Клайв Къслър
Азиатска вълна (14)

12.

20 април 2000 г.

Хонконг, Китай

На външен вид Кин Шан не приличаше на корумпиран и извратен социопат, убивал безразборно безчет невинни хора. Той нямаше зъби на змей, нито отвесно цепнати очи или раздвоен език. От него не се излъчваше никаква злост. Както седеше зад бюрото в разкошния си четириетажен апартамент на покрива на петдесететажната сграда на „Кин Шан маритайм лимитед“, той по нищо не се различаваше от който и да е китайски бизнесмен, работещ във финансовия център на Хонконг. Като повечето масови убийци, влезли в историята, Кин Шан изобщо не се набиваше в очи, когато вървеше по улицата.

С високия си за азиатец ръст — малко над метър и седемдесет — той беше възпълен в кръста и тежеше 95 килограма. Не изглеждаше дебел, а по-скоро закръглен — резултат от влечението му към вкусната китайска кухня. Носеше гъстата си черна коса ниско подстригана и на път в средата. Главата и лицето му не бяха кръгли, а по-скоро тесни и дори леко удължени, каквито бяха и тънките му ръце. Устните му създаваха измамното впечатление, че са непрекъснато разтеглени в усмивка. Отстрани Кин Шан изглеждаше толкова опасен, колкото и някой търговец на обувки.

Всеки, който се срещнеше с него, не можеше да забрави очите му. Те имаха цвета на най-чисто зелен нефрит и бяха дълбоко хлътнали, което опровергаваше представата за добродушен човек. В тях до плашеща степен святкаха злобни пламъчета и бяха толкова проницателни, че който го познаваше, беше готов да се закълне, че той е способен да проникне през черепа ти и да прочете последните котировки на борсовия пазар. Зад тях се криеше съвсем различен човек. Кин Шан беше садистичен и безжалостен като хиена от Серенгети. Благодарение на дългогодишни манипулации той бе постигнал богатство и власт. Останал от малък сирак, той тръгва да проси по улиците на Коулун и постепенно развива необикновената си дарба да експлоатира хората заради парите им. Десетгодишен вече има достатъчно спестени пари, купува си сампан^[2] и започва да превозва хора и всякакъв товар.

След две години става собственик на флотилия от десет сампана. Преди да навърши осемнайсет години, продава малката си флотилия и купува стар междуостровен трампов параход. Именно това грохнало и ръждясало старо корито полага основите на корабната империя на Кин Шан. През следващите десет години превозваческата линия процъфтява, тъй като по необясними причини конкурентите на Кин Шан в превозваческата търговия започват да отпадат един по един, след като повечето от техните кораби изчезват загадъчно и безследно в морето заедно с екипажите. Виждайки, че възможностите им за печалби намаляват главоломно, собствениците на обречените кораби вече са готови да разпродадат останалите им плавателни съдове и стопяващите им се активи и колкото и да е странно, веднага намират готов купувач. Действайки от Япония, дружеството, което извършва покупките, е известно под името „Йокохама шип сейлс & скрап корпорейшън“. В действителност това е подставена фирма, чиито роднински връзки се простират през Китайско море до „Кин Шан маритайм лимитед“.

След време Кин Шан поема по-различен курс от този на бизнес партньорите си в Хонконг, които се съюзяват с европейски финансови институции и западни износители и вносители. По хитър начин той обръща фокуса си към Китайската народна република, като създава приятелство с високопоставени държавни служители, за да се подготви за деня, когато те ще отнемат контрола над Хонконг от англичаните. Провежда задкулисни преговори с Ин Дзан, главен директор на малко известен отдел в Министерството на вътрешните работи, занимаващ се с какво ли не: от шпионаж на чуждестранна научна технология до международна контрабанда на емигранти с цел облекчаване прекомерната популация. Като реванш за услугите му на Кин Шан му се разрешава да регистрира кораби в Китай без обичайните огромни такси.

Партньорството се оказва невероятно изгодно за Кин Шан. Тайното превозване и търгуване с хора без документи, заедно със законното пренасяне на китайски стоки и гориво, предимно с товарните кораби и петролоносачите на Кин Шан, в продължение на няколко години носи стотици милиони долари печалба, която се внася в многобройните тайни банки на дружеството, пръснати по целия свят.

Кин Шан скоро натрупва повече пари, отколкото може да изхарчи за няколко живота. Въпреки това в злия му мозък се загнездва твърдата мисъл да натрупа повече богатство и повече власт. След като изгражда един от най-големия флот за превозване на товари и пътници в света, предизвикателството изчезва и моралният и законен завършек на бизнеса започва да му става скучен. Но в потайната част на операцията му има възбуда. Покачването на адреналина и опиянението от поемане на рискове го възбужда така, както стръмният склон — опитния скиор. Неговите съконспиратори в Република Китай знаят много малко за контрабандата му с наркотици и оръжие покрай незаконното вкарване на емигранти в чужди страни. Тази странична дейност е изключително доходна и той използва печалбите от нея, за да разработи пристанищното си съоръжение в Луизиана. Всички тези машинации му предоставят славни часове на въодушевление.

За Кин Шан можеше да се каже, че е его маниак със стратосферно ниво на налудничав оптимизъм. Той твърдо вярваше, че неговият ден на разплата няма да дойде никога. Но дори и да дойдеше, той беше достатъчно богат и достатъчно всемогъщ, за да му се случи нещо лошо. Вече беше платил тлъсти подкупи на високопоставени служители в правителствата на половината държави в света. Само в Съединените щати имаше над сто души във всяко управление на федералното правителство, които се водеха в неговата „ведомост“. Колкото до Кин Шан, бъдещето му беше забулено в мъгла, която никога не се разсейваше напълно. Но за по-голяма сигурност той поддържаше малка армия от телохранители и професионални убийци, които бе примамил от най-добрите разузнавателни агенции в Европа, Израел и Америка.

Гласът на администраторката в приемната се разнесе по малкия високоговорител на бюрото му.

— С частния ви асансьор при вас се качва посетител.

Кин Шан стана иззад огромното си палисандрово бюро, поставено на крака във формата на тигрови лапи, и прекоси просторната стая на път за асансьора. Кабинетът приличаше на удължена капитанска каюта на стар ветроходен кораб. Подът беше от масивни дъбови дъски. Дебели дъбови греди поддържаха облицования с тиково дърво таван с прозорец. Големи модели на корабите на „Кин Шан маритайм“ плаваха по пластмасови вълни, затворени в стъклени витрини, покрай едната стена, а на отсрещната се виждаше колекция от стари леководолазни костюми с ботуши и медни каски, които висяха на мундщуците си, сякаш все още ги изпълваха телата на техните притежатели. Кин Шан спря пред асансьора точно когато вратите му се отвориха и поздрави госта си — нисък мъж с гъста сива коса. Очите му гледаха изцъклено от подпухналите му клепачи. Той се усмихна, когато пристъпи напред и поемайки протегнатата ръка на Кин Шан, го поздрави:

— Добър ден, Кин Шан!

— Ин Дзан, всеки път е чест за мен да те видя — каза любезно Кин Шан. — Не те очаквах преди четвъртък.

— Надявам се да ме извиниш, задето тъй непростимо те прекъсвам — отвърна Ин Дзан, министърът на китайските вътрешни работи, — но исках да разговарям с теб насаме по един доста деликатен въпрос.

— Винаги съм на разположение за теб, стари приятелю. Влизай и се настанявай. Ще пиеш ли чай?

Дзан кимна утвърдително.

— От специалната ти смеска е, предполагам. Няма нищо по-хубаво от него.

Кин Шан повика личната си секретарка и й поръча чай.

— Е, казвай, какъв е този толкова деликатен въпрос, който те доведе в Хонконг цяла седмица по-рано?

— Тревожна новина пристигна в Бейджин във връзка с твоята операция в Орион лейк, щата Вашингтон.

Кин Шан сви нехайно рамене.

— Да, беше нещастен случай извън моя контрол.

— Моите източници ме уведомиха, че затворът за емигранти е бил нападнат от агенти на Службата по емиграция и натурализация.

— Така е — потвърди Кин Шан. — Най-добрите ми хора са убити, а охранителите ни са заловени при най-неочаквана светкавична полицейска акция.

Ин Дзан го погледна.

— Как е могло да се случи? Не мога да повярвам, че не си се подготвил за такава вероятност. Твоите агенти във Вашингтон не те ли предупредиха?

Кин Шан поклати глава.

— Впоследствие научих, че нападението не е организирано в централното управление на СЕН. То е било импровизирана акция, проведена от местния областен директор, който на своя глава е предприел удар срещу затворническото помещение. Не съм получавал никакво предупреждение от агентите ми в американското правителство.

— Цялата ти северноамериканска операция е компрометирана. Американците вече прекъснаха брънка от веригата, което положително ще ги доведе право до теб.

— Не се безпокой, Ин Дзан — каза спокойно Кин Шан. — Американските следователи нямат доказателства, които да ме свързват пряко с незаконната емиграция. Може да имат жалки и незначителни подозрения, но нищо повече. Другите ми обекти по американското крайбрежие все още действат и могат лесно да поемат бъдещите товари, предназначени за езерото Орион.

— Президентът Лин Лоян и колегите ми министри ще се зарадват да чуят, че държиш всичко под контрол — отбеляза Ин Дзан. — Но аз оставам с известни резерви. Усетят ли веднъж пропукване в операцията ти, американците ще те гонят до дупка.

— Страх ли те е?

— Загрижен съм. Твърде е голям рискът да позволя на човек да е по-заинтересован за печалбата, отколкото за партията ни, чиято цел е да остане на власт.

— Какво предлагаш?

Мъжът го погледна с твърд поглед.

— Ще препоръчам на президента Лин Лоян ти да се оттеглиш от операцията с емигрантите и да бъдеш заменен с друг.

— Ами договорът ми да превозвам огромния китайски товар и пътници?

— Ще бъде анулиран.

Очакваният отговор на изненада и гняв не дойде. Липсваше и най-малък признак на раздразнение. Кин Шан просто сви рамене с безразличие.

— Мислиш, че мога тъй лесно да бъда заменен?

— Вече сме се спрели на човек с висока квалификация като твоята.

— Познавам ли го?

— Един от твоите съперници — Куан Тин, председател на „Чайна & Пасифик лайнс“, се съгласи да седне на стола ти.

— Куан Тин? — Веждите на Кин Шан се повдигнаха с един милиметър. — Та неговите кораби са малко по-добри от ръждясали шлепове.

— Скоро той ще е в състояние да пусне на вода нови кораби. — От думите се подразбираше, че Куан Тин ще бъде финансиран от китайското правителство с благословията и подкрепата на Ин Дзан.

— Оскърбяваш моята интелигентност. Използваш злополучния инцидент в Орион лейк като извинение, за да анулираш отношенията ми с Народна република Китай, за да влезеш в партньорство, изградено на хитрост и коварство, чрез което да се облагодетелстваш.

— Ти не си по-малко алчен, Кин Шан. На мое място би постъпил по същия начин.

— Ами новото ми съоръжение в Луизиана? — попита Кин Шан. — И него ли ще загубя?

— Естествено, ще бъдеш компенсиран с половината от вложенията.

— Естествено — повтори жлъчно Кин Шан, знаейки много добре, че няма да получи нито цент. — Не се и съмнявам, че то ще бъде дадено на приемника ми и на теб, тайния му партньор.

— Това ще бъде моята препоръка на следващото партийно съвещание в Бейджин.

— Мога ли да попитам с кого другиго си обсъждал моето оттегляне?

— Само с Куан Тин — отвърна Ин Дзан. — Сметнах за разумно да държа въпроса в тайна, докато му дойде времето.

В стаята влезе личната секретарка на Кин Шан и се приближи към двамата мъже с изящната походка на индонезийска танцьорка, каквато всъщност беше, когато Кин Шан я нае и обучи. Тя, заедно с още няколкото красиви момичета, работеха като помощнички на Шан. Той вярваше повече на жените, отколкото на мъжете. Нежененият Шан поддържаше над десет любовници — три от тях живееха в апартамента му на покрива — но той следваше политиката никога да не влиза в интимни отношения с жени, с които работи. Той кимна в знак на благодарност, когато секретарката му постави подноса с две чаши и два чайника на ниската масичка между двамата мъже.

— Зеленият чайник е с вашата специална смеска — каза тя тихо на Кин Шан. — А в синия е жасминов.

— Жасминов! — сви презрително устни Ин Дзан. — Как можеш да пиеш жасминов чай, когато твоята смеска е далеч по-вкусна?

— За разнообразие — усмихна се Кин Шан.

В знак на любезност той лично наля чай в чашите. След това се отпусна назад в креслото, държейки между дланите си димящата чаша. Видя как Ин Дзан изпи набързо чая си и му напълни отново чашата.

— Знаеш, разбира се, че Куан Тин не разполага с пътнически кораби.

— Те могат или да се купят, или да се наемат от други туристически линии — отвърна безцеремонно Ин Дзан. — Нека погледнем нещата в очите. Ти натрупа огромни печалби през последните няколко години. Не си пред фалит. За теб няма да е проблем да прехвърлиш „Кин Шан маритайм лимитед“ на западните пазари. Ти си умен бизнесмен, Кин Шан. Ще оцелееш и без благословията на Китайската народна република.

Ин Дзан остави чашата си и стана.

— Трябва да тръгвам. Самолетът ми ме чака, за да ме върне в Бейджин.

— Разбирам — каза сухо Кин Шан. — Като министър на вътрешните работи ти си зает човек, който трябва да взима много решения.

Ин Дзан долови сарказма му, но нищо не каза. Неприятното му задължение бе изпълнено; той се поклони леко и влезе в асансьора. Щом вратите се затвориха, Кин Шан се върна при бюрото си и нареди по интеркома.

— Изпрати ми Павел Гаврович.

След пет минути от асансьора слезе висок, не много едър мъж със славянски черти на лицето и гъста черна коса, сресана с брилянтин назад. Той прекоси стаята и застана пред бюрото на Кин Шан.

Кин Шан вдигна поглед към главния си екзекутор, някогашния най-добър и най-безмилостен таен агент в цяла Русия. На Павел Гаврович — професионален убиец с неколцина равни нему в бойните изкуства, му бе предложена огромна заплата, за да напусне високия си пост в руското Министерство на отбраната и да дойде да работи за Кин Шан. На Гаврович му трябваше по-малко от минута, за да се съгласи.

— Мой конкурент, който притежава мижава корабна линия, се кани да ми се изпречи на пътя. Казва се Куан Тин. Моля те, уреди му някакъв нещастен случай.

Гаврович кимна безмълвно, обърна се на пети и влезе отново в чакащия го асансьор, без да отрони звук.

 

 

На следващата сутрин, както седеше сам в трапезарията на апартамента си и преглеждаше вестниците — и чужди, и местни, Кин Шан се зарадва, когато попадна на няколко съобщения в хонконгския „Джърнъл“. Първото гласеше:

Куан Тин, председател и управителен директор на „Чайна & Пасифик шипинг лайн“, и съпругата му загинаха снощи, когато лимузината им бе ударена странично от голям товарен камион, превозващ електрически кабели. Господин Куан Тин и съпругата му пътували за вкъщи след вечеря с приятели в хотел „Мандарин“. Шофьорът им също е загинал. Шофьорът на камиона изчезнал от мястото на произшествието и полицията го издирва.

Във второто съобщение във вестника се казваше:

Днес в Бейджин китайското правителство съобщи, че е починал Ин Дзан. Преждевременната смърт на китайския министър на вътрешните работи, който е получил сърдечен удар по време на полет за Бейджин, е внезапна и неочаквана. Макар досега да не се е оплаквал от проблеми със сърцето, всички опити да бъде спасен, били напразни и смъртта му бе оповестена при пристигането му на летището на Бейджин. Очаква се мястото му да заеме заместник-министърът Лей Чау.

Колко жалко, помисли си ехидно Кин Шан. Сигурно специалната ми смеска чай не е допаднала на стомаха на Ин Дзан. Той трябваше да каже на секретарката си да изпрати съболезнователни телеграми на президента Лин Лоян и да му уреди среща с Лей Чау, който бе щедро даряван с необходимите подкупи, и се знаеше, че той не е толкова алчен, колкото предшественика си.

Кин Шан остави настрана вестниците и допи чашата си с кафе. На публични места той пиеше чай, но когато беше сам, предпочиташе приготвеното по южняшки американско кафе с цикория. Тихо позвъняване го предупреди, че секретарката му е на път да влезе в трапезарията. Тя се приближи до него и остави върху ниската масичка папка с кожена подвързия.

— Това е информацията, която поиска от твоя агент от Федералното бюро за разследване.

— Ще изчакаш ли една минута, Су Жон? Искам мнението ти по един въпрос.

Кин Шан отвори папката и започна да изучава съдържанието й. Вдигна една снимка на мъж, застанал до стара кола, класически модел, който гледаше в обектива. Беше облечен с памучни панталони и пуловер за голф под спортно яке. Устните му бяха разтеглени в крива усмивка, лицето му бе набръчкано и обветрено от слънцето. Очите му, с бръчици от усмивка в ъглите, бяха приковани към обектива на фотоапарата и изглеждаха проницателни, сякаш преценяваха всеки, който гледаше снимката. Над тях се виждаха тъмни, гъсти вежди. Снимката беше черно-бяла, така че не можеше да се определи цвета им. Кин Шан погрешно реши, че са сини.

Черната коса на мъжа беше гъста, чуплива и не особено поддържана. Той имаше широки рамене, тънък кръст и ханш. Данните в папката сочеха ръста му сто осемдесет и четири сантиметра и тегло осемдесет и три килограма. Ръцете му приличаха на ръцете на полски работник, дланите му бяха широки, с малки белези и рани по тях, и с дълги пръсти. Очите, както пишеше тук, бяха зелени, а не сини.

— Ти имаш вътрешно чувство за мъжете, Су Жон. Можеш да виждаш неща, които другите като мен не могат. Погледни тази снимка. Вгледай се в мъжа и ми кажи какво виждаш в него.

Су Жон отметна дългата си коса назад от лицето и се наведе да разгледа снимката.

— Той е красив по някакъв начин с грубите си черти. Долавям магнетизъм да лъха от него. Прилича на авантюрист, чиято страст е да проучва неизвестното, особено ако то се намира под водата. Няма пръстени по ръцете си, което говори, че е непретенциозен. Привлича жените, те не го намират за опасен. Той обича компанията им. От него се излъчва доброта и нежност, човек, на когото можеш да се довериш. По всичко личи, че е добър любовник. Сантиментален е към старинни предмети и вероятно ги колекционира. Животът му е посветен на научните постижения. Отвръща на предизвикателства. Това е човек, който не обича да губи, но приема безропотно провалите си. В очите му има студенина и твърдост. Способен е и да убива. Напълно лоялен е към приятелите си. Но за враговете си е опасен. С две думи: необикновен човек, който е трябвало да живее в друго време.

— Под „друго време“ разбираш миналото ли?

Су Жон кимна.

— Да, би се чувствал като у дома си на борда на пиратски кораб, в кръстоносен поход или ако кара дилижанс през пустините на някогашния американски запад.

— Благодаря ти, мила, за изключителното ти прозрение.

— За мен е удоволствие да съм ти от помощ. — Су Жон се поклони и тихо напусна стаята, затваряйки вратата след себе си.

Кин Шан остави снимката и започна да чете данните в папката. Развесели се, като установи, че той и въпросното лице бяха родени на една и съща дата в една и съща година. Но приликата свършваше дотук. Субектът беше син на сенатор Джордж Пит от Калифорния. Моминското фамилно име на майка му Барбара е Найт. Завършва гимназия в Нюпорт бийч, Калифорния, и Военновъздушната академия в Колорадо с успех над средния — трийсет и шести във випуска. Участва във футболния отбор и е печелил няколко медала по атлетика. След летателното обучение прави забележителна военна кариера към края на Виетнамската война. Достига до чин майор, преди да бъде прехвърлен от Военновъздушните сили в Националната агенция по подводни и морски изследвания. След това бива повишен в чин подполковник.

Колекционер на стари автомобили и самолети, които държи в стар хангар в единия край на националното летище на Вашингтон. Постиженията му като директор на специални проекти в НЮМА, оглавявана от адмирал Джеймс Сандекър, представляват същински приключенски роман. Като се почнеше от ръководенето му на проекта за изваждането на „Титаник“, откриването на отдавна изчезнали самолети, преустановяването на червените приливи в океаните, застрашаващи живота на земята, в продължение на петнайсет години лицето е отговорно за още най-различни операции, в резултат на които или са спасени голям брой хора, или се постигат безценни познания за археологията и околната среда. Списъкът на проектите, които е ръководил до успешен завършек, обхващаше близо двайсет страници.

Агентът на Кин Шан беше включил също и списък на хората, убити от Пит. Няколко от имената изумиха Кин Шан. Сред обикновените престъпници и професионални убийци имаше заможни и влиятелни хора. Су Жон се оказа права в преценката си — този човек беше изключително опасен враг.

След около половин час Кин Шан остави документите и взе отново снимката. Загледа се във фигурата, застанала до стар автомобил, и се запита какво ли подтикваше да върши всичко това този мъж. След всяка изминала минута му ставаше все по-ясно, че пътищата им ще се пресекат.

— Така значи, господин Пит, ти си виновен за катастрофата край езерото Орион — заговори на глас Кин Шан, гледайки снимката, сякаш Пит стоеше пред него в стаята. — Мотивът ти да разрушиш мястото ми за събиране на емигранти и яхтата ми е все още загадка за мен. Но едно ще ти кажа: ти имаш качества, достойни за уважение, само че краят на кариерата ти се вижда. Следващото допълнение и послеписът в досието ти ще бъде некрологът ти.