Клайв Къслър
Азиатска вълна (44)

42.

Десет минути по-рано, от едно училище, намиращо се на една пресечка от реката, Пит и Джордино се готвеха да се издигнат към тъмното небе. След като двамата нахлузиха шлемовете и коланите на куполите си, те стегнаха с ремъци по един малък мотор, поставен в парашутна раница на гърба им. После всеки се закачи за широкия девет метра купол, с над петдесет носещи върви, опънати върху тревата, и включи моторчето си с мощност три конски сили, чийто размер беше колкото мотора на сенокосачка и верижен трион. Лопатките на задвижващия механизъм, наподобяващи широките перки на вентилатор, и затворени в кожух, за да не закачат някоя от вървите, раздвижиха въздуха. Когато извървяха няколко крачки, тласкащото устройство на моторите им се задейства, куполите с площ от двайсет квадратни метра се издуха и Пит и Джордино се издигнаха към небето.

Освен метален шлем и бронирана жилетка Джордино носеше и 12-калибровата пушка „Булдог Асерма“ на Пит, привързана за гърдите му. Пит избра да вземе със себе си стария си автоматичен колт. Повече или по-тежки оръжия щяха да затруднят парапланите с техните малки моторчета да се задържат във въздуха. Освен това двамата си бяха наумили нещо друго. Те нямаха намерение да се включат в битката, а само да стигнат до кормилната рубка и да поемат контрола на кораба в свои ръце. Разчиташе се на армейската ударна група, ако се стигнеше до сражение.

Много късно, едва когато се издигнаха във въздуха, те видяха как армейските хеликоптери бяха свалени.

По-малко от час след като „Юнайтед стейтс“ подмина Ню Орлиънс, Пит и Джордино се срещнаха с генерал Оскар Олсън, приятеля на генерал Монтейн и командир на Националната гвардия на Луизиана, в щабквартирата на Гвардията в Батън Руж, щатската столица на Луизиана. Той изрично забрани на Пит и Джордино да се присъединят към ударната му група, отхвърляйки аргумента им, че са единствените морски инженери, запознати с разположението на палубите и съоръженията на „Юнайтед стейтс“ и са достатъчно опитни да поемат контрол над кормилната рубка и да спрат кораба, преди да е стигнал разклонението Гула в близост до Загадъчния канал.

— Това е работа на армията — заяви Олсън, удряйки кокалчетата на едната си ръка в дланта на другата. За мъж, наближаващ шейсетте, той изглеждаше много по-млад, уверен и с висок дух. На ръст беше колкото Пит, с леко изпъкнал корем, типично за мъжете на неговата възраст. — Може да се стигне до кръвопролитие. Не мога да позволя цивилни лица да бъдат ранени, особено вие, господин Пит, който сте син на американски сенатор. Ако хората ми не могат да спрат кораба, ще им наредя да го изведат до брега.

— Това ли е целият план, след като бъде арестуван корабът? — попита Пит.

— А по какъв друг начин ще спрете плавателен съд с размерите на висок небостъргач?

— Дължината на „Юнайтед стейтс“ е по-голяма от широчината на реката под Батън Руж. Ако на щурвала застане някой, който не знае как да борави с автоматизираните системи, корабът лесно може да излезе от контрол и да се завърти с широката си част напреки на канала, да забие носа и кърмата си в двата бряга и да блокира движението по реката за месеци напред.

— Съжалявам, господа, но аз съм поел отговорността — усмихна се Олсън, разкривайки равни, но раздалечени бели зъби. — Едва когато корабът бъде задържан, ще позволя на вас и господин Джордино да бъдете спуснати по въздуха на борда му. Тогава ще можете бързо да спрете кораба и да го закотвите, преди да е станал заплаха за речния трафик.

— Щом така смятате, господин генерал — каза Пит студено, — двамата с Ал ще намерим свой начин да се качим на кораба.

Олсън не попи веднага думите на Пит; маслиненокафявите му очи блуждаеха някъде далече. Това бяха очи на стар боен кон, чиито ноздри бяха поемали мириса на битки в продължение на две десетилетия и сега отново надушваха задаваща се битка.

— Предупреждавам ви, господин Пит, че няма да толерирам никаква глупост или намеса. Ще се подчините на моите заповеди.

— Извинете, господин генерал, може ли един въпрос? — попита Джордино.

— Питайте.

— Какво ще стане, ако вашите хора не успеят да превземат кораба?

— Застраховал съм се с рота от шест танка М1А1, две самоходни гаубици и една подвижна сто и шест милиметрова минохвъргачка, които вече са на път за дигата. Това е огнева мощ, повече от достатъчна да превърне „Юнайтед стейтс“ в старо желязо.

Пит хвърли на Джордино скептичен поглед, но не пожела да каже нищо.

— Ако това е всичко, господа, извинете ме, предстои ми да проведа атака. — И като училищен директор, скастрил две непокорни момчета, генерал Оскар Олсън се върна в кабинета си и затвори вратата.

Планът им да се приземят на кораба, след като бъде заловен от армейската ударна група, се провали на бърза ръка, помисли си Джордино с насмешка, докато летеше на по-малко от петнайсет метра зад Пит. Даваше си ясна сметка, че вероятността да бъдат направени на решето от куршуми и взривени на малки молекули от тежките огнестрелни оръжия, беше повече от сигурна.

Спускането към бързо препускащия кораб посред нощ, без да си счупят някоя кост, разсъждаваше Пит, щеше да е нещо изключително. Най-голямото затруднение за кацането им щеше да е скоростта от петдесет мили в час на кораба срещу пълзящата скорост на парапланите им, достигаща едва двайсет и пет мили. Само ако ги подемеше вятърът по посока на кораба, скоростта им можеше да се увеличи.

Те можеха да намалят донякъде неравенството, продължаваше да размишлява Пит, като пресрещнат кораба и направят кръг над него, когато той намалеше скоростта си, за да мине по завоя край старата плантация Ивън Хол.

Пит си беше сложил очила с жълти стъкла, за да омекоти мрака, и разчиташе на светлините от къщите и на автомобилите, пътуващи по пътищата от двете страни на реката, да насочват спускането му. Макар да се владееше напълно, той имаше чувството, че пропада в дълбока бездна, на дъното на която го дебне огромен минотавър. След малко видя грамадния кораб да изниква от нощния мрак.

Не трябваше да допуска никаква грешка в преценката си. Пропъди внезапната мисъл да наклони кормилния трапец и да полети обратно, преди да се е сгромолясал върху твърдата надстройка и превърне тялото си в пихтия. Беше напълно сигурен, че Ал щеше да го последва без капка колебание, независимо от последствията. Той заговори в радиото, монтирано на шлема си.

— Ал?

— Тук!

— Виждаш ли кораба?

— Да. Все едно че стоя на железопътна линия в тунел и виждам как експресът връхлита върху мен.

— Той ще намали скоростта си преди завоя. Ще имаме една-единствена възможност и тя ще е точно тогава.

— Надявам се да стигнем навреме в камбуза му — подметна Джордино, който не беше слагал залък в устата от сутринта.

— Ще направя ляв завой и ще се спусна на откритата палуба зад задния комин.

— Ще те следвам по петите — отвърна Джордино. — Пази се от вентилаторите и не забравяй да отстъпиш крачка встрани, за да ми направиш място.

Решителността на Джордино издаваше предаността, която изпитваше към приятеля си. Това, че щеше да последва Пит и в ада, се подразбираше. Двамата действаха като едно цяло, сякаш всеки четеше мислите на другия. Оттук нататък, докато се спускаха към палубата на „Юнайтед стейтс“, двамата не си размениха нито дума повече. И не беше нужно.

Тъй като не им трябваше мощност за кацането, Пит и Джордино изключиха моторчетата си, за да прекъснат всички звуци при последния си подстъп. Пит се приготви за кръгово движение. Под куполите си, като две черни летящи влечуги от мезозойската ера, готвещи се да се нахвърлят върху галопиращ сфинкс, двамата описаха кръг над източната дига, после направиха тесен завой към приближаващия се кораб, изчислявайки времето си така, че да се спуснат откъм кърмата.

Никакъв изстрел не последва от кораба, никакви снаряди не разкъсаха куполите им. Те кацнаха, без да бъдат забелязани или чути от въоръжените мъже, отбраняващи кораба. След като бяха свалили хеликоптерите, те не очакваха повече нападения от чистото небе.

Когато палубата с два реда вентилатори се показа зад огромния комин, Пит сръчно подготви купола си за кацане и бавно се спусна към свободното пространство между тях. Колесникът му — ходилата и краката му — леко докосна палубата, а безжизненият му купол се нагъна с едва чуто шумолене зад него. Без да губи време да се поздрави за невредимото си кацане, той бързо се освободи от купола и мотора му. Три секунди по-късно Джордино скочи от небето и извърши великолепно, също като на кино приземяване на метър и половина от Пит.

— Тук ли му е мястото да се каже: дотук, добре? — попита тихичко Джордино, сваляйки коланите си и раницата с мотора.

— Ами нямаме дупки от куршуми, нито счупени кости — прошепна Пит. — Какво повече може да иска човек.

Двамата пристъпиха в сянката на комина и докато Джордино оглеждаше тъмнината за светлина отнякъде, Пит нагласи радиото в шлема си на друга честота и повика Руди Гън, който се намираше заедно със заместник-шерифите и група от армейски специалисти по взривни устройства край магистралата над Загадъчния канал.

— Руди, тук Пит. Чуваш ли ме?

Преди да чуе отговор, той се смрази на място, когато изстрелът, възпроизведен от булдога, се смеси със стакатото от изстрели от автоматична карабина. Той рязко се извъртя и видя Джордино приклекнал да се цели в някаква мишена в края на палубата.

— Туземците никак не са дружелюбни — подметна приятелят му с ледено спокойствие. — Някой от тях явно е чул моторите ни и е дошъл да проверява.

— Руди, моля те, отговори! — каза Пит с настойчив тон. — По дяволите, Руди! Обади се.

— Чувам те, Дърк — долетя гласът на Гън в ухото му. — На кораба ли си?

Гън млъкна точно когато Джордино изстреля още два куршума от пушката си.

— Започва да става напечено. Мисля да не се мотаем повече тук.

— На борда сме, живи и здрави засега — отвърна Пит на Гън.

— Това престрелка ли беше? — прозвуча по радиото познатият до болка глас на адмирал Сандекър.

— Джордино започна да празнува Четвърти юли по-отрано. Открихте ли експлозиви и обезвредихте ли ги?

— Новините оттук са лоши — отвърна Сандекър. — Армията използва малко взрив и отвори вратите на тунела в края на канала. Влязохме и видяхме само празна кухина.

— Май нещо не разбрах, адмирале.

— Не обичам да съобщавам лоши новини, но експлозиви просто няма. Ако Кин Шан възнамерява да пробива дигата, то не тук е мястото.