Клайв Къслър
Азиатска вълна (12)

10.

Пит хвърли бърз поглед към самолета, който стремително скъсяваше разстоянието над килватера на крис-крафта. Успя да разпознае в него свръхлек високоплощен моноплан с бутащ двигател, триточков колесник и две седалки, разположени една зад друга. Пилотът седеше отпред в откритата кабина, а малко по-високата седалка зад него беше заета от неговия спътник. С лекия си двигател с мощност от петдесет конски сили той можеше да развива висока скорост — до сто и деветдесет километра в час, предположи Пит.

Пилотът направляваше лекия въздушен апарат точно над средата на реката и на десетина-дванайсет метра над повърхността й. Опитен е, призна в себе си Пит. Въздушните течения се вихреха през тесния каньон на силни пориви, но пилотът успяваше да компенсира и да поддържа машината на прав и хоризонтален курс.

Той неотклонно и целенасочено настигаше малката моторница като човек, който знае какво точно ще направи. Нямаше никакво колебание или нерешителност по отношение на това кой ще завърши като победител в предстоящото неравностойно състезание. Бог беше свидетел, че Пит не се съмняваше в развръзката, особено след като видя, че мъжът, затегнал колана на седалката зад пилота, държи в ръцете си автоматичен пистолет с къса цев.

— Кажете на всички да се превият колкото се може по-ниско — нареди Пит на Джулия.

Тя предаде думите на Пит на китайски, но пътниците в моторницата така бяха задръстили кокпитите, че нямаше накъде да се размърдат. Единственото, което можеха да направят, беше да се свлекат възможно най-ниско на кожените седалки и да наведат глави.

— О, мили боже! — възкликна Джулия. — Още два самолета летят на километър и половина зад този.

— По-добре да не ми беше казвала — отвърна Пит и се прегърби над щурвала, сякаш да подтикне моторницата да се движи по-бързо. — Те няма да ни пуснат да избягаме, та да се раздрънкаме за тъмната им операция.

Водещият моноплан бучеше толкова ниско над препускащата крис-крафт, че въздушните струи от перките на витлото му вдигаха вихър от пръски, които мокреха обитателите на моторницата. Пит очакваше всеки момент да чуе изстрели, да види дупки в гладко полираната махагонова повърхност, но самолетът мина над тях, без да атакува. После изведнъж рязко се издигна и триточковият му колесник се размина на метър и половина с прозрачната защитна преграда на моторницата.

 

 

Кун Чон седеше привързан с колан на задната седалка на втория моноплан и наблюдаваше със самодоволна усмивка препускащата под него моторница. Той заговори в предавателя на защитната си каска.

— Държим под око плавателния съд — съобщи той.

— Предприехте ли атака? — попита Ло Хан от фургона в имението.

— Още не. Водещият самолет съобщава, че набелязаната ни цел не е сама.

— Значи наистина са двама, както предположихме.

— Не са и двама — поясни Кун Чон, — а поне десет-дванайсет. Моторницата изглежда препълнена с възрастни хора и малки деца.

— Негодникът сигурно е срещнал семейства с деца, опънали палатка край реката, и ги е принудил да се качат на борда, за да му послужат като заложници. Както изглежда, нашият неприятел няма да се спре пред нищо, за да спаси кожата си.

Кун Чон вдигна бинокъл пред очите си и се вгледа в пътниците, натъпкани в двата кокпита.

— Мисля, че възникна непредвиден проблем, Ло Хан.

— През последните дванайсет часа освен проблеми друго не възниква. Този какъв е?

— Не съм напълно сигурен, но ми се струва, че пътниците в моторницата са емигранти.

— Невъзможно. Единствените чужденци, свалени на брега, или пътуват затворени към вътрешността на страната, или са мъртви.

— В такъв случай може и да греша.

— Надявам се да е така — каза Ло Хан. — Можеш ли да снижиш още малко, за да разпознаеш националността им?

— Кому е нужно? Според мен не само негодникът, който съсипа яхтата на Кин Шан и проникна в килиите за задържане на емигранти, трябва да умре, а и всички, които са с него. Какво значение има дали са китайци, или американци?

— Прав си, Кун Чон — съгласи се Ло Хан. — Прави каквото сметнеш за добре, за да не се разгласи операцията ни.

— Ще дам заповед за предприемане на атака.

— Но първо се увери дали наблизо няма хора.

— Реката е чиста от туристически корабчета, а по бреговете не се вижда нищо.

— Добре тогава, но си отваряй очите на четири. Не можем да си позволим да има очевидци.

— Както заповядаш — отвърна Кун Чон, — само че времето ни свършва. Ако до няколко минути не унищожим моторницата и всички в нея, друга такава възможност едва ли ще имаме.

 

 

— Защо не стреля онзи? — попита Джулия, примижавайки от отражението на сутрешното слънце върху водната повърхност.

— Засечка в убийствения им план. Те са мислили, че действам сам. Сега докладва на началника си, че съм претъпкан до фалшборда с пътници.

— Колко остава до залива Грейпвайн?

— Най-малко деветнайсет-двайсет километра.

— Тогава не може ли да свърнем към брега и да се скрием между дърветата и скалите?

— Няма да е разумно. Те веднага ще се приземят и ще тръгнат да ни преследват. Реката е единственият ни шанс, колкото и малък да е той. Всички стойте с наведени глави. Нека да се чудят откъде съм взел тия пътници. Защото ако се вгледат, ще видят дръпнатите ви очи и ще разберат, че не сте потомци на европейци, тръгнали на разходка.

Старият крис-крафт измина още три километра, преди първият моноплан да се спусне ниско над реката и да увеличи скоростта си, насочвайки заплашително носа си към моторницата.

— Край на мирните му намерения — отбеляза спокойно Пит. — Явно е решил да не се помайва повече. Добре ли се справяш с ръчно оръжие?

— На стрелбище съм показвала по-добри резултати от повечето агенти от мъжки пол — отвърна тя с такъв тон, сякаш говореше за новата си прическа.

Пит бръкна под седалката и извади пакета си, разгърна хавлиената кърпа и й подаде стария си автоматичен пистолет.

— Стреляла ли си с четирийсет и пет милиметров „Колт“?

— Не — отвърна Джулия. — При необходимост всички агенти на СЕН използваме четирийсетмилиметров автоматичен „Берета“.

— Има и два резервни пълнителя. Не си хаби патроните по двигателя или резервоара за гориво. Те се явяват по-трудни за улучване мишени на самолет, който лети над главата ти с над осемдесет километра в час. Цели се в пилота и стрелеца зад него. Раниш ли ги, те или ще загубят управлението на машината, или ще отпрашат обратно към дома.

Тя взе четирийсет и пет милиметровия колт, извъртя се назад на седалката си, освободи предпазителя и запъна ударника.

— Той е почти над нас — предупреди тя Пит.

— Пилотът ще изнесе машината малко встрани от нас, за да предостави на стрелеца си удобна възможност за стрелба — поясни хладнокръвно Пит. — В мига, в който се изравни с нас през мерника си, извикай ми от коя страна се доближава до нас, за да почна да лъкатуша под него.

Без да подлага на съмнение инструкциите на Пит, Джулия хвана с двете ръце стария колт, насочи цевта нагоре и се прицели точно в единия от двамата мъже, чиито глави стърчаха над крилете и двигателя на моноплана. По лицето й беше изписана повече съсредоточеност отколкото страх, когато обви пръст около спусъка.

— От твое ляво! — извика Джулия.

Пит направи остър завой наляво и легна на курс точно под моноплана. Чу тихото стакато на изстреляните през заглушителя на автоматичното оръжие патрони, което се смеси със силния пукот на стария колт, и видя как куршумите разпениха водата само на метър от корпуса на моторницата, когато той я отмести точно под моноплана, за да го използва като прикритие срещу куршумите на стрелеца.

Когато свръхлекият самолет продължи напред, Пит не видя пилота или помощника му да са ранени. Напротив, те изглеждаха така, сякаш се забавляваха.

— Не улучи никого! — сопна й се Пит.

— Готова съм да се закълна, че улучих — още по-сопнато му отвърна Джулия.

— Да си чувала за отклонен изстрел? — продължи Пит с наставнически тон. — Когато имаш движеща се мишена, трябва да стреляш пред нея. Никога ли не си била на лов за диви патици?

— Не мога да си представя да стрелям по безобидни същества — отвърна надменно тя, като в същото време сръчно извади празния пълнител от колта и постави на негово място пълен.

Пак женска логика, помисли си Пит. Не можела да стреля по безобидно животно или птица, а не се поколебава да пръсне главата на човек.

— Ако се приближи със същата скорост и височина, цели се на три метра пред пилота.

Монопланът направи един кръг, за да се приготви за нова атака, а вторият летателен апарат от същия клас летеше на известно разстояние след него. Оглушителният звук на отработените газове от двигателя отекваше в скалните възвишения на каньона. Пилотът пикира ниско над крайбрежната ивица и въздушната струя от перките на витлото му разлюля върховете на дърветата покрай брега. Спокойната и живописна река и склоновете на залесения каньон като че ли се оказаха неудобно място за водене на битка на живот и смърт. Бистрата зелена вода течеше покрай високите брегове, обточени с дървета, които покриваха скалистите скатове на планините, но оредяваха нагоре и свършваха малко под върховете на планините, които се издигаха над морското равнище. Жълтият моноплан се открояваше на фона на сапфиреното небе като скъпоценен камък — същински мексикански огнен опал. Като се вземат предвид обстоятелствата, помисли си Пит за миг, има и по-лоши места за умирачка.

Свръхлекият самолет зае хоризонтално положение и този път се устреми право към носа на моторницата. Сега Пит имаше безпрепятствен поглед към него и можеше лично да види ъгъла на траекторията на стрелеца. Ако пилотът не е освидетелстван кретен, помисли си той, няма да се хване отново на същата въдица. Пит трябваше да посегне към кутията си с фокуси, за да извади от нея друг хитър номер. Поддържайки курса до последния възможен момент, той се чувстваше като херинга, която дразни акула.

Джулия свали колта до нивото на защитната преграда. Тя представляваше комична гледка — беше наклонила глава на една страна и се прицелваше с единственото си леко отворено око. Пилотът на моноплана започна да се изтегля настрани, за да даде на стрелеца допълнително време и по-широк обхват за стрелба. Знаеше си работата и нямаше да позволи отново да бъде измамен. Този път летеше възможно най-близо до бреговата ивица, за да осуети всеки опит на Пит да мине под тесния корем на моноплана. Той също беше по-предпазлив сега. Някои от куршумите на Джулия бяха засегнали едното крило на самолета му и това го накара да не изключва възможността, че набелязаната му жертва има жило.

С болезнена сигурност Пит осъзна, че няма да се разминат с куршумите. Този път никакви хитри маневри или изобретателни ходове нямаше да им помогнат. Ако Джулия не улучеше, всички до един щяха да са мъртви. Той видя през прозрачната защитна преграда устремения към тях моноплан и изпита чувството, че стои в средата на мост над дълбока клисура, а срещу него се задава експресен влак.

После му мина друга отчайваща мисъл: дори да успееха да свалят първия моноплан, пак нямаше да са в безопасност. Вторият и третият го следваха на безопасно разстояние, далеч от обстрела на куршумите им, и изчакваха да дойде техният ред. Ако единият бъдеше изваден от играта, другите два бяха в готовност за атака. Моментът на безпокойството свърши, когато куршумите уцелиха и разпениха водата в права линия, която се придвижваше неумолимо към моторницата.

Пит завъртя рязко кормилното колело и насочи лодката надясно и по-близо до брега. Стрелецът направи същото, но много късно. След това Пит извъртя лодката наляво и отклони преследвача си. После извърши друга заблуждаваща маневра, но този път стрелецът просто натисна спусъка и започна да мести оръжието си в S-образен откос. Тогава, сякаш Пит беше натиснал бутон, Джулия започна да стреля.

Това беше моментът. Докато куршумите правеха на решето разкошната махагонова носова част на крис-крафта, Пит хвана с две ръце лоста за превключване на предавката и силно го измести назад, докато лодката препускаше с пълна скорост. Чу се ужасяващ стържещ звук, когато скоростната кутия нададе възмутителен вой. Оборотите на двигателя се ускориха дотолкова, че минаха червената черта на тахометъра и моторницата изведнъж спря. После подскочи назад, описвайки тясна дъга. Няколко куршума разбиха защитната преграда, но като по чудо не улучиха никого от пътниците. И тогава дъждът от куршуми се измести зад лодката. Джулия следеше мишената си и натискаше спусъка, докато и последният куршум не излетя от оръжието й.

Пит погледна назад и видя красива гледка. Монопланът беше загубил контрол, работещият му двигател започна да вие като зъл горски дух, когато парчета от витлото изригнаха във въздуха като фонтан. Той видя как пилотът върти превключвателите докато летателният апарат висеше във въздуха като окачен на въже. После носът му се наклони надолу и летателният апарат се гмурна безжизнен в средата на реката, образувайки кратер във водата и високи стълбове пръски, после се подаде отново за миг над повърхността и след това бързо изчезна от поглед.

— Чудесен прицел — похвали Пит Джулия. — Уайът Ърп^[1] би се гордял с теб.

— Беше чист късмет — отвърна скромно Джулия, въздържайки се да признае, че се беше целила в пилота.

— Направо изкара акъла на пилотите на другите два самолета. Те няма да посмеят да повторят грешката на тяхното приятелче, ще се оттеглят от обсега на колта ти, ще изчакат удобен момент и ще почнат да ни обстрелват от по-безопасна височина.

— Колко още ни остава, преди да излезем от каньона?

— Около осем-девет километра.

Двамата си размениха погледи — тя прочете в очите му твърда решителност, а той видя как главата и раменете й бяха отпуснати от изтощение, и душевно, и физическо. Не му беше нужно да чуе от лекар, че Джулия е полумъртва от недоспиване. Издръжливостта й се бе изчерпала напълно. Тя се обърна и погледна надупчения от куршуми нос на моторницата.

— Няма да успеем, нали? — промълви тя едва чуто.

— Ами, ще успеем и още как! — отвърна той бодро, сякаш истински го вярваше. — Не си прекъснах почивката и не стигнах дотук в опитите си да спася вас и тия хора, за да се предам накрая.

Тя задържа поглед в сериозното му набраздено лице, после унило поклати глава.

— Няма да мога да улуча монопланите, ако се държат на разстояние повече от сто метра. Особено като се има предвид, че трябва да стрелям по движеща се мишена от лодка, която не следва прав курс.

— Колкото можеш, толкова. — Едва ли тези са най-насърчителните думи, помисли си Пит, но вниманието му бе съсредоточено върху друго, докато заобикаляше няколко големи скални блокове, стърчащи от реката. — След десетина минути ще бъдем в безопасност.

— Ами ако и двата самолета не нападнат едновременно?

— Това е повече от сигурно, но ти не прибързвай, раздели си стрелбата — два куршума за единия, после два за другия. Поддържай впечатление за съпротива, само и само да не им позволиш да се държат самонадеяно и да се приближат прекалено близо. Колкото са по-далече, толкова по-трудно ще бъде за стрелците им да стрелят точно. Аз ще лъкатуша с моторницата наляво-надясно, за да осуетя прицелите им.

 

 

Пит правилно бе прочел мислите на Кун Чон. Китаецът нареди на пилотите да атакуват от по-голяма височина.

— Загубих един самолет и двама добри стрелци — докладва той на Ло Хан.

— Как?

— Стреляха по тях от моторницата.

— Не е толкова немислимо професионалисти да са въоръжени с автоматично оръжие.

— Срам ме е да призная, Ло Хан, но отбранителната стрелба дойде от жена само с един автоматичен пистолет.

— Жена?! — Гласът на Ло Хан така прогърмя в слушалката на Кун Чон, че за малко да му спука тъпанчето. — Това е позор за нас двамата! Приключи с това унизително положение, и то веднага!

— Слушам, Ло Хан. Ще изпълня най-точно заповедите ти.

— Чакам с нетърпение да ми докладваш за победата.

— Ще стане много скоро — отвърна уверено Кун Чон. — Победа или смърт! Обещавам ти едното или другото.

 

 

През следващите пет километра тактиката даде резултат. Двата моноплана предприеха атака, като се стрелваха ту на една, ту на друга страна, за да избегнат няколкото куршума, изпратени в тяхна посока, които обаче почти не дадоха възможност на стрелците да насочат автоматичните си пистолети. На двеста метра от крис-крафта те се разделиха и притиснаха моторницата от двете страни. Това беше хитра маневра, която им предоставяше възможност да съсредоточат огъня си.

Без да бърза, Джулия изстрелваше куршуми всеки път, когато й се удадеше удобен случай за далечна стрелба, а в това време Пит въртеше щурвала ту наляво, ту надясно и запращаше моторницата от единия до другия бряг, полагайки усилия да избегне спорадичния дъжд от куршуми, който разплискваше водата около тях. Изведнъж той замръзна на място, когато чу трясък зад гърба си и разбра, че няколко последователни изстрела от автоматично оръжие пръснаха махагоновия капак на люка над машинното отделение, намиращо се между двата кокпита. Но гърленият грохот на корабния двигател „Крайслер“ не секна. Инстинктивно погледът му обходи таблото с контролно-измервателните уреди и той с ужас видя, че стрелката на манометъра за налягането на маслото рязко започна да пада към червената черта.

Сам Фоули ще побеснее от яд, когато получи лодката си обратно, помисли си Пит.

Оставаха още около три километра. От машинното отделение започна да излиза миризма на изгоряло масло. Оборотите на двигателя постепенно се забавяха и Пит си представи как метал стърже върху метал поради изтеклото масло. Беше въпрос само на минути, преди лагерите да прегреят и двигателят да блокира. Сега на двамата пилоти на монопланите не им остава нищо друго, „загря“ Пит, освен да закръжат над моторницата и да пръснат всички в нея на кървави парчета. В този момент видя, че самолетите се насочват към него крило до крило и продължи да върти щурвала с бясна бързина.

Този път те поддържаха прав курс и по-ниска височина. Знаеха, че времето им свършва и ако моторницата с хората на борда й излязат в откритите води на залива, там ще има очевидци на гибелта й.

Тогава, като по чудо, пилотът на самолета отляво на крис-крафта изведнъж се отпусна на седалката си и ръцете му увиснаха покрай тялото му. Един от куршумите на Джулия го бе улучил в гърдите и се бе забил право в сърцето му. Самолетът наклони нос надолу, крилете му бръснаха водата; той се преметна веднъж в бялата диря на лодката и изчезна в дълбините на нехаещата река. Нямаше време да се отпразнува невероятният изстрел на Джулия. Положението им обаче се влоши още повече, тъй като Джулия бе изстреляла последния си куршум. Като видя, че огънят от моторницата отслабна и замря, а от машинното отделение започна да излиза пушек и крис-крафтът значително забави ход, пилотът на последния самолет, съобразявайки се с вятъра, се доближи до тях на височина около метър и половина над водата.

Моторницата креташе със скорост не повече от десет мили в час. Надпреварата за оцеляване беше към своя край. Пит погледна нагоре и видя китайския стрелец в моноплана. Очите му бяха скрити зад слънчеви очила, устните му — стиснати в права черта. Китаецът махна за поздрав, вдигна оръжието си и затегна пръста си около спусъка.

Като последен акт на предизвикателство Пит размаха високо юмрук и му показа среден пръст. После се хвърли върху Джулия и двете деца, за да ги прикрие с тялото си, макар да знаеше, че е безсмислено. Напрегна се и зачака куршумите да надупчат гърба му.