Клайв Къслър
Азиатска вълна (15)

13.

Според пристигналото от Вашингтон нареждане специалният агент Джулия Лий незабавно беше закарана със самолет от Сиатъл в Сан Франциско, където бе настанена в болница за медицинско лечение и наблюдение. Сестрата, която й бе назначена, ахна, когато свали болничната й нощница, за да я прегледа лекарят — почти нямаше квадратен сантиметър по тялото на Джулия, който да не бе синьо-черен или кървящ от рани. Погледът на сестрата издаваше също, че лицето на Джулия е все още грозно подуто и изкривено, което затвърди решението на Джулия да не се поглежда в огледало поне още една седмица.

— Знаете ли, че имате три счупени ребра? — попита я докторът, жизнерадостен, закръглен човек с плешива глава и къса сива брада.

— Предположих, защото усещах тъпа болка всеки път когато сядах и ставах от тоалетната чиния — отвърна тя откровено. — Ще ме слагате ли в гипс?

Докторът се засмя.

— Времето на гипсиране при фрактури на ребрата отмина заедно с лечението с пиявици. Сега просто оставяме костите да зараснат от само себе си. Ще чувствате известен дискомфорт при резки движения още няколко седмици, но постепенно болките ще стихват.

— А останалите ми счупвания? Те поправими ли са?

— Вече наместих носа ви, подутините ще спаднат от лечението, а белезите от раните скоро ще изчезнат напълно. Уверявам ви, че следващия месец по това време ще ви изберат за кралица на някой бал.

— Дано всички жени попадат на лекар като вас! — поласка го Джулия.

— Странно — усмихна се той, — жена ми никога не ми е казвала подобно нещо — и стисна окуражително ръката й. — Ако пожелаете, можете да се приберете у дома след два дни. Между другото, от приемната ме уведомиха, че две важни персони от Вашингтон се качват насам, за да ви видят и всеки момент ще слязат от асансьора. В старите филми винаги се предупреждават посетителите да не се задържат дълго при болните. Но според мен връщането към работата ускорява оздравителния процес. Само не се преуморявайте.

— Много ви благодаря за вниманието.

— За нищо. Ще ви погледна пак довечера.

— Аз да остана ли? — попита го сестрата.

Докторът поклати глава и в това време двама мъже със сериозни лица и с кожени куфарчета в ръце влязоха в стаята.

— Официално правителствено посещение, както разбрах. Сигурно ще искате да разговаряте с госпожица Лий насаме, така ли, господа?

— Точно така, докторе — потвърди шефът на Джулия, Артър Ръсел, директор на областното управление на СЕН в Сан Франциско. Ръсел имаше прошарена коса и тяло, стегнато от всекидневните упражнения в домашния си гимнастически салон. Той се усмихна и погледна Джулия с топли очи, изпълнени със съчувствие.

Другият мъж, с оредяваща руса коса и сиви очи зад очила без рамки, беше непознат на Джулия. В погледа му не се четеше нито капчица съчувствие. Напротив, той я гледаше така, сякаш се готвеше да й продаде застрахователна полица.

— Джулия — заговори я Ръсел, — да ти представя Питър Харпър. Той долетя от Вашингтон, за да те разпита.

— Да, разбира се — отвърна Джулия и се помъчи да седне в леглото, присвивайки очи от болката, пронизала гърдите й. — Вие сте главният комисар, отговарящ за операциите в страната. Приятно ми е да се запозная с вас. Името ви се носи като легенда из Службата.

— Поласкан съм. — Харпър пое протегнатата ръка на Джулия и се изненада от твърдото й ръкостискане. — Доста сте препатили — отбеляза той. — Комисар Монро ви изпраща своите поздравления и благодарности и ме помоли да ви предам, че Службата е горда от вашето изпълнение на задачата.

Каза го така, сякаш са ме повикали на бис на сцената, помисли си Джулия.

— Само че ако не беше един човек, сега нямаше да съм тук, за да приема комплимента.

— Да, и за него ще поговорим по-късно. В момента бих искал да ми разкажете за мисията ви да проникнете в операцията на контрабандистите.

— Нямахме намерение да те впрягаме в работа толкова скоро — намеси се Ръсел с тих глас. — Пълният писмен доклад за свършената ти работа може да почака, докато се възстановиш. Но на първо време ни се иска да ни разкажеш всичко, което си научила за контрабандистите и техните дейности.

— От момента, в който станах Лин Тай и платих на контрабандистите в Бейджин за пътуването ли? — попита Джулия.

— Да, от самото начало — отвърна Харпър, като извади от куфарчето си магнетофон и го постави на леглото. — От влизането ви в Китай. Искаме да чуем и това.

Джулия погледна Харпър и започна:

— Както вече сте разбрали от Артър, заминах за Бейджин, Китай, с група канадски туристи. След като пристигнахме в града, аз се отделих от групата по време на една обиколка из града. Тъй като съм от китайски произход и говоря езика, нямах проблеми да се смеся с тълпите по улиците. Преоблякох се в по-подходящи дрехи и започнах да разпитвам дискретно за емигриране в чужда страна. Оказа се, че вестниците поместваха разкази и реклами, насърчаващи емиграцията извън пределите на Китай. Отговорих на една обява чрез агенция за пътувания в чужбина на име „Джиндзи“. По една случайност офисите й се намираха на третия етаж на едно модерно здание, собственост на „Кин Шан маритайм лимитед“. Сумата за тайно прехвърляне в Съединените щати беше равностойна на трийсет хиляди щатски долара. Опитах да се пазаря, но ми бе заявено категорично или да платя тази сума, или да си вървя. И аз платих.

После Джулия описа ужасните си мъчения след качването си на борда на луксозния на външен вид туристически кораб, който се оказал същински ад вътре. Разказа за нечовешката жестокост, за недостатъчната храна и липса на хигиенни условия, за грубите надзиратели екзекутори, за разпита и побоя й, за прехвърлянето на физически здравите хора на кораби, които ги отвеждали на незнаен бряг, за да работят като роби, а по-заможните ги отпращали в затвора край езерото Орион, където ги държали в килии, докато им измъкнели още пари. Най-младите, възрастните и онези, които физически не били годни за робия, тихомълком били убивани, като ги удавяли в езерото.

Спокойно и без да се вълнува, тя описа до най-малките подробности цялата контрабандна операция и всяка стъпка на кораба-майка, а после направи и няколко скици на по-малкия плавателен съд, използван като ферибот за превозване на емигрантите до бреговете на Съединените щати. Използвайки разпознавателните си умения, на които бе обучена, тя даде и приблизителни описания на лицевите черти и телосложението на всеки от контрабандистите, с които бе имала контакт, и съобщи всички имена, които бе успяла да научи.

Разказа как тя, заедно с няколко възрастни китайци и едно семейство с две деца, били закарани насила в тясната кабина на черния катамаран, как ги вързали и закачили на краката им железни тежести, а после ги хвърлили през един люк в езерото и как точно тогава, като по чудо, се появил мъж в леководолазен костюм и срязал въжетата им, малко преди да се удавят. След това описа как той извел всички на временно безопасния бряг, настанил ги и ги нахранил в хижата си и им осигурил средство за бягство минути преди да пристигне охраната на контрабандистите. Изтъкна, че този железен мъж убил петима от надзирателите, които били пратени да унищожат избягалите емигранти, и макар че го простреляли в бедрото, той се държал така, сякаш нищо му няма. Не пропусна да спомене, че той взривил кея и завързаната за него яхта, че после били преследвани по реката на път за Грейпвайн, като междувременно тя стреляла и свалила два моноплана; вметна и за невероятната смелост на мъжа зад шурвала на моторницата, който се хвърлил върху децата, за да ги предпази с тялото си от куршумите на преследвачите.

Джулия разказа всичко, на което беше свидетел, откакто бе напуснала Китай. Не можа обаче да обясни как и защо се бе озовал мъжът от НЮМА под катамарана точно в момента, в който тя и групата емигранти били пуснати в студените води на езерото, нито какво го е накарало да направи разузнаване по собствена инициатива на затворническата постройка. Нямала представа за подбудата му. За нея появата на мъжа била като сбъднат сън. Как другояче можело да се обясни присъствието и действията му на езерото Орион? Завърши разказа си, като назова името му и гласът й постепенно заглъхна.

— Дърк Пит, ръководителят на специални проекти в НЮМА ли?! — удиви се Харпър.

Ръсел се обърна към Харпър, който гледаше Джулия с изумление, и доуточни:

— Точно той. Пит е този, който разкри, че имението всъщност е затвор и предаде на хората от областното ни управление в Сиатъл ценна информация, за да извършим внезапното нападение. Без неговата навременна поява и изключителна смелост, агент Лий щеше да е мъртва и масовото убийство в езерото Орион щеше да остане в тайна. Благодарение на него бе разбулена зловеща операция и бе дадена възможност на областното управление в Сиатъл да я пресече.

Харпър погледна Джулия с твърд поглед.

— Значи посред нощ под водата изниква мъж, който не е обучен таен агент, нито член на специалните сили, а морски инженер от Националната агенция за подводни и морски проучвания и сам, без никаква чужда помощ, убива екипажа на смъртоносната лодка, унищожава яхта и целия пристан. След това ви прекарва през обстрела на контрабандисти, целящи да унищожат група незаконни емигранти от моноплани, преследващи седемдесетгодишен плавателен съд. Невероятна история, меко казано, госпожице Лий.

— И всяка дума в нея е самата истина — допълни категорично Джулия.

— Аз и комисар Монро се срещнахме с адмирал Сандекър от НЮМА само преди няколко вечери, за да го помолим техни хора да ни помогнат да прекратим контрабандната операция на Кин Шан. Не мога да си представя, че са действали толкова бързо.

— Въпреки че нямахме време да сравняваме сведенията си, аз съм сигурна, че Дърк е действал по свое усмотрение, без заповеди от шефа си.

Докато Харпър и Ръсел я обсипваха с въпроси и запълниха общо четири касети, Джулия водеше неравна битка с умората си. Беше пътувала много по-дълго, отколкото налагаше дълга й, и сега не искаше нищо друго, освен да спи. Надяваше се, след като лицето й възвърне нормалния си вид, да се види с родителите си, но не и преди това.

Почти като в транс тя се запита как ли Дърк Пит би описал събитията, ако беше тук. Усмихна се, защото беше почти сигурна, че той щеше да обърне на шега героизма си и да омаловажи постъпките си. Странно, помисли си тя, че мога да предвидя реакциите и мислите му, при положение че го познавам едва от няколко часа.

— Преживяла си много повече от това, което всеки от нас има правото да очаква — отбеляза Ръсел, като видя, че Джулия прави свръхусилия да държи очите си отворени.

— Вие сте чест за службата ни — добави искрено Харпър, изключвайки касетофона. — Чудесен доклад изложихте. Благодарение на вас една важна брънка във веригата на контрабандата с незаконни емигранти е вече в историята.

— Но други ще изскочат отнякъде — каза Джулия, потискайки прозявка.

Ръсел сви рамене.

— Жалко, че нямаме достатъчно доказателства, за да предадем Кин Шан на международен съд.

Джулия изведнъж се ободри.

— Какво казахте? Че няма достатъчно доказателства ли? Аз имам доказателство, че фалшивият туристически кораб, пълен с незаконни чужденци, е регистриран в „Кин Шан маритайм лимитед“. Само това, плюс труповете на дъното на езерото Орион, са достатъчни, за да бъде повдигнато обвинение срещу Кин Шан.

Харпър поклати глава.

— Ние направихме проверка. Корабът е официално регистриран в някакво неизвестно корабно дружество в Корея. И въпреки че представителите на Шан извършват всички сделки с недвижими имущества, собствеността на имението му в Орион лейк е на името на някакво холдингово дружество във Ванкувър, Канада, с името „Нанчанг инвестмънт“. Офшорните фирми с една подставена корпорация, водеща към друга в различни страни, е често разпространена практика и трудно може да бъде проследена нишката до дружеството майка и неговия собственик или до директорите и акционерите му. Колкото и да е гнила тази работа, няма международен съд, който да подведе под отговорност Кин Шан.

Джулия погледна разсеяно през прозореца. Между двете сгради отсреща различи сивите и зловещи постройки на „Алкатраз“ — вече изоставения някогашен затвор.

— Значи — заговори тя с нотка на възмущение — всичко това: пожертваните невинни хора в езерото, моите изтезания, героичните усилия на Пит, нахлуването в имението е било напразно. Кин Шин само ще се изсмее и ще продължи дейността си, сякаш е преодолял лека спънка.

— Напротив — увери я Харпър. — Вашата информация е безценна. Но тези неща не стават лесно и изискват време. И все пак, рано или късно, ние ще изхвърлим Кин Шан и хората му от играта.

— Питър е прав — подкрепи го Ръсел и допълни: — Засега спечелихме малка битка във войната, но пък отрязахме важно пипало на октопода. Освен това проникнахме от друг ъгъл в политиката на незаконната дейност на Китай. Сега, когато знаем кои задни улици да разследваме, работата ни доста се улеснява.

Харпър прибра нещата си в куфарчето и се запъти към вратата.

— Време е да тръгваме и да ви оставим да си починете.

Ръсел я потупа леко по рамото.

— Ще ми се да мога да удължа почивката ти като жест от страна на СЕН, но от главното управление настояват веднага след като се възстановиш, да заминеш във Вашингтон.

— Имам една молба — каза Джулия, спирайки двамата мъже при вратата.

— Слушаме те — каза Ръсел.

— Като изключим краткото посещение при родителите ми в Сан Франциско, бих искала да се върна към задълженията си в началото на другата седмица. Подала съм официално молба да продължа разследването на Кин Шан.

Ръсел погледна Харпър, който се усмихна.

— Това се подразбира — отвърна Ръсел. — Защо мислиш, че те викат във Вашингтон? Кой друг в СЕН знае повече за незаконната дейност на Шан освен теб?

След като двамата мъже си тръгнаха, Джулия направи последен опит да се пребори с обхващащата я дрямка и вдигна слушалката на телефона до леглото си. Набра цифра за външна линия, след това съответния код и номера на „Справки“ във Вашингтон. След като получи желания номер, се обади в главното управление на НЮМА и попита за Пит.

Свързаха я със секретарката му, която я уведоми, че Пит е все още в отпуска и не е идвал в агенцията. Джулия затвори телефона и облегна глава на възглавницата. Незнайно защо се почувства преобразена. Какво ми стана, помисли си тя, та се държа като нахакана уличница и преследвам мъж, когото почти не познавам? Защо от всички мъже на света тъкмо Дърк Пит трябваше да влезе в живота ми?