Клайв Къслър
Азиатска вълна (42)

40.

Късно същия следобед Пит и Джордино върнаха шантибота до кея на Дъг Уилър, където ги чакаше и Руди Гън. Очите му бяха зачервени от недоспиване, тъй като цялата нощ беше в очакване на спорадични сведения от Пит. Беше облечен в светлокафяви къси панталони и фланелка с надпис на гърба: ЕНОРИЯ СЕЙНТ МЕРИ — ПРОСЛОВУТОТО ЮЖНЯШКО ГОСТОПРИЕМСТВО.

След като натовариха екипировките си на моторницата на „Марин Денизен“, Пит и Джордино помахаха за сбогом на Ромбърг, който вдигна глава от палубата, отвърна им с едно летаргично „бау“ и побърза да се свие на кълбо, за да подремне.

След като оттласнаха от кея, Джордино застана до Гън, който стоеше зад щурвала.

— Мисля, че няма да е лошо тримата да хапнем и да си поспим хубавичко тази вечер.

— Аз поддържам предложението — обади се през прозявка Пит.

— Не се надявайте на нещо повече от кафе с цикория — каза Гън. — Адмиралът отлетя за града, заедно с Питър Харпър от Емиграционната служба. Вас ви очакват на борда на катера на бреговата охрана „Уихокън“.

— За последен път го видях закотвен малко над Сунгари — рече Пит.

— Сега е вързан за кея на бреговата охрана край Морган Сити — осветли го Гън.

— Значи никаква вечеря? — попита унило Джордино.

— Нямаме време — отвърна Гън. — Но ако бъдете послушни, ще гледам да ви уредя по някой сандвич от камбуза на „Уихокън“.

— Аз обещавам да съм послушен — побърза да се уреди Джордино.

Пит и Гън си размениха погледи, изпълнени със съмнение.

— Не ми се вярва — въздъхна Гън.

— Не и по наше време — подкрепи го Пит.

 

 

Питър Харпър, адмирал Сандекър, капитан Луис и Джулия Лий ги чакаха в каюткомпанията на „Уихокън“. Там бяха още и генерал-майор Франк Монтейн от армейския инженерен корпус и Франк Стюарт, капитанът на „Марин Денизен“. Луис любезно ги попита дали искат нещо за хапване. Джордино тъкмо отвори уста, и Гън го изпревари:

— Благодарим, току-що пихме кафе по пътя за насам.

Пит се ръкува със Сандекър и Харпър, а от Джулия получи лека целувка по бузата.

— Откога не сме се виждали?

— От два часа.

— Сториха ми се цяла вечност — каза той със закачливата си усмивка.

— Недей — отдели се тя от него, — не тук.

— Предлагам да продължим — обади се Сандекър, — остава ни още доста работа.

— Дънкан Мънро ме помоли да ви предам, че най-покорно ви се извинява — каза Харпър, докато с израз на разкаяние стискаше ръцете на Пит и Джордино. — Аз също искам да изкажа личната си благодарност на НЮМА и вас, господа, че пренебрегнахте нашето настояване да се оттеглите от разследването. Без вашата навременна намеса в Бартоломо, нашата ударна група нямаше да намери нищо, освен мъртви агенти на СЕН и празна фабрика. Единствено убийството на Ки Уон хвърля сянка на всичко това.

— Вече е късно, но май трябваше да му счупя краката — вметна без угризение Джордино.

— Напълно разбирам, че сте постъпили правилно — призна Харпър, — но с неговата смърт загубваме пряката връзка с Кин Шан.

— Толкова ли беше от значение Ки Уон за вашия случай? — попита го капитан Луис. — На мен ми се струва, че имате повече от достатъчно доказателства, за да окачите Кин Шан на бесилото. Негов човек е хванат на местопрестъплението как вкарва незаконно близо четиристотин емигранти първо в Сунгари, а оттам до „Бартоломо“. Какво повече ви е нужно?

— Да докажем, че заповедите идват директно от Кин Шан.

Сандекър не изглеждаше по-малко изумен от Луис.

— Естествено, че сега можете да го подведете под отговорност.

— Това, да — потвърди Харпър, — но дали можем да го осъдим, е друг въпрос. Изправяме се пред дълга съдебна битка, която нашите федерални прокурори не са сигурни, че ще спечелят. Кин Шан ще отвърне на удара с цяла армия от високо платени и уважавани вашингтонски адвокати. Той има на своя страна китайското правителство и няколко високопоставени членове на Конгреса, както и, съжалявам, че трябва да го кажа, Белия дом. И в крайна сметка на ринга няма да застанем срещу боксьор лека категория, а срещу един много влиятелен мъж със солидни връзки.

— Нима китайското правителство няма да му обърне гръб, като разбере, че ще причини голям скандал?

Харпър поклати глава.

— Неговите услуги и влияние във Вашингтон ще премахнат всяко препятствие, което може да се изпречи.

— Но вие положително можете да принудите Кин Шан да затвори Сунгари и да прекъснете всяко влизане на кораб на „Кин Шан маритайм“ в Съединените щати — намеси се за първи път генерал Монтейн.

— Да, това е в нашите правомощия — отвърна Харпър. — Но възлизащите на милиарди долари китайски стоки, които се внасят в Съединените щати, се превозват именно от дружеството „Кин Шан маритайм“, което се субсидира от китайското правителство. Това ще означава то само да си отреже клона, на който седи, ако бездейства и запази мълчание, докато ние затръшваме вратата под носа на корабната линия на Кин Шан. — Той замълча и разтри слепоочията си. Харпър очевидно беше човек, който не обичаше да губи битка със сили извън неговия контрол. — В момента единственото, което можем да направим, е да му попречим да осъществява операциите си и да се надяваме, че рано или късно той ще направи някоя колосална грешка.

На вратата се почука и влезе лейтенант Стоу. Той мълчаливо подаде на капитан Луис бележка и пак тъй безшумно си излезе. Луис хвърли набързо поглед на съдържанието й и вдигна поглед към Франк Стюарт.

— Съобщение от вашия първи офицер, капитане. Искали сте да бъдете информиран за всяко ново развитие на нещата около луксозния лайнер „Юнайтед стейтс“.

Стюарт кимна към Пит.

— Дърк е този, който контролира плаването на кораба по Мисисипи.

Луис подаде бележката на Пит с думите:

— Извинете, че пръв я прочетох, но в нея просто пише, че „Юнайтед Стейтс“ е минал под мостовете на реката и приближава търговското пристанище на Ню Орлиънс, където щял да бъде закотвен като постоянно действащ плаващ хотел с казино.

— Благодаря ви, капитане. Поредният изненадващ проект, обгърнат от пипалата на Кин Шан.

— Голям подвиг е било да плава по реката от залива — отбеляза Монтейн. — То е все едно да искаш да пуснеш игла в купа сено, без да докосва сеното.

— Радвам се, че сте тук, генерале — каза Пит. — Напоследък ме измъчват едни въпроси, на които само вие, като експерт по реките, можете да дадете отговори.

— С удоволствие ще се опитам.

— Стигнах до налудничавата теория, че Кин Шан е построил Сунгари точно там, където е, защото възнамерява да разруши част от дигата и да отклони Мисисипи към Ачафалайа, като по този начин направи пристанището най-голямото на Мексиканския залив.

Би било преувеличено да се каже, че всички присъстващи в каюткомпанията приеха фантастичната теория на Пит — всички с изключение на генерал Монтейн. Той закима като професор, който е задал подвеждащ въпрос на студент и е получил правилния отговор.

— Може и да се изненадате, господин Пит, но и на мен ми се върти в главата подобна мисъл от шест месеца насам.

— Да се отклони Мисисипи — вметна с предпазлив глас капитан Луис, — за мнозина, включително и за мен, това звучи немислимо.

— Немислимо може би, но не и невъображаемо за човек, обсебен от дявола, като Кин Шан.

Сандекър гледаше замислен в далечината.

— Вие се натъквате на нещо съвсем рационално, което е било очевидно от първата копка на строежа на Сунгари.

После всички погледи се обърнаха към генерал Монтейн, когато Харпър му зададе въпроса:

— Възможно ли е това, генерале?

— Армейският корпус се бори с природата от сто и петдесет години насам, за да й попречи да извърши същия катаклизъм — отвърна Монтейн. — Всички ние живеем с кошмара на евентуално огромно наводнение, по-голямо от всички досега. Случи ли се това, река Ачафалайа ще се превърне в главен приток на Мисисипи. И онази част на река Олд Ман, която понастоящем тече от северната граница на Луизиана до залива, ще се превърне в затлачено устие. В древните времена това се е случвало, ще се случи и сега. Ако Мисисипи поиска да потече на запад, ние не можем да я спрем. И е въпрос на време това да стане.

— Да разбираме ли, че Мисисипи променя курса си на определени периоди? — попита Стюарт.

Монтейн подпря брадичка върху бастуна си.

— Не може да се предвиди точност до час или година, но тя се е местила в една или друга посока из Луизиана седем пъти през изминалите шест хиляди години. Ако не е била намесата на човека, и по-специално на армейския инженерен корпус, Мисисипи сега щеше да тече в долината на Ачафалайа над потопените останки от Морган Сити към залива.

— Да предположим, че Кин Шан разруши дигата и отвори широк разлив от Мисисипи към канала, който е прокопал в Ачафалайа — изрази гласно мислите си Пит. — Какъв ще е резултатът?

— С една дума: катастрофален — отвърна Монтейн. — Тласкан от пролетното оттичане със скорост над десет километра в час, вихрещият се прилив с височина около осем-девет метра ще връхлети в Загадъчния канал и ще нахлуе в долината. Животът на населението от двеста хиляди души, живеещи върху три милиона акра земя, ще бъде страшен. По-голямата част от мочурливата почва ще остане завинаги под водата. Водна стена ще помете цели градове и ще доведе до огромен брой човешки жертви. Стотици хиляди домашни и диви животни ще изчезнат, сякаш никога не са съществували. Развъдниците на стриди, омари и раци ще бъдат унищожени от внезапното намаляване на солеността, поради неконтролируемия приток на сладка вода. Алигаторите и водният свят ще загинат.

— Рисувате много мрачна картина, генерале — обади се Сандекър.

— Това е само жалка част от предвижданията — отвърна Монтейн. — От икономическа страна, прииждането ща разруши сухопътни и железопътни мостове, които минават над долината, и ще затвори всички транспортни пътища от изток на запад. Електроцентрали и електропроводи ще бъдат подкопани или разрушени и ще прекъснат електроснабдяването на хиляди квадратни километри площ. Съдбата на Морган Сити ще бъде решена — той ще бъде заличен от лицето на земята. Да не говорим, че и междущатските газопроводи ще избухнат и ще лишат от природен газ всеки щат от Роуд Айлънд и Кънектикът до двете Каролини и Флорида. — Монтейн замълча за миг и продължи: — Така Мисисипи ще остави непоправими щети. Батън Руж ще се превърне в призрачен град. Няма да има никакъв воден трафик. И искаме или не искаме, пътят на океанските товарни кораби ще бъде отклонен от Ню Орлиънс към Сунгари. Огромните загуби в икономиката ще се измерват с десетки милиарди долари.

— Още малко, и ще ме почне мигрената — смънка Джордино.

— По този повод — Монтейн погледна към капитан Луис, — случайно да ви се намира бутилка уиски на борда за малко облекчение?

— Съжалявам, сър — отвърна Луис с леко поклащане на главата, — но на борда на катерите на бреговата охрана не е разрешено да се държи алкохол.

— Е, от питане глава не боли.

— Какво ще е сравнението между новата и старата река? — попита Пит генерала.

— Понастоящем ние владеем потока на река Мисисипи край контролното съоръжение на брега на Олд Ривър, разположено на седемдесет километра от Батън Руж. Целта ни е да поддържаме разпределение на водата на Олд Ривър, като трийсет процента от нея да се влива в Ачафалайа и седемдесет процента — в Мисисипи. Когато двете реки се съберат с пълния си потенциал, ще имаме една огромна река, течаща с невероятна скорост.

— Няма ли начин да се възстанови дигата, ако бъде разрушена част от нея? — поинтересува се Стюарт.

Монтейн се замисли за момент.

— Ако е подготвен както трябва, инженерният ни корпус може да извърши много неща. Но колкото по-дълго време ще е необходимо да монтираме съоръженията си на място, толкова по-дълго водната маса ще разширява пролома в дигата. Единственият ни изход е главният поток на Мисисипи да продължи по канала, докато дигата ерозира дотолкова, че да приеме целия поток.

— Колко време според вас ще отнеме това?

— Трудно е да се каже. Може би два часа, може би два дни.

— А дали процесът ще се ускори, ако Кин Шан потопи шлепове диагонално на коритото й, за да отклони главния поток — попита Джордино.

Монтейн пак се замисли, преди да отговори:

— Дори състав от шлепове, достатъчен да блокира цялата ширина на реката, да бъде потопен и разположен правилно — а това е доста трудна маневра дори за опитните лоцмани — главното речно течение ще продължи да тече над шлеповете поради ниския им профил. Легнали на коритото, покривите на товарните им помещения пак ще останат на девет-десет метра под водата. Идеята за такъв вид отклоняващ бент няма да се окаже практична.

— Възможно ли е — попита капитан Луис — да започнете да се подготвяте с всички средства и да разположите хората и съоръженията си така, че да са в готовност да действат, когато Шан разруши дигата?

— Да, възможно е — отвърна Монтейн, — само дето няма да излезе евтино на данъкоплатците. Но проблемът ми ще бъде, че не мога да издам заповед, базираща се единствено на предположения. Ние може и да подозираме Кин Шан в подобни намерения, но без да имаме неопровержими доказателства за тях, ръцете ми са вързани.

— Дами и господа — намеси се Пит. — Мисля, че сме на път да изпаднем в положението „след дъжд качулка“.

— Дърк е прав — подкрепи го Сандекър. — Най-добре е да попречим на Кин Шан да извърши тази операция.

— Разумно предложение — съгласи се Монтейн. — Аз ще направя първата крачка. Мой съкурсник от Военната академия, генерал Оскар Олсън, командва Националната гвардия в Луизиана. Ако му отправя лична молба, той с удоволствие ще изпрати контингент от войски в подкрепа на заместник-шерифите.

— Първите, които пристигнат, трябва да се заемат с претърсването за експлозиви и с обезвредяването им — подметна Пит.

— Ще им е нужен и подводен резач, за да срежат желязната врата към тунела, който открихме с Пит — добави Джордино. — Той минава под главния път и дигата и е твърде вероятно именно там да са складирани взривните вещества.

— Ако Кин Шан иска да направи по-широк пролом — отбеляза Монтейн, — сигурно е поставил допълнително взрив в страничните тунели, които се разклоняват на дължина най-малко сто метра.

— Сигурен съм, че инженерите на Кин Шан са предвидили какво количество ще е необходимо, за да пробият гигантска дупка в дигата — каза Пит с мрачно изражение.

— Колко ще е хубаво да извием най-накрая врата на тоя китаец — въздъхна Сандекър.

— Сега остава да направим график — вметна Джордино.

В този момент влезе отново лейтенант Стоу и подаде на капитан Луис друго съобщение. Както четеше, капитанът присви очи, после ги отмести към Пит.

— Изглежда, че липсващите парченца от мозайката се намериха.

— Ако съобщението е пак за мен — обади се Пит, — моля, прочетете го на глас.

Луис кимна и започна да чете.

— „До господин Дърк Пит от НЮМА на борда на «Уихокън». Уведомяваме ви, че бившият пътнически лайнер «Юнайтед стейтс» не спря в Ню Орлиънс. Повтарям: не спря в Ню Орлиънс. Пренебрегвайки напълно предвидените процедури по акостирането и церемониите по посрещането му, корабът продължи към Батън Руж. Капитанът отказа да отговаря на всички повиквания по радиото.“ — Луис вдигна поглед. — Как си обяснявате това?

— Кин Шан изобщо не е имал намерение да превръща „Юнайтед стейтс“ в хотел и казино на Ню Орлиънс — заяви Пит. — Планът му е да го използва за отклоняващ бент. Разполагайки го диагонално на реката и отваряйки люковете му, за да го потопи, този огромен кораб ще блокира деветдесет процента от потока на Мисисипи и ще отклони огромно количество вода през взривената дига към Ачафалайа.

— Невероятно находчиво! — промълви Монтейн. — Тогава няма начин да бъде овладяна пълната сила на прилива. Нищо на този свят няма да може да го спре.

— Вие познавате Мисисипи по-добре от всеки присъстващ тук, генерале — обърна се към него Сандекър. — За колко време „Юнайтед стейтс“ може да стигне до Загадъчния канал под Батън Руж?

— Зависи. Той ще намалява скоростта си, за да маневрира с огромния си корпус по няколко остри завоя, но ще наваксва на правите участъци между тях. От Ню Орлиънс до Загадъчния канал са около сто мили.

— Тъй като корабът е празен — каза Пит, — той плава високо, което увеличава потенциалната му скорост. С всичките си запалени котли корабът спокойно може да пори водата с близо петдесет мили в час.

— И армия от ангели ще бъде безсилна да помогне на всеки шлеп или увеселително корабче, които попаднат в килватерната му струя — вметна Джордино.

Монтейн отговори на Сандекър:

— Може да стигне до канала за по-малко от три часа.

— Значи нямаме нито минута за губене — каза Луис с помръкнало лице, — трябва веднага да вдигнем на крак щатските служби за бедствия и аварии, за да започнат да евакуират жителите от долината на Ачафалайа.

— Вече наближава пет и половина — каза Сандекър, поглеждайки часовника си. — До осем и половина тази вечер трябва да предотвратим задаващо се огромно бедствие. — Той разтри очите си. — Ако не успеем, ще загинат стотици, а може би и хиляди невинни хора и телата им ще бъдат отнесени в залива, без изобщо да бъдат намерени.

След като съвещанието свърши и всички си тръгнаха, останаха само Пит и Джулия.

— Изглежда, че непрекъснато ще се сбогуваме — заговори тя, притиснала чело в гърдите на Пит.

— Лош навик, който трябва да нарушим — каза тихо Пит.

— Така да не ми се тръгва за Вашингтон с Питър, но комисар Мънро ми нареди да се включа в оперативната група за подвеждането на Кин Шан под отговорност.

— Ти си важна личност за правителството.

— Моля те, гледай да се прибереш по-скоро — прошепна тя през потеклите й сълзи.

Пит я притисна силно в прегръдките си.

— Можеш да се настаниш в хангара ми. С алармената ми система и телохранителите ти, ще се чувстваш в безопасност, докато се върна.

В насълзените й очи проблеснаха закачливи пламъчета.

— Може ли да покарам дюзенбърга?

Той се разсмя.

— Кога за последен път си карала кола с лост за скоростите?

— Нито веднъж — усмихна се тя. — Всички коли, които съм имала, са били с автоматична скоростна кутия.

— Обещавам ти, че щом се върна, ще изкараме дюзи и ще идем на пикник.

— Звучи чудесно.

Той отстъпи крачка назад и я загледа с матовозелените си очи.

— И бъди добро момиче. — После я целуна и двамата тръгнаха в различни посоки, без да се обръщат назад.