Клайв Къслър
Азиатска вълна (31)

29.

Беше ясно утро с високо чисто небе, изпъстрено тук-там с малки пухкави облачета, наподобяващи пръснати върху син килим пуканки. Пит наклони малкия водосамолет „Скайфокс“ до хоризонтално положение и прелетя над постройките и доковете на терминала Сунгари. След това зави и направи още няколко кръга, плъзгайки се на по-малко от трийсет метра над върховете на високите кранове, повдигащи дървени товарни сандъци от трюмовете на единствения товарен кораб, закотвен край иначе пустия пристан. Търговският кораб беше притиснат между пристана и един шлеп с влекач.

— Май днес работата е слаба — отбеляза Джордино от мястото на втория пилот.

— Един-единствен кораб, разтоварващ товар на пристанище, построено да обслужва цял флот! — добави Пит.

— Сигурно всяка страница на главната счетоводна книга за печалбите и загубите на дружеството „Кин Шан маритайм“ е нашарена с червено мастило.

— Какво ще кажеш за шлепа? — попита Пит.

— Изглежда, днес му е боклукчийски ден. Доколкото виждам, моряците изхвърлят в него пластмасови чували.

— Да мяркаш някъде следи от охрана?

— Съоръжението се намира насред мочурище — каза Джордино, оглеждайки блатата наоколо. — Единственото задължение на охраната би било да пъди навъртащи се алигатори, които, както съм чувал, доста се въдят по тия места.

— Голям бизнес е това — вметна Пит. — От кожите им се правят обувки, ботуши, чанти… Надявам се законът за ограничаване лова на алигаторите да бъде приет, преди да са станали застрашен от изчезване вид.

— Тласкачът и боклукчийският шлеп започват да се отдалечават от корпуса на товарния кораб. Направи един кръг над тях, когато излязат в открити води.

— Искаш да кажеш влекач, а не тласкач.

— Погрешно название. Защо ги наричат влекачи, като те не влачат, а тласкат шлепове по вътрешните водни пътища?

— Състав от свързани шлепове се влачи и оттам идва влекач.

— Но когато ги тласкат, трябва да се наричат тласкачи — възрази Джордино.

— Ще представя предложението ти на следващия годишен бал на речните лоцмани. Може и да ти дадат безплатен билет за ферибот.

— Вече получавам по един такъв всеки път, когато купувам по пет литра бензин.

— Променям посоката. — Пит предприе лек завой с двуместния водосамолет „Скайфокс“ и зае хоризонтално положение за неколкостотинте метра, преди да прелети над пететажния влекач с правоъгълен нос, забит в кърмата на единствения шлеп. От кормилната рубка на влекача излезе мъж и гневно започна да ръкомаха към водосамолета в знак да го пропъди. Когато скайфоксът мина над влекача, Джордино успя да мерне изцапаното му недружелюбно лице, по което бе изписано подозрение.

— Капитанът явно не обича любопитни очи.

— Май трябваше да му пуснем бележка, в която да го питаме накъде е пътят за Ирландия — подметна иронично Пит и наклони скайфокса за още едно облитане.

Самолетът, някогашен военен реактивен тренажор, беше купен от НЮМА и модифициран за кацане на водна повърхност с водоустойчив корпус и прибиращи се плавоци. С два реактивни двигателя, монтирани върху фюзелажа зад крилете и пилотската кабина, скайфоксът често се използваше от персонала на НЮМА, когато някой от нейните по-големи служебни реактивни самолети не бяха на разположение. А тъй като можеше да каца и излита от водна повърхност, той беше особено удобен и за превози от известно разстояние от сушата.

Този път Пит снижи до не повече от девет метра над комина и електронната апаратура на влекача, подаваща се от покрива на кормилната рубка. За секундите, в които се стрелнаха над влекача и шлепа, Джордино мерна двама мъже, които в същия момент се проснаха по корем сред боклукчийските чували с усърдното намерение да не бъдат забелязани.

— Видях двама мъже с картечни пистолети, които направиха несполучлив опит да се направят на невидими — съобщи Джордино толкова спокойно, сякаш канеше гости на вечеря. — Според мен тук е в действие някакво мошеничество.

— Видяхме всичко, което трябваше да видим — каза Пит. — Време е за срещата ни с Руди и „Марин Денизен“. — Той направи широк обратен завой и пое по курс над река Ачафалайа към езерото Суит Бей. След малко научноизследователският кораб се появи в полезрението му и той спусна задкрилките и разпери плавоците. Самолетът плавно докосна спокойната водна повърхност, а плавоците му хвърлиха тънки завеси от водни пръски. Тогава Пит го плъзна до кораба и изгаси двигателите.

Джордино вдигна прозрачния капак на пилотската кабина и помаха на Руди Гън и капитан Франк Стюарт, които стояха до леерното ограждане. Стюарт се обърна и подаде команда. Стрелата на корабния кран се завъртя и надвисна над скайфокса. След като бе спуснато крановото въже, Джордино закачи куката и малките въжета за халките на крилата и фюзелажа на водосамолета, а после хвана вързаните въжета, които му хвърлиха моряците от екипажа. След подаден сигнал кранът започна да повдига скайфокса. Вода като водопад потече от корпуса и плавоците, докато екипажът на бреговата охрана направляваха въжетата, за да го нагласят в подходящо положение. После кранът извъртя самолета над борда на кораба и го спусна върху летателната площадка на кърмовата палуба до корабния хеликоптер. Пит и Джордино скочиха от пилотската кабина и се здрависаха с Гън и Стюарт.

— Наблюдавахме ви през бинокли — каза Стюарт и добави шеговито: — Толкова ниско кръжихте над Сунгари, че оставаше да си вземете под наем наушни слушалки и касети и да направите обиколка на мястото, без да ви е нужен екскурзовод.

— Видяхте ли нещо интересно от въздуха? — поинтересува се Гън.

— Странно, че попита точно това — каза Джордино. — Защото съм сто процента сигурен, че току-що май зърнахме нещо, което не би трябвало.

— Значи сте видели повече от нас — смотолеви Стюарт.

Пит се беше загледал в един пеликан, който прибра криле, гмурна се във водата и след малко се показа с малка риба в човката си.

— Адмиралът ни каза, че не сте успели да откриете никакви отвори в стената под пристаните, преди охраната им да ви свие АПА.

— Да, не видяхме друго освен една пукнатина — призна Гън. — Ако Кин Шан възнамерява да вкарва незаконни емигранти през Сунгари, това няма да става от кораб, а оттам през подземни тунели до складовете на терминала.

— Ти ни предупреди, че вероятно са много потайни — каза Стюарт. — И точно така излезе. Сега НЮМА се лиши от скъпоструваща апаратура и ние не смеем да си я поискаме обратно.

— Нищо не свършихме — заключи Гън умърлушен. — Последните четирийсет и осем часа само зяпахме празни пристани и безлюдни сгради.

Пит постави ръка на рамото му.

— Горе главата, Руди! Докато стоим тук и се жалваме, че сме били глухи, неми и слепи, цял кораб незаконни емигранти от Китай бяха разтоварени на Сунгари и сега пътуват към вътрешността на страната до някой разпределителен център.

Изумен, Гън се вгледа в очите на Пит и ги видя как искрят.

— Я кажи какво си видял.

— Влекач и шлепове, които преди малко отплаваха от Сунгари — отвърна Пит. — Ал пък зърнал двама мъже на борда на един от шлеповете, които били въоръжени. Когато прелетяхме над тях, те се опитали да се скрият.

— Нищо съмнително няма в това екипажът на влекач да носи оръжие — обади се Стюарт. — Това е общоприета практика, ако превозва ценен товар.

— Ценен ли? — засмя се Пит. — Товарът се състоеше от пълни боклукчийски чували, събирани на кораба по време на дългото му плаване по море. Въоръжените мъже не бяха на шлепа, за да пазят боклука, те бяха там, за да пазят някой от човешкия товар да не избяга.

— Откъде си сигурен в това? — попита Гън.

— От метода на елиминирането. — Пит започваше да се чувства добре. — В настоящия момент влизането и излизането от Сунгари става чрез океански и речни кораби. Корабите вкарват незаконни емигранти, но няма начин те тайно да бъдат превозени до разпределителния център, откъдето да бъдат пръснати из страната. И вие сте доказали, че те не се свалят от кораба през тайни проходи под пристаните и складовете. Значи остава да бъдат превозвани навътре в страната с шлепове.

— Не е възможно! — отсече Стюарт. — Митническите и емиграционните служители се качват на борда веднага щом корабът спре до кея и го претърсват от носа до кърмата. Целият товар трябва да бъде разтоварен и пренесен в складовете за проверка. Проверява се всеки чувал с боклук. Така че как тогава хората на Кин Шан ще измамят инспекторите?

— Според мен незаконните емигранти биват настанявани в подводен плавателен съд под корпуса на търговския кораб, който ги е докарал от Китай. След като корабът пристигне в пристанището, подводният съд се изтегля по някакъв начин под вързания за кораба шлеп, на който ще бъде изхвърлен боклука. Докато това става, митническите и емиграционните служители си вършат работата, но не откриват никакви следи от незаконни емигранти. Тогава, по пътя за някой земен насип покрай река Ачафалайа, където ще стоварят боклука, те спират на някое по-скътано място, за да свалят чужденците.

Гън гледаше като слепец, чиито взор изведнъж се е възвърнал.

— И стигаш до това заключение само от прелитането ти над боклукчийски шлеп?

— Непоклатима теория — отвърна скромно Пит.

— Която обаче лесно може да бъде проверена — изтъкна Стюарт.

— В такъв случай губим ценно време в приказки — въодушеви се Гън. — Ще спуснем една моторница зад борда и ще последваме влекача. Ти и Ал ще можете да ги държите под око от въздуха.

— Най-неправилното нещо, което можем да направим — намеси се Джордино. — Те вече са нащрек от нашето кръжене над влекача. Капитанът му ще се усети, че някой е по петите му. Предлагам временно да си кротуваме и да се правим, че нищо не сме надушили.

— Ал е прав — подкрепи го Пит. — Контрабандистите не са глупави. Те са предвидили всяка вероятност. Тайните им разузнавателни източници във Вашингтон може вече да са изпратили на охраната на Сунгари снимки на всеки на борда на „Марин Денизен“. Най-добре е да не избързваме и да вършим разузнавателната си експедиция възможно най-дискретно.

— Не трябва ли поне да уведомим СЕН? — попита Стюарт.

Пит поклати глава.

— Не и докато не им покажем неопровержимо доказателство.

— Има и друг проблем — добави Джордино. — На двамата с Дърк ни забраниха да работим на вашата страна на улицата.

Гън схвана подтекста на думите му и се усмихна.

— Знам, адмирал Сандекър ми каза. Вие сте се самоотлъчили от предложената ви правителствена безопасна квартира в Мейн.

— А! Оставаше и да я приемем! — изсмя се Джордино.

— Тогава какво правим, за да не стоим със скръстени ръце? — попита Стюарт. — И докога?

— Засега задръж „Марин Денизен“ закотвен където е — нареди Пит. — След като охраната на Кин Шан е откраднала вашия АПА, прикритието ви, че изпълнявате най-невинен научноизследователски проект на НЮМА, е пропукано. Поддържайте наблюдение над Сунгари от възможно най-близко разстояние.

— Ако ни подозират, няма ли да е по-добре да преместим кораба по-надолу по реката, към залива?

— Не смятам така — поклати глава Пит. — Стойте възможно най-близо. Обзалагам се, че те са прекалено самоуверени и си мислят, че тактиките и стратегиите на контрабандните им операции са неразкриваеми и обезопасени. Кин Шан се счита за недосегаем. Нека го оставим да си вярва, че китайците са хитри и ловки дяволи, а американците са излезли от училища за селски идиоти. Междувременно ние с Ал сами ще извършим една тайнствена операция, за да открием къде се намира разпределителния им център. Емиграционните служители ще искат да знаят къде се разтоварват и държат незаконно влезлите чужденци, преди да бъдат качени в автобуси и камиони за пръсването им из страната. — Пит замълча за миг. — Някакви въпроси или забележки?

— Ако си разкрил начина на действие на Кин Шан — обади се Стюарт, — значи ние сме изминали половината от пътя вкъщи.

— Планът ми се струва добър — отбеляза Гън. — Как да продължаваме нататък?

— Хитруването трябва да бъде на първо място в дневния ред — поясни Пит. — Ал и аз ще отидем в Морган Сити, ще се смесим с местните хора и ще наемем чартърна риболовна лодка. После ще тръгнем по Ачафалайа и ще търсим разпределителния център.

— Може би ще ви трябва водач — предложи Стюарт. — Оттук до шлюзовете над Батън Руж има хиляди тесни протоци, тресавища и блатисти разклонения. Тъй като не познавате добре реката, някое объркване ще ви коства много време и напразни усилия.

— Добра идея — каза Джордино. — Никак не ми се ще да се загубя и да загина в някое мочурище и смъртта ми да се превърне в загадка като тази на Амелия Еърхарт.

— Чак такава опасност няма — усмихна се Стюарт.

— Единственият водач, от който ще имам нужда, са топографски карти — кимна Пит към капитана на „Денизен“. — Ще ви съобщаваме местонахождението си и как вървят работите по моя сателитен телефон. Вие пък ни предупредете за следващото потегляне на влекача с шлепа от следващия кораб, пристигнал в пристанището.

— Няма да ви навреди и ако ни предадете информация за „Юнайтед стейтс“ — добави Джордино. — Много ми се иска да бъда наблизо, когато пусне котва в Сунгари.

Гън и Стюарт се размениха смутени погледи.

— „Юнайтед стейтс“ не плава към Сунгари — рече Гън.

Зелените очи на Пит се присвиха, раменете му се стегнаха.

— Адмирал Сандекър изобщо не ми каза такова нещо. Откъде имате тази информация?

— От местните вестници — отвърна Стюарт. — Веднъж на ден изпращаме моторна лодка до Морган Сити за необходимите продоволствия. Който прояви желание за това пътуване, винаги носи и вестник. Случаят се оказа голяма новина в Луизиана.

— Какъв случай? — поинтересува се Пит.

— Не си ли чул? — попита Гън.

— Какво да чуя?

— За „Юнайтед стейтс“ — смънка под носа си Гън. — Корабът пътува по Мисисипи към Ню Орлиънс, където ще бъде преоборудван като хотел с казино.

И Пит, и Джордино гледаха така, сякаш току-що им бяха казали, че всичките им спестявания са изчезнали. Джордино направи кисела гримаса.

— Изглежда, стари приятелю, са ни подложили динена кора.

— Може и така да е. — Студенината в гласа на Пит сигурно бе минус двайсет градуса, а мрачната му усмивка сякаш предвещаваше нещо. — Но нещата невинаги са такива, каквито изглеждат.