Клайв Къслър
Азиатска вълна (48)

46.

30 април 2000

Вашингтон, окръг Колумбия

Посланикът на Китай в Съединените щати Киан Мян бе едър мъж. С късо подстригана коса и с лице, застинало в постоянна лека усмивка, която почти никога не откриваше зъбите, той напомняше на всеки, който го виждаше за първи път, на скулптура на доволен Буда с ръце, поддържащи закръглено коремче. Киан Мян беше приятен човек и изобщо не се държеше като ограничен комунист. Изключително самоуверен, той си беше създал доста могъщи приятели във Вашингтон и се движеше в залите на Капитолия и Белия дом с лекотата на котка.

Тъй като предпочиташе да прави бизнес по капиталистически, той се срещна с Кин Шан в частния салон за хранене на най-добрия китайски ресторант във Вашингтон, където канеше често елита на града. Той поздрави корабния магнат с топло ръкостискане с двете си ръце.

— Кин Шан, скъпи приятелю. — Гласът му беше жизнерадостен и приятен. Вместо на мандарински той говореше на перфектен английски с интонация, придобита по време на трите години следване в Кеймбридж. — Ти просто ме забрави, откакто си дошъл в града.

— Приеми покорните ми извинения, Киан Мян — каза Кин Шан. — Струпаха ми се сериозни проблеми. Рано тази сутрин бях уведомен, че проектът ми да отклоня река Мисисипи покрай пристанището ми Сунгари, пропадна.

— Добре известни са ми проблемите ти — отвърна Киан Мян, без да сваля усмивката си. — Не бих могъл да кажа нищо друго, освен че президентът Лин Лоян е недоволен. Изглежда, че твоите контрабандни авантюри създават съществени затруднения на правителството ни. Застрашена е дълго изгражданата ни стратегия да проникваме в правителствени учреждения на високо ниво и да влияем на американската политика спрямо Китай.

Той покани Кин Шан да седне на резбован стол от абаносово дърво с висока облегалка, поставен до голяма кръгла маса. Предложи му избор от китайски вина, които държеше на склад в избата на ресторанта. Сервитьорът дръпна езичето на една камбанка, за да извести влизането си, и чак след като им наля вино и напусна стаята, Кин Шан заговори:

— Моите така добре обмислени планове бяха осуетени по някакъв начин от СЕН и НЮМА.

— НЮМА не е агенция, която се занимава с разследване.

— Така е, но именно техните хора извършиха нападението на езерото Орион и провала при Загадъчния канал. И по-специално двама от тях.

Киан Мян кимна.

— Проучих докладите. Опитът ти да убиеш директора за специални проекти на НЮМА и агентката на СЕН не беше най-умната постъпка и определено не е нещо, което бих извинил. Това не е родината ни, където подобни неща могат да се запазят в тайна. Не можеш — как го наричат това на Запад? — да се отнасяш грубо с гражданите им в собствената им страна. Упълномощен съм да те информирам, че всякакъв опит за убийство на служители на НЮМА е абсолютно забранен.

— Всичко, което съм правил, стари приятелю — каза безцеремонно Кин Шан, — е било за Народна република Китай.

— И за „Кин Шан маритайм“ — добави спокойно Киан Мян. — Познаваме се доста отдавна, за да се мамим един друг. До този момент, когато печелеше ти, печелеше и страната ни. Но сега направи не една, а няколко погрешни стъпки. Също като някоя мечка, съборила кошер с пчели от дървото, и ти разгневи рояка американци.

Кин Шан впери поглед в посланика.

— Трябва ли да разбирам, че си получил инструкции от президента Лин Лоян?

— Той ме помоли да ти предам неговите съжаления, но съм упълномощен да ти кажа, че от този момент всички операции на „Кин Шан маритайм“ в Северна Америка се прекратяват и трябва да прекъснеш личните си контакти с правителството на САЩ.

Обикновено добре контролираното поведение на Кин Шан се пропука.

— Това ще бъде краят на нашата контрабандна активност.

— Не мисля така. Държавната параходна компания — Китайският флот, ще замести „Кин Шан маритайм“ както в контрабандното, така и в легалното превозване на китайски стоки и суровини в Съединените щати.

— Ефективността на китайския флот не може и на половина да се сравни с тази на „Кин Шан маритайм“.

— Може и да е така, но след като Конгресът настоява за публично разследване на случая при езерото Орион и на провала при Мисисипи, а прокуратурата на Съединените щати е в процес на изготвяне на обвинителен акт срещу теб, би трябвало да се смяташ за късметлия, че Лин Лоян не е дал заповед да се предадеш на ФБР. Медиите вече наричат разрушението на дигата и на океанския лайнер „Юнайтед стейтс“ терористичен акт. За съжаление имаше човешки жертви и надвисналият скандал със сигурност ще разкрие много от агентите ни в цялата страна.

Камбанка извести идването на келнера, който влезе в стаята с поднос, отрупан с димящи ястия. Той подреди артистично съдовете върху масата и се оттегли.

— Позволих си волността да поръчам предварително, за да пестим време — каза Киан Мян. — Надявам се, че нямаш нищо против.

— Отличен избор. Много обичам доматена супа с пресечено яйце и пай с месо от гълъб.

— Казаха ми кои са любимите ти ястия.

Кин Шан се усмихна и загреба от супата с традиционната порцеланова лъжица.

— Супата е точно толкова добра, колкото е твоето разузнаване.

— Гастрономическите ти предпочитания са добре известни.

— Никога няма да ме обвинят! — избухна внезапно Кин Шан. — Имам много могъщи приятели във Вашингтон. Трийсет сенатори и конгресмени са ми задължени. Подпомогнах сериозно кампанията на президента Уолас. Той ме смята за лоялен приятел.

— Да, да — съгласи се Киан Мян, размахвайки пръчиците, с които се канеше да нападне макароните с малки лукчета и джинджифил, приготвени по оригинална рецепта. — Но каквото и влияние да си имал, то драстично е намаляло. Защото поради нещастните стечения на обстоятелствата, скъпи ми Кин Шан, ти се превърна в политическа опасност както за Народната република, така и за американците. Уведомиха ме, че в Белия дом се действа активно за заличаването на всякакви връзки с теб.

— По-голяма част от влиянието, което има правителството ни във Вашингтон, се дължи на мен. Купувал съм и съм плащал за дейности и услуги, от които се е облагодетелствала Народната република.

— Никой не отрича приноса ти — опита да го успокои Киан Мян. — Но се допуснаха грешки, ужасни грешки, които трябва да се заличат, преди да са нанесли непоправима вреда. Ти трябва тихомълком да изчезнеш и никога да не се връщаш в Америка. „Кин Шан маритайм“ ще продължи да има достъп до всички други пристанища по света. Твоята мощна база в Хонконг си остава. Ще оцелееш, Кин Шан, и ще продължиш да увеличаваш несметното си богатство.

— А Сунгари? — попита Кин Шан, побутвайки с пръчиците пая си, тъй като очевидно апетитът му беше изчезнал. — Какво ще стане със Сунгари?

Киан Мян сви рамене.

— Отпиши го. Повечето от парите бяха дадени от американски бизнесмени и само част от нашето правителство. Каквото и да ти е коствало, Кин Шан, то ще ти бъде възстановено в рамките на шест месеца. Този провал едва ли ще се отрази на империята ти.

— Само мисълта, че трябва да го изоставя, ме наранява дълбоко.

— Ако не го направиш, американската прокуратура ще се погрижи да отидеш в затвора.

Кин Шан погледна настойчиво посланика.

— Искаш да кажеш, че ако откажа да се разделя с контактите си в Белия дом и в Конгреса, президентът Лин Лоян ще ми обърне гръб, а може и да даде нареждане за екзекуцията ми?

— Стига това да е в интерес на страната ни, няма да му мигне окото.

— Няма ли начин да се спаси Сунгари?

Киан Мян поклати глава.

— Планът да отклониш Мисисипи към пристанището ти на залива беше брилянтен, но твърде сложен. По-добре щеше да бъде, ако го беше изградил на западния бряг.

— Когато представих оригиналните планове на Ин Дзан, той ги одобри — възрази Кин Шан. — Всички бяха съгласни, че правителството ни има належаща нужда да контролира търговско пристанище на атлантическия бряг на Съединените щати — един терминал, който да пропуска нелегалните имигранти и стоки към средната част на Америка и източните щати.

Киан Мян погледна изпитателно към Кин Шан.

— За нещастие министърът на вътрешните работи Ин Дзан почина съвсем неочаквано.

— Голяма трагедия — каза със сериозна физиономия Кин Шан.

— Одобрена е нова директива, съгласно която приоритетните ни действия се насочват към западния бряг, към закупуване на съществуващи съоръжения като придобитите военноморски бази в Сиатъл и Сан Диего.

— Каква нова директива?

Киан Мян забави отговора си, докато вкусваше хапка говеждо с лютив сос.

— Президентът Лин Лоян даде благословията си за тихоокеанския проект.

— Тихоокеански проект ли? Не съм информиран за него.

— Поради настоящите ти затруднения с американците, сметнахме, че ще е по-добре да не участваш в него.

— Можеш ли да ми кажеш каква е целта му или нашите държавни ръководители смятат, че вече не могат да ми имат доверие?

— Ни най-малко — отвърна Киан Мян. — Ти все още се ползваш с голямо уважение. Тихоокеанският проект е дългосрочен план за разделяне на Съединените щати на три отделни страни.

Кин Шан изглеждаше озадачен.

— Извини ме, но това ми прилича на абсолютна фантазия.

— Не е фантазия, стари приятелю, а действителност. Проектът може и да не бъде завършен, докато ние сме живи, но като са взели предвид миграцията на милиони наши сънародници през последните четирийсет-петдесет години, наши уважавани учени предричат, че ще възникне нов народ, който ще се засели от Аляска до Сан Франциско.

— Съединените щати стигнаха до война през 1861 година, за да попречат на Конфедерацията да се отдели. Нищо няма да им попречи да го направят отново, за да запазят дома си цял.

— Не и ако правителството се окаже притиснато от две страни. Много е възможно преди тихоокеанският проект да се появи испански — обясни Киан Мян, — една испаноговореща народност, която ще се простре от южна Калифорния през Аризона и Ново Мексико чак до долната половина на Тексас.

— Въпреки това ми се струва невъзможно да си представя Съединените щати разделени на три суверенни националности — отбеляза Кин Шан.

— Виж само как се промениха границите на Европа през последното столетие. Съединените щати не могат да останат вечно обединени. И Римската империя не е успяла. А красотата на тихоокеанския проект се крие във факта, че когато той се осъществи, Китайската народна република ще има контрол над цялата икономика на страните, разположени на Тихия океан, включително Япония и Тайван.

— Като лоялен гражданин на своята страна — каза Кин Шан — ще ми се да мисля, че съм помогнал, макар и малко, това да стане реалност.

— Разбира се, че си помогнал, приятелю, разбира се — увери го Киан Мян. — Но първо трябва да напуснеш страната най-късно до два днес следобед. В противен случай според източниците ми в прокуратурата ще бъдеш арестуван.

— И обвинен в убийство?

— Не, в умишлено унищожаване на държавна собственост.

— Това звучи доста шаблонно.

— Това ще бъде само началото на делото. Обвинението в конспирация и в убийство на езерото Орион ще дойде по-късно, както и за незаконно вкарване на емигранти, наркотици и оръжие.

— Предполагам, че медиите вече се събират като лешояди.

— Бъди сигурен — каза Киан Мян, — че провалът ще бъде грандиозен. Но ако изчезнеш тихомълком и действаш кротко от канторите си в Хонконг, мисля, че ще успеем да укротим бурята. Съмнявам се, че заради дейността на един човек Конгресът и Белият дом ще прекратят връзките между нашите две правителства. Ние, разбира се, ще отречем, че изобщо знаем за делата ти, докато нашето министерство за информация сътвори един поток от заблуждаващи данни, които да прехвърлят обвиненията върху тайванските капиталисти.

— Значи няма да бъда хвърлен на кучетата.

— Ти ще бъдеш защитен. Прокуратурата и Министерството на външните работи ще искат екстрадирането ти, но можеш да бъдеш сигурен, че това няма да стане, не и за такъв богат и могъщ човек като теб. Предстои ти да служиш още дълги години на Китайската народна република. Говоря от името на сънародниците ни, като заявявам, че не искаме да те загубим.

— За мен е чест — каза сериозно Кин Шан. — В такъв случай ти казвам сбогом.

— Докато се срещнем на родна земя — отвърна Киан Мян. — Между другото, харесаха ли ти палачинките?

— Кажи на главния готвач, че трябва да използва сладко оризово брашно вместо царевично.

 

 

Боинг-737 се издигна в безоблачното сапфиреносиньо небе и полетя стремително на запад, преминавайки над делтата на Мисисипи. Пилотът погледна през страничния си прозорец към блатистите земи. Пет минути по-късно самолетът премина над кафяво-зелените води на река Мисисипи край малкото градче Миртъл Гроув. Спазвайки инструкциите на работодателя си, пилотът излетя в югозападна посока от Вашингтон към Луизиана, след което се насочи на запад по курс, по който щеше да прелети със самолета над Сунгари.

Кин Шан седеше в удобното кресло на частния си луксозен реактивен самолет и се взираше през илюминатора към златните пирамиди на складовете и административните сгради на пристанището, които се открояваха все по-ясно на хоризонта. Следобедните лъчи на слънцето се отразяваха в позлатените стени, създавайки точно този ефект, който Кин Шан беше изискал от архитектите и строителите.

В началото се беше опитал да не мисли за пристанището. То беше просто една инвестиция, която се бе развила зле. Но Кин Шан беше вложил в проекта прекалено много от себе си. Най-хубавото, най-модерното и ефективно търговско пристанище сега изглеждаше самотно и изоставено. Той погледна надолу и не забеляза кораби край пристаните. Всичките кораби на „Кин Шан маритайм“, пристигащи в залива откъм океана, бяха насочвани към Тампико, Мексико.

Взе телефона, свързан с пилотската кабина, и нареди на пилота да направи кръг над пристанището. После притисна лице към прозореца, докато пилотът снижаваше, за да му даде възможност за по-добър изглед. След няколко секунди мислите на Кин Шан започнаха да блуждаят и той продължи да гледа, без всъщност да вижда празните пристани, огромните изоставени товарни кранове и безлюдни сгради. Това, че беше успял да осъществи огромното начинание и беше постигнал повече от всеки друг, му носеше нищожно удовлетворение. Той не беше човек, който можеше да се абстрахира от неуспеха и да премине към следващия проект, без да поглежда назад.

— Ще се върнеш — долетя успокоителният мелодичен глас на личната му секретарка Су Жон.

Кин Шан усети как в него започна да се надига гняв.

— Няма да е скоро. Само да допра крак до бреговете на Америка, и ще бъда хвърлен в някой от федералните им затвори.

— Нищо не е вечно. Американското правителство се сменя след всеки избор. Политиците идват и си отиват подобно мигриращи птици. Новите няма да имат лични спомени за делата ти. Времето ще смекчи обвиненията. Ще видиш, Кин Шан.

— Много мило от твоя страна, че го казваш.

— Искаш ли да наема екип, който да поддържа съоръженията?

— Да — кимна рязко той. — Когато се върна след десет или двайсет години, искам Сунгари да изглежда по същия начин както сега.

— Но се безпокоя, Кин Шан.

Той я погледна.

— Защо?

— Нямам доверие на хората от Бейджин. Има много, които ти завиждат и те мразят. Боя се, че могат да се възползват от провала ти.

— Например да го използват като извинение за екзекуцията ми.

Тя сведе глава, без да смее да го погледне в очите.

— Моля те, извини ме за непристойните ми мисли.

Той стана от креслото и хвана Су Жон за ръката.

— Недей да се безпокоиш, малка лястовичке. Вече съм измислил план, с който ще стана необходим за китайския народ. Ще им дам подарък, който ще трае две хиляди години. — После я поведе към просторната спалня в задната част на самолета. — А сега — каза меко той — можеш да ми помогнеш да забравя лошата съдба.