Клайв Къслър
Азиатска вълна (30)

28.

Слънчевата светлина пълзеше над первазите на таванския прозорец, когато Джулия пропъди мъглата на съня. Чувстваше тялото си напълно безтегловно, сякаш плуваше. Отвори очи, събра мислите си и се огледа наоколо. Видя, че лежи сама в двуперсонното легло, разположено в средата на стаята, която приличаше на капитанска каюта в стар ветроходен кораб, с махагонова ламперия на стените и малка камина. Мебелите, включително тоалетката и шкафовете, бяха морски антики.

Като повечето жени Джулия също проявяваше любопитство и интерес към ергенските квартири. Чувстваше, че обстановката им говори много за характера на представителите на противоположния пол. Според наблюденията й някои мъже живееха като плъхове и никога не разчистваха след себе си, с което развъждаха странни живи организми в баните и хладилниците си. Това, да си оправят леглото, за тях беше нещо съвършено непознато. Пералните им машини, отрупани с мръсни дрехи, нито веднъж не бяха използвани.

Но имаше и такива, които бяха другата крайност — маниаци на тема чистота. Техните жилища можеха да се харесат само на някой научен работник по обеззаразяването. Там прахта, трохите от храна и капки от зъбна паста биваха мигом атакувани и енергично отстранявани. Всяка мебел, всеки предмет за украса, веднъж разположени на точно определени места, не се преместваха дори със сантиметър. Кухнята можеше да спечели одобрението на най-строгия инспектор по хигиенно-санитарен контрол.

Апартаментът на Пит се нареждаше някъде по средата на двете крайности. Спретнат и чист, той излъчваше мъжка небрежност, която привличаше жените, идващи тук по-скоро рядко, отколкото често. Джулия стигна до заключението, че Пит предпочита да живее с миналото. В целия му апартамент нямаше нищо съвременно. Дори батериите на чешмите в банята и кухнята като че ли бяха свалени от някой стар пътнически лайнер, кръстосвал някога моретата.

Тя се обърна настрана и се загледа през вратата в дневната, където полиците на две от стените бяха запълнени с изящно изработени модели на потънали кораби, които Пит, заедно с екип от НЮМА, бе открил и проучил на дъното. На другите две стени се виждаха половината от моделите, излезли от корабостроителниците, и четири картини с морски пейзажи от Ричард Деросет — съвременен американски художник с предпочитания към параходите от деветнайсети век. Апартаментът излъчваше уют, липсваше официалната и претенциозна атмосфера, която обикновено създаваха архитектите по вътрешно обзавеждане.

Джулия скоро осъзна, че домът на Пит не очакваше да бъде пипнат от женска ръка. Той представляваше убежище на сам мъж, който обожаваше и се възхищаваше на жените, но никога не би се оставил да бъде напълно завладян от тях. Пит беше от типа мъже, които привличаха жените, впускаха се в щури авантюри и любовни връзки, но никога не мислеха за женитба.

Тя подуши аромата на кафе, идващ от кухнята, но не видя и следа от Пит. Седна и спусна босите си крака на пода. Роклята и бельото й бяха прилежно окачени в отворения гардероб — сухи и изгладени. Тя тръгна по дъсчения под към банята, и се усмихна на образа си в огледалото, когато видя табличка с пакетирана чисто нова четка за зъби, кремове за лице, гел за баня, балсам за тяло и комплект гримове и четки за коса. Джулия не можа да не си помисли колко ли жени преди нея са стояли и оглеждали в същото това огледало. Тя си взе душ, избърса се с хавлиена кърпа и подсуши косата си със сешоар. След като се облече, влезе в празната кухня, наля си чаша кафе и излезе на балкона.

Пит беше долу, облечен в работен комбинезон, и сменяше разбитото предно стъкло на дюзенбърга. Преди да му се обади, Джулия обходи с поглед лъскавите машини върху просторния под.

Тя разглеждаше, без да разпознава моделите на класическите автомобили, подредени в стройни редици, нито на тримоторния самолет „Форд“ или на реактивния „Месершмит“ 262, поставени един до друг в единия край на хангара. Отделно, на част от чифт релси, стоеше старомоден вагон „Пулман“, а зад него, в малка вана за баня, върху къса платформа се виждаше странен на вид плавателен съд, който приличаше на горната половина на ветроход, вързан за гумена лодка. В средата му се издигаше мачта с нещо като платно от сплетени палмови листа.

— Добро утро! — извика тя.

Той вдигна поглед и й хвърли очарователна усмивка.

— Радвам се да те видя, сънливке.

— Можех да остана цял ден в леглото.

— Нямаше да имаш тази възможност — отвърна той. — Докато ти беше в страната на сънищата, се обади адмирал Сандекър. Иска след един час да сме се замъкнали в заседателната зала.

— В коя, във вашата или в нашата? — попита закачливо Джулия.

— Във вашата, в главното управление на СЕН.

— Как почисти и изглади копринената ми рокля?

— Накиснах я в студена вода, след като ти заспа дълбоко снощи и я сложих на закачалка да изсъхне. Сутринта я пригладих леко през памучна кърпа. Доколкото разбирам, станала е като нова.

— Голяма работа си, Дърк Пит! За пръв път срещам толкова грижовен и оригинален мъж. Всички ли жени, които преспиват тук, обслужваш по този начин?

— Само екзотичните жени от китайски произход — отвърна той.

— Да направя ли закуска?

— Звучи чудесно. Ще намериш каквото ти трябва в хладилника и върху шкафа вдясно от теб. За кафето аз се погрижих.

Тя погледа още малко как Пит започна да сваля счупеното странично огледало върху кожуха на резервната гума.

— Много жалко за колата — рече тя искрено.

Пит сви рамене.

— Не е повреда, която да не мога да поправя.

— Прекрасна кола, наистина.

— За щастие куршумите не са засегнали никаква важна част.

— Като заговорихме за главорезите на Кин Шан…

— Не се безпокой. Навън патрулират наети охранители, достатъчно на брой да нанесат удар на някоя страна от третия свят.

— Но съм притеснена.

Пит вдигна глава към Джулия, наведена над парапета на балкона и видя, че по лицето й наистина е изписана тревога.

— Защо?

— Ами шефовете и колегите ми в СЕН не може да не са разбрали къде съм прекарала нощта и вероятно сега си шушукат зад гърба ми.

Пит се усмихна.

— Ще кажа на всеки, който пита, че докато ти спеше, аз цяла нощ работих по задницата.

— Не е смешно — укори го тя.

— Извинявай, грешно се изразих, исках да кажа по диференциала.

— Така може — отвърна Джулия и отмятайки назад абаносовочерната си коса, се запъти към кухнята с приятно чувство от шегата на Пит.

 

 

Придружени от двама телохранители в брониран седан, Пит и Джулия бяха откарани до апартамента на Джулия и я изчакаха да се преоблече в дрехи, подходящи за правителствен служител. После продължиха към обикновеното на вид здание, където се помещаваше главното управление на Службата по емиграция и натурализация. Влязоха откъм паркинга в бежовата седеметажна сграда със затъмнени прозорци и бяха отведени до асансьора за етажа на следователския отдел. Там ги посрещна секретарката на Харпър и ги покани да влязат в заседателната зала.

В залата вече се бяха разположили шестима мъже: адмирал Сандекър, главният комисар Дънкан Мънро и Питър Харпър от СЕН, Уилбър Хил — директор на Централното разузнавателно управление, Чарлс Дейвис — специален помощник на директора на Федералното бюро за разследване и Ал Джордино. Всички станаха, когато Пит и Джулия влязоха в залата. Или по-точно всички, с изключение на Джордино, който само кимна и хвърли на Джулия заразителна усмивка. Представянето им стана бързо, след което всеки зае мястото си около дългата дъбова маса.

— И така — обърна се Мънро към Пит, — както разбрах, вие и госпожица Лий сте имали интересна вечер. — Тонът в гласа му издаваше подчертано двояк смисъл.

— „Мъчителна“ е по-близо до истината — побърза да го поправи Джулия, спретната в бялата си блуза и син делови костюм с пола, малко над заоблените й колене.

Пит погледна равнодушно към Харпър.

— Нещата можеха да минат по-гладко, ако нашите наети телохранители не се бяха опитали да ни пратят в моргата.

— Дълбоко съжалявам за инцидента — отвърна със сериозно лице Харпър. — Но обстоятелствата излязоха извън моя контрол.

Пит забеляза, че Харпър далеч не изглеждаше смутен.

— Любопитно ми е да узная какви са били тези обстоятелства — рече той студено.

— Четиримата мъже, които Питър нае да закрилят вас и госпожица Лий, бяха убити — разкри Дейвис от ФБР; той беше висок мъж, който стърчеше с половин глава над останалите насядали около масата мъже, с очи като на санбернар, попаднал случайно на кофа за отпадъци зад ресторант за скара.

— О, боже! — възкликна тихо Джулия. — И четиримата?!

— Тъй като вниманието им е било съсредоточено върху наблюдението на жилището на господин Пърлмутър, те са станали уязвими за нападение.

— Съжалявам за смъртта им — рече Пит. — Но ако е така, значи не са действали като истински професионалисти.

Мънро се изкашля.

— Естествено, в момента тече пълно разследване. Първоначалните анализи говорят, че те са били убити от хора на Кин Шан, които се приближили до тях и, представяйки се за полицейски служители, ги попитали дали не са забелязали подозрителни лица наоколо.

— Имате ли свидетели?

Дейвис кимна.

— Да. Един от съседите срещу дома на господин Пърлмутър видял как една патрулна кола и четирима униформени полицаи влезли в микробусите и ги подкарали нанякъде.

— След като застреляли телохранителите със заглушени оръжия — вметна Харпър.

Пит се обърна към него.

— Можете ли да разпознаете мъжете, които ме нападнаха в хангара?

Харпър погледна към Дейвис, който разпери ръце в знак на обезсърчение.

— Изглежда, че труповете им са изчезнали на път за моргата.

— Как е възможно? — избухна Сандекър.

— И ще ми разправяте, че се провеждало разследване! — подхвърли със саркастичен тон Джордино.

— Това се подразбира — отвърна Дейвис. — Единственото, което знаем, е, че те са изчезнали, след като са били свалени от линейката в моргата. Имаме късмет обаче, че получихме описание на един от вашите убийци, когато един от парамедиците му свалил ръкавицата, за да напипа пулса. Ръката на трупа лежала с длан, опряна на чистия под на хангара ви и оставила отпечатъци от три пръста. Руснаците ни идентифицираха убиеца като Павел Гаврович, бивш високопоставен агент от Министерството на отбраната и убиец. Това, господин Пит, че морски инженер от НЮМА е извадил от играта високопрофесионален наемен убиец, който е убил най-малко двайсет и двама души, доколкото знаем, е изключително постижение.

— Професионално или не — отвърна спокойно Пит, — Гаврович направи грешка, като подцени жертвата си.

— Според мен е невероятно, че Кин Шан може с такава лекота да направи за смях цялото правителство на Съединените щати — вметна язвително Сандекър.

Пит се облегна назад и заби поглед в заседателната маса, сякаш виждаше нещо под повърхността й.

— Не, не би могъл. Освен ако не получи помощ от Министерството на правосъдието и други ведомства на федералното правителство.

Уилбър Хил от ЦРУ заговори за първи път. Той имаше руса коса и мустаци и бледосини, доста раздалечени очи, сякаш можеше да наблюдава движения от двете си страни едновременно.

— С риск да си навлека беля с това, което ще кажа, ние имаме сериозни подозрения, че влиянието на Кин Шан стига до Белия дом.

— Или както ние се изразяваме — допълни Дейвис, — една конгресна комисия и прокурори от Министерството на правосъдието гледат към десет милиона долара от Народна република Китай, вкарани от Кин Шан в бъдещата президентска кампания.

— Когато се срещнахме с президента — обади се Сандекър, — ние говорихме така, сякаш китайците са най-голямата напаст за страната от Гражданската война насам. А сега вие ми разправяте, че пръстите му бъркат в портфейла на Кин Шан.

— Просто няма разбиране за морала на един политик — сви презрително устни Джордино.

— И така да е — каза с мрачно лице Мънро. — Политическата етика не е работа на СЕН. Нашата главна грижа в момента е огромният брой китайци, които се вкарват незаконно в страната от „Кин Шан маритайм лимитед“, преди да бъдат убити или поробени от криминалните синдикати.

— Комисар Мънро е съвършено прав — подкрепи го Харпър. — Задължението на СЕН е да пресече потока, а не да съди убийците.

— Не мога да говоря за господин Хил и ЦРУ — каза Дейвис, — но от три години нашето Бюро се занимава с разследването на вътрешните престъпления на Кин Шан срещу американски граждани.

— Нашите проучвания пък са съсредоточени предимно върху задокеански операции — поясни Хил от ЦРУ.

— Трудна битка по всички фронтове — каза замислен Пит. — Ако Шан има хора сред нашето правителство, възпиращи усилията ви, това още повече ще затрудни работата ви.

— Никой тук не мисли, че всичко ще върви като по мед и масло — вметна Мънро.

Джулия се намеси:

— Не пропускаме ли факта, че освен международен контрабандист на човешки тела, Кин Шан е и масов убиец? Аз изпитах на гърба си неговата безпощадност. Неизброим е броят на невинните хора и деца, които са мъртви поради алчността му. Зверствата, които неговите палачи извършват под негово ръководство, са ужасяващи и чудовищни. Той се занимава с престъпления срещу човечеството. Ние трябва да сложим край на това масово клане, и то час по-скоро.

Дълго време никой не проговори. Всеки знаеше за ужасите, на които е била свидетел и лично бе изтърпяла Джулия. Най-накрая Мънро наруши мълчанието.

— Всички ние разбираме вашите чувства, госпожице Лий, но всеки от нас работи според закони и разпоредби, които трябва да се спазват. Уверявам ви, че се правят всякакви усилия да пресечем тази дейност на Кин Шан. Докато съм на кормилото на СЕН, ние няма да седим спокойно, преди да осуетим неговите операции, а него да арестуваме и подведем под отговорност.

— Мога със сигурност да заявя, че това се отнася и за господин Хил и мен — добави Дейвис.

— Не е достатъчно — обади се Пит и всички глави се обърнаха към него.

— Нима се съмнявате в крайния ни резултат? — попита обиден Мънро.

— Не, просто напълно отхвърлям вашите методи.

— Правителствената политика диктува действията ни — поясни Дейвис. — Всички ние трябва да работим според линията, начертана от американската правосъдна система.

Лицето на Пит стана мрачно като среднощно небе.

— Видях с очите си покритото с мъртъвци дъно на езерото Орион. Видях нещастниците, затворени в килии. Други четирима души загиват, докато пазят Джулия и мен…

— Разбирам накъде биете, господин Пит — прекъсна го Дейвис. — Само че ние нямаме никакви доказателства, които да свързват Кин Шан с тези престъпления. Или поне не достатъчни, за да повдигнем обвинение срещу него.

— Този човек е хитрец — добави Харпър. — Той се пази от пряко участие. Без солидно доказателство, че по някакъв начин е отговорен за всичко това, не можем да го притиснем до стената.

— Щом се присмива в лицето ви след всяка своя стъпка — продължи Пит, — не мислете, че той изведнъж ще оглупее и ще падне в ръцете ви.

— Никой не може до безкрайност да не зачита следователските възможности на нашето правителство — обади се Хил. — Уверявам ви, че той ще бъде подведен под отговорност и осъден в най-скоро време.

— Но той е чужд гражданин — възрази Сандекър. — Арестувате ли го някъде из Съединените щати, китайското правителство веднага ще надигне вой срещу Белия дом и Държавния департамент. Ще започнат бойкоти, санкции върху търговски стоки и какво ли не още. Няма начин те да допуснат да извадите от редиците им техен доверен човек.

— Както аз виждам нещата, господин Хил — намеси се Джордино, — просто съберете една от вашите групи за бързо реагиране и елиминирайте Шан тихо и чисто. И проблемът ще бъде разрешен.

— Независимо какво мислят мнозина, ЦРУ не извършва убийства — отвърна троснато Хил.

— Но това е лудост — смънка под носа си Пит. — Да предположим, че наемните убийци на Шан бяха убили Джулия и мен снощи. И вие ще продължавате да седите тук и да заявявате, че нямате достатъчно убедителни доказателства да повдигнете обвинение срещу човека, поръчал нашите убийства?!

— За съжаление няма друг начин — каза Мънро.

— Но Кин Шан няма да спре дотук — възрази пламенно Джулия. — Той има твърдото намерение да убие Дърк. Сам го каза недвусмислено на приема снощи.

— А пък аз го уведомих, че ще е честно само ако играем по едни и същи правила — допълни Пит. — Сега той си мисли, че съм наел убийци да го очистят.

— Заплашили сте Кин Шан право в лицето?! — Харпър не вярваше на ушите си. — Как тъй сте се осмелили?

— Много лесно — отвърна нехайно Пит. — Въпреки богатството и властта му, той все още обува панталоните си на един крак като мен. Реших, че няма да е лошо да го накарам да поглежда през рамо, както правят останалите от набелязаните му жертви.

— Сигурно се шегувате — подметна Мънро с презрение в гласа. — Не вярвам наистина да готвите убийството на Шан.

Пит отвърна с равен глас:

— О, напротив. Както казват в старите каубойски филми, или той, или аз. Но следващия път възнамерявам аз пръв да стрелям.

По лицето на Мънро се изписа безпокойство. Той погледна към Хил и Дейвис. После закова поглед в Сандекър.

— Адмирале, свиках това съвещание с надеждата да включа господин Пит в нашата операция. Но, както изглежда, той предпочита да действа самостоятелно. Затова, тъй като е на ваше подчинение, най-настойчиво предлагам да му дадете отпуск. Питър ще уреди охраната му в някое сигурно жилище на брега на Мейн.

— Ами Джулия? — попита Пит. — Как смятате да я опазите от по-нататъшни нападения?

— Госпожица Лий е агент на СЕН — отвърна Харпър с официален тон. — Тя ще продължи да работи по случая. Екип от наши агенти ще я охраняват денонощно. Гарантирам, че тя ще бъде в безопасност.

Пит отмести поглед към Сандекър.

— Какво ще кажете, адмирале?

Сандекър поглади островърхата се рижа брадичка. От присъстващите единствено Пит и Джордино забелязаха гневните пламъчета в очите му.

— Явно, че нямаме голям избор по този въпрос. Безопасна квартира е може би най-доброто място за теб, където да кротуваш, докато се приключи с Кин Шан и криминалните му действия.

Пит отвърна сериозно:

— Е, мисля, че няма какво повече да добавя. Щом казвате безопасна квартира, добре.

Сандекър веднага се усъмни в лекотата, с която Пит прие предложението. Той знаеше, че неговият ръководител на специални проекти няма ни най-малкото намерение да напусне тази зала като агънце.

— В такъв случай се разбрахме — рече той и изведнъж се изсмя остро.

— Мога ли да попитам какво ви е толкова смешно, адмирале? — попита раздразнен Мънро.

— Извинете, господин Мънро, но като че ли тежест се смъкна от гърба ми, като разбрах, че нито СЕН, нито ЦРУ, нито ФБР ще имат по-нататъшна нужда от услугите на НЮМА.

— Точно така. След като вашите хора не можаха да се справят с подводните си разследвания на съоръженията на „Кин Шан маритайм“ в Хонконг и Сунгари, смятам за безполезно да ангажирам вашата агенция за в бъдеще.

Режещите думи на Мънро не възпроизведоха никакъв гняв, никакво оскърбление, нито надигнаха възмущение. Пит и Джордино седяха най-спокойно на столовете си, лицата им не изразяваха никакви чувства. За да се въздържи да не отвърне на обидните забележки на комисаря, Сандекър стисна юмруци под масата.

Пит стана от мястото си, последван от Джордино.

— Винаги разбирам, когато не съм желан — подхвърли той и се усмихна на Сандекър. — Ще ви чакам в колата. — След това се спря, вдигна внимателно ръката на Джулия и я поднесе до устните си. — Лежала ли си някога на плажа край Масатлан, наблюдавала ли си залеза на слънцето над водите на Кортес? — прошепна той в ухото й.

Тя огледа смутена лицата около масата и се изчерви.

— Никога не съм била в Мексико.

— Ще отидеш, ще отидеш — увери я Пит, после пусна ръката й и с безгрижна походка напусна заседателната зала, следван от Джордино и Сандекър.

 

 

За разлика от повечето директори на американските правителствени агенции, които държат да бъдат разкарвани из Вашингтон в лимузини, адмирал Сандекър предпочиташе да шофира сам. След като напусна сградата на СЕН, той подкара тюркоазния на цвят джип, едно от транспортните средства на НЮМА, покрай източния бряг на река Потомак. След като се спусна на няколко километра под града, той отби от пътя и спря на паркинга до малък пристан. Заключи колата и се запъти по плаващия дървен пристан към шейсетгодишен двустранен китоловен кораб, служил някога като крайбрежен кораб на адмирал Бъл Халси по време на войната в Тихия океан. Сандекър го бе заварил в окаяно състояние и с много любов го бе възстановил до първоначалния му вид. Докато завърташе ръкохватката, за да приведе в действие четирицилиндровия двигател „Буда“, Пит и Джордино вдигнаха котвените въжета. После се качиха на борда и малкият кораб запухтя по реката.

— Реших да си поговорим малко насаме, преди да се върнем в НЮМА — надвика шума от отработените газове Сандекър, както държеше с една ръка дългата ръкохватка на кормилото в кърмовата част. — Колкото и нелепо да звучи, струва ми се подозрително да водя такива разговори в собствения си кабинет.

— Ами май е така, след като знаем, че Кин Шан може и да е подкупил половината град — отбеляза Пит.

— Този тип има повече пипала от десет октопода, взети заедно — вметна Джордино.

— За разлика от руснаците, които плащаха жалки суми за поверителна информация в периода на студената война — продължи Сандекър, — за Кин Шан милион долара са нищо, за да си купи хора и информация.

— С подкрепата на китайското правителство неговите резерви в брой са несметни.

Джордино седеше на пейка с лице към Сандекър.

— Каква магия сте замислили, адмирале?

— Магия ли?

— Ами доста отдавна съм около вас, за да не разбера, че не сте от хората, които стоят кротко и понасят презрение и глупости. Положително нещо ври в макиавелския ви ум.

Пит се усмихна.

— Подозирам, че адмиралът и аз сме настроени на една и съща вълна. Нямаме намерение да оставим НЮМА настрани от обесването на Кин Шан на най-близкото дърво.

Устните на Сандекър се изкривиха в неестествена усмивка, докато насочваше кораба да опише широка дъга, за да се размине на безопасно разстояние с един ветроход, плаващ в обратната посока.

— Много мразя, когато наемната работна ръка се опитва да ме преметне.

— Сунгари ли имате предвид? — попита Пит.

Сандекър кимна.

— Пратил съм Руди Гън и „Марин Денизен“ да държат позиции на няколко мили под пристанищното съоръжение на „Кин Шан маритайм“ по река Ачафалайа. Искам вие двамата да отлетите дотам и да се присъедините към тях. След това изчакайте „Юнайтед стейтс“ да се появи.

— Той къде е сега? — попита Джордино.

— По последни сведения — на двеста мили от брега на Коста Рика.

— Което значи, че ще доближи пристана на Сунгари след три дни — пресметна Пит.

— Беше прав за екипажа, който се качил на борда, за да прекара през Панамския канал.

— И останал ли е на борда?

Сандекър поклати глава.

— След транзитното преминаване по Канала, те слезли на брега. „Юнайтед стейтс“ продължава към Луизиана чрез далечно командване.

— Кораб робот — смънка Джордино. — Не мога да си представя как един кораб с размерите на „Юнайтед стейтс“ кръстосва моретата без жива душа на борда си.

— Военноморските сили от десет години разработват проект за кораб робот — поясни Сандекър. — Корабните конструктори и инженери вече са построили арсенален кораб, който по същество представлява плаваща ракетна площадка, способна да изстреля не по-малко от петстотин ракети чрез далечно командване от друг кораб, самолет или съоръжение, намиращо се на хиляди мили разстояние. Има огромно различие от сегашните самолетоносачи, които изискват екипаж от пет хиляди души. Това е най-новата концепция на военноморските сили след ядрената подводница с балистични ракети.

— Каквото и да си е наумил Кин Шан — каза Джордино, — „Юнайтед стейтс“ не е ракетна площадка. Дърк и аз го проучихме от машинното отделение до кормилната рубка. Не видяхме никакви ракетни установки.

— Четох доклада ви — каза Сандекър. — Не сте открили и никакви признаци, подсказващи, че би могъл да се използва за превозване на незаконни емигранти.

— Така е — потвърди Пит. — При обследване операциите на Шан на пръв поглед те създават впечатлението, че са сътворени от гений с нюх за магьосничество, но махнеш ли лустрото, ще откриеш логическо упражнение. Той има добре обоснована функция за кораба, бъдете сигурни в това.

Сандекър отмести леко лоста за дросела и увеличи скоростта на китоловния кораб.

— Значи не сме по-близо до разрешението, отколкото бяхме преди две седмици.

— С изключение на личната ми теория, че Шан възнамерява да го потопи — каза Пит.

Сандекър го изгледа със съмнение в погледа.

— Защо ще потопява отличен океански лайнер, след като е дал милиони, за да го преоборудва?

— Нямам отговор на този въпрос — призна Пит.

— Затова искам от вас да го откриете. Погрижете се за непосредствените си задачи и изискайте един от реактивните самолети на НЮМА да ви закара до Морган Сити. Аз ще се обадя на Руди да му кажа, че тръгвате за там.

— Сега, след като работим без подкрепа от СЕН и другите разузнавателни управления, колко далеч можем да стигнем с тази работа? — поинтересува се Пит.

— Правете каквото е нужно, само се пазете да не бъдете убити — отвърна твърдо Сандекър. — Аз ще бъда отговорен за вашите действия, когато Мънро и Харпър се усетят, че ние не сме се объркали в мъглата и не сме се прибрали у дома като послушни момчета.

Пит огледа лицето на Сандекър.

— Защо го правите, адмирале? Защо застрашавате работата си като шеф на НЮМА. За да възпрете Кин Шан?

Сандекър прониза Пит с поглед.

— Ти и Ал ще застанете зад мен и ще продължите да преследвате Кин Шан, прав ли съм?

Джордино сви рамене.

— Да, мисля, че сте прав.

— В мига, в който ти, Дърк, се направи на страхлив лъв и плахо прие предложението на Монро да отидеш в някое безопасно жилище, разбрах, че се каниш да скочиш на кораба. Аз се кланям единствено на неизбежното.

Пит отдавна бе станал проницателен познавач на характера на Сандекър, затова отвърна:

— Не и вие, адмирале. Знам, че никога няма да се кланяте на нещо или на някого.

Огънят в очите на Сандекър пламна за миг и веднага угасна.

— Ако искаш да знаеш, ония привидения около заседателната зала тъй ме вбесиха, че разчитам на вас двамата, на Руди Гън и на всеки от НЮМА да пипне Кин Шан.

— Предстои ни едно доста тежко състезание — подхвърли Пит.

— Може би. — В очите на Сандекър се появи настойчив, заповеднически израз. — Само че „Кин Шан маритайм“ действа на вода, а тъкмо в това е нашето предимство.

 

 

След като съвещанието свърши, Харпър съпроводи Джулия до кабинета си и затвори вратата. Тя седна на един стол, а той зае мястото си зад бюрото.

— Джулия, имам тежка задача за теб. На съвършено доброволни начала. Но не съм сигурен, че все още си готова за нея.

Интересът на Джулия се възбуди.

— Няма да ми навреди, ако ме поизтощиш малко.

Харпър й подаде една папка. Тя я отвори и огледа снимката на жена на нейната възраст, която гледаше в обектива с безизразно лице. Ако го нямаше белегът на брадичката, тя и Джулия можеха да минат за сестри.

— Името й е Лин Уан Чу. Отраснала е в провинцията Цзянсу и избягала, когато баща й поискал да я омъжи за мъж на възрастта на дядо й. Намерила си работа в кухнята на един ресторант на пристанището Киндао и след време станала главен готвач в него. Преди три години постъпила като корабен готвач в „Кин Шан маритайм“ и оттогава пътува на контейнеровоза „Сун Лиен стар“.

Джулия разлисти досието на жената и забеляза, че е изготвено от ЦРУ. Започна да чете, а Харпър се облегна назад и я изчака да свърши.

— Приликата наистина е голяма — каза Джулия. — Имаме еднакъв ръст и тегло, само дето аз съм с четири месеца по-възрастна от Лин Чу. — Без да затваря папката в скута си, тя погледна Харпър. — Искаш да заема мястото й, така ли? Тази задача ли имаш предвид?

Той кимна.

— Бях разпозната на кораба „Индиго стар“. Благодарение на един двоен агент, включен и във ведомостта на Кин Шан, охранителите му разполагат с мое досие, дълго цял километър.

— От ФБР имат известни подозрения и са го поставили под наблюдение.

— Не виждам как ще заема мястото на Лин Уан Чу, без да бъда разпозната — намръщи се Джулия. — Особено на дълъг път.

— Нужно е да се представиш за Лин Чу само за четири-пет часа, не повече. Време, достатъчно да навлезеш във всекидневието на кораба и евентуално да откриеш как Кин Шан прекарва незаконен товар от емигранти до суша.

— Със сигурност ли се знае, че на борда на „Сун Лиен стар“ са скрити чужденци?

— Един таен агент от ЦРУ в Киндао съобщи, че видял как над сто мъже, жени и деца и багажът им били стоварени от автобуси в глуха доба и вкарани в един от пристанищните складове в близост до кораба. Два часа по-късно „Сун Лиен стар“ отплавал. На другия ден агентът открил, че складът е празен. Сто и повече хора загадъчно изчезнали.

— И той смята, че са били качени на кораба?

— „Стар“ е голям контейнеровоз с капацитет да скрие най-малко сто живи тела и местоназначението му е пристанището Сунгари в Луизиана. Почти няма съмнение, че той е още един от плавателните съдове на Кин Шан за незаконно вкарване на емигранти.

— Разкрият ли ме този път — каза Джулия съвсем сериозно, — аз ще стана храна на акулите още преди да съм успяла да съобщя нещо.

— Рискът не е чак толкова голям, колкото си мислиш — увери я Харпър. — Този път няма да работиш сама, както на „Индиго стар“. Ще носиш със себе си скрито радио и ще можеш да приемаш и предаваш всяка минута. Подкреплението ти ще се намира на не по-малко от километър и половина.

Когато ставаше дума да се впуска в неизвестното, Джулия беше безстрашна като повечето мъже. Адреналинът й вече се покачваше при мисълта, че й предстои да ходи по въже.

— Но има един проблем — каза тя тихо.

— Какъв е той?

Хубавите й червени устни се изкривиха в гримаса.

— Вкъщи ме научиха да готвя вкусно. Но никога не съм приготвяла храна в огромно количество.