериозния аватар. Керън Уилнър — 97,1%. Лин Конъли — 98,9%.

С растящо изумление Тара вкара трите последни кода. Съпоставянето отново беше успешно.

И шестте жени — жените от всички супердвойки на „Едем“ до този момент бяха подходящи партньори на загадъчния аватар.

Какво ставаше тук?

Възможно ли бе аватар 000000000 да е някакъв контролен механизъм, който съответства на всички аватари в Резервоара? Нищо чудно — макар да бе запозната с процеса, Тара не познаваше всичките му технически тънкости.

Отново насочи вниманието си към компютъра и извика случаен клиент. Вкара го в Резервоара заедно със загадъчния аватар. Съответствието падна на 38% — неподходящи партньори.

След това Тара написа кратка програма, която вземаше напосоки случайна извадка от хиляда клиенти от сегашни и минали обикновени двойки и ги вкарваше в Резервоара на групи по сто. За кратко Резервоарът блесна и прие обичайния си вид, когато в него се появиха призрачните светлинки. Този път процесът отне малко повече време, но пет минути по-късно резултатите бяха налице.

Никой от хилядата аватара нямаше успешно съответствие с аватар 000000000.

Внезапно напрегнатата тишина бе разбита от звъна на телефона й.

Тара подскочи от изненада и с разтуптяно сърце извади апарата. Номерът й беше непознат, с код от Кънектикът. Тя отвори телефона.

— Ало?

— Тара? — Гласът едва се чуваше през пращенето, но въпреки това тя го разпозна моментално.

— Да.

— Къде сте?

— В Резервоара.

— Слава богу. И какво…?

— По-късно за това. Вие къде сте?

— В един канал за кабели, вероятно не много далеч от вас. Аз…

— Момент. — Тара свали телефона.

Замисли се за всичко, което й бе казал Маукли, когато й съобщи, че Лаш е убиецът. Помисли си за вечерята, за онова, което беше започнал да разказва Лаш. Помисли си за изражението му, когато се появи в кабинета й и я умоляваше да направи само още едно нещо. И най-вече си помисли за шестте супердвойки и мистериозния аватар с идентификационен код нула.

По природа Тара не беше импулсивна. Винаги преглеждаше сведенията и претегляше всички „за“ и „против“, преди да вземе решение. Точно сега съображенията против бяха ужасно сериозни. Ако Лаш наистина беше убиецът, тя се намираше в смъртна опасност.

А съображенията „за“? Щеше да помогне на невинен човек. Да реши загадката на двете мъртви двойки. Може би щеше да спаси живота на бъдещи жертви.

Бръкна със свободната си ръка в джоба и извади дълги тесни ленти оловно фолио. Обърна ги и ги огледа. Може и да не беше импулсивна, но осъзнаваше, че този път е взела решение какво да прави много преди да дойде в това помещение.

Вдигна телефона.

— Среща пред Резервоара. Колкото се може по-бързо.

— Но…

— Направете го. — Тара затвори телефона, спря програмата, излезе от контролния терминал и обърна гръб на тъмния и празен Резервоар.