Клайв Къслър
Азиатска вълна (45)

43.

Светлините по главния път край дигата на Загадъчния канал се увеличиха. Портативни прожектори и мигащи червени и сини светлини осветиха реката и местността наоколо. Осем военни автомобила с камуфлажната си окраска се смесиха с десетината шерифски коли от енорията Айбървил. Барикади по магистралата запречваха пътя на движението на километър и половина на север и юг.

Групата мъже, застанали до един армейски подвижен команден пункт, имаха мрачни угрижени лица. Това бяха адмирал Сандекър, Руди Гън, шериф Луис Марчанд от Айбървил и генерал Олсън, които имаха вид на хора, загубили се в лабиринт. Най-бесен изглеждаше генералът.

— Пратиха ни за зелен хайвер — процеди той през стиснати зъби. След като му съобщиха за свалянето на хеликоптерите и за загиналите му хора, самонадеяността му се беше изпарила. — Жестоко ни изпързаляха. Всичките тия приказки за дигата се оказаха мит. Ние си имаме работа с банда международни терористи. Това ни е проблемът.

— Принуден съм да се съглася с генерала — обади се шериф Марчанд. Беше спретнат и облечен в ушита по поръчка униформа. — Планът да се взриви дигата, за да отклони реката, изглежда неправдоподобен. Терористите, които са задигнали „Юнайтед стейтс“, имат съвсем друга цел.

— Те не са терористи в общоприетия смисъл — поясни Сандекър. — Ние знаем кой стои зад тази операция. И не са задигнали кораба. Това е невероятно сложна и щедро финансирана операция за отклоняване на Мисисипи така, че да минава покрай Сунгари.

— Звучи ми като фантастичен сън — отвърна троснато шерифът.

— Но кошмарен — подчерта Сандекър и погледна Марчанд. — Какво се прави за евакуацията на хората от долината на Ачафалайа?

— Шерифските управи и военният персонал са предупредили хората от фермите, градовете и селата за вероятност от наводнение и са им наредили да се качат по по-високите местности — отвърна шерифът. — Ако има заплаха за човешки живот, надявам се поне да сведем жертвите до минимум.

— Повечето от жителите положително няма да чуят навреме предупреждението — вметна със сериозно лице Сандекър. — Когато дигата се отвори, всяка морга оттук до тексаската граница ще се препълни.

— Ако предвиждането ви е вярно — каза Марчанд, — а аз се моля на бога вие и командир Гън да грешите. Вече е късно за нас да претърсим реката в двете посоки за експлозиви за този един час, който остава до пристигането на кораба…

— По-скоро петнайсет минути — прекъсна го Сандекър.

— „Юнайтед стейтс“ никога няма да пристигне тук — намеси се с категоричен глас Олсън. Той погледна часовника си. — Бойната ми група от гвардейци под вещото командване на полковник Боб Търнър, многократно награждаван ветеран от войната в Персийския залив, вече трябва да е на място и да е готова всеки момент да открие огън от дигата право в целта.

— Все едно да пуснете пчели след мечка гризли — изсумтя Сандекър. — От момента, в който корабът мине пред вашата бойна единица, докато се скрие зад следващия завой, вашите хора ще разполагат само с осем-десет минути. Като военноморски офицер ще ви кажа, че и петдесет оръдия няма да спрат за това време кораб с размерите на „Юнайтед стейтс“.

— Нашите скорострелни бронебойни снаряди ще го направят за много кратко време — не отстъпи Олсън.

— Лайнерът не е боен кораб и не е брониран, сър. Надстройката не е метална, а алуминиева. Вашите снаряди ще проникват от едната страна и ще излизат от другата, без да детонират, освен ако не улучат подпорна греда.

— Дали корабът ще се изплъзне от огъня, не е от голямо значение — намеси се Марчанд. — Мостът край Батън Руж е проектиран и построен нарочно нисък, за да не позволява на океански кораби да продължат по-нататък по Мисисипи. Така че „Юнайтед стейтс“ ще трябва да спре, иначе ще пострада.

— Вие, хора, все още не разбирате за какво става дума — обади се вече изнервеният Сандекър. — Този кораб тежи над четирийсет хиляди тона. Той ще мине през моста ви като разярен слон през оранжерия.

— „Юнайтед стейтс“ изобщо няма да стигне до Батън Руж — обади се Гън. — Кин Шан смята да взриви дигата точно тук, където стоим сега, и да потопи кораба, за да го използва за отклоняващ бент.

— Тогава, къде са експлозивите? — попита саркастично Олсън.

— Ако това, което казвате, е вярно, господа — заговори бавно Марчанд, — защо просто той не е решил корабът да се блъсне в дигата. Резултатът няма ли да е същият като с взрив?

Сандекър поклати глава.

— Корабът може и да разруши дигата, но тогава и в него ще зейне дупка.

Адмиралът едва довърши изречението си, и на няколко мили от юг затрещя оръдеен огън. Магистралата се разтресе, когато оръдията на танковете гръмнаха едновременно и пламъците от дулата им озариха хоризонта. Мъжете на магистралата застинаха на място и безмълвно впериха погледи към долното течение на реката. Най-младият от тях, който не бе участвал във война и никога не бе чувал оръдеен бараж, стоеше като вцепенен. Очите на генерал Олсън блестяха като на коцкар, забелязал красива жена.

— Хората ми откриха огън срещу него — възкликна той възбудено. — Сега ще видите какво значи съсредоточена стрелба.

От подвижния команден пункт дотича един сержант, застана пред генерал Олсън и отдаде чест.

— Сър, от северната барикада на пътя съобщават, че два автовлака са минали през нея с висока скорост и идват насам.

Всички инстинктивно се обърнаха и загледаха на север. Оттам се приближаваха с бясна скорост един до друг два големи тежкотоварни автомобила, преследвани от полицейски патрулни коли с включени сирени и мигащи светлини. Една от полицейските коли мина пред единия и забави ход с надеждата да го спре, но автовлакът я блъсна отзад и я запрати настрани да се върти като пумпал на пътя.

— Идиот! — изкрещя Марчанд. — Ще го тикна зад решетките за това!

Единствен Сандекър предугади опасността.

— Разчистете пътя! — извика той на Марчанд и Олсън. — За бога, разчистете пътя!

Тогава и Гън схвана положението.

— Експлозивите са в автовлаковете! — извика той с цяло гърло.

Олсън стоеше напълно объркан. Първата му реакция, мигновеното му заключение беше, че Сандекър и Гън са полудели. Но не и Марчанд. Той откликна без колебание и започна да дава заповеди на заместниците си да евакуират района. Най-накрая Олсън излезе от транса и също нареди на подчинените си да оттеглят хората и превозните средства на безопасно разстояние.

Всички мигом се пръснаха по колите си и както бе претъпкана от коли и хора, магистралата за шейсет секунди се опразни. Сега автовлаковете се виждаха ясно как фучат насам. По тях нямаше никакви надписи или реклами. Препускаха така, сякаш никога нямаше да спрат, а шофьорите им се бяха прегърбили на воланите си, сякаш се готвеха да се самоубият.

Намеренията им проличаха безпогрешно, когато най-сетне те намалиха ход и спряха на дигата до Загадъчния канал. Единият от тях изви под остър ъгъл в средата на пътя. В този момент незабелязан и нечут дотогава в суматохата, от тъмното небе се спусна хеликоптер и кацна между двата тежкотоварни автомобила. Шофьорите скочиха от кабините си, затичаха се към хеликоптера и се качиха в него. Летателната машина се отлепи от земята, издигна се във въздуха и изчезна в нощта по посока на река Ачафалайа на запад.

Седнали на задната седалка в патрулната кола на Марчанд, която препускаше на юг, Сандекър и Гън се загледаха през задния прозорец. Зад волана Марчанд току местеше поглед от пътя пред себе си към страничното огледало, отразяващо колите, които го изпреварваха.

— Де да имаха време момчетата от армията да обезвредят експлозивите! — каза той.

— Ще им трябва поне час, докато открият детониращия механизъм — обади се Гън.

— Те няма още да взривят дигата — каза тихо Сандекър. — Ще изчакат пристигането на „Юнайтед стейтс“.

— Адмиралът е прав — съгласи се Гън. — Ако дигата бъде пробита, преди „Юнайтед стейтс“ да е барикадирал канала, голям поток от Мисисипи ще рукне към канала и ще остави кила на лайнера заседнал в дънната кал.

— Все още има малък шанс — каза Сандекър. Той потупа Марчанд по рамото. — Можете ли да се свържете с генерал Олсън?

— Стига той да ме чуе — отвърна шерифът и се пресегна за микрофона. След няколко пуквания се обади глас:

— Ефрейтор Уелч в подвижния команден пункт слуша. Чувам ви, шерифе. Да, давам ви генерала.

След кратка пауза, изпълнена с атмосферни смущения, Олсън се обади.

— Какво има, шерифе? Зает съм с получаването на сводките от танковата рота.

— Един момент, сър, адмирал Сандекър иска да говори с вас.

Сандекър се наведе напред и взе микрофона.

— Генерале, имате ли някакви летателни машини във въздуха?

— Защо питате?

— Мисля, че ония смятат да взривят експлозивите чрез радио от хеликоптера, който прибра шофьорите.

Гласът на Олсън изведнъж прозвуча старчески и изморен.

— Съжалявам, адмирале, но единствените ми машини във въздуха бяха двата хеликоптера, които, заедно с мъжете в тях, вече ги няма.

— Не можете ли да мобилизирате някой реактивен самолет от най-близката военновъздушна база?

— Мога да опитам, но няма гаранция, че ще излети веднага и ще пристигне навреме.

— Разбирам, благодаря ви.

— Не се безпокойте, адмирале — каза Олсън, чиято самоувереност го беше напуснала напълно и затова следващите му думи някак не прозвучаха искрено: — Корабът няма да се изплъзне от танковете ми.

Оръдейната стрелба по-надолу по реката отекна като погребален звън, когато „Юнайтед стейтс“ разкри дългите си бордове пред танкистите в танковете. Това, което генерал Олсън не знаеше, беше, че не се водеше едностранна битка.

Сандекър върна микрофона на Марчанд и се отпусна отново на задната седалка, в очите му се четеше тревога и поражение.

— Този мерзавец Кин Шан надхитри всички нас и сега няма какво да правим, освен да гледаме безпомощно как загиват наши хора.

— Да не забравяме Дърк и Ал — каза Гън. — Те също са на кораба.

— Бог да им е на помощ! — измърмори Сандекър. — Бог да е на помощ и на всички, които живеят покрай река Ачафалайа, ако „Юнайтед стейтс“ се измъкне от хаоса.