Клайв Къслър
Азиатска вълна (13)

11.

За голямо облекчение на Пит старата госпожа Смърт или се бе сетила, че има да върши по-важна работа, или бе сметнала, че не си струва да се занимава в момента с Пит, защото куршумите, които той очакваше да се забият в плътта му, така и не бяха изстреляни.

Той твърдо бе повярвал, че последният звук, който щеше да чуе в живота си, щеше да е тих изстрел от автоматичен пистолет със заглушител. Вместо това във въздуха се разнесе ритмичното тупкане на витло и на перки, въртящи се на пълни обороти, което поглъщаше неприятните шумове, идващи от вътрешността на големия „Крайслер“. Наред с оглушителния рев, придружен от силен порив на вятъра, над крис-крафта увисна огромна сянка. Преди някой в лодката да разбере какво става, един голям хеликоптер с изписани на опашката му букви НЮМА се устреми откъм долното течение на реката право срещу жълтия моноплан като отмъстителен ястреб, нахвърлящ се върху канарче.

— О, господи! Не! — изстена Джулия.

— Няма страшно! — извика ликуващ Пит. — Този е от нашите.

Той беше разпознал изследователския двумоторен хеликоптер „Макдонел Дъглас“, който можеше да развива скорост до 270 километра в час. Пит неведнъж беше летял с него. Предният фюзелаж изглеждаше като повечето витлови летателни апарати, но издължената му опашна стрела с двойни вертикални стабилизатори, имаше формата на тънка хаванска пура.

— Откъде се взе?

— Подкреплението ми е подранило — отбеляза Пит и се закле наум да впише пилота в завещанието си.

Погледите на всеки един в моторницата и в единствения оцелял лек самолет бяха насочени към порещия въздуха нашественик. През прозрачната носова част на хеликоптера се виждаха две фигури. Вторият пилот носеше бейзболна шапка, обърната с козирката назад, и очила с рогови рамки. Пилотът беше с тръстикова шапка — като онези, които се плетяха по тропическите плажове, и с хавайска риза на едри цветя. Между зъбите му стърчеше огромна пура.

Кун Чон вече не се хилеше самодоволно. По лицето му се четеше изумление и страх. През ума му проблесна мисълта, че появилият се на арената нов бик изобщо няма да отстъпи. Той огледа критично моторницата и заключи, че макар да креташе едва-едва, скоро щеше да стигне до устието на реката, вливаща се в залива Грейпвайн. Вече виждаше отвисоко малка флотилия от риболовни кораби, които се отправяха към открито море по последния завой на реката. Виждаше и накацалите край бреговата ивица къщи от покрайнините на града, хора се разхождаха по брега. Възможността му да унищожи избягалите емигранти и злодея, отговорен за хаоса край езерото Орион, се изпари. Кун Чон нямаше друг избор, освен да нареди на пилота си да прекрати атаката. За да избегне нападателя си, монопланът рязко пое нагоре и направи такъв остър завой, че крилото му застана под прав ъгъл.

Пилотът на хеликоптера на НЮМА обаче го изпревари. Лесно бе догадил намеренията на противника си. Не прояви капка жалост или колебание. С безизразно лице той ловко повтори маневрата на моноплана и скъси разстоянието до него. След миг се разнесе звук от пропукващ се метал — шейната за кацане на хеликоптера беше раздрала крехкото крило на моноплана.

Мъжете в откритата кабина се смразиха на местата си, когато самолетът им се изви в мъчителен и безполезен опит да се вкопчи в небето. После засегнатото крило се огъна в средата и малкият летателен апарат полетя надолу към бреговата ивица, осеяна с големи скални блокове. Не последва експлозия, след като малък облак прах и отломки изригнаха във въздуха. От самолета не остана нищо, освен кълбо от усукани останки и две обгорели тела сред тях.

Хеликоптерът направи кръг над разнебитения крис-крафт, пилотът и мъжът до него се надвесиха през прозореца на кокпита и помахаха с ръце.

Джулия също им помаха в отговор и им изпрати въздушни целувки.

— Които и да са тези прекрасни мъже, те спасиха живота ни.

— Казват се Ал Джордино и Руди Гън.

— Твои приятели ли са?

— От дълги, дълги години — отвърна Пит със сияещо лице.

Малко му оставаше на грохналия стар корабен двигател „Крайслер“ да сложи край на мъчителното им пътуване. Лагерите и буталата му най-накрая блокираха поради липса на моторно масло и той предаде богу дух само на двеста метра от дока, с който завършваше главната улица на крайморското селище Грейпвайн. Един младеж с лодка с извънбордов двигател взе на буксир очуканата моторница и заедно с пътниците й я закара до дока, където чакаха двама мъже и една жена. Никой от туристите, разхождащи се по дървения пристан, нито от местните жители, хвърлили въдици над парапета, не можеха да предположат, че тримата души, облечени с всекидневни дрехи, които стояха в края на дока, са агенти от СЕН, дошли да приберат група незаконни емигранти.

— Това ли са твоите хора? — обърна се Пит към Джулия.

Тя кимна.

— Не ги познавам лично, но мисля, че единият от тях е областният директор на разузнавателната служба.

Пит вдигна малкото момченце, направи му смешна физиономия и бе възнаграден с детски смях.

— Какво ще стане сега с тези хора тук?

— Те са незаконно влезли в страната чужденци. Според закона трябва да бъдат върнати обратно в Китай.

Той погледна Джулия със смръщени вежди.

— След всичко, което претърпяха, ще бъде престъпление да ги върнат обратно в родината им.

— И аз така смятам — отвърна тя, — но съм с вързани ръце. Мога единствено да попълня необходимите документи и да дам препоръка да им бъде разрешено да останат. Но крайният резултат е извън правомощията ми.

— Бумащина! — Пит почти изплю думата от яд. — Можеш да направиш нещо повече! В мига, в който те стъпят на родна земя, хората на Шан ще ги убият и вие много добре го знаете. Те и сега нямаше да са живи, ако не беше улучила монопланите. Нали знаеш правилото: спасиш ли нечий живот, оставаш отговорен за него завинаги. Не можеш сега да си измиеш ръцете и да не се интересуваш от по-нататъшната им съдба.

— Интересувам се! — възрази твърдо Джулия и погледна Пит така, сякаш я бе взел за селския идиот. — И нямам никакво намерение да си измивам ръцете. И тъй като е напълно възможно, както каза, да бъдат убити, ако бъдат върнати на китайска земя, от само себе си се подразбира, че ще им се даде възможност да подадат молби за политическо убежище. Има закони, господин Пит, независимо дали се харесват на теб, или на мен. Но те не са създадени случайно и затова трябва да се спазват. Обещавам ти, че ако съществува възможност от човешка гледна точка тези хора да станат американски граждани, то тя ще бъде взета предвид.

— Аз ще те заставя да изпълниш обещанието си — рече тихо Пит.

— Бъди сигурен — отвърна тя искрено, — че ще направя всичко, което зависи от мен, за да им помота.

— Ако срещнеш някакви пречки, не се притеснявай да ми се обадиш в НЮМА. Имам известно политическо влияние и бих могъл да уредя Сената да подкрепи каузата им.

Тя го изгледа скептично.

— Как така един морски инженер от НЮМА може да има политическо влияние в Сената?

— Ще ти помогне ли, ако ти кажа, че баща ми — Джордж Пит — е сенатор от Калифорния?

— Да — смотолеви тя с видимо страхопочитание. — Сега разбирам, че си в състояние да помогнеш.

Младежът от лодката с извънбордовия двигател хвърли влекателното въже и крис-крафтът се удари с тъп звук в пилотите на дока. Лицата на китайските емигранти грееха от усмивки. Те се радваха, че повече няма да бъдат обстрелвани и че са стигнали благополучно в Америка. Всичките им предчувствия за съдбата им оттук нататък бяха оставени настрана засега. Пит предаде момченцето и момиченцето в ръцете на агентите от СЕН, после се обърна да помогне на майката и бащата да слязат на дока.

Висок и жизнерадостен на вид мъж пристъпи към Джулия и обгърна с ръка раменете й. По лицето му се изписа съчувствие, когато видя раните по подпухналото й лице и засъхналата кръв по разцепените й устни.

— Госпожице Лий, аз съм Джордж Симънс — представи се той.

— А, да, помощник областният директор. С вас говорих по телефона от хижата.

— Нямате представа колко съм радостен до ви видя жива и колко съм ви признателен за вашите сведения.

— Не повече от мен — отвърна тя и направи гримаса от болка, когато се опита да се усмихне.

— Джак Фарар, областният директор, щеше да дойде лично да ви поздрави, но в момента ръководи операцията по разчистването на езерото Орион.

— Вече е започнала?

— Нашите агенти се приземиха там с хеликоптер преди осем минути.

— А затворниците в къщата?

— Живи са, но имат нужда от медицински грижи.

— А охранителите?

— Арестувани са без бой. По последни сведения остава да бъде заловен само техният шеф. Но скоро и това ще стане.

Джулия се обърна към Пит, който помагаше на последните от по-възрастните емигранти да слязат от моторницата.

— Господин Симънс, да ви представя господин Дърк Пит от НЮМА, благодарение на който акцията ви можа да се осъществи.

Симънс подаде ръка на Пит.

— Господин Пит, госпожица Лий нямаше време да ме осведоми за подробностите, но виждам, че сте се справили отлично.

— Както се казва, озовал съм се на подходящото място в подходящото време — каза Пит, докато поемаше ръката на агента.

— Аз бих казал, че подходящият човек се е озовал там, където е бил най-необходим — отбеляза Симънс. — Ако ми разрешите, ще докладвам за вашата дейност през тези два дни.

Пит кимна и посочи към китайците, които другите двама агенти от СЕН поведоха към чакащия автобус в другия край на дока.

— Тези хора там минаха през невъобразими мъки. Надявам се да получат подобаващо човешко отношение.

— Смело мога да заявя, господин Пит, че на техния случай ще бъде обърнато специално внимание.

— Благодаря ви, господин Симънс. Оценявам вашата загриженост.

Симънс се обърна към Джулия.

— Ако сте в състояние, госпожице Лий, шефът ми ще поиска да присъствате в имението като преводач.

— Мисля, че мога да постоя още известно време будна — отвърна тя храбро, после каза на Пит, който стоеше до нея: — Май че е време да се сбогуваме.

Той се усмихна.

— Съжалявам, че не се показах добър ухажор.

Въпреки болката си тя се усмихна.

— Е, не мога да кажа, че прекарахме романтично, но поне беше вълнуващо.

— Обещавам ти следващия път да проявя по-големи умения.

— Ти във Вашингтон ли се връщаш?

— Още не съм получил заповедите си, но предполагам, че са пратени по моите приятели Джордино и Гън. А ти? Къде ще те изпратят следващите ти задачи?

— Моят офис е в Сан Франциско. Предполагам, че там се нуждаят от мен.

Той пристъпи крачка, прегърна я и я целуна лекичко по челото.

— Когато се видим следващия път — заговори той тихо, докосвайки нежно разцепените й и подути устни, — ще те целуна право по устата.

— Хубаво ли целуваш?

— Жените идват от километри, за да ги целувам.

— Стига да има следващ път — измънка тя, — и аз ще ти се отплатя. — После се запъти със Симънс към чакащата ги кола. Пит остана сам до разнебитения крис-крафт и проследи колата, докато я загуби от поглед зад завоя. Там го завариха Джордино и Гън, които се завтекоха към него, крещейки като луди.

Двамата се бяха задържали във въздуха, докато се уверят, че моторницата е здраво привързана за градския пристан. Като видя, че хеликоптер на СЕН е кацнал на едно поле на около километър и половина от града, на Джордино не му трябваше да умува много. Той приземи хеликоптера на НЮМА направо на паркинг, намиращ се на една пряка от пристанището. С това, разбира се, си навлече гнева на заместник-шерифа, който го заплаши с арест. Джордино го умиротвори, като заяви, че търсят подходящо място за холивудско филмово студио и му обеща да препоръча Грейпвайн като най-подходящото място за новия филм на ужасите с тлъст бюджет. Очарован от най-известния шмекер в НЮМА, заместник-шерифът дори предложи да закара с кола Джордино и Руди Гън до пристанището.

С ръст не повече от метър и шейсет и два, но с рамене широки почти колкото височината му, Джордино повдигна Пит от земята в огромна мечешка прегръдка.

— Какво става с теб? — попита той, ликувайки, че го вижда жив. — Всеки път щом те изпусна от поглед, ти се набъркваш в нещо.

— Естествен инстинкт, предполагам — изсумтя Пит, докато кокалите му изпукваха.

Гън беше по-сдържан. Той само постави ръка на рамото на Пит и рече:

— Радвам се, че те виждам отново, Пит.

— И ти ми липсваше, Гън — отвърна Пит и си пое дълбоко въздух, след като Джордино го пусна.

— Какви бяха тия хора в монопланите? — поинтересува се Джордино.

— Контрабандисти на незаконни емигранти.

Джордино се загледа в дупките от куршуми по корпуса на моторницата.

— Съсипал си такава великолепна лодка.

Пит също огледа счупената козирка, разцепения капак на двигателя, направената на решето носова част и тънката струйка дим, издигаща се от машинното отделение.

— Ако бяхте дошли две секунди по-късно, сега адмирал Сандекър щеше да подготвя надгробното си слово за мен.

— Когато прелетяхме над хижата на Фоули, мястото гъмжеше от мъже с черни костюми на нинджи. Естествено, мислейки си най-лошото, аз дадох газ до дупка и отпрашихме след моторницата. Като видях, че сте обстрелвани от банда съмнителни типове в суперлеки самолети, на нас с Гън не ни оставаше нищо друго, освен да разпердушиним групичката.

— И да спасите над десет човешки живота — добави Пит. — Но откъде се взехте, по дяволите? Последното, което чух, беше, че ти си на Хаваите, а Руди е във Вашингтон.

— Ти извади късмет — обади се Гън. — Президентът натовари адмирал Сандекър със спешен проект. Колкото и да не му се искаше да ти прекъсва отпуската, той ми нареди да се срещна с Джордино в Сиатъл. Двамата пристигнахме снощи, наехме хеликоптер от морския научен център на НЮМА в Бремъртън и дойдохме да те приберем. След като си се обадил на адмирала тази сутрин, за да му кажеш какво си открил и че предприемаш бягство по реката, двамата с Ал се качихме на хеликоптера и точно след четирийсет минути прелетяхме над полуостров Олимпик.

— Значи онзи хитър стар морски вълк ви е накарал да прелетите хиляди километри, за да ме върнете обратно на работа?! — попита изумен Пит.

Гън се усмихна.

— Каза ми, че ако той лично ти се обади, ти си щял да му наговориш куп неприлични думи по телефона.

— Старецът много добре ме познава — призна Пит.

— Както виждам, доста си се напатил — продължи Гън. — Може би ще трябва да поговоря с него да ти даде още няколко свободни дни.

— Идеята не е лоша — добави чистосърдечно Джордино. — Приличаш на плъх, влачен от котарак.

— А отидох на почивка! — рече Пит. — Надявам се, никога повече да не „си почивам“ по този начин. Ще ми се да мисля, че всичко е свършило.

Гън посочи края на дока.

— Хеликоптерът не е далече. Ще можеш ли да вървиш дотам?

— Трябва да се погрижа за няколко неща, преди да ме подберете със себе си — каза Пит и им хвърли по един суров поглед. — Първо, искам да закарам моторницата на Сам Фоули до най-близката кораборемонтна работилница за пълното й възстановяване. Второ, добре ще е да намеря доктор, който да не задава въпроси, докато вади куршума от бедрото ми. И трето, умирам от глад. Никъде не тръгвам, преди да съм си напълнил търбуха.

— Ама ранен ли си? — попитаха в един глас двамата му приятели.

— Е, не е болка за умирачка, но не ми се ще да направя някоя гангрена.

Упорството му не търпеше възражения. Джордино се обърна към Гън.

— Ти иди да намериш доктор, аз ще се погрижа за лодката. После се отправяме към най-близкия ресторант. Май че този град ще може да ни предложи варени раци.

— И още нещо — додаде Пит.

Двамата му приятели го загледаха очаквателно.

— Какъв е този толкова спешен проект, заради който трябва да зарежа всичко друго?

— Става дума за подводно разследване на странно товарно пристанище близо до Морган Сити, Луизиана — поясни Гън.

— Какво странно може да има в товарно пристанище?

— Преди всичко, че е разположено в мочурище. И второ, предприемачът му оглавява широкообхватна международна империя за незаконно вкарване на емигранти.

— Господ да ми е на помощ! — вдигна ръце към небесата Пит. — Кажете, че не е вярно.

— Защо, какъв ти е проблемът? — попита го Джордино.

— През последните дванайсет часа се занимавах само с незаконни емигранти — това ми е проблемът!

— Наистина е изумително, че винаги успяваш тъй лесно да натрупаш опит за предстояща работа.

Пит изгледа приятеля си с леден поглед.

— Предполагам какво си мисли нашето божествено правителство — че пристанището се използва за тайно вкарване на емигранти.

— Съоръжението е прекалено сложно, за да служи единствено за това — отвърна Гън. — Възложиха ни задача да открием истинската му цел.

— Кой е построил и експлоатира пристанището?

— Някаква си фирма, наречена „Кин Шан маритайм лимитид“ от Хонконг.

Пит не размаха юмрук от яд, дори не мигна. Изглеждаше обаче така, сякаш някой го бе сритал силно в корема, а по лицето му се изписа израз като на герой във филм на ужасите, чиято жена е избягала с чудовище. Пръстите му се забиха дълбоко в предмишницата на Гън.

— Кин Шан ли каза?

— Точно така — отвърна Гън и си помисли как ли ще обясни синините на ръката си, като отиде в гимнастическия салон. — Той ръководи империя, извършваща пагубни дейности. Вероятно е четвъртият в света по богатство. Ама на теб да не би да ти е известен?

— Не сме се виждали, но смело мога да кажа, че той ме ненавижда и в червата си.

— Не се занасяй — вметна Джордино.

Гън гледаше като цапардосан с мокър парцал.

— Защо някой, който има повече пари от всяка банка в Ню Йорк, ще мрази най-обикновен размирник като теб?

— Защото — усмихна се дружелюбно Пит, — аз подпалих яхтата му.

 

 

След като не получи съобщение от Кун Чон, че моторницата е извадена от строя, а на опитите му да се свърже с него се отвръщаше с мълчание, Ло Хан разбра, че довереният му помощник и петимата мъже, които излетяха с него, са мъртви. Заключението му бе придружено с болезнената сигурност, че злодеят, който причини толкова нещастия, се е изплъзнал.

Той седеше сам в подвижния команден пункт за охрана и се мъчеше да осъзнае бедствието. Очите му гледаха с празен поглед, лицето му беше изопнато и непроницаемо. Кун Чон беше съобщил, че видял емигранти в моторницата. Появата им беше загадка, тъй като всички затворници бяха в килиите си. Тогава една мисъл избухна в съзнанието му — Чу Ден! Този идиот на борда на катамарана трябва да е допуснал да избягат емигрантите, определени за екзекуция! Друго обяснение нямаше. Мъжът, който ги изведе невредими, сигурно работи за американското правителство.

И като че ли да потвърди откритието си, очите му пробягаха по видеомониторите и видяха два големи хеликоптера да се приземяват до голямата къща на имението. Едновременно с тях няколко десантни бронирани автомобила проникнаха през барикадите и спряха на пътя, водещ към магистралата. От хеликоптерите и автомобилите се изсипаха мъже и се втурнаха към голямата къща. Те нахълтаха направо вътре, без дори да предупредят намиращата се вътре охрана да свали оръжие и да се предаде без бой.

Десантчиците нахлуха в затворническото помещение, преди охранителите на Ло Хан да разберат какво става. Сякаш агентите на СЕН знаеха, че затворниците ще бъдат убити в случай на внезапно нападение. Стана ясно, че те са добре осведомени от някого, който е извършил разузнаване в имението.

Съзнавайки, че съпротивата срещу големия брой въоръжени представители на изпълнителните органи е безсмислена, охранителният отряд на Ло Хан покорно се предаде поединично или на групи. Изтръпнал от поражението, Ло Хан се облегна назад на стола си, въведе поредица от кодове в системата си за спътникова свръзка и зачака отговор от Хонконг.

Обади се глас на китайски език.

— Вие сте се свързали с Лотос II.

— Тук Бамбук VI — предаде Ло Хан. — Операция „Орион“ провалена.

— Повтори!

— В момента американски агенти прекратяват работата на операция „Орион“.

— Това не е добра новина — отвърна гласът от другия край на линията.

— Съжалявам, че не можахме да останем в бизнеса до приключването на операция „Айбървил“.

— Запушихте ли устите на затворниците?

— Не. Те нахлуха с удивителна бързина.

— Нашият председател няма да се зарадва, като чуе за провала ви.

— Приемам цялата вина за неправилно ръководство върху себе си.

— Ще успееш ли поне ти да избягаш?

— Не, твърде късно е вече — отвърна мрачно Ло Хан.

— Не бива да допускаш да те арестуват, Бамбук VI. Знаеш това. Нито подчинените ти. Не трябва да се оставя никаква следа, по която да тръгнат американците.

— Онези, които знаеха за съдружието ни, са мъртви. Охранителите ми са най-обикновени наемници, нищо повече. Те нямат представа кой им плаща.

— Значи ти си единствената брънка от веригата — каза бездушно гласът.

— Изгубих достойнството си и ще си платя цената.

— В такъв случай това е последният ни разговор.

— Остава ми да извърша още едно нещо — каза тихо Ло Хан.

— Гледай и сега да не се провалиш — предупреди го студено гласът.

— Сбогом, Лотос II.

— Сбогом, Бамбук VI.

Ло Хан погледна мониторите и видя как група мъже се втурват към караваната му. Докато те щурмуваха заключената врата, той извади от чекмеджето на бюрото си малък револвер с никелирана дръжка и пъхна цевта в устата си. Пръстът му се стегна около спусъка в мига, в който първият агент на СЕН нахлу вътре през разбитата врата. Изстрелът го смрази на място. Изумен, той свали оръжието си, когато видя как Ло Хан отскочи назад на стола си, после падна ничком върху бюрото си, а револверът се изхлузи от ръката му на пода.