Клайв Къслър
Азиатска вълна (40)

38.

Президентът Дийн Купър Уолас стана от стола зад бюрото си в Овалния кабинет, за да посрещне влизащия Кин Шан, и протегна ръка към него.

— Скъпи мой Кин Шан, толкова се радвам да те видя.

Кин Шан стисна между дланите си ръката му.

— Много любезно от ваша страна да ме приемете, въпреки претоварения ви график.

— Глупости, аз съм ти толкова задължен.

— Ще имате ли нужда от мен? — попита Мортън Леърд, който бе придружил Кин Шан от приемната.

— Моля те, Мортън, остани — настоя президентът. — Искам и ти да присъстваш.

Президентът посочи на Кин Шан дивана край ниска маса и двамата седнаха.

— Искам да предадеш моята дълбока благодарност на премиера У Куон за щедрото му подпомагане на президентската ми кампания. И моля те, увери го, че има думата ми за по-близко сътрудничество между нашите две държави.

— Премиерът Куон ще се зарадва да чуе това — каза вежливо Кин Шан.

— Какво мога да направя за теб, Кин Шан? — мина на въпроса президентът.

— Както знаете, някои членове на Конгреса наричат страната ми робска и я обвиняват, че, както те се изразяват, нарушавала човешките права. Сега се канят да предложат закон, който да отхвърли статута ни като най-облагодетелствана нация.

— Бъди спокоен — усмихна се президентът. — Твърдо възнамерявам да поставям вето над всеки закон, който застрашава търговията между нашите две страни. Освен това при случай винаги подчертавам, че взаимните търговски връзки са най-добрата възможност да се зачеркнат въпросите за човешките права.

— Да разчитам ли на думата ви, господин президент? — Агресивността, с която зададе въпроса си Кин Шан, настрои отрицателно началника на кабинета Леърд.

— Можете да кажете на премиера У Куон, че му давам личното си уверение.

Леърд се удивляваше на атмосферата на отстъпчивост, която витаеше между корабния магнат и президента, когато според него, тя трябваше да е пропита от антагонизъм.

— Другата ми тревога е, че вашите служители от бреговата охрана и Емиграционната служба безпокоят моите кораби. Проверките на борда зачестиха през последните месеци, а закъсненията на корабите излизат доста скъпо.

— Разбирам тревогата ти, Кин Шан — каза Уолас. — Последната статистика на СЕН показва, че шест милиона души живеят незаконно в Съединените щати. Доста голям процент от тях, пак според СЕН, били вкарани незаконно в страната с твои кораби, а случаят край езерото Орион не можеше лесно да се потули. По право би трябвало да те арестувам, както си в кабинета ми, и да те обвиня в масово убийство.

Лицето на Кин Шан не трепна. Той гледаше в най-могъщия мъж на света, без дори да мигне.

— Да, според вашите закони вие имате пълното право да го направите. Но тогава се изправяте пред риска от изтичането към американския народ на доста деликатната информация, касаеща тайните ви сделки с „Кин Шан маритайм“ и Народна република Китай.

— Заплашваш с изнудване президента на Съединените американски щати? — попита Уолас, внезапно смутен.

— Моля да ми простите — побърза да замаже положението Кин Шан. — Просто исках да напомня на президента за вероятни непредвидими последствия.

— Няма да опростя масов убиец.

— Нещастен случай във вашата страна, причинен от криминални синдикати — парира го Кин Шан.

— В доклада, който четох, нямаше нищо подобно.

— Имате най-тържествената ми клетва, че случай като онзи край езерото Орион няма да се повтори.

— Но в замяна ще поискаш твоите кораби да бъдат оставени на мира, нали?

Кин Шан кимна.

— Ще ви бъда особено признателен.

Уолас се обърна към Леърд.

— Уведоми адмирал Фъргюсън и Дънкан Мънро, че искам бреговата охрана и СЕН да извършват проверките на корабите на „Кин Шан маритайм“, влизащи в наши води, със същата вежливост, каквато изразяват към другите чужди корабни компании.

Леърд слушаше и не вярваше на ушите си.

— Благодаря ви, господин президент. Говорейки от името на управителния съвет на директорите, ние ценим високо вашето приятелство.

— Няма да минеш метър толкова лесно, Кин Шан — каза Уолас. — Моля те да предадеш на премиера Куон моята загриженост, че страната ви продължава да използва робски труд за изработката на търговски стоки. Ако ще поддържаме тесни връзки, неговото правителство трябва да приеме използването на достойно платени работници в предприятията си и да зачита човешките права. В противен случай ще прекратя износа на фосфатни торове за Китай.

Мортън Леърд се усмихна вътрешно. Най-сетне президентът засегна тънката струна. Фосфатните торове надхвърляха един милиард долара от продажби, осъществявани от една химическа компания в Тексас, която беше филиал на огромна корпорация в провинция Цзянсу с главно управление в Шанхай. Без да заплашва търговските санкции срещу китайския износ на памучни изделия, обувки, детски играчки, радио- и телевизионни апарати и подобни артикули, които възлизаха на над петдесет милиарда долари годишно, Уолас се бе прицелил в най-основния от всички търговски артикули.

В зелените очи на Кин Шан премина сянка на притеснение.

— Ще предам съвета ви на премиера У Куон.

Уолас се изправи, давайки знак за край на разговора.

— Благодаря ви, господин президент. За мен беше чест да се срещна отново с вас.

— Ще ви изпратя до приемната — каза Леърд любезно, прикривайки дипломатично презрението си към финансовия престъпник.

Минути по-късно Леърд се върна в Овалния кабинет. Уолас не вдигна глава, докато подписваше пакет от закони, изпратени от Конгреса.

— Е, Мортън, по киселата ти физиономия съдя, че не си доволен от моето поведение.

— Да, сър, не съм. Дори съм ужасен, че изобщо разговаряте с този убиец.

— Той не е първият вампир, който влиза в този кабинет, откакто съществува. Но ако не беше Кин Шан и неговото влияние в китайското правителство, може би сега нямаше да седя на това място.

— Вас ви мамят, сър. Кин Шан и неговата страна мами вас и всички от Пенсилвания авеню. Заради личен политически интерес, господин президент, вие сам си копаете гроба.

— Ние си имаме работа със страна, чието население е едно цяло и четири милиарда души — не отстъпваше Уолас. — Това представлява невероятна възможност да продаваме американски стоки на стойност милиарди долари. Какъвто и грях да съм извършил, то е било в интерес на страната ни.

— Нищо не може да оправдае ограбването на американския народ от страна на китайците — възрази Леърд. — Последният доклад от контраразузнаването, изготвен съвместно от ЦРУ и ФБР, сочи над сто китайски агенти, които са проникнали до всяко ниво в правителството ни, от НАСА до Пентагона. Някои от тях заемат високопоставени длъжности в Конгреса и в министерствата на търговията и вътрешните работи.

— Хайде, Мортън, нали изчетох доклада. Не срещнах никъде да се споменава за критична заплаха за сигурността ни. Китай вече не таи фанатично желание да краде наши ядрени технологии и военни тайни.

— Че защо им е? — Гласът на Леърд стана твърд и нисък. — Сега тяхното внимание е насочено предимно към политическия и икономическия шпионаж. Освен да получат нашите търговски и технологически тайни, те използват всяка минута от деня, за да влияят на търговската ни политика така, че да е от полза за тяхната икономическа експанзия. Те вече изпревариха Япония като наш търговски партньор, с която имаме най-голям дефицит. Според икономическите предвиждания тяхната икономика ще бъде пред нашата още преди да е изтекъл мандатът ви.

— И какво от това? Дори и Китай да ни изпревари в икономическо отношение, хората там пак ще имат доход, равняващ се на една четвърт от средния американец.

— Най-почтително ви казвам, господин президент, събудете се и се огледайте. Тяхната принадена стойност от четирийсет и пет милиарда долара търговски баланс се влива обратно в укрепването на военните и престъпните им действия из цял свят, а оттам подсилва набъбващата им икономическа сила.

— Заставаш доста безкомпромисно срещу мен, Мортън — каза студено Уолас. — Надявам се да знаеш какво правиш.

— Да, сър, знам — отвърна непоколебимо Мортън. — Защото истински вярвам, че сте продал страната за свои лични политически облаги. Много добре знаете колко твърдо се противопоставих, когато вие разширихте статута за най-облагодетелствана нация в търговско отношение и в същото време заявихте, че решението ви не зависи от това, дали има напредък в спазването на човешките права.

— Единствената ми грижа е за трудовата заетост на американците. — Уолас вече бе станал от стола си, лицето му червенееше от гняв.

— Ако е така, как ще обясните факта, че през последните петнайсет години общо осемстотин хиляди американски работници са загубили работата си заради евтиния китайски труд, при това робски труд в по-голямата си част?

— Не отивай толкова далеч, Мортън — процеди през зъби Уолас. — Не съм направил нищо, което да не дава дивиденти на американския народ.

Леърд уморено прекара ръка по лицето си.

— Познавам ви от дълги години, така че разбирам кога изопачавате истината.

— Лъжец ли ме наричаш?

— Дори нещо повече, сър, наричам ви предател. И за да подкрепя думите си, до час ще имате оставката ми на бюрото си. Не искам да съм наблизо, когато лошите дела се стоварят върху главата на този, който ги е вършил.

С тези думи Мортън Леърд се обърна и излезе за последен път от Овалния кабинет. Знаейки колко е отмъстителен някогашният му приятел, той и съпругата му много скоро си опаковаха багажа и се преместиха на един остров край Австралия, където той започна да пише мемоари за живота си, вниквайки дълбоко в дългогодишното си приятелство и съвместната си работа с президента Дийн Купър Уолас във Вашингтон.

 

 

Су Жон, личната секретарка на Кин Шан, седеше зад писалището в големия брониран автобус, когато корабният магнат влезе след срещата си с президента. Щом се настани в коженото кресло до писалището, отрупано с телефонни апарати и компютърни системи, тя му подаде няколко съобщения, пристигнали по факса и сателитния телефон. Кин Шан използваше код, за да обърка всеки агент, правителствен или търговски, който се опиташе да подслушва личния му бизнес. Той прекара съобщенията през скенер, който мигновено ги преведе.

— Има ли съобщение от Жу Куан?

Су Жон му прочете резюме от докладите, докато шефът й преглеждаше преведените текстове.

— Нищо друго, освен че се опитва да открие мястото, където според слуховете е потънал „Принсес Доу Уан“. Допълва, че парченцата не се вместват в мозайката.

— Ако някой може да намери мястото на кораба, то това е само Жу Куан — каза уверено Кин Шан. — Какво друго получи?

— Покупката на четирите руски петролоносачи е осъществена. Екипажите на дружеството ни летят за Севастопол, за да поемат управлението на корабите. Според графика те трябва да стигнат до кораборемонтната ти работилница в Хонконг за преоборудване в средата на идния месец.

— Как се развиват нещата с новия туристически кораб?

— „Ивнинг стар“ ли? До четири месеца ще бъде завършен. Рекламният ни отдел подготвя предварителни материали за представянето му като най-големия и най-луксозен пътнически кораб в света.

— А „Юнайтед стейтс“? Какво ново при него?

— Той навлезе в устието на река Мисисипи и продължава транзитно за Ню Орлиънс. Тази част от операцията върви по план.

— Нещо друго, за което да не знам? — попита предпазливо Кин Шан. — Някакви инциденти в Сунгари например?

Су Жон поклати глава.

— Не в Сунгари.

По начина, по който избягваше погледа му, Кин Шан разбра, че новините са лоши.

— Какво е станало?

— Федералните агенти са извършили внезапна проверка и са затворили разпределителния пункт в Бартоломо, Луизиана. Триста четирийсет и двамата емигранти са задържани.

— А нашите хора?

— Ки Уон е мъртъв. Джак Лу от „Драгон трайъд“ също. Помощничката му Мей Чин е прибрана от служители на СЕН.

Кин Шан само сви рамене.

— Не е голяма загуба никой от тях. Джак Лу беше само една брънка във веригата на американско-китайския синдикат. Смъртта му и нападението несъмнено са резултат от слабата му охрана и глупостта му и ми предоставят чудесна възможност да предоговоря споразумението си с „Драгон трайъд“.

— И то в твоя полза, естествено — отбеляза Су Жон.

— Естествено — усмихна се Кин Шан. — И без друго след трийсет и шест часа щях да наредя Бартоломо да се затвори, след като осъществих целта си да направя Сунгари първостепенно товарно пристанище в залива.

— Последният доклад няма да ти хареса — смънка с неохота Су Жон.

— Няма ли резюме?

— Може би е най-добре лично да го прочетеш, Кин Шан — и тя кимна към доклада, описващ подробно разрушението на командния пункт край Загадъчния канал.

Докато Кин Шан четеше, очите му се променяха от мрачни до гневни, особено когато стигна до съобщението от Пит.

— Значи господин Пит се интересува дали още се навеждам да събирам банани. Той, изглежда, изпитва наслада да се подиграва с мен.

— Мръсникът заслужава да му бъде изтръгнат езика — изрази предаността си Су Жон.

— Много врагове съм имал в живота си — продължи тихо Кин Шан. — Повечето са били от търговските ми конкуренти. Но никой не е бил толкова предизвикателен като този Пит. Патетичните му опити да ми се надсмива ми доставят удоволствие. Дали ми е достоен опонент? — Той поклати уморено глава. — Едва ли. Но е опонент, който трябва да се пробва, макар да не е като черния хайвер, а по-скоро като американския хамбургер — груб, обикновен и безличен.

— Ако той знаеше само къде да гледа, щеше да види жалките останки от онези, които ти желаеха злото и се опитваха да спъват амбициите ти.

— Пит ще бъде отстранен — каза Кин Шан с леден глас. — Досега той осуети два от второстепенните ми проекти, които лесно могат да се възстановят. Безпокои ме само едно: защо той е в Луизиана, след като моите източници тук, във Вашингтон, ми съобщиха, че НЮМА си е прибрала всички, които бяха включени в разследването на незаконното вкарване на емигрантите? Неговата неизменна упоритост да ме дразни, е все още загадка за мен.

— Може би е погрешно насочено отмъщение.

— Пит е от хората, които американците наричат праведни филантропи — каза Кин Шан с рядък изблик на хумор. — И тук се крие неговата слабост. Направи ли грешка, което положително ще стане, той ще загине, защото върви по пътя на морала. Той изобщо не е научил, че с пари и власт, когато се използват умело, никога не се губи. — Той замълча и я потупа по коляното. — Нека Дърк Пит да не те тревожи, моя малка пойна птичке. Той много скоро ще умре.