Василий Ян
Внукът на Чингис Бату хан (58)

Девета глава
Походът срещу Рязан

Бату хан придвижи войската си на север. За да поддържа постоянна връзка с отделните й отряди той изпращаше до тях специални куриери. На всеки два дена в оргата при него пристигаха от различни места пъргави нукери, които носеха вести и получаваха заповедите на джихангира.

Отново разразилата се снежна буря разпръскваше куриерите. Отрядите се отклоняваха от предначертаните пътища. Скоро Бату хан знаеше местоположението само на своя тумен „непобедими“ и на стоящия до него тумен „бесни“ на Субетей-багатур.

Бе невъзможно да се върви напред. Войската спря. Стана трудно да се изхранват конете, които едва се докопваха до сухите растения под дълбокия сняг. Бату хан заповяда на конете на личната му охрана да се раздаде по паница пшеница от товарния обоз. Ако виелицата продължеше още няколко дни, конете щяха да загинат, а заедно с тях и цялата монголска войска.

— Напред към Рязан! — искаха монголите.

За Бату хан и за най-знатните ханове отново бяха издигнати юрти. Налагаше се да се лежи край огньовете, защото да се седи бе невъзможно. През горния отвор валеше сняг. Димът пълнеше на кълба юртите и дразнеше очите.

Бату хан лежеше по корем и разглеждаше пергаментовия лист, върху който грубо бяха скицирани главните градове, пътища и реки на урусутската земя. Изчисляваше разстоянията, които му се налагаше спешно да измине.

Около него се трупаха хановете и хилядниците му. Те мълчаливо слушаха какво си мърмори Бату хан и в хор се съгласяваха с него.

Върнаха се изпратените от Субетей разузнавачи. Влезе засипан със сняг стар нукер със скъсан малахай и овча шуба, стегнато препасана с нещавен ремък. Като запретна полите на дрехата си, той се отпусна на колене до огъня. Нави дългите си ръкави и започна да грее загрубелите си криви пръсти.

На въпроса на Бату хан старецът отговори:

— В деретата, които са съвсем близо пред нас, е залегнала урусутска войска. В такава тъмна нощ като нищо ще се промъкнат до нас и ще изпосекат воините ни.

— Какво още знаеш?

— Недалече, отляво се движи войската на хан Гуюк — два тумена. Нукерите ругаят и казват, че трябва да се заровят в снега и да изчакат, докато отмине бурята. Иначе конете им няма да издържат. Но хан Гуюк ги пришпорва напред, като им говори: „Трябва да превземем Рязан преди Бату хан, защото иначе нищо няма да остане за нас. Там има много хляб, вино, жени и злато“.

Бату хан спокойно каза:

— Много е похвално това, че Гуюк хан, давайки пример на другите тумени, напира към Рязан. Хубаво е, че той иска да превземе този голям урусутски град. Знаеш ли къде се намира в момента Гуюк хан? Ще успееш ли да го намериш?

— Знам, — каза нукерът, — и ще го намеря.

— Субетей-багатур ще ти даде тясно парче хартия с моя печат. Заминавай при хан Гуюк и му кажи:

„Джихангирът заповядва на войската на Гуюк хан спешно да се придвижи напред, да намери в степта урусутската войска, преграждаща пътя ни, и да я смаже. Ако Гуюк хан се смята слаб, за да нападне урусутите, непременно да ме чака, като ми извести за това. Тогава аз ще изпратя тумена на Субетей-багатур и той ще унищожи урусутската войска без помощта на Гуюк хан“.

Лежащият наблизо Субетей-багатур извади от пазвата си златна кутийка с печат и червена боя и отпечата върху малко тясно парче хартия името на джихангира. Старият нукер скри парчето в подплатата на своя скъсан малахай и изпълзя от юртата.

Посред нощ до юртата на Бату хан се добра друг куриер, млад и черноок, със син сукнен чекмен, обшит с брокатени ленти. Слаб, с широка гръд и прави рамене, той седна върху петите си. Със зорък и проницателен поглед огледа намиращите се в юртата.

— Къде е Субетей-багатур?

Един овнешки кожух се размърда и изпод овчата кожа се показа зачервено лице с едно облещено око.

— Защо съм ти?

— Нося ти мъка. Само не ме убивай!

— Говори! — каза му Бату хан.

— Яздех към Гуюк хан. По пътя срещнах сина на Субетей-багатур, смелия витяз Урянх-Кадан, който яздеше с четирима нукери…

— Той тръгна с деветима.

— Спуснахме се в едно дере, като яздехме тихо един подир друг. Нападнахме урусутите. Бяха много. Конят ми ме измъкна от схватката. Привързах го на височината, след което отново се спуснах в дерето. Намерих трима убити нукери, но тялото на твоя син го нямаше. Може да е взет в плен? С него изчезна и младият кипчак, наричан Мусук.

Субетей-багатур седеше прегърбен, с изкривено от гняв почервеняло и подпухнало лице. Опуленото му око бавно се присви и заприлича на резка.

Една-единствена сълза се търкулна по набръчканата му буза…