Клайв Къслър
Азиатска вълна (7)

5.

Сандекър и Гън слязоха след Леърд от асансьора и го последваха. От кръглата приемна, охранявана от друг агент от тайните служби, влязоха в библиотека, чиито четири стени бяха запълнени от пода до тавана с хиляди книги. Когато влязоха вътре, Сандекър видя президента да стои в средата на стаята. Беше заковал поглед в адмирала и по всичко личеше, че не го познава. В стаята имаше още трима мъже. От тях Сандекър познаваше само единия. Президентът премести чашата кафе в лявата си ръка, докато Леърд представяше новодошлите:

— Господин президент, това са адмирал Джеймс Сандекър и командир Руди Гън.

Президентът, който наближаваше шейсетте, изглеждаше поне пет-шест години по-възрастен. Преждевременно прошарената му коса, червендалестото лице и вечно подпухналите му малки кръгли очи често вдъхновяваха политическите карикатуристи да го изобразяват като пияница, макар че той не близваше алкохол освен чаша бира в редки случаи. Беше неспокоен човек с кръгло лице, ниско чело и тънки вежди. Минаваше за опитен политик. В дните, когато заместваше, никакво решение, отнасящо се до неговия начин на живот или до състоянието на държавата не се правеше, без да се вземе предвид потенциалът за събиране на гласове за неговото издигане на този пост в следващите избори.

Дийн Купър Уолас нямаше да стане един от любимите президенти на Сандекър. Не беше тайна, че Уолас ненавиждаше Вашингтон и отказваше да участва в задължителните обществени игри. Той и Конгресът бяха като впряг от лъв и мечка — всеки искаше да изяде другия. За него не можеше да се каже, че е интелектуалец, но умееше да води преговори и действаше по интуиция. Откакто зае мястото на избрания по съответния ред президент, той бързо се заобиколи с помощници и съветници, които споделяха недоверието му към закостенялата бюрокрация и непрекъснато търсеше нови начини да я надхитри.

Президентът протегна свободната си ръка.

— Адмирал Сандекър, радвам се да се запознаем най-сетне.

Сандекър неволно примигна. Ръкостискането на президента беше неочаквано силно за политик, който години наред изтощаваше физиката си.

— Господин президент, надявам се това да е само първият от многото случаи, в които ще се виждаме очи в очи.

— И аз се надявам да е така, тъй като прогнозите за моя предшественик не вещаят бързо възстановяване.

— Много жалко. Той е свестен човек.

Уолас не каза нищо. После само кимна на Гън, докато Леърд продължаваше да се показва в ролята на домакин. Началникът на кабинета хвана адмирала подмишница и го поведе към другите трима мъже, които се бяха разположили край каменна камина, приспособена да гори с газ.

— Да ви представя Дънкан Мънро, комисар в Службата по емиграция и натурализация, и неговия помощник, отговарящ за операциите в страната, Питър Харпър.

Мънро изглеждаше мрачен и сериозен, а Харпър сякаш се бе слял с книгите зад него. Леърд се обърна към третия мъж.

— И адмирал Дейл Фъргюсън, комендант на бреговата охрана.

— С Дейл сме стари приятели — отбеляза Сандекър.

Фъргюсън, едър, червендалест мъж с приветлива усмивка, стисна Сандекър за рамото.

— Радвам се да те видя, Джим.

— Как са Сали и децата? Не съм ги виждал, откакто бяхме заедно на обиколка в Индонезия.

— Сали продължава да спасява горите, а момчетата ми стопяват пенсията с разноските по обучението си.

Президентът, който не обичаше да си губи времето с празни приказки, ги прикани да седнат около заседателната маса и откри съвещанието.

— Извинете, че ви накарах да станете от леглата си в тази дъждовна нощ, но Дънкан ме предупреди за една критична ситуация, която всеки момент ще избухне пред прага ни. Става дума за нелегалната емиграция. Разчитам на вас, господа, да излезете с програма за пресичане потока на чужденци, и по-специално на китайци, които се вкарват незаконно през крайбрежията ни на огромни групи.

Сандекър повдигна вежди от изненада.

— Определено мога да кажа, господин президент, че виждам къде се вместват в картината Емиграционната служба и бреговата охрана, но какво общо има Националната агенция за подводни и морски изследвания с незаконната емиграция? Нашата работа е да извършваме подводни изследвания. Преследването на китайски контрабандисти изобщо не влиза в задачите ни.

— Ние имаме огромна нужда от всеки източник, който може да ни помогне — обади се Дънкан Мънро. — С орязания конгресен бюджет емиграционната служба е далеч под капацитета си. Конгресът одобри шейсет процента увеличение на агентите ни, патрулиращи по границата, но не ни отпусна никакви средства, за да разширим следователския ни отдел. Ведомството ни има само хиляда и осемстотин специални агенти за цялата страна и за разследвания в чужбина. ФБР разполага с хиляда и сто агенти само за град Ню Йорк. Тук, във Вашингтон, хиляда и двеста полицаи от Капитолия патрулират из район, който обхваща градски квартали. Казано с две думи, просто няма достатъчно хора за разследване на престъпления от страна на Службата за емиграция и натурализация, които да направят пробив в потока от нелегални емигранти.

— Излиза, че работите с армия от патрули, на които помагат само неколцина детективи — вметна Сандекър.

— Водим губеща битка, тъй да се каже, с нелегалното вкарване на хора през границата ни с Мексико, повечето от които идват от много по-далече — като от Китай и Аржентина — продължи Мънро. — Все едно да отблъскваме океански прибой с домакинско сито. Нелегалното вкарване на хора прерасна в мултимилионна индустрия, която съперничи на контрабандното внасяне на оръжие и наркотици. Разширяването на подземния свят, нечувствителен към граници и политически идеологии, и нелегалното вкарване на хора ще бъде основното злодеяние на двайсет и първия век.

— Нещата се влошават — заговори Харпър, — тъй като броят на нелегално влизащите в страната ни чужденци от Народна република Китай стига до епидемични размери. Контрабандистите, с благословията и поддръжката на тяхното правителство, което търси всякакви начини да намали огромния прираст на населението си, са съставили програма за изнасяне на десетки милиони от техния народ във всяко кътче на земното кълбо, и най-вече в Япония, Съединените щати, Канада, Европа и Южна Африка. Колкото и странно да звучи, те дори са плъзнали из цяла Африка, от Кейптаун до Алжир.

Харпър продължи да говори от името на шефа си.

— Контрабандните синдикати са организирали цялостен лабиринт от пътища за прехвърлянето им. Трафикът на хора е по въздух, море и суша. Из цяла Източна Европа, Централна Америка и Африка има вече установени над четирийсет авангардни спирки и разпределителни райони.

— Особено са засегнати руснаците — допълни Мънро. — Те виждат в масовата неконтролируема миграция на китайци в Монголия и Сибир заплаха за сигурността си. Разузнавателната дирекция към руското Министерство на отбраната е предупредила лидерите си, че Русия е на косъм да изгуби териториите си в Далечния изток, тъй като потокът от китайци вече минава за преобладаващата част от населението в този район.

— Може да се каже, че Монголия е загубена кауза — вметна президентът. — Русия позволи на тази нейна силна база да се изплъзне между пръстите й. Сега е ред на Сибир.

Като актьор, изчакващ да дойде ред на репликата му, Харпър отново се включи в разговора.

— Преди Русия да загуби пристанищата си на Тихия океан с техните залежи от злато, нефт и газ, тъй жизненоважни за вписването й в бързо нарастващата азиатско-тихоокеанска икономика, президентът и парламентът й могат от отчаяние да обявят война на Китай. Това ще постави Съединените щати в изключително трудното положение да избира на коя страна да застане.

— В този процес има още един катаклизъм — отбеляза президентът. — Постепенното завладяване на източната част на Русия е само върхът на айсберга. Китайците мислят в далечна перспектива. Освен бедните селяни, които те събират и качват на кораби, голяма част от мигриращите съвсем не са бедни. Мнозина имат солидни финансови средства, с които купуват недвижими имоти и започват бизнес в страната, в която се установят. След определено време това може да доведе до огромни промени в политическото и икономическото влияние, особено ако културата и лоялността им останат свързани с родната им страна.

— Ако приливът на китайската миграция не бъде обуздан — намеси се Леърд, — ще бъде трудно да се предвиди до какво огромно разместване на пластовете в световен мащаб ще се стигне през следващите сто години.

— Както разбирам, намеквате, че Народна република Китай осъществява макиавелска схема за завладяване на целия свят — обади се Сандекър.

Мънро потвърди с глава, преди да отговори:

— Те са затънали до гуша. Човешката маса в Китай се увеличава с по двайсет и един милиона души годишно. Населението й от едно цяло и два милиарда представлява двайсет и два процента от населението на земята. А площта й е едва седем процента. Гладът е неоспорим факт там. Приетите закони, които ограничават семейните двойки да имат само по едно дете с оглед намаляване на раждаемостта, е капка в морето. Въпреки заплахите от затвор, бедните продължават да раждат повече деца. Китайските държавни ръководители виждат нелегалната емиграция като най-простото и евтино разрешение на проблема им с популацията. Като узаконяват престъпните синдикати, занимаващи се с нелегалната дейност, те се облагодетелстват в двете посоки. Печалбите могат да са високи колкото търговията с наркотици, а в същото време броят на онези, които пресушават икономиката им, намалява.

Гън отмести поглед към комисаря от емиграционната служба.

— Винаги съм мислил, че само организираните престъпни синдикати ръководят операциите по нелегалното емигриране.

Мънро посочи с брадичка Харпър и рече:

— Ще оставя Питър да разясни това, тъй като той е експерт по азиатската организирана престъпност и нелегалното преселване.

— Нелегалното преселване се осъществява по два начина — започна Харпър. — Първият е чрез съюз от криминални групи, които се занимават също така и с наркотици, изнудване, проституция и международни кражби на автомобили. Близо трийсет процента от чужденците, влезли незаконно в Европа и Западното полукълбо, е тяхно дело. Вторият е чрез лица, занимаващи се привидно със законна дейност, които извършват нелегалното прехвърляне под маската на уважавани личности, с редовни документи, поддържани от правителството. Плод на тяхната дейност са седемдесет процента от всички чужденци, преминали световните граници. Немалко нелегални китайски емигранти пристигат със самолет, но по-голямата част влизат в чуждите страни по море. Пътуването със самолет изисква паспорт и солиден подкуп. Използването на кораби за такава дейност е много по-широко разпространено. Разноските са по-ниски, много повече хора могат да бъдат превозени с едно пътуване, пътните условия са най-елементарни, а печалбите много по-високи.

Адмирал Фъргюсън се изкашля, преди да вземе думата:

— Когато емигрантският поток беше още слаб, се използваха стари и разнебитени товарни кораби, които стоварваха емигрантите на брега с пробити лодки и салове. На мнозина им се раздаваха спасителни жилетки и направо ги хвърляха зад борда. Стотици се удавяха, преди да стъпят на земя. Сега контрабандистите станаха много по-изкусни — превозват тайно емигрантите в търговски кораби и все повече зачестяват случаите, когато те най-безочливо влизат в пристанището, преди да ги вкарат под носа на емиграционните служители.

— Какво става с емигрантите, след като влязат благополучно в страната? — попита Гън.

— Поемат ги местните престъпни банди — поясни Харпър. — Онези емигранти, които имат късмета да са финансово обезпечени или имат роднини, които вече живеят в Щатите, биват веднага освобождавани да поемат по собствения си път. Повечето обаче не могат да платят таксата за влизане в страната. Затова те биват насилствено отвеждани на тайно място, предимно в някои отдалечени складови помещения. Там те стоят затворени със седмици, дори с месеци, и биват заплашвани, че ако се опитат да избягат, ще бъдат предадени на американските власти, които ще ги осъдят на доживотен затвор, защото са нелегални емигранти. Бандите често ги подлагат на мъчения, побоища и изнасилване, за да сплашат пленниците си да се откажат от собствен живот и да им станат слуги. Те биват принудени да работят за престъпните синдикати в търговията с наркотици, жените да проституират, някои да работят в незаконни цехове и други техни дейности. Всички, които са в добро физическо състояние, обикновено по-младите мъже, са задължени да подпишат договор, че с труда си ще изплащат таксата за тайното им преселване. Тогава им се намира работа в обществени перални, ресторанти или фабрики, където работят по четиринайсет часа седем дни в седмицата. За да изплати дълга си, на нелегалния емигрант са му нужни средно от шест до осем години.

— След като си получат необходимите фалшиви документи, много от тях стават почтени американски граждани — допълни Мънро. — Докато Съединените щати имат нужда от евтина работна ръка, предприемчивите контрабандисти ще се възползват от случая да вкарват незаконни емигранти, чийто брой вече взима епидемични размери.

— Трябва да има, и то не един начин да се пресече този поток — отбеляза Сандекър, докато си наливаше кафе от сребърна кана върху количката за сервиране до масата.

— При положение че няма как да се направи международна блокада около китайската територия, как можем да постигнем това? — попита Гън.

— Отговорът е много прост — отвърна Леърд. — Не можем, поне според международните закони. Ръцете ни са вързани. Единственото, което може да направи всяка държава, включително Съединените щати, е да признае тази заплаха като главна международна грижа за сигурността и да вземе всички необходими мерки, за да засили охраната по границите си.

— Например да нареди на армията и флота да бранят крайбрежията им и да отблъскват нашествениците — вметна Сандекър с кисела физиономия.

Президентът го стрелна с остър поглед.

— Изглежда, не схванахте смисъла, адмирале. Ние сме изправени пред мирно нашествие. Аз не мога току-така да дам сигнал за изстрелване на дъжд от ракети срещу невъоръжени мъже, жени и деца.

Сандекър обаче не отстъпи.

— Тогава какво ви пречи, господин президент, да наредите съвместна операция на въоръжени сили, които да затворят границите? По този начин има вероятност да бъде пресечен и потокът от незаконно внасяните в страната наркотици.

Президентът сви рамене.

— Тази мисъл е хрумвала и на по-умни мъже от мен.

— Не е работа на Пентагона да възпрепятства влизането на нелегални — възрази твърдо Леърд.

— Вероятно съм бил дезинформиран, но съм останал с впечатлението, че мисията на въоръжените ни сили е да закриля и отбранява сигурността на Съединените щати. Мирно или не, за мен това си е чисто нашествие по суверенните ни брегове. Не виждам защо сухопътните и морските ни дивизии да не могат да помогнат на недостатъчния персонал на граничните патрули, защо Военноморските сили да не могат да подкрепят бреговата охрана и защо Военновъздушните сили да не могат да извършват въздушно разузнаване.

— Съществуват политически съображения извън моя контрол — каза президентът със забележима твърдост в гласа.

— Като да не отвръщаме с груби икономически санкции срещу китайския внос, защото те всяка година купуват от нас промишлени и земеделски продукти на стойност милиарди долари, затова ли?

— Докато сте все още на тази тема, адмирале — намеси се Леърд, натъртвайки на всяка дума, — искам да ви уведомя, че китайците изместиха японците като най-големия купувач на американски ценни книжа. Не е в наш интерес да се опълчваме срещу тях.

Гън видя как лицето на шефа му почервеня, а това на президента пребледня. Той се намеси в разговора с кротък глас.

— Сигурен съм, че адмирал Сандекър разбира затрудненията ви, господин президент, но ние с него сме все още в неведение по какъв начин може да помогне НЮМА.

— С удоволствие ще ви поясня в какво ще се състои вашето участие, Джим — побърза да отговори на стария си приятел Фъргюсън.

— Ако обичаш — рече сприхаво Сандекър.

— Не е тайна, че редиците на бреговата охрана са доста разтегнати. Миналата година заловихме трийсет и два плавателни съда и отрязахме пътя на четири хиляди нелегални китайци край Хаваи и източното и западното ни крайбрежия. НЮМА разполага с малка флотилия от научноизследователски кораби…

— Достатъчно — прекъсна го Сандекър. — В никакъв случай няма да разреша мои кораби и научни работници да спират и да се качват на борда на плавателни съдове, за да проверяват дали не превозват незаконни емигранти.

— Нямаме никакви намерения да слагаме оръжие в ръцете на морски биолози — увери го със спокоен и невъзмутим глас Фъргюсън. — От НЮМА ще искаме само информация за вероятни чужденци, които слизат на сушата, за подводните условия и геологията покрай нашите брегове, заливи и проливи, от които контрабандистите могат да се възползват. Събери най-добрите си хора, Джим. Попитай ги, ако бяха контрабандисти, къде биха стоварили човешкия си товар?

— И още нещо — намеси се Мънро, — вашите хора и плавателни съдове могат да събират и разузнавателни данни. Боядисаните в тюркоазен цвят кораби на НЮМА са известни и уважавани в цял свят като океанографски научноизследователски кораби. Всеки от тях може да плава на стотина метра след заподозрян в тайно превозване на чужденци кораб, без да събуди подозрение у контрабандистите. Хората ви могат да докладват какво виждат и да продължат да вършат изследванията си.

— Трябва да разберете — обърна се уморено президентът към Сандекър, — че аз не искам да изоставите задачите на агенцията. Но нареждам на вас и НЮМА да окажете всячески съдействие на господин Мънро и адмирал Фъргюсън в усилията им да намалят потока от нелегални китайци в страната ни.

— Има две области, в които можете да инвестирате — обади се Харпър.

— Слушам ви — измърмори Сандекър, чието любопитство леко се изостри.

— Познавате ли човек на име Кин Шан? — попита Харпър.

— Да — отвърна Сандекър. — Той е собственик на корабната империя „Кин Шан маритайм лимитид“ в Хонконг, която разполага с флотилия от над сто товарни кораби, петролни танкери и туристически корабчета. Веднъж отправи лична молба към нас чрез един китайски историк да прегледа нашите файлове с данните за потънал кораб, който искал да открие.

— Ако вече го е пуснал на вода, Шан положително е станал негов собственик, наред с другите пристанищни съоръжения и складове в почти всеки по-главен пристанищен град в света. Той е извънредно хитър и прозорлив.

— Шан не е ли онзи китайски богаташ, който построи огромно пристанищно съоръжение в Луизиана? — поинтересува се Гън.

— Точно той е — отвърна Фъргюсън. — Съоръжението се намира край залива Ачафалайа, близо до град Морган. А това е толкова блатисто място. Всеки строителен предприемач, когото попитахме, изрази мнението, че няма абсолютно никаква логика да се влагат стотици милиони долари в товарно пристанище, отдалечено на сто и трийсет километра от най-близкия главен град и без никаква транспортна мрежа, водеща към него.

— Има ли име това пристанище?

— Да, нарича се Сунгари.

— Шан трябва да е имал някаква много солидна причина, за да хвърля огромни пари в блато — отбеляза Сандекър.

— Каквато и да е логиката му, все още не сме я разбрали — призна Мънро. — Това е един от двата района, в който НЮМА може да ни помогне.

— Значи искате да използвате изследователски кораб и технология на НЮМА, за да души около новопостроеното товарно пристанище на Шан — предположи Гън.

Фъргюсън кимна.

— Съвсем правилно, командире. Сунгари е нещо повече, отколкото изглежда на външен вид.

Президентът се вгледа многозначително в Сандекър и заговори с лека усмивка:

— Няма друга правителствена агенция, която да притежава мозък и технология за подводни разследвания като НЮМА.

Сандекър отвърна, без да мигне:

— Още не сте изяснили какво общо има Шан с контрабандните операции.

— Според нашите източници Шан е главният мозък, който стои зад петдесет процента от китайците, вкарани тайно в страните от западното полукълбо.

— Значи, ако спрете Шан, откъсвате главата на змията.

Президентът кимна.

— Това е теорията ни.

— Споменахте за два района, които да проучим — продължи Сандекър.

Фъргюсън вдигна ръка, за да даде отговор.

— Втората се отнася до един кораб. Поредната сделка на Шан, която не можем да проумеем, е покупката му на някогашния презокеански лайнер — парахода „Юнайтед стейтс“.

— „Юнайтед стейтс“ е бил изваден от строя в Норфолк, Вирджиния, още преди трийсет години — уточни Гън.

Мънро поклати глава.

— Но преди десет години е бил продаден на някакъв турски милионер, който обявил, че смята да го преоборудва и да го пусне в употреба като плаващ университет.

— Не го намирам за практично — вметна без заобикалки Сандекър. — Както и да е бил преоборудван, според днешните стандарти той е прекалено голям и експлоатацията и поддържането му ще излиза много скъпо.

— Това е за заблуда — рече Мънро и за първи път се усмихна. — Богатият турчин се оказа нашият приятел Кин Шан. „Юнайтед стейтс“ бил взет на буксир от Норфолк до Средиземно море, а оттам, покрай Истанбул, през Черно море в Севастопол. Китайците нямат толкова голям сух док, който да поеме кораб с такива размери. Шан наел руснаци да го преоборудват в съвременен туристически кораб.

— Не виждам смисъл. Та той ще загуби сума ти пари.

— Напротив — намеси се Фъргюсън, — има смисъл, ако Шан възнамерява да използва „Юнайтед стейтс“ като прикритие за прехвърляне на нелегални чужденци. ЦРУ смята също, че Китайската народна република финансира Шан. Китайците имат малък военноморски флот. Ако решат наистина да нахлуят в Тайван, ще са им нужни войскови транспортни кораби. „Юнайтед стейтс“ е в състояние да транспортира цяла дивизия заедно с тежко въоръжение и екипировка.

— Напълно разбирам, че зловещата заплаха изисква спешни мерки. — Сандекър замълча за миг и разтри слепоочията си, после съобщи: — Ресурсите на НЮМА са на ваше разпореждане. Ще дадем всичко от нас.

Президентът кимна така, сякаш бе очаквал такъв отговор.

— Благодаря ви, адмирале. Сигурен съм, че господин Мънро и адмирал Фъргюсън ще подкрепят моята благодарност към вас.

Мислите на Гън вече бяха насочени към предстоящата работа.

— Ще ни бъде от голяма полза — заговори той, отправяйки поглед към Мънро и Харпър, — ако имате агенти вътре в организацията на Шан, които да ни захранват с информация.

Мънро разпери ръце в знак на безпомощност.

— Охраната на Шан е невероятно силна. Той е наел група от най-добрите руски агенти от КГБ, за да образува непробиваем обръч, през който и ЦРУ прави опити да проникне. Те имат компютризирана система за самоличността на персонала и за разузнаване, която няма равна на себе си. Всеки един от управляващите кръгове на Шан са под постоянно наблюдение.

— За да бъдем винаги в течение — допълни Харпър, — ние загубихме двама агенти, които се опитаха да проникнат в организацията на Шан. Като се изключи една от нашите агентки, която влезе в ролята на емигрантка на един от контрабандните кораби на Шан, мисиите ни под прикритие тъпчат на едно място. Не ми е приятно да призная този провал, но това са тъжните факти.

— Агентът ви е жена? — изненада се Сандекър.

— Да, тя произхожда от заможно китайско семейство. И е един от най-добрите ни агенти.

— Имате ли някаква представа на кой бряг контрабандистите ще свалят агентката ви?

Харпър енергично поклати глава.

— Ние не поддържаме връзка с нея. Предполагаме, че ще свалят и нея, и останалите незаконни емигранти някъде между Сан Франциско и Анкоридж.

— Сигурни ли сте, че хората от охраната на Шан вече не са разкрили и нея като другите ви агенти?

Погледът на Харпър остана известно време прикован в пространството. Накрая той призна с мрачен израз на лицето:

— Не, не сме. Не можем да направим нищо, освен да чакаме и да се надяваме, че ще успее да се свърже с едно от нашите областни бюра на западния бряг.

— Ами ако нищо повече не чуете за нея?

Харпър сведе поглед към лъскавата повърхност на масата, сякаш виждаше немислимото.

— Тогава ще изпратя съболезнователно писмо до родителите й и ще пратя друг по нейните стъпки.

 

 

В четири сутринта съвещанието най-сетне свърши. Сандекър и Гън бяха изведени от тайните покои на президента и през тунела бяха върнати обратно в Белия дом. Когато лимузината потегли, за да ги откара по домовете им, двамата потънаха в мрачни мисли. Пръв Сандекър наруши тягостното мълчание.

— Трябва да са много отчаяни, за да допрат до помощта на НЮМА.

— Ако бях на мястото на президента, сигурно щях да се обърна за помощ към военноморския флот, към нюйоркската стокова борса и към бойскаутите — рече Гън.

— Що за комедия! — измърмори Сандекър. — От моите хора в Белия дом знам, че президентът е в тесни взаимоотношения с Кин Шан още от времето, когато е бил губернатор в Оклахома.

Гън го изгледа и рече:

— Но нали президентът каза, че…

— Чух какво каза, но имаше предвид съвсем друго. Не се и съмнявам, че иска да се спре притокът на незаконни емигранти, но той няма да разпореди да се предприемат никакви мерки, които биха обезпокоили китайските управници. Кин Шан е главният дарител на средства за предизборната кампания на президента Уолас в Азия. Не един и два милиона долари от китайското правителство са били отведени чрез Хонконг и „Кин Шан маритайм“ за изборната кампания на Уолас. Това е корупция от висока класа. Затова Уолас се възпира от всякаква конфронтация на четири очи. Администрацията му е пълна с хора, които работят за интересите на Китай. Тоя човек си е продал душата в ущърб на американските граждани.

— Тогава какво се надява да спечели, ако притиснем задника на Кин Шан до стената?

— Това няма да стане — язвително отвърна Сандекър. — Кин Шан никога няма да бъде разобличен или обвинен в престъпна дейност, поне не и в Съединените щати.

— В такъв случай, доколкото разбирам, планът ви е да предприемем разследването, независимо от последствията.

Сандекър кимна.

— Имаме ли в момента изследователски кораб във водите на Мексиканския залив?

— Да, „Марин Денизен“ е там. Научноизследователският му екип провежда изследвания върху намаляването на кораловите рифове край Юкатан.

— НЮМА от години го ползва — отбеляза Сандекър и извика в съзнанието си образа на кораба.

— Той е най-старият кораб във флотилията ни. Това е последното му плаване. Като се върне в пристанището на Норфолк, ще го дарим на университета по океанография в Лампак.

— Ще се наложи университетът да почака малко. Такъв стар кораб за морски изследвания с екип от биолози ще представлява идеално прикритие за проучването на пристанищното съоръжение на Шан.

— Кого смятате да назначите за ръководител на операцията?

Сандекър се обърна към Гън.

— Как кого, нашият директор на специалните проекти!

Гън се поколеба, преди да каже:

— Не искаме ли прекалено много от Дърк?

— Можеш ли да назовеш някой по-добър от него?

— Не, но знаете какво преживя при изпълнение на последния ни проект. Когато преди няколко дни го видях, той приличаше на възкръснал мъртвец. Трябва му още време, за да се възстанови напълно.

— Пит е от тия, дето бързо се възстановяват — заяви уверено адмиралът. — Него само предизвикателството може да го вкара обратно в релси. Провери къде е и му кажи, че е много важно да се свърже час по-скоро с мен.

— Не знам къде да го търся — отвърна неопределено Гън. — След като му дадохте един месец отпуск, той просто отпраши нанякъде, без да съобщи нищо.

— В щата Вашингтон е. Отиде да си развява байрака в Орион Лейк.

Гън изгледа с подозрение адмирала.

— Откъде знаете?

— Хирам Йегър му изпрати там цял камион водолазна екипировка — отвърна Сандекър и очите му заблестяха като на лисица. — Хирам си мисли, че го направил тайно, но слуховете имат странния начин да проникват в кабинета ми.

— Не са много нещата около НЮМА, които да не узнавате.

— Единствената загадка, която не мога да разкрия, е, как Ал Джордино пуши от скъпите ми никарагуански пури, когато никога не забелязвам някоя да липсва.

— Не ви ли е минавало през ума, че може би и двамата имате един и същ източник на снабдяване?

— Невъзможно! — изсумтя Сандекър. — Моите пури ги навива едно семейство, което е близко на мои приятели в Манагуа. Не е възможно Джордино да ги познава. Но тъй като стана дума, къде всъщност е Джордино?

— Излежава се на плажа на Хаваи — отвърна Гън. — Реши, че е подходящо време да вземе малко почивка, докато Дърк не се е метнал отново на коня.

— Тия двамата са гъсти като крадци. Редки са моментите, когато не правят някоя беля заедно.

— Искате ли да съобщя на Ал за положението и да го изпратя да потърси Дърк в Орион Лейк и да го доведе тук?

Сандекър кимна.

— Добра идея. Пит ще послуша Джордино. Ти ще поемеш ролята на подкрепление. Като го знам какъв е Дърк, ако аз го повикам и му наредя да се върне на работа, той ще ми затвори телефона.

— Напълно сте прав, адмирале — усмихна се Гън, — точно така ще направи.