Клайв Къслър
Азиатска вълна (55)

53.

Капитанът на „Джейд адвенчърър“ Чен Джан беше служил в „Кин Шан маритайм лимитид“ двайсет от общо трийсет години, прекарани по море. Висок и слаб, с побеляла права коса, той беше кротък и опитен капитан. Насили се да се усмихне и каза на работодателя си:

— Ето тук е корабът ви, Кин Шан.

— Не мога да повярвам, че след толкова години ще го видя — произнесе Кин Шан с поглед, впит в монитора, свързан към камерата на робота, движещ се над потъналия кораб.

— Имаме късмет, че дълбочината е малко над сто и трийсет метра. Ако корабът наистина беше потънал близо до бреговете на Чили, щеше да се наложи да работим при дълбочина над триста метра.

— Изглежда, че корпусът се е разцепил на две.

— Не е нещо необичайно за корабите, попаднали в бурите на Големите езера — обясни Чен Джан. — Например „Адмирал Фицджералд“ се беше усукал и сцепил на две при потъването си.

Кин Шан кръстосваше неспокойно палубата, докато се провеждаше търсенето. Зад студената му външност адреналинът му се бе покачил застрашително. Кин Шан не беше търпелив човек. Мразеше да стои без работа, докато корабът се движеше напред-назад, преди да попадне на останките, които той се надяваше, че са на „Принсес Доу Уан“. Безкрайното търсене беше мъчение, без което спокойно би могъл да мине.

„Джейд адвенчърър“ не приличаше на обикновените спасителни кораби. С тясната си надстройка и сдвоени корпуси като на катамаран той наподобяваше повече на луксозна яхта. Само стилният съвременен кран с А-образна рама на кърмата подсказваше, че е нещо повече от плавателен съд за разходка. Корпусите бяха боядисани в синьо с червени ленти. Горната част блестеше в бяло.

С дължина сто метра, елегантен и мощен, големият кораб беше същинско чудо на техниката, оборудван от горе до долу с най-съвременни прибори и апаратури. Той беше гордостта и радостта на Кин Шан, създаден и конструиран от експерти по негови спецификации специално за този случай — изваждането на „Принсес Доу Уан“.

Корабът беше пристигнал на мястото рано сутринта, разчитайки на приблизителните координати, които Жу Куан беше получил от Сейнт Джулиан Пърлмутър. Кин Шан почувства силно облекчение, когато видя, че единствените съдове в близките двайсет мили бяха два кораба: единият — товарен, а другият според Чен Джан беше изследователски, само на три мили от тях, който се движеше с необичайна ленивост в обратна посока.

Като използва в общи линии същата техника и екипировка като Пит и екипа му на „Дайвърсити“, „Джейд адвенчърър“ започна търсенето и още на третия час операторът на ХАС обяви, че е забелязал обект. След още четири обследвания, за да подобри качеството на картината, операторът със сигурност заяви, че обектът на дъното е кораб и макар и разцепен, отговаря на размерите на „Принсес Доу Уан“. След това над останките беше спуснат един робот китайско производство.

След още един час взиране в монитора Кин Шан възкликна гневно:

— Това не може да е „Принсес Доу Уан“! Къде е товарът му? Не виждам нищо, което да прилича на дървените сандъци, в които са били художествените предмети.

— Странно — промърмори Чен Джан. — Стоманената обшивка и надстройката като че ли са разпръснати около останките. Корабът изглежда, се е пръснал.

Лицето на Кин Шан пребледня.

— Това не може да е „Принсес Доу Уан“ — повтори той.

— Прекарай робота покрай кърмата — нареди Чен Джан на оператора.

След няколко минути малкото подводно устройство спря и операторът нагласи камерата върху буквите по корпуса. Нямаше грешка в името, „ПРИНСЕС ЮНТАЙ, ШАНХАЙ“.

— Това е моят кораб! — Очите на Кин Шан щяха да изхвръкнат от напрежение.

— Възможно ли е да е бил открит, без вие да знаете? — попита Чен Джан.

— Не е възможно. Съкровище с такава стойност не би могло да остане скрито толкова години. Поне някакви предмети от него щяха да се появят.

— Да наредя ли на екипажа да подготви подводницата?

— Да, да — отвърна припряно Кин Шан. — Трябва да погледна отблизо.

Кин Шан беше наел специален екип инженери, за да конструират подводницата, която бе нарекъл „Сий лоутъс“. Тя беше произведена във френска фирма, специализирана изключително в съоръжения за подводна работа. Беше следил подробно изработването на всеки детайл. За разлика от повечето подобни съдове, където изискванията към оборудването се поставят на първо място пред удобствата за екипажа, „Сий лоутъс“ приличаше повече на кабинет, отколкото на спартанско място за научни изследвания. Кин Шан я използваше като подводна яхта за разходка. Той се научи да я управлява и често я пилотираше около пристанището на Хонконг, особено веднага след построяването й, като даваше идеи за модификацията й, отговаряща на собствените му нужди.

Той поръча и още една подводница, наречена „Сий джасмин“. Предназначението й беше да служи като подкрепление в случай че „Сий лоутъс“ се повреди.

Един час по-късно личният подводен апарат на Кин Шан бе изваден от нишата на кърмата, където бе прикрепен и беше поставен под модернистичната двукрака стойка на крана, който щеше да го повдигне и спусне във водата. След като провериха всички системи, помощник-капитанът застана отстрани в очакване на Кин Шан.

— Ще управлявам сам — заяви той.

Капитан Чен Джан погледна откъм палубата.

— Смятате ли, че е разумно, сър? Вие не познавате тези води.

— Да, но добре познавам „Сий лоутъс“. Забравяте, капитане, че аз съм я създал. Ще сляза долу сам. Искам да съм първият, който ще види след толкова години откраднатото от страната ни съкровище. Толкова дълго съм мечтал за този момент, че не желая да го споделя с друг.

Чен Джан сви рамене, но не каза нищо. Само кимна на помощника си да се отдръпне. Кин Шан се спусна по стълбата през люка, който предпазваше проникването на вода в командното помещение. Той затвори капака, после включи животоподдържащата система.

Спускането на сто и трийсет метра на съоръжение, създадено да издържа налягането на водата при седем хиляди и шестстотин метра, беше като детска игра. Той се отпусна в удобния стол, по негов дизайн, срещу пулта за управление и широкия илюминатор на носа на апарата.

Кранът вдигна „Сий лоутъс“ от палубата и я изнесе над водата, където изчака известно време да спре люлеенето й и я спусна в езерото Мичиган. Водолазите освободиха въжето от куката и направиха последен оглед отвън, преди Кин Шан да потопи подводницата в студените води.

— Въжето е откачено и можете да започнете спускането — долетя гласът на Чен Джан от високоговорителите.

— Потапям баластните танкове — отговори Кин Шан.

Чен Джан беше твърде опитен офицер, за да позволи работодателят му да свали отговорността му като капитан на „Джейд адвенчърър“. Той се обърна към един офицер и издаде заповед, която не бе чута от Кин Шан.

— Пригответе „Сий джасмин“ за всеки случай.

— Очаквате ли неприятност, сър?

— Не, но не мога да позволя да се случи нещо на Кин Шан.

„Сий лоутъс“ бързо се скри от погледа и започна бавното си спускане към дъното на езерото. Кин Шан се взираше през стъклото в тъмнозелената вода, която изведнъж, като с магическа пръчка стана черна, и той видя насреща отражението си. Очите му гледаха студено, устните му бяха свити в тънка линия. Само за един час той се бе превърнал от напълно уверен човек в човек, който изглеждаше болен, уморен и победен. Не му допадна това, което видя в лицето, взиращо се в него от дълбочините. За първи път, откакто се помнеше, усети как се поддава на възбудата. Съкровището трябва да е някъде вътре в разбития корпус, повтаряше си той непрестанно, докато апаратът потъваше все по-дълбоко в студените води на езерото. Трябва да е там. Немислимо беше някой да го е изпреварил.

Спускането отне не повече от десет минути, но за Кин Шан секундите изглеждаха като часове. Преди да включи външните прожектори, навън цареше непрогледна тъмнина. Освен това вътре започна да става студено и той включи малкия нагревател. Ехолотът показваше, че дъното приближава бързо. Той вкара малко количество сгъстен въздух в баластните танкове, за да намали скоростта на спускане. Ако дълбочината беше по-голяма, той щеше да освободи и тежестите, прикачени към кила на подводницата.

Пред него се появи осветеното от прожекторите плоско дъно на езерото. Той регулира баласта и спря на метър и половина над дъното. После Кин Шан включи електрическите тласкачи и започна да обикаля в широк кръг.

— На дъното съм — обади се той на помощния екипаж горе. — Можете ли да определите къде се намирам спрямо кораба?

— ХАС показва, че сте на около трийсет и седем метра западно от основната част на останките — отвърна Чен Джан.

Сърцето на Кин Шан заби по-бързо. Той наклони „Сий лоутъс“, докато започне да се движи успоредно на корпуса, а после я издигна, за да мине над леерите на товарната палуба. Видя крановете, издигащи се от черната пустош и направи завой, за да ги избегне. Сега вече се намираше над товарния сектор. Той наклони подводния съд, така че прожекторите му да светят надолу, и се взря в зеещата дупка на кораба.

С неописуем ужас видя, че трюмовете бяха празни.

Изведнъж нещо помръдна в сенките. В началото си помисли, че е риба, но после то се надигна от единия трюм и се материализира в нещо чудовищно, като привидение от друг свят. Нещото се издигна много бавно и като противна твар от мрачната бездна се насочи към подводницата.

На повърхността капитан Чен Джан се взираше с нарастващи опасения в научноизследователския кораб, който беше забелязал по-рано и който сега беше сменил курса си с деветдесет градуса и се завърташе с носа към „Джейд адвенчърър“. След малко иззад десния му борд се разкри катер на бреговата охрана на САЩ, който дотогава стоеше скрит от погледите им. И двата кораба се движеха с пълна скорост към „Джейд адвенчърър“.