Клайв Къслър
Азиатска вълна (25)

23.

В три без пет следобед Лукас Жиро намали притока на гориво към огромните дизелови двигатели „Катърпилър“, докато „Ларсон“ минаваше покрай Морган Сити в долния край на река Ачафалайа. След като прекоси вътрешния воден път и се спусна под пристанището на Сунгари, собственост на „Кин Шан маритайм“, „Ларсон“ навлезе в гладките като стъкло води на езерото Суит Бей, намиращо се на десет километра от Мексиканския залив. Жиро насочи „Ларсон“ към тюркоазния на цвят научноизследователски кораб, на чийто корпус с големи букви бе изписано: НЮМА. Какъв делови вид излъчва, помисли си Жиро. Когато се приближи още повече, той прочете и името му на носа — „Марин Денизен“. Личеше, че плавателният съд е взел своя дял от дългогодишната си служба. Капитанът прецени възрастта му на двайсет и пет, ако не и повече години — твърде стар за работен кораб.

Вятърът духаше от югоизток с двайсет и четири километра в час и водата беше леко развълнувана. Жиро нареди на един от моряците да спусне зад борда фендерите. После доближи „Ларсон“ до „Марин Денизен“ с лек тъп удар и задържа кораба си допрян до другия, докато пътникът мине по изнесената навън рампа.

На борда на „Денизен“ Руди Гън вдигна очилата си срещу светлината, струяща през илюминатора и присви очи, за да провери дали не са замърсени стъклата им. Не видя никакви петна по тях, сложи си ги отново и намести слушалките си. После се вгледа в триизмерната диорама на товарното пристанище Сунгари, излъчена върху хоризонтална повърхност от прожекционния апарат над главата му. Изображението беше получено от над четирийсет въздушни снимки, направени на ниска височина от хеликоптер на НЮМА.

Построено върху новонапластена почва в блатиста местност покрай двата бряга на река Ачафалайа преди вливането й в Мексиканския залив, пристанището се считаше за най-съвременният и продуктивен корабен терминал в света. Разположено на площ от две хиляди акра и простиращо се на повече от километър и половина по двата бряга на Ачафалайа, плавателната му дълбочина достигаше до десет метра. Пристанището на Сунгари разполагаше със складова площ от над 92 000 квадратни метра, терминал за течен товар с капацитет 600 000 варела и три терминала за други товари, предоставящи възможност за товарене и разтоварване на двайсет контейнеровози едновременно. Облицованите със стомана пристани от двете страни на речния канал осигуряваха котвено място с необходимата дълбочина, която позволяваше закотвянето на всякакви кораби освен тежко натоварени супертанкери.

Онова, което различаваше Сунгари от повечето пристанищни съоръжения, беше архитектурата му. Тя не включваше познатите сиви бетонни сгради със строги правоъгълни форми. Складовете и административните сгради бяха построени във вид на пирамиди, целите покрити с галванизирани със злато плоскости, които светеха при слънце като огньове. Ефектът беше поразителен, особено за самолетите, прелитащи над тях, а сиянието им се виждаше от кораби, плаващи до 60 километра навътре в залива.

На вратата зад Гън се почука леко. Той прекоси корабната заседателна зала, използвана за съвещания между корабните учени и техници, и отвори вратата. Генерал Франк Монтейн стоеше в коридора, елегантен със сивия си костюм с жилетка и подпрян на бастуна си.

— Благодаря ви, че дойдохте, генерале. Аз съм Руди Гън.

— Командир Гън — отвърна вежливо генерал Монтейн, — с нетърпение чаках да се срещна с вас. След кратките си разговори с Белия дом и СЕН, се радвам, че не съм единственият, който вярва, че Кин Шан представлява изключително голяма заплаха.

— Явно, че членовете на този „клуб“ се увеличават.

Гън покани генерала да влезе и му посочи да седне на стол до триизмерното изображение на Сунгари. Монтейн се наведе над прожектираната диорама, подпирайки ръка и брадичка на дръжката на бастуна си.

— Както виждам, НЮМА също използва холографно изображение, за да демонстрира техните морски проекти.

— Чух, че и армейският инженерен корпус се възползва от същата технология.

— Удобен начин да убедим Конгреса да увеличи бюджета ни. Единствената разлика е, че нашата апаратура е предназначена да показва движение на течности. Когато запознаваме различните комисии във Вашингтон, искаме да привлечем вниманието им с демонстрация на ужасите от бедствено наводнение.

— Какво е мнението ви за Сунгари? — попита Гън.

Монтейн като че ли се бе вглъбил в изображението.

— Все едно че извънземна култура е дошла от космоса и е построила град насред пустинята Гоби. Всичко е толкова безсмислено и ненужно. Напомня ми на стара поговорка: „Нагиздила се момата, а няма къде да отиде“.

— Значи не сте във възторг от съоръжението.

— Като корабен терминал го намирам за толкова полезен, колкото втори пъп на челото ми.

— Трудно е за вярване, че Кин Шан е получил необходимото одобрение и разрешение за построяването на такъв широкообхватен проект без доходоносно бъдеще — отбеляза Гън.

— Той представи подробен план, който бе одобрен от щатското законодателно тяло. Естествено, политиците приветстват всяко индустриално развитие, което според тях ще увеличи работната ръка и приходите в държавата, без да бърка в джобовете на данъкоплатците. И без очевидна скрита страна, кой би ги обвинил? Армейският корпус също одобри разрешителните им за драгиране, тъй като не видя никаква намеса в естественото течение на река Ачафалайа. Естествено, защитниците на околната среда надигнаха вой поради фактическото разрушаване на обширна площ влажна почва. Но техните възражения и тези на моите инженери, засягащи бъдещото изместване на делтата на Ачафалайа, бързо бяха отхвърлени, когато лобистите на Кин Шан продумаха Конгреса да одобри проекта в цялостния им вид. Аз тепърва имам да се срещам с някой финансов ревизор или пристанищен комисар, които не са смятали, че Сунгари е провал, преди плановете му да излязат от компютрите.

— И все пак всички разрешителни са одобрени — вметна Гън.

— Благословията беше дадена от високопоставени служители във Вашингтон, между които и президента Уолас, който смаза колелото — призна Монтейн. — До голяма степен приемането на проекта се основава на новите ни търговски взаимоотношения с Китай. Конгресът не искаше да обърка плановете на китайски търговски представители, когато Сунгари започне да действа за техни цели. А за по-сигурно „Кин Шан маритайм“ е дало големи суми под масата на не един служител.

Гън заобиколи триизмерната проекция и погледна през илюминатора към действителния пристанищен комплекс, отстоящ на три километра нагоре по реката от „Марин Денизен“. Златистите сгради блестяха в оранжево от залязващото слънце. Но освен двата кораба, дългите докове бяха празни.

— Ние не си имаме работа с човек, който залага на кон с малка вероятност да спечели. Трябва да има причина за лудостта на Шан да пръсне над милиард долари, за да построи терминал за презокеанска търговия в такова непрактично място.

— Ще ми се някой да ме осветли за какво е всичко това — рече Монтейн подигравателно, — защото аз нямам представа.

— И все пак Сунгари има достъп до щатската магистрала номер деветдесет и Южнотихоокеанската железопътна линия — изтъкна Гън.

— Грешите — възрази Монтейн. — Засега няма никакъв достъп дотам. Кин Шан отказа да построи мост към главния железен път и павирана артерия до магистралата. Каза, че бил направил достатъчно. Настоя, че било работа на щата и федералното правителство да построи достъп до транспортната му мрежа. Но поради вълнения на гласоподаватели и ограничен нов бюджет, щатските бюрократи си правят оглушки.

Гън се обърна и изгледа смаяно Монтейн.

— Нима няма никакви средства за наземен транспорт от и извън Сунгари?! Но това е безумие!

Монтейн кимна към холографското изображение.

— Вгледайте се по-внимателно във вашето странно изображение. Виждате ли една пътна артерия, която да върви на север към магистрала номер деветдесет или до железопътен възел, свързващ южнотихоокеанските линии? Вътрешният воден път минава на няколко километра на север, но се използва предимно за увеселителни корабчета и ограничено движение на шлепове.

Гън се взря в изображението и видя, че единственият достъп за превоз на товари по река Ачафалайа в посока север е за шлепове. Цялото пристанище беше заобиколено от мочурища.

— Но това е лудост. Как е могъл да построи такъв огромен комплекс, без да е превозвал строителните материали по суша или релси?

— Никакъв строителен материал не е излязъл от Щатите. В действителност всичко, което виждате, е превозено по море с кораби на „Кин Шан маритайм“. Строителните материали и товарните коли идват от Китай, както и инженерите, контролните органи и работниците. Нито един американец, японец или европеец няма пръст в строежа на Сунгари. Единственият материал, който не е от Китай, е земната пръст от изкопни работи, извършени на стотина километра нагоре по река Ачафалайа.

— Не е ли могъл да намери пръст по-близо до строежа? — попита Гън.

— Това е загадка — отговори Монтейн. — Строителите на „Кин Шан“ пренесоха с шлепове милиони кубически метра пръст, изкопана от канал, минаващ през мочурищата и отиващ наникъде.

Гън въздъхна от гняв.

— Как е възможно той да очаква печалба от такова място?

— Засега товарите на няколко китайски търговски кораба, акостирали в Сунгари, бяха пренесени навътре в страната с шлепове и влекачи — поясни Монтейн. — Дори и да е склонил и да е построил транспортна мрежа от и за мечтаното му пристанище, кой друг би дошъл освен китайци? Терминалните съоръжения по Мисисипи имат далече по-голям достъп до главни пътища, железопътни възли и международни летища. Никое корабно дружество с половин мозък няма да отклони плавателни съдове от своя търговски флот от Ню Орлиънс към Сунгари.

— Възможно ли е той да пренася с шлепове товари нагоре-надолу по реките Ачафалайа и Ред до някой транспортен център по на север?

— Би било пълна загуба — отвърна Монтейн. — Ачафалайа може и да е плавателен воден път, но тя няма и половината от водния обем на Мисисипи. Смята се за плитководна артерия и шлеповият трафик по нея е ограничен, за разлика от Мисисипи, която може да поеме големи влекачи с мощност от хиляди конски сили, бутащи до петдесет шлепа, навързани в редица като маршируваща колона с дължина близо петстотин метра. Ачафалайа е коварна река. Може и да изглежда кротка и спокойна, но това е маска, криеща истинското й грозно лице. Тя дебне като алигатор, подал над водата само очите и ноздрите си, готов да се нахвърли върху всеки лековерен речен лоцман или капитан на увеселително корабче, излязъл на разходка в почивните дни. Ако Кин Шан си е мислил, че може да изгради търговска империя за воден товарен транспорт по река Ачафалайа или по вътрешния воден път, той дълбоко е сгрешил. Никой от каналите не е пригоден да поеме тежкия шлепов трафик.

— Белият дом и Службата по емиграция подозират, че главната цел, която се крие зад строежа на Сунгари, е съоръжението да играе ролята на разпределителен пункт за незаконно вкарване на емигранти, наркотици и оръжие.

Монтейн сви рамене.

— И на мен ми казаха така. Но защо е трябвало да се хвърлят тонове пари за съоръжение, способно да поеме стотици милиони тонове корабен товар, а после да се използва за контрабанда на емигранти. Не схващам логиката.

— В самата незаконна търговия има огромни пари — отбеляза Гън. — Хиляда незаконни емигранти, докарани с един-единствен кораб и вкарани в страната за по трийсет хиляди долара на човек, си е наистина пара.

— Добре, но ако Сунгари наистина е параван за вкарване на чужденци — каза Монтейн, — ще ми е любопитно да узная как Кин Шан ще прекара емигранти и стоки от точка А до точка Б без някаква подземна транспортна мрежа. Американските митнически и емиграционни власти претърсват всеки кораб, акостирал в Сунгари. Целият трафик на шлепове във вътрешността на страната се наблюдава внимателно. Ще бъде невъзможно за чужденци без документи да се изплъзнат между пръстите им.

— Това е причината за идването на НЮМА тук. — Гън взе една метална показалка и потупа с върха й изображението на река Ачафалайа, която разделяше Сунгари-изток и Сунгари-запад. — Тъй като той няма как да вкара хора и наркотовар по суша и вода, трябва да ги превози под повърхността.

Монтейн изправи гръб и се вгледа в скептичните очи на Гън.

— С подводница?

— Подводниците, имащи способността да превозят голям брой пътници и товар, са възможност, която не бива да пренебрегваме.

— Извинете, че ще ви възразя, но няма начин в река Ачафалайа да плават подводници. Плитчините и завоите са същински кошмар за неопитните речни лоцмани. Плаването под повърхността срещу течението е немислимо.

— В такъв случай инженерите на Шан са измислили тайна подводна система за преминаване, за която ние не знаем.

Монтейн поклати глава в знак на несъгласие.

— Не е възможно да са прокопали мрежа от тунели, без това да се забележи. Правителствените строителни експерти гледаха като през лупа всеки квадратен сантиметър от обекта по време на строежа, за да са сигурни, че плановете се следват точно сантиметър по сантиметър. Предприемачите на Кин Шан се оказаха невероятно отзивчиви: или се съгласяваха с всяка наша забележка, или приемаха с готовност всяка предложена от нас промяна без никакви възражения. Накрая излезе, че едва ли не и ние сме участвали в проектирането на обекта. Ако Кин Шан е прокопал тунел под носа на мъжете и жените, които за мен са най-добрите инженери и строителни инспектори в Юга, може да се кандидатира за папа.

Гън вдигна една глинена кана и стъклена чаша.

— Мога ли да ви изкуша с чаша студен чай?

— А да ви се намира случайно някоя бутилка бърбън?

Гън се усмихна.

— Адмирал Сандекър спазва военноморската традиция и не допуска алкохол на борда на плавателен съд на НЮМА. Във ваша чест обаче мисля, че поне една бутилка „Джак Даниълс“ сигурно се е промъкнала тайно на борда.

— Вие, господине, сте светец! — възкликна Монтейн и очите му заблестяха от очакване.

Гън му наля чаша уиски.

— Лед?

— В никакъв случай! — Монтейн вдигна чашата и огледа кехлибарената течност, после вдъхна аромата й, сякаш беше изискано вино, и отпи глътка. — Тъй като нищо подозрително не бе забелязано над земята, казаха ми, че вие ще опитате късмета си с подводно търсене.

Гън кимна.

— Да, още утре сутринта изпращам автономен подводен плавателен съд за предварително проучване. Ако камерата запише нещо съмнително, на място ще се спуснат леководолази.

— Водата е мътна и пълна с дънна утайка, така че се съмнявам да видите кой знае колко.

— Нашата камера има висока разделителна способност и може да различи обекти в мътна вода на разстояние до шест метра. Притеснява ме единствено подводната охрана на Кин Шан.

Монтейн се разсмя.

— Ако има такова нещо като подводна охрана около пристанището — рече той през кикот, — забравете го. Около периметъра минава триметрова ограда с една-единствена врата, водеща за никъде в блатото и е неохраняема. Всеки преминаващ плавателен съд, особено риболовните кораби, излизащи от Морган Сити, са добре дошли да вържат въжета за пристана. Освен това има една великолепна летателна площадка за хеликоптери с малък терминал в северния край. Не съм чувал досега охраната на Шан да е подгонила някого, който се е приземил там, за да разгледа съоръжението. Те са направили така, че мястото да е достъпно за всекиго.

— Като пристанище — продължи Гън — Сунгари сигурно има канцеларии за митничарите и емиграционните служители.

Монтейн пак се разсмя.

— О, те са може би най-самотните хора в града.

— По дяволите! — избухна неочаквано Гън. — Това трябва да е някаква грандиозна заблуда. Готов съм да се обзаложа на всичко, че Кин Шан е построил Сунгари за престъпна дейност.

— Ако бях на негово място и имах за цел да провеждам незаконни операции, никога нямаше да построя пристанище, което да прилича на казино в Лас Вегас.

— Нито пък аз — каза Гън.

— Като се размислих сега — заговори бавно Монтейн, — имаше някаква част от строежа, която беше удивила инспекторите.

— Каква част?

— Предприемачът на Шан построи горното ниво на доковете с цели десет метра по-високо от необходимото над водната повърхност. Вместо човек да слезе по хоризонтален подвижен мост от палубата на кораба до кея, той всъщност трябва да върви по лек наклон.

— Възможно ли е да е направено с цел застраховка срещу ураганни приливи или преливане на реката?

— Да, но те са преувеличили опасността — поясни Монтейн. — Е, разбира се, имало е периоди, когато Мисисипи е увеличавала нивото си, но не и Ачафалайа. Земното ниво на Сунгари бе издигнато до ниво далеч надхвърлящо нивото, което природата би направила.

— Кин Шан нямаше да е достигнал до сегашното си положение, ако е поемал рискове с природните стихии.

— Предполагам, че сте прав. — Монтейн допи уискито си и посочи с ръка изображението на Сунгари. — Ето, погледнете, мъдри се там една грандиозна постройка, задоволила егото на един-единствен човек. И какво? Само два кораба в пристанище, построено за стотици. Нима това е начин да се върти изгодна търговия?

— Не, доколкото разбирам.

Генералът се изправи на крака.

— Трябва да тръгвам. Скоро ще се стъмни. Най-добре да наредя на лоцмана си да продължи до Морган Сити и да закотви кораба ни там за през нощта, а утре да се отправим обратно към Ню Орлиънс.

— Благодаря ви, генерале, че отделихте време да се срещнем — рече искрено Гън. — Винаги сте добре дошъл тук.

— С удоволствие — отвърна весело Монтейн. — Сега, като знам къде мога да гаврътна безплатно чаша уиски, бъдете сигурен, че пак ще ви навестя. И успех с вашите разследвания! Всеки път, когато имате нужда от услугите на корпуса, само ми се обадете.

— Обезателно, благодаря ви.

След като генерал Монтейн си тръгна, Гън още дълго продължи да се вглежда в холографското изображение на Сунгари, а умът му търсеше отговори, които все не идваха.

 

 

— Ако се безпокоиш, че охраната им ще ни прогони — каза Франк Стюарт, капитанът на „Марин Денизен“, — можем да проведем обследването си от някое място в средата на реката. Те може и да притежават сградите и земята край двата бряга на Ачафалайа, но свободното преминаване между залива и Морган Сити е гарантирано от мореплавателния закон.

Стюарт, с ниско подстригана кестенява коса, сресана на път от едната страна, беше мореплавател от старата школа. Той и досега измерваше височината на слънцето със секстант и изчисляваше ширината и дължината по старомоден начин, въпреки че едно бързо сканиране по геофизическата му система за определяне на местоположението можеше да му посочи с точност до метър къде се намира. Слаб и висок, с хлътнали сини очи, той нямаше съпруга и негова любима се явяваше морето.

Гън стоеше зад щурвала и гледаше безлюдното пристанище през прозорците на кормилната рубка.

— Ако хвърлим котва в реката между техните докове и складове, ще се набиваме в очи като брадавица на носа на филмова звезда. Генерал Монтейн каза, че охраната около Сунгари не е по-засилена от всяко друго пристанище по източния и западния бряг. Ако е прав, не виждам защо да си играем на криеница. Защо просто не се обадим на пристанищния началник и да поискаме доково място, за да извършим ремонт.

Стюарт кимна и се обади на началника на пристанището по сателитния телефон, който беше заместител на радио за връзка кораб-бряг.

— Тук научноизследователски кораб „Марин Денизен“ на НЮМА. Нуждаем се от доково място за ремонт на перото на кормилото.

Началникът на пристанището откликна съвсем дружелюбно. Представи се с името Хенри Пан и с охота даде разрешение.

— Разбира се. Останете на мястото си, ще ви изпратя лодка да ви заведе до пристан номер седемнайсет, където можете да вържете кораба си. Ако имаме нещо в изобилие, то това са свободни котвени места.

— Благодаря ви, господин Пан — каза Стюарт.

— Вие, момчета, да не би да търсите някой рядък вид риба? — попита Пан.

— Не, изследваме водните течения на залива. Но ударихме на немаркирана плитчина и повредихме кормилото. То откликва на щурвала, но не докрай.

— Приятен престой — каза учтиво Пан. — Ако ви трябва корабен механик или някоя част, моля, уведомете ме.

— Благодаря ви — отвърна Стюарт. — В очакване сме на лодката ви.

— Генерал Монтейн се оказа прав — отбеляза Гън. — Дотук с предположението за строга охрана!

 

 

През нощта на няколко пъти ту се извиваше, ту спираше дъждовна буря и на сутринта доковете заблестяха от изгряващото слънце. Двама от екипажа на Стюарт се спуснаха върху малка платформа до кормилото и се престориха, че се залавят с ремонта му. Този театър се оказа почти ненужен. Доковете и крановете пустееха като футболен стадион в делничен ден. И двата китайски товарни кораба, които Гън бе наблюдавал предишния ден, се бяха изнизали през нощта. Сега „Марин Денизен“ разполагаше с цялото пристанище.

Във вътрешността на средната секция на корпуса на „Денизен“ имаше пещерообразен отсек, наричан „лунният басейн“. Две плъзгащи се разделителни прегради се отваряха като врати на асансьор и позволяваха на водата да напълни лунния басейн до ниво метър и осемдесет. Това беше сърцето на научноизследователския плавателен съд — оттук леководолазите можеха спокойно да се спускат във водата, без да бъдат подмятани от вълните, оттук подводните апарати се потапяха, за да проучат дълбочините и пак оттук научната апаратура, която контролираше и улавяше морския свят, можеше да бъде изваждана за изследвания в корабните лаборатории.

Отпуснати от гробовната атмосфера на Сунгари, екипажът и научните работници закусваха лениво, преди да се съберат около спусковите беседки в лунния басейн. Автономният подводен апарат „Бентос“ висеше в люлката си над водата. Апаратът беше три пъти по-малък от компактния автономен подводен апарат, използван от Пит в езерото Орион. Солиден, с аеродинамична форма, с две хоризонтални тласкащи устройства, апаратът можеше да развива скорост до пет възела. Състоеше се от видеокамера „Бентос“ с ниска светлинна чувствителност и висока разделителна способност. АПА също така се отличаваше с цифрова неподвижна камера и радиолокатор за подземно наблюдение, която можеше да засече празнина под почвата през стоманените кожуси и да изобрази проход. Леководолаз с мокро подводно облекло, колкото да го предпазва от медузи, лениво плаваше по гръб, докато чакаше АПА да бъде спуснат.

Стюарт погледна през вратата към Гън, който седеше пред компютърен монитор, монтиран зад голям видеоекран.

— Кажи, когато си готов, Руди.

— Можете да го спускате — отвърна Гън, давайки знак с ръка.

Лебедката на люлката зажужа и АПА бавно се загуби под вечния мрак на реката. Водолазът откачи люлката, доплува до една стълба и се покатери в спусковата беседка.

Стюарт влезе в малкия отсек, пълен догоре с електронна апаратура. Седна до Гън, който управляваше АПА от компютърна програма и в същото време гледаше във видеомонитора. Единственото, което се изобразяваше, беше дълга сива стена на стоманен кожух, която се изгубваше във водния мрак.

— Откровено казано, това ми се струва като много шум за нищо.

— Няма да ти възразя — каза Гън. — Нареждането да изследваме Сунгари под повърхността дойде направо от Белия дом.

— Те наистина ли смятат, че Кин Шан ще провежда контрабандните си операции през подводни коридори, свързани с корпусите на корабите му?

— Изглежда, някоя голяма клечка във Вашингтон смята така. Затова сме тук.

— Искаш ли да изпратя някого да ни донесе кафе от камбуза? — предложи Стюарт.

— Бих изпил една чаша — отвърна Гън, без да отмества поглед от монитора.

След малко помощник-готвачът донесе поднос с чаши и пълен кафеник. Три часа по-късно кафеникът и чашите бяха празни. Нищо не се изобразяваше на монитора освен безкрайна стена на стоманен кожух, забита дълбоко в дънната утайка, за да служи за бариера срещу наноса, който от своя страна играеше ролята на основа за дока и терминалните постройки. Най-накрая, малко преди пладне, Гън се обърна към Стюарт.

— Толкова за западната страна на пристанището — въздъхна той уморено и потърка очи, за да облекчи напрежението в тях. — Страшно доскучава да гледаш с часове сива безформена ограда.

— Да виждаш някаква врата, водеща към проход?

— Не виждам нищо подобно.

— Можем да преместим АПА през речния канал и с малко късмет да довършим огледа на източната страна, преди да се стъмни — подхвърли Стюарт.

— Колкото по-скоро приключим, толкова по-добре. — Гън подаде команда чрез клавиатурата, с която изпрати АПА от другата страна на пристанището. После се облегна назад и се отпусна на стола.

— Сигурен ли си, че не искаш да хапнеш сандвич? — попита го Стюарт.

Гън поклати глава.

— Ще изчакам да напълня стомаха си чак на вечеря.

За десет минути АПА пресече реката и стигна до източната страна на пристанището. Тогава Гън програмира регулаторите на подводния апарат да започнат обхождането от края на стоманената стена в посока от север на юг. АПА едва покри двеста метра, и телефонът до Гън звънна.

— Би ли го вдигнал? — помоли Гън Стюарт.

Шкиперът на „Марин Денизен“ вдигна слушалката и след като чу кой се обажда, я подаде на Гън.

— Дърк Пит.

— Пит?! — Гън обърна глава от монитора и вдигна вежди от почуда, пое слушалката и заговори: — Дърк?

— Здравей, Руди! — долетя познатият глас на Пит. — Обаждам се от самолет, прелитащ в момента някъде над пустинята в Невада.

— Как мина подводното ти претърсване за „Юнайтед стейтс“?

— Малко рисковано, но с Ал не открихме нищо друго освен гладък корпус и кил без никакви отвори.

— Ако до няколко часа и ние тук не открием нищо, ще ви последваме.

— Хидростат ли използваш? — попита Пит.

— Не е нужно — отвърна Гън. — АПА върши чудесна работа.

— Тогава го дръж здраво за каишката, иначе подводната охрана на Кин Шан може да ти го свие под носа. Не знаеш откъде ще ти се появят.

Гън замълча за миг, замисляйки се над думите на Пит. Тъкмо щеше да го попита как да ги разбира, когато Пит рече:

— Сервират обяда, Гън. Ще говорим пак, след като пристигнем във Вашингтон. Успех и поздрави от мен Франк Стюарт. — После връзката прекъсна.

— Как е Дърк? — поинтересува се Стюарт. — Не съм го виждал, откакто преди няколко години работихме заедно в издирването на туристическия кораб „Лейди Фламбъро“ край Тиера дел Фуего.

— На педал както винаги. Но ми отправи странно предупреждение.

— Предупреждение ли?

— Каза, че подводната охрана на Кин Шан можела да открадне АПА — отвърна Гън, явно смутен.

— Каква ти подводна охрана? — подхвърли саркастично Стюарт.

Гън не отговори. Изведнъж очите му се разшириха и той посочи към видеомонитора.

— Боже мой, виж!

Стюарт проследи с поглед протегнатата напред ръка на Гън и се вцепени.

Лице с водолазна маска изпълваше екрана на монитора. Стюарт и Гън гледаха като онемели как водолазът свали маската си и разкри напълно китайски черти на лицето си. След това се усмихна до уши и помаха като дете за довиждане.

После изображението потъмня и бе заменено с назъбени сиви и бели черти. Гън трескаво подаде команда на АПА за връщането му на „Марин Денизен“, но отклик нямаше. АПА бе изчезнал, сякаш никога не е съществувал.