Клайв Къслър
Азиатска вълна (39)

37.

Джулия нямаше представа колко време е била в безсъзнание. Последното нещо, което си спомняше, беше как някаква жена, много красива жена с нежно лице, облечена в права, тясна рокля от ориенталска коприна с цепки отстрани, й разкъсва блузата. Когато мъглата в съзнанието й се разпръсна, тя почувства остро парещи болки вътре в цялото си тяло. Освен това видя, че ръцете и краката й са оковани в белезници с вериги, опасващи кръста й, които се провираха между решетките на врата и болезнено изпъваха ръцете й, а пръстите на краката й едва опираха пода. Веригите бяха усукани за горния край на вратата и не й позволяваха да помръдне.

Само студеният влажен въздух, докосващ голата й кожа, я облекчаваше от огъня, който гореше във вените й. Тя бавно осъзна, че е без дрехи, само по пликчета и сутиен.

Жената, която имаше евро-азиатски черти на лицето, наблюдаваше Джулия от едно кресло. Беше подгънала крака под себе си и се усмихваше с такава злоба, че Джулия потрепери. Косата й беше лъскавочерна и падаше по гърба й като водопад. Имаше широки рамене, приятно закръглени гърди, тънка талия и тесен ханш. Гримът й бе умело положен, а ноктите на ръцете — невероятно дълги. Но вниманието на Джулия бе привлечено от очите й. Едното око беше съвсем черно, а другото — светлосиво.

— О, добре дошла в действителността! — каза жената любезно.

— Коя си ти?

— Казвам се Мей Чин, служа на „Драгон трайъд“.

— А не на Кин Шан?

— Не.

— Не беше много любезно от твоя страна да ме дрогираш — промълви Джулия гневно, преборвайки се с вътрешната болка, разкъсваща тялото й.

— Подозирам, че и ти не си била по-любезна с Лин Уан Чу, главната готвачка на борда на „Сун Лиен стар“. Между другото, къде е тя?

— С нея се отнасят далеч по-добре, отколкото с мен.

Мей Чин запали спокойно цигара и издуха дима в Джулия.

— Добре си побъбрихме двете с теб, нали?

— Нима си ме разпитвала?! — възкликна Джулия. — Нямам спомен.

— И не можеш да имаш след най-новия истински серум. Той не само връща съзнанието до това на петгодишно дете, ами и създава усещането, че кръвта в тялото ти се е превърнала в течна лава. Между лудостта и агонията, никой мъж или жена, независимо колко са волеви, не може да не отговори откровено на интимни въпроси. Всъщност, за да не се притесняваш, ще ти кажа, че не друг, а аз те съблякох и претърсих. Много хитри местенца беше намерила, за да скриеш малкия си пистолет и ножа. Повечето мъже едва ли биха се сетили да бръкнат между краката и под бицепсите ти. Но аз като жена веднага предположих къде ще си скрила радиото си.

— Ти не си китайка.

— Само по майка — отвърна Мей Чин. — Баща ми е англичанин.

В този момент в стаята влезе Ки Уон заедно с още един мъж, чиито черти също бяха евро-азиатски. И двамата застанаха пред Джулия и я загледаха похотливо.

— Ти се справи великолепно — похвали Ки Уон Мей Чин. — Получи невероятно полезна информация. Това, че разбрахме, че госпожица Лий работи в сътрудничество с бреговата охрана, която държи под наблюдение нашето съоръжение, ни даде необходимото време да преместим всички емигранти и да заличим всяка следа от тяхното присъствие там, преди местните власти и емиграционни служители да пратят ударни групи за внезапна проверка.

— Още петнайсет минути, и те ще заварят изоставени руини — каза другият мъж.

Очите му бяха черни и бездушни като на миеща мечка, черната му коса беше вързана на конска опашка, дълга до средата на гърба му. Лицето му издаваше, че е човек, който живее на широка нога, не пропуска прием, редовно посещава казината в Лас Вегас и е голям женкар. Кожата на лицето му беше опъната от не една и две операции за премахване на бръчки. Но нищо, свършено от хирурга, не можеше да скрие, че той никога повече няма да е на петдесет. Беше облечен модерно, в стила на холивудския елит.

Той се приближи до Джулия, хвана пълна шепа от косата й и дръпна главата й толкова назад, че очите й срещнаха тавана точно над нея.

— Името ми е Джак Лу — каза той с леден глас. — Ти ми принадлежиш.

— Аз не принадлежа на никого! — отсече Джулия през внезапната нова болка.

— Грешиш — обади се Уон. — Заповедта на Кин Шан беше да те убием веднага. Но господин Лу ми направи предложение, което не можех да откажа. Продадох те за шепа монети.

— Гадна, мръсна твар! — извика му Джулия, но страхът започна да замъглява очите й.

— Не хвърляй вината изцяло на мен — заговори Уон така, сякаш се бе почувствал наранен от думите й. — Сега бъдещето ти е в ръцете на „Драгон трайъд“, партньори на „Кин Шан маритайм“ в престъпната дейност, както би се изразила ти. Ние изнасяме, „Драгон трайъд“ внасят. Ние внасяме контрабандно и продаваме, те купуват, било то дрога, чужденци или оръжие. В замяна господин Лу, който е техен главен изпълнителен директор, и партньорите му снабдяват Кин Шан с крадени луксозни автомобили, яхти, потребителски стоки, висока технология, фалшива валута, кредитни карти и документи за износ за Китай.

— Възможно най-изгодното споразумение и за двете страни — допълни Лу, извивайки косата на Джулия толкова силно, че тя изпищя, после силно я плесна по задните части и започна да сваля веригите и белезниците й. — Сега двамата с теб ще си направим една хубава дълга разходка с лимузината. Докато стигнем в Ню Орлиънс, вече ще сме станали много близки.

— Ти ще си платиш за това — смънка Джулия, докато мъжът я сваляше от вратата; тя не беше в състояние да стои права и се свлече в прегръдките му. — Аз съм служител на американското правителство. Убиеш ли ме, те няма да се успокоят, докато не те изправят пред съда.

Уон се разсмя на заплахата й.

— Трябва да виниш единствено себе си за хала си. Кин Шан изпрати отряд от двайсет души да преследват теб и господин Пит, с цел да ви убият. Загубиха дирите ви и естествено, не са очаквали да влезете през парадния вход.

— Постъпих глупаво.

Уон сви рамене в знак на съгласие.

— Така е. Импулсивните постъпки не са присъщи на добрия правителствен служител… — Думите на Уон бяха прекъснати от изстрели някъде в самата сграда. Той погледна към Лу, който мигом извади от джоба на скъпото си спортно сако портативно радио и заговори:

— Откъде идва тази стрелба? — настоятелно попита той. — Да не би да е внезапна полицейска проверка?

— Не, господин Лу — отговори неговият началник по сигурността от стаята с контролните системи. — Никакви полицаи няма в участъка и на кея. Изстрелите се разнесоха от помещението над товарната платформа. Още не знаем кой стои зад тази атака, нито каква е целта му.

— Има ли жертви?

— Не. Който и да е стрелял, не се е целил в охраната ни.

— Дръж ме в течение! — нареди с рязък тон Лу и кимна на Уон. — Време е да тръгваме. — Едва изрекъл думите, и стрелбата се поднови. Той пак включи радиото. — Какво става?

Отговори му пак същият глас:

— Май го улучихме. Изпратих хора горе да огледат тялото.

— Интересно, кой ли може да е? — промълви замислен Уон.

— Скоро ще разберем. — Лу метна през рамо Джулия, която беше лека като пухена възглавница, и се ръкува с Уон. — Добре се работи с вас, господин Уон. Предлагам да потърсите нов разпределителен пункт. Този вече не е безопасен.

Уон се усмихна, без следа от безпокойство.

— След три дни, броени от днес, новите операции на Кин Шан влизат в действие и ще струпат много проблеми на главите на американците.

С Уон начело, четиримата напуснаха стаята и забързаха по витата стълба до широк коридор, който минаваше покрай празни складове и цехове. Още не бяха стигнали средата на коридора, и радиото на Ли запиука.

— Да, какво има? — попита той раздразнено.

— Агентите ни, настанени из енорията, докладват, че няколко катера на бреговата охрана навлизат откъм реката по разклонението Теч, а два хеликоптера с правителствени отличителни знаци току-що са прелетели над Морган Сити в посока към нас.

— За колко време ще пристигнат? — попита Лу.

— Хеликоптерите след петнайсет-двайсет минути. Добавете още половин час за катерите.

— Добре, изключи всички системи, задействай плана за евакуация и разпръсни персонала.

— Изключвам.

— След три минути ние ще сме на път с лимузините — каза Лу и прехвърли Джулия на другото си рамо.

— Предостатъчно време, за да се отдалечите от нас и фабриката — потвърди Уон.

Вече бяха стигнали вратата, водеща към външните стълби, спускащи се към товарния терминал, когато чуха викове и крясъци, но никакъв звук от локомотива. След това гласовете замлъкнаха и стана ясно, че нещо никак не е наред. Втурнаха се през вратата и излязоха на стълбищната площадка, високо над товарната платформа. Уон, който вървеше най-отпред, се закова на място.

Вагоните бяха натоварени с емигранти, вратите им бяха затворени и залостени. Локомотивът обаче бездействаше, синкав дим се виеше през дупки от куршуми в облицовката на дизеловите машини и електрическия генератор. Машинистите стояха и гледаха безпомощно повредения локомотив. Охранителите от „Драгон трайъд“ се качиха в товарния камион, който мигом след това отпраши към главния път.

Изведнъж Лу разбра защо нападателят не е стрелял по охраната. Страх и смут го сковаха, когато проумя, че влакът няма да може да тръгне. Американските служители ще заловят всичките триста емигранти и ще конфискуват товара с незаконна стока на стойност близо трийсет милиона долара. Той се обърна към Уон.

— Съжалявам, приятелю, но тъй като внасянето на стоката не може да се осъществи, ще държа отговорен за това Кин Шан.

— Какви ги говорите? — удиви се Уон.

— Каквото чу. „Драгон трайъд“ няма да плати нищо за тази пратка.

— „Кин Шан маритайм“ я достави точно както се бяхме споразумели — възрази Уон. Той знаеше, че ако Лу и дружеството му не изпълнят задълженията си, шефът му ще държи него отговорен. А това означаваше смърт, щом си нает от Кин Шан. — Стоката и хората ви бяха предадени на място. Вие трябва да сте отговорни оттам нататък.

— Без нас Кин Шан не може да прави бизнес със Съединените щати — подчерта Лу. — Както виждам, той не може да направи друго, освен да преглътне загубите.

— Той е много по-могъщ, отколкото предполагате — каза Уон. — Правите голяма грешка.

— Предай на Кин Шан, че Джак Лу не се страхува от него. Ценното приятелство не се захвърля като стара дреха. Няма да се покаже разумен, ако не приеме едно малко поражение, загубите от което може да възстанови за една седмица.

Уон го изгледа кръвнишки.

— Тогава нашата сделка относно госпожица Лий се разваля. Трябва да ми я върнете.

Лу се замисли за миг, после се разсмя.

— Но напи каза, че Кин Шан я искал мъртва?

— Да, точно така.

Лу вдигна Джулия високо над главата си.

— Оттук до железните релси долу е десет метра. Какво ще кажеш да изпълня желанието на Кин Шан и така да получа репарации за нашите финансови разлики.

Уон погледна надолу през парапета.

— Да, това е великолепно решение. Мисля, че така Кин Шан ще се помири със загубите си. Но, моля ви, направете го веднага, тъй като нямаме повече време за губене. Трябва час по-скоро да сме изчезнали оттук.

Лу протегна напред ръце. Джулия нададе писък. Уон и Мей Чин чакаха и гледаха със задоволството на садисти. Никой не забеляза високия, къдрокос мъж с униформа на пазач, която му стоеше отвратително. Той беше вървял безшумно след тях по стълбите.

— Извинете, че ви прекъсвам — заговори Пит и заби цевта на колта в основата на черепа на Лу, — но само някой от вас да си почеше носа, и ще запратя сивото му вещество в съседната енория.

Всички инстинктивно се обърнаха към непознатия глас с различен израз, изписан по лицата им: загорялото лице на Лу пребледня, очите му бяха широко отворени от изумление; по лицето на Мей Чин се четеше ужас, а Уон го гледаше просто с любопитство.

— Кой си ти? — пръв се обади той.

Пит не му обърна внимание, гледаше в Лу, когато каза:

— Свали внимателно дамата на пода — и за да натърти на думите си, заби още по-силно колта във врата му.

— Не стреляйте, моля ви, не стреляйте — запелтечи Лу, докато бавно пускаше Джулия на краката й.

Джулия се свлече на колене. Едва тогава Пит видя ужасните рани по китките и глезените й. Без да се колебае, той силно удари по темето Лу с цевта на колта си и със задоволство видя как се претърколи по стълбите.

Джулия, която не можеше да повярва, че чува познат глас, вдигна поглед и вторачвайки се в матовозелените очи и кривата усмивка на новодошлия, промълви:

— Дърк! — Тя се протегна и нежно докосна лепенката на носа му. — О, боже, ти си тук! Как… как…?

На Пит отчаяно му се прииска да я вдигне и притисне в прегръдките си, но не смееше да изпуска от поглед Уон. Беше разгадал израза на лицето му и знаеше, че екзекуторът на Кин Шан се готви да се стрелне към него като змия. Предвиди също, че и Мей Чин нямаше какво да губи, след като шефът й лежеше в подножието на стълбите с надробени кости. Тя гледаше Пит с такава студена ненавист, с каквато никоя жена досега не го беше пронизвала. Пит и към нея местеше поглед, докато държеше на мушка Уон.

— Просто минавах случайно оттук, та реших да се отбия и да кажа едно „здрасти“.

— Дърк ли е името ти? — изненада се Уон. — Да не би да си Дърк Пит?

— Същият. А ти кой си?

— Ки Уон, а тази дама е Мей Чин. Какво смяташ да правиш с нас?

— Ки Уон… — рече замислено Пит. — Къде съм чувал това име?

Джулия постъпи хитро: без да застрашава бдителността на Пит, тя се изправи мъчително на крака, застана зад него и обвивайки ръце около кръста му, прошепна в ухото му:

— Той е главният надзирател и екзекутор на Кин Шан, той разпитва емигрантите и решава кой да живее и кой да умре и именно той ме изтезава на борда на „Индиго стар“.

— Май не си от добрите хора — подметна Пит. — Виждал съм резултати от работата ти.

В този момент незнайно откъде изникна един от охранителите. Твърде късно Пит разбра по израза в очите на Мей Чин за неочакваното посещение — ненавистта в тях за секунди бе заменена с ликуване при вида на униформения охранител. В мига, в който Пит се обърна назад, Уон се нахвърли върху него. Мей Чин се развика:

— Убийте го, убийте го!

— Винаги изпълнявам желанията на една дама — каза нашественикът равнодушно. Изстрелът от револвера в ръката му отекна оглушително като от оръдие. Очите на Уон изхвръкнаха, когато куршумът го улучи право над гърбицата на носа му. Мъжът се олюля назад с разперени ръце, преметна се през парапета и вече мъртвото му тяло се просна долу върху релсите.

Джордино прояви скромност към работата си.

— Надявам се, че направих каквото трябваше.

— И то точно навреме — отвърна Пит, очаквайки сърцето му да продължи да тупти.

— Проклет да си! — изписка Мей Чин, нахвърляйки се срещу Пит, за да забие дългите си нокти в очите му.

Още не бе направила втората крачка, и юмрукът на Джулия я улучи в устата и разцепи устните й; кръв шурна надолу по роклята й.

— Кучка такава! — извика яростно Джулия. — Този е, задето ме дрогира! — Следващият й юмрук хлътна в корема на Мей Чин и я запрати на колене на пода, мъчейки се да си поеме въздух. — А този, че ме държа полугола пред двама мъже.

— Напомни ми никога да не те разярявам — усмихна се на Джулия Пит.

Тя разтърка юмрука си и рече с тъжно и напрегнато лице:

— Как не можахме да ги хванем, преди да са откарали емигрантите. Бог знае колко живота щяхме да спасим. Вече е много късно.

Пит я прегърна нежно, пазейки раните й.

— Ама ти не разбра ли?

— Какво да разбера? — погледна го тя учудена.

Той посочи с ръка вагоните долу.

— Там са затворени над триста емигранти.

— Те били тук, а аз не съм ги видяла.

— Как стигна до захарната фабрика? — попита я Пит.

— Промъкнах се на борда на боклукчийския шлеп в момента, в който той оттласваше от „Сун Лиен стар“.

— Значи си пътувала над главите на емигрантите от Сунгари. Защото те са били наблъскани още в Китай в един контейнер под водата и са били прехвърлени по подводни релси от дъното на „Сун Лиен стар“ до дъното на шлепа, който ги е докарал тук.

— Трябва да побързаме да ги освободим — каза Джулия с твърд глас, — преди да е тръгнал влакът.

— Не се безпокой — усмихна се лукаво Пит. — Дори Мусолини не би могъл да нареди на този влак да тръгне.

Двамата вече разтоварваха вагоните и помагаха на емигрантите да слязат на платформите, когато агентите на СЕН и бреговата охрана пристигнаха и поеха нещата в свои ръце.