Василий Ян
Внукът на Чингис Бату хан (18)

Осемнайсета глава
„Да се свикат всички дервиши“

Субетей-багатур разпрати из целия град Сигнак нукери, които да намерят и доведат дервиша, летописеца и поета, наречен Хаджи Рахим ал-Багдадй. Нукерите се върнаха със следния отговор: „Този дервиш го няма в града. Къщичката му е заключена, а самият той е заминал неизвестно къде“.

Ядосаният Субетей изпрати две сотни със заповедта на следващия ден сутринта да му бъдат доведени всичките дервиши на Сигнак, заедно със светите им шейхове и пири^[1].

На сутринта отряд от монголски конници докара до лагера му тълпа от дервиши и окъсани скитници. Дервишите бяха с широки безформени халати с цветни кръпки и препасани с върви от разнищено лико. Приближиха се сред облак прах, като викаха, пееха тъжни песни и глухо виеха. Едни повтаряха в хор: „Я-хуу! Я-хак!“, а други крещяха свещени заклинания. Няколко календари^[2] вървяха пред тълпата, като се въртяха като пумпали. Един изключително мръсен дервиш с дълги кичури черна сплъстена коса носеше маймунка на рамото си, изхождаща се непрестанно от страх.

Нукерите наредиха дервишите в широк полукръг. Те шумяха, жалваха се и стенеха, крещейки, че са светци, над които власт има само великият Аллах. Няколко дервиша разпериха широко ръце и, като се въртяха безшумно, обикаляха в кръг.

Старият прегърбен и куц пълководец излезе от юртата си и се спря. Мрачният и страшен поглед на широко отвореното му неподвижно око накара всички да замълчат. Последният въртящ се дервиш се строполи сякаш в безсъзнание в краката на Субетей и, като поотвори предпазливо очи, внимателно следеше всяко движение на прославения монгол.

До Субетей се появи млад преводач с червен раиран халат и бяла чалма. Субетей-багатур заговори хрипливо и отривисто. Преводачът превеждаше на висок глас думите му:

— Вие сте светци!… Вас ви слуша самото небе. Отказали сте се от светските блага… Поради това можете всичко… всичко знаете…

Дервишите завикаха в един глас:

— Ние не знаем всичко! Не знаем кой ще ни нахрани и утре, и днес!

Субетей отново огледа тълпата и тя затихна.

— Трябва ми един дервиш. Казва се… Как му беше името? — обърна се Субетей-багатур към преводача си.

— Хаджи Рахим от Багдад^[3]! Познава ли го някой?

— Не го познаваме! Не е от нашите! Вземи вместо него, когото пожелаеш от нас! Ще ти служим вярно!

Субетей изчака, докато дервишите млъкнат.

— Всичките, взети заедно, не струвате колкото него. Тези, които не го познават, да замълчат! Нека се провикне само този, който го познава!

— Аз го познавам! Аз ще говоря!

Един старец си проправи път през тълпата, доближи се до Субетей-багатур и с треперещи ръце измъкна от една червена бохча голям проскубан петел, почти без пера, с месест, наклонил се на една страна червен гребен.

— Ти си велик пълководец! — зави старецът. — Ще преминеш през степи и реки! Ще победиш целия свят! Ти си пръв сред първите пълководци! Приеми от мен първия сред първите петли! Той пее като свят азанчи от минаре, винаги по едно и също време и по-силно от другите петли! Още преди изгрев-слънце ще възхвалява подвизите ти! И ще ти донесе нова слава!

И старецът остави петела пред багатура. Кльощавият петел направи няколко крачки, като вдигаше високо своите дълги и тънки крака.

Подобие на усмивка изкриви лицето на пълководеца.

— Попитах: къде е дервишът Хаджи Рахим?

— Ще кажа къде е. Наблизо е. Лежи болен в юртата ми, в юртата на стария честен труженик и твой слуга, Назар-Кяризек. Пребит е от синовете на шейтан^[4], нечии нукери.

Субетей-багатур сбърчи вежди:

— Преводач! Вземи двама нукери и тръгвай за стареца! Докарай ми Хаджи Рахим! И не позволявай на този старец да се отдалечи и на крачка от теб! Ако е излъгал, нека нукерите да поизтупат прахта от него!

— Ще бъде изпълнено, велики!

Субетей се обърна към юртата си, но се спря:

— Вземам този гол петел. Какво искаш за него?

— Моля само за едно — да ме вземеш с теб на похода!

— Първо доведи мъдреца Хаджи Рахим!

И Субетей се отправи към юртата си с провлечена походка. Дервишите завиха:

— Кой ще ни нахрани днес! Защо ни призова?

Субетей измърмори нещо на преводача:

— Я по-тихо! — извика онзи. — Субетей-багатур заповяда да се молите здравата за успешен поход. Който от вас иска да тръгне на поход на Запад, може да дойде, но ще трябва да се изхранва сам.

— Ти можеш всичко! Ти си велик! Заповядай да ни нахранят днес…

Субетей-багатур им отвърна:

— Не мога да храня никого. Аз съм само воин, нукер на служба при своя хан. А вие, свети праведници, вървете при богатите търговци в Сигнак и им кажете, че началникът на монголската войска им заповядва да ви нахранят всичките днес.

Дервишите запяха отново и с шум и викове се отправиха като нестройна тълпа по степта обратно към Сигнак.