Клайв Къслър
Азиатска вълна (21)

19.

С леко поклащане корабът се носеше плавно по вълните под небе, тъй ярко осветено от пълната луна, че човек спокойно можеше да чете вестник на светлината й. Гледката беше измамно спокойна. Кабрийо не бе издал команда за пълна крайсерска скорост, така че морският съд се отдалечаваше от китайската суша със скорост не повече от осем възела. Шепотът, който издаваше носовата част, порейки водата, и мирисът на току-що изпечен хляб, идващ от камбуза, можеха да приспят екипажа на всеки друг товарен кораб, плаващ по Китайско море, но не и висококвалифицираните мъже на борда на „Орегон“.

Пит и Джордино се намираха в командното помещение за наблюдение и мерки за противодействие в носовата надстройка, където изпълняваха стриктно ролите си на наблюдатели, докато Кабрийо и техническите му специалисти бяха съсредоточили вниманието си върху системите за радиолокационно откриване и разпознаване на цел.

— Онзи там никак не бърза — отбеляза анализаторката на данните от наблюдението Линда Рос, седнала пред един от компютърните монитори, който показваше триизмерното изображение на военен кораб. Рос беше поредният „трофей“ на Кабрийо от експедициите му за набиране на персонал от ненадминати специалисти. Тя беше началник по управление на огъня на борда на крайцер с насочващи ракети на ВМС на САЩ, преди да попадне в плен на магията на Кабрийо и предложението му от невероятна компенсация, надхвърляща многократно парите, които получаваше във военноморския флот. — С максималната си скорост от трийсет и пет възела ще ни настигне в рамките на половин час.

— Какви данни можеш да дадеш за него? — попита я Кабрийо.

— Конфигурацията му сочи, че е един от големите есминци-ракетоносачи тип „Луху“, клас 052, пуснати на вода в края на деветдесетте години. Вместимост четири хиляди и двеста тона. Два газотурбинни двигателя с петдесет и пет хиляди конски сили. На кърмата си носи два хеликоптера „Харбин“. Пълният му екипаж се състои от двеста и трийсет души, от които четирийсет са офицери.

— Ракетите?

— Осем плъзгащи се по морската повърхност от класа „земя-земя“ и една стартова уредба „земя-въздух“.

— Ако аз бях капитанът му, нямаше да се подготвя да нанеса ракетен удар срещу безпомощна на вид стара гемия като „Орегон“. Оръдия?

— Две стомилиметрови зенитноартилерийски системи в оръдейния купол на носа и осем седеммилиметрови, монтирани по двойки — докладва анализаторката. — Освен това е снабден и с общо шест торпеда в два апарата и дванайсет противолодъчни минохвъргачки.

Кабрийо избърса челото си с носна кърпа.

— Според китайските стандарти това е внушителен военен кораб.

— Откъде идва? — попита Пит.

— От лошия ни късмет — отвърна Кабрийо. — Пресича пътя ни, след като е била вдигната тревога и пристанищните власти са уведомили техния военноморски флот. Изчислих времето на тръгването ни така, че да плаваме в килватера на един австралийски товарен кораб и един боливийски за превозване на руда, за да объркаме китайския радиолокатор. Вероятно първите два са били спрени и претърсени от патрулен катер за бърза атака, преди да им бъде разрешено да продължат към местоназначението им. Ние имахме нещастието да привлечем вниманието на тежък есминец-ракетоносач.

— Кин Шан има дълга ръка, щом е успял да получи такъв вид съдействие от правителството си.

— Да можех и аз да имам същото влияние над нашия Конгрес.

— Не противоречи ли на международните закони, когато военните на дадена страна спират и претърсват чужди кораби извън нейните териториални води?

— От деветдесет и шеста насам, вече не. Това стана, когато Бейджин си извоюва правото да разшири границата на териториалните води на Китай от дванайсет на двеста мили.

— Което сега ни поставя в техни води.

— Да, навлезли сме на около сто и четирийсет мили в тяхна територия — уточни Кабрийо.

— Щом и вие имате ракети — каза Пит, — защо не разрушите есминеца, преди да сме се озовали в обсега на техните оръдия?

— Макар че носим малка и по-стара версия на ракета „земя-земя“ с взривна мощност, достатъчна да взриви лек щурмови плавателен съд или патрулен катер, пак ще ни трябва невероятен късмет с първия ни пуск, за да извадим от строя четири хиляди и двеста тонен есминец-ракетоносач, който, както е въоръжен до зъби, е способен да потопи цял флот. В неизгодното положение се намираме ние. Първите ни ракети могат да обезвредят техните стартови уредби. Можем също да забием две торпеда „Марк 46“ в корпуса му. Но той ще остане с достатъчен брой трийсет и седем и сто милиметрови оръдия, които на бърза ръка ще ни пратят в най-близкия склад за корабни отпадъци.

Пит погледна Кабрийо с твърд поглед.

— Много хора са на път да загинат в следващия един час. Няма ли начин да предотвратим клането?

— Не можем да изпързаляме никоя абордажна група — отвърна мрачно Кабрийо. — Те ще прозрат камуфлажа ни две минути след като стъпят на борда. Изглежда, забравяте, господин Пит, че що се отнася до китайците, вие, аз и всички останали на борда на този кораб, сме шпиони. И като такива на часа можем да бъдем екзекутирани. Освен това сложат ли веднъж ръка на „Орегон“ и неговата технология и разберат ли потенциала й, те няма да се поколебаят да го използват за разузнавателни цели спрямо други страни. Още щом първият моряк се качи на палубата ни, зарът ще е хвърлен. Така че или ще се борим, или с нас е свършено.

— В такъв случай нашият избор е изненадата.

— Ключът е в това, че ние не представляваме заплаха в очите на капитана на китайския есминец — сопна се Кабрийо. — Ако бяхте на негово място и ни наблюдавахте през очила за нощно виждане от мостика си, щяха ли да ви се разтреперят краката от това, което виждате? Съмнявам се. Той може и да насочи стомилиметровите си оръдия в мостика ни или пък някоя двойка от трийсет и седем милиметровите си във всеки моряк, появил се на палубата ни. Но види ли, че неговите моряци са се качили на борда и са превзели кораба ни, тогава ще се успокои и ще отмени тревогата, при положение че изобщо си направи труда да даде такава.

— Думите ви звучат така, сякаш говорите за обикновен бой със снежни топки — позволи си да вметне Джордино.

Кабрийо му хвърли уморен поглед.

— Какви снежни топки?

— Извинете малко странното чувство за хумор на Ал — намеси се Пит. — Той става душевно неуравновесен, когато нещата не се подреждат така, както той ги вижда.

— Големи особняци сте вие двамата — свъси вежди към Пит Кабрийо. — Нищо ли не може да ви развълнува?

— Приемете го като ответ на едно тежко за нас положение — възрази Пит с умерен тон. — Вие и вашият екипаж сте обучени и готови за бой. Докато ние сме просто едни безпомощни странични наблюдатели.

— Ще ни е нужна всякаква помощ от всеки мъж и жена на борда, преди да се е изнизала нощта.

Пит изучи изображението на монитора над рамото на Линда Рос.

— Разрешете ми да ви попитам как точно възнамерявате да разпердушините такъв грамаден ескадрен миноносец?

— Планът ми е съвсем прост: „Орегон“ спира да се движи след подадена команда. После ще последва искане за качване на борда ни и инспекция. Веднъж допуснем ли го на един хвърлей разстояние, ще се държим като невинни, зле възпитани моряци, докато те ни наблюдават отблизо. Щом китайската група се качи на борда, ние ще приспим още по-дълбоко вниманието на капитана, като свалим иранския си флаг и вдигнем флага на Китайската народна република.

— Нима имате китайски флаг? — удиви се Джордино.

— Разполагаме с флаговете на всички морски държави в света — отвърна Кабрийо.

— След като разиграете театър, че се предавате, после какво? — поинтересува се Пит.

— Ще нападнем кораба с всичко, което имаме в наличност, и ще се молим, след като приключим, да не му е останало нищо, което да хвърли срещу нас.

— Така ще излезем победители от дуел с ракети, който иначе не бихме могли да спечелим — вметна Макс Ханли, който седеше на стол до един от електронните специалисти, обслужващ устройство за обработка на тактическите данни.

Подобно на футболен треньор в съблекалнята преди началото на мач Кабрийо изложи подробно пред „играчите“ си плана на действие. Нищо непредвидено не бе пропуснато да се обсъди, никаква подробност не бе недогледана, нищо не бе оставено на случайността. Не се чувстваше никакво напрежение. Мъжете и жените на борда на „Орегон“ се подготвяха да се заловят за работа така, сякаш за тях това беше първият ден на поредната работна седмица в големия град. Очите им бяха ясни и съсредоточени, в тях не се долавяше страхът на преследваните хора.

Когато Кабрийо приключи с наставленията си, попита:

— Има ли въпроси? — Гласът му беше дълбок и нисък, с лек испански акцент и въпреки че беше твърде опитен и прозорлив, за да не признава страх, от такъв нямаше и следа по лицето и начина му на държане. След като никой от екипажа му не се обади, той кимна и заключи: — Добре тогава, това е всичко. Желая ви успех! И когато тази малка свада приключи, ще дам най-голямото празненство, което помни „Орегон“.

Пит вдигна ръка.

— Казахте, че ви е нужен всеки на борда. С какво можем да ви помогнем ние с Джордино?

Кабрийо отвърна:

— Онази вечер вие двамата показахте, че не ви е страх от битки. Идете да си вземете по чифт автоматично оръжие от арсенала. Ще ви е нужна по-голяма огнева мощ от вашите петдесет и пет калиброви пистолети. Също така си изберете и предпазни жилетки. После се отбийте да си вземете нещо вехто и раздърпано от гардероба с маскарадни костюми. След това се присъединете към палубната команда. Проявете талантите си във възпирането на китайските моряци, когато се качат на борда. За посрещането им мога да отделя само неколцина мъже — останалите ще ми трябват за по-важни задачи, тъй че китайците ще ви превъзхождат малко по численост. Вероятно няма да са повече от десетина, което едва ли ще е от значение, защото вашето предимство ще бъде изненадата. Ако се справите, а аз разчитам на това, можете да помогнете при огледа за щетите. Бъдете сигурни, че ще има големи щети.

— Абсолютно необходимо ли е да стреляме по абордажната група без предупреждение? — попита Линда Рос.

— Имайте предвид — обърна се безцеремонно към нея Кабрийо, — че тия хора по никакъв начин няма да оставят някого от борда на кораба ни да стигне до пристанище. Защото те несъмнено са наясно, че имаме връзка с подводното претърсване на „Юнайтед стейтс“, така че възнамеряват да ни пуснат да спим при рибите още преди да е пукнала зората.

Пит потърси в погледа на Кабрийо следи от съжаление, знак, че му минава през ума, че са на път да извършат колосална грешка, но не видя нищо подобно.

— Не ви ли притеснява, че може би грешим относно намеренията им и вероятно ще предизвикаме война?

Кабрийо извади от малкото си джобче лулата си и остърга чашката й. После отвърна:

— Нямам нищо против да призная, че съм обезпокоен донякъде за това, но не може да избягаме от техните военновъздушни сили, тъй че не ни остава друг избор, освен да блъфираме и ако не успеем, ще се наложи да воюваме.

 

 

Като сив призрак, плъзгащ се по черната водна повърхност, нашарена от отраженията на месечината, големият китайски есминец-ракетоносач настигна бавнодвижещия се „Орегон“ със злобата на кит убиец, преследващ дружелюбна морска крава. Но с отблъскващата си бойна премяна от навигационни системи и устройства за търсене и откриване на цели на повърхността и във въздуха и за мерки за противодействие, стърчащи над грозни кули, корабът изглеждаше така, сякаш беше сглобен от дете, което не е знаело коя част къде да залепи.

Хали Касим, вицепрезидентът на „Орегон“, отговарящ за свръзките, повика по високоговорителя на мостика Кабрийо, който наблюдаваше есминеца през очила за нощно виждане.

— Господин Кабрийо, наредиха ни да застанем на дрейф.

— На какъв език?

— На английски — отвърна Кейсим.

— Аматьорски опит да ни накарат да паднем в капана. Отговорете им на арабски.

Настъпи кратка пауза.

— Те ни изобличиха, сър. На борда си имат човек, който говори арабски.

— Опитайте да ги позалъжете още малко. Не искам да създаваме впечатлението, че нещо ни безпокои. Попитайте ги защо трябва да изпълняваме нарежданията им, след като сме в международни води?

Кабрийо запали лулата си и зачака. Погледна надолу към палубата, където се бяха събрали Пит, Джордино и трима от екипажа, до един въоръжени за бой.

— Не се хващат на въдицата — долетя отново гласът на Хали Касим. — Казаха, че ако не спрем веднага, ще ни потопят.

— Мислите ли, че ни заглушават, за да не можем да изпратим сигнал за бедствие?

— Бъдете сигурен в това. Всяко наше съобщение, изпратено в района на непосредствена близост, ще бъде получено изопачено.

— Каква е вероятността наблизо да минава някой приятелски кораб, като ядрена подводница например?

— Никаква — разнесе се гласът на Линда Рос от помещението за наблюдение и мерки за противодействия. — Единственият плавателен съд в радиус от сто мили е японски транспортьор за превоз на автомобили.

— Добре — въздъхна Кабрийо. — Сигнализирайте на китайците, че ще отстъпим и ще легнем на дрейф. Но ги уведомете също, че ще изразим протест пред международните инстанции по морски транспорт срещу това посегателство.

Кабрийо вече не можеше да направи нищо, освен да чака и наблюдава в сумрака приближаването на китайския есминец. Освен немигащите му очи към големия военен кораб бяха насочени две прикрити ракети „Харпун“, монтирани в средата на корпуса на „Орегон“, две торпеда „Марк 46“ в подводните им апарати и дулата на сдвоена 30-милиметрова артилерийска система „Оерликон“, всяко от което можеше да бълва по седемстотин снаряда в минута.

Всички необходими подготвителни работи приключиха. Кабрийо беше горд от съвместните усилия на екипажа си. Дори и някъде да беше възникнала трудност, никой не се оплака. Отстрани всеки изглеждаше твърдо решен и доволен, че е на път да атакува неприятелски кораб двойно по-голям от техния, и да воюва докрай. Нямаше да се налага да си подават и другата буза, защото те първи щяха да ударят.

Есминецът намали ход и задрейфува на не повече от двеста метра от „Орегон“. През очилата си за нощно виждане Кабрийо прочете големите бели числа, изписани близо до вълнореза.

— Можете ли да ми дадете сведения за китайски есминец номер сто и шестнайсет? Повтарям: номер сто и шестнайсет — каза той на Рос.

Докато изчакваше отговора, той наблюдаваше как от лодбалките в средната част на есминеца бе спусната на вода една лодка. Без да се бави, абордажната група зае местата си в нея, след което лодката бе отблъсната от есминеца и се отправи по водното пространство между двата спрели плавателни съда. След около дванайсет минути вече се плъзна покрай корпуса на обикновения на вид, стар товарен кораб. Кабрийо със задоволство забеляза, че единствено носовите сдвоени стомилиметрови оръдия бяха насочени към „Орегон“. Ракетните стартови уредби изглеждаха празни и закрити. Дулата на трийсет и седем милиметровите оръдия сочеха назад към кърмата.

— Сдобих се с данните му — отвърна междувременно Рос. — Номер сто и шестнайсет се нарича „Чендо“. Това е най-големият и най-добър кораб на Китайските военноморски сили. Командва се от капитан трети ранг Ю Тиен. Трябва ми известно време, за да ви дам биографията му.

— Благодаря ви, Рос, не си правете този труд. Винаги е от полза да знаем поне името на врага. Моля ви, наредете всички оръжия да са в готовност за стрелба.

— Вече са готови и чакат команда, господин председател — отвърна Рос със спокоен и невъзмутим глас.

През единия борд бе спусната абордажната стълба и китайските моряци, водени от един лейтенант и един капитан от военноморския контингент, бързо се качиха по нея на палубата на „Орегон“. От цялата група лъхаше празнично настроение — мъжете приличаха повече на бойскаути, тръгнали на излет, отколкото на сурови мъже, изпълняващи бойна задача.

— По дяволите! — изруга Кабрийо.

По численост групата беше двойно по-голяма, отколкото бе предполагал и всеки бе въоръжен до зъби. Обезпокои го мисълта, че нямаше да може да отдели достатъчно от хората си за предстоящата битка на главната палуба. Погледна към Пит Джеймс и Боб Медоус, леководолази и бивши „тюлени“ от ВМС, и Еди Сенг. И тримата стояха до леерното ограждане с картечни пистолети под якетата си. После зърна Пит и Джордино, изправени право пред китайските офицери, с ръце вдигнати високо във въздуха.

Кабрийо мигом се изпълни с гняв. Щом като Пит и Джордино се предадоха без бой, другите трима в никакъв случай нямаше да могат да отблъснат двайсетината обучени за битки моряци. Китайците щяха на бърза ръка да ги отблъснат настрана и за минути щяха да превземат кораба.

— Ей, вие, страхливци такива! — размаха той юмрук към Пит и Джордино. — Долни предатели!

 

 

— Колко преброи? — обърна се Пит към Джордино, когато и последният китайски моряк се прехвърли през леерното ограждане.

— Двайсет и един — отвърна самодоволно Джордино. — Четирима на един срещу нас. Е, не бих го нарекъл „малко числено превъзходство“.

— И аз установих същото неравенство.

Непохватни на вид с дългите си зимни палта и с ръце, вдигнати високо над главите, Пит и Джордино създаваха впечатлението, че се предават безпрекословно. Еди Сенг, Джеймс и Медоус гледаха мрачно китайците, като раздразнени моряци, чиято нормална работа по кораба е била прекъсната. Ефектът беше точно такъв, какъвто го бе предвидил Пит. Виждайки как са посрещнати, китайците се успокоиха и отпуснаха ръце върху оръжията си, тъй като вече не очакваха никакво съпротивление от страна на неугледния екипаж на това старо корито.

Военноморският офицер, надменно и с неприкрито отвращение към несвойствено облечения екипаж, който го посрещна, се приближи с наперена походка към Пит и поиска да узнае на английски език къде може да намери капитана на кораба.

Без ни най-малък израз на злоба, докато местеше поглед от лейтенанта към морския капитан, Пит любезно попита:

— Кой от вас двамата е Крачун и кой Малчо?

— Какво казахте? — попита лейтенантът. — Слушайте, ако не искате да получите един куршум в черепа, ме заведете при капитана.

Лицето на Пит моментално доби израз на уплаха.

— А? Искате капитана? Защо не казахте веднага. — Той се обърна леко и кимна към Кабрийо, който стоеше на крилото на мостика и бълваше огън и жулел от гняв.

По рефлекс всички глави и погледи се обърнаха едновременно в посоката към сипещия ругатни мъж, когото им посочи Пит.

В същия миг Кабрийо изведнъж разбра номера на двамата представители на НЮМА и загледа като хипнотизиран кървавата битка, която избухна пред очите му. Облещи очи, като видя как Пит и Джордино извадиха по още един чифт ръце изпод палтата си, всяка сграбчила по един картечен пистолет с пръст върху спусъка, и предприеха смъртоносен откос по китайските моряци, които се стъписаха от изумление. Двамата офицери бяха покосени първи, последвани от шестимата мъже непосредствено зад тях. Никой от китайците не беше подготвен за такова яростно клане, особено от страна на мъже, които изглеждаха изплашени и непохватни. За част от секундата ненадейното нападение намали неравенството от четирима до двама срещу един. Дръзката конфронтация бързо се превърна в кървав хаос.

Сенг, Джеймс и Медоус, които знаеха предварително за измамата с изкуствените ръце, мигом насочиха оръжията си и откриха огън секунди след Пит и Джордино. Настана пълна бъркотия. Мъже падаха ранени или убити или се нахвърляха един върху друг в юмручен бой. Китайските моряци се биеха професионално и показваха изключителна смелост. Бързо се възстановяваха и без да отстъпват от позициите си на палубата, вече осеяна с победените им другари, отвръщаха със стрелба. Пълнителите на всяко оръжие се изпразниха почти едновременно. Сенг бе улучен от куршум и се свлече на колене. Медоус бе ранен в рамото, но продължи да размахва пистолета си като тояга. Пит и Джордино нямаха време да презаредят и се впуснаха в яростен ръкопашен бой. Но дори и по време на тази яростна суматоха, в която враждуващите мъже се вкопчваха един в друг и сипеха ругатни и юмруци, Пит чу Кабрийо да крещи от мостика:

— Огън! За бога, огън!

Една секция от корпуса на „Орегон“ тутакси се отвори и две ракети „Харпун“ излетяха от стартовите си уредби почти едновременно с изстреляните от апаратите си торпеда „Марк 46“. След секунди сдвоените 30-милиметрови оръдия бяха заредени, насочени към целта и задействани след команда, подадена от корабния команден център за управление на бойните действия. Градушка от снаряди се посипа върху ракетните стартови уредби на „Чендо“ и извади от строя системите им още преди те да открият огън срещу небронирания товарен кораб. Времето спря, когато първата ракета, изстреляна от „Орегон“, се вряза в корпуса на есминеца под големия му комин и се взриви в машинното отделение. Втората „Харпун“ улучи кулата със съобщителните системи на „Чендо“ и прекъсна всякакви предавания към флотското му командване.

По-бавнодвижещите се торпеда избухнаха след тях почти едновременно на не повече от девет метра едно от друго и причиниха изригването на два огромни гейзера досами „Чендо“. Есминецът силно се заклати напречно, после застина за миг в хоризонтално положение, преди да започне да се накланя на десния си борд поради водата, която нахлу през двете пробойни с големината на оборски врати.

Капитанът на „Чендо“ Ю Тиен, който обикновено беше предпазлив човек, този път се хвана на измамата, докато наблюдаваше през бинокъл невинния на вид стар кораб. Видя как моряците му се качиха на борда, без да им бъде оказано никакво съпротивление, а иранският национален флаг в зелено, бяло и червено бе спуснат и на негово място бе издигнат червеният флаг с пет златни звезди на Народна република Китай. В следващия момент капитанът се вцепени от изумление. Непобедимият му есминец уж спокойно застигна някакъв си ръждясал трампов кораб, а ето че в следващия момент същото това безпомощно старо корито нанесе със съвършена точност огромни щети на плавателния му съд. Улучен едновременно от ракети, торпеда и градушка от снаряди, корабът му само за минути бе фатално разбит. На Ю Тиен му беше трудно да повярва, че един невинен търговски кораб може да притежава такава огромна огнева мощ.

Ю Тиен изтръпна, когато видя как смъртта и разрухата изпълзяват от вентилаторите, люковете и стълбите, водещи към вътрешността на кораба му. Първоначалните бели облачета и оранжеви искри бързо се превърнаха в буйни червени огньове с черен дим, излизащ от машинното отделение, което сега се бе превърнало в крематориум за безпомощните в него мъже.

— Огън! — изкрещя той. — Унищожете тези гадни мръсни псета!

— Презаредете! — разнесе се високо гласът на Кабрийо през съобщителната система. — Бързо презаредете…

Командите му бяха прекъснати от невъобразим грохот, последван от силно сътресение на целия му кораб. Големите оръдия на незасегнатата носова част на есминеца заляха с порой от снаряди „Орегон“.

Първият снаряд изсвистя между товарните кранове, избухна в основата на задната мачта и я изтръгна от основата й, пръсвайки я на нажежени парчета, които се затъркаляха във всички посоки по товарната палуба. На няколко места лумнаха малки пламъци, без обаче да причинят сериозни щети. Вторият снаряд се заби във ветрилообразното ребро на кърмата на „Орегон“ и го разкъса, оставяйки зееща дупка над рудерпоста. Разрушението беше сериозно, но не и критично.

Кабрийо с неохота трябваше да се наведе, когато градушка от трийсет и седем милиметрови снаряди от „Чендо“ започна да обстрелва странично „Орегон“ от бака до разбитата кърма.

Почти веднага след това долетя гласът на Рос, която също управляваше системите за бойни действия.

— Сър, китайците избиха пусковите механизми на ракетните стартови уредби. Не ми се иска да съм приносител на лоши вести, но трябва да се простим с тях.

— Какво е положението с торпедата?

— След три минути ще бъдат готови за изстрелване.

— Кажете на момчетата, зареждащи апаратите, да ги изстрелят непосредствено едно след друго.

— Ханли! — извика Кабрийо в машинното по високоговорителя.

— Тук съм, Хуан — отговори Ханли с удивително спокойствие.

— Някакви повреди в машините?

— Една-две тръби протекоха, но не е нещо, с което да не можем да се справим.

— Дай пълен напред. Трябва да изчезнем оттук час по-скоро, преди есминецът да ни е разпердушинил.

— Разбрано.

Тъкмо тогава на Кабрийо му направи впечатление, че неговите 30-милиметрови оръдия мълчат. Той застана неподвижен и загледа сдвоените оръдия, които стояха неми в средата на огромен дървен сандък, чиито четири стени бяха свалени. Дулата сочеха безмълвно есминеца, сякаш бяха изоставени, автоматичните им електронни регулатори бяха избити от 37-милиметрови снаряди. И той мигом разбра, че без тяхното огнево прикритие шансовете им да оцелеят намаляват с всяка изминала минута. Твърде късно почувства как, докато Ханли пришпорваше огромните двигатели, кърмата на „Орегон“ започна да потъва, а носовата част — да се издига все по-отвесно. За първи път го обзе страх и безнадеждност, когато видя двете гърла на стомилиметровите оръдия на есминеца да рушат обречения му кораб заедно с екипажа.

Забравяйки за миг за битката, която вилнееше на палубата насред разрушенията, той премигна и сведе поглед надолу. Видя окървавени тела, скупчени едно върху друго или пръснати на всички страни като разпилян на улицата боклук. Злъч се надигна в гърлото му. Потресаващата касапница не бе траяла повече от две минути — кървава битка, която не бе оставила никой оцелял без рани. Или поне така му се струваше.

После за миг му се мерна някаква фигура, която с олюляване се изправи на крака и се запрепъва по палубата към артилерийската система на „Орегон“.

Въпреки че носеха предпазни жилетки, Джеймс и Медоус пак бяха ранени — и двамата в краката. Сенг пък имаше два куршума, заседнали в дясната му ръка. Както се бе облегнал на леерното ограждане, той скъса единия ръкав на ризата си, сгъна го на няколко ката и го притисна в раните си, за да спре кръвотечението. До него лежеше Джордино, почти в безсъзнание. Един от китайските моряци го бе фраснал по главата с приклада на автоматичната си пушка в същия миг, в който Джордино бе забил юмрук в стомаха на противника си, и то така яростно, че едва ли не го промуши чак до гръбнака му. И двамата се бяха свлекли едновременно на палубата — морякът, гърчейки се от болка с изкаран въздух, а Джордино, на прага да изпадне в несвяст.

Като видя, че приятелят му не е сериозно ранен, Пит захвърли палтото си с изкуствените ръце и закуцука едва-едва към смълчаните оръдия, мърморейки под носа си:

— Два пъти! Да не повярва човек, че ме улучват два пъти на едно и също място! — Той притискаше ръка върху новата си рана, само с два сантиметра по-горе от все още превързаната дупка в хълбока му от куршума, който бе получил край езерото Орион. В другата си ръка стискаше китайски картечен пистолет, който бе задигнал от един от мъртвите моряци.

От удобното си за наблюдение място Кабрийо стоеше като вкоренен в пода и не можеше да повярва на очите си, когато видя как Пит презрително прочистваше с ръка въздуха, изпълнен с бясното свистене на урагана от трийсет и седем милиметровите снаряди от оръдията на „Чендо“, който бушуваше върху товарната палуба на „Орегон“. Снарядите се сипеха около него като дъжд и унищожаваха огромните дървени сандъци, подредени на палубата. Той чуваше свистенето и усещаше вилнеещия вятър, бръснещ на милиметри лицето и врата му. Като по чудо никой снаряд не го улучи по време на адското придвижване до оръдията.

Лицето на Пит не представляваше приятна гледка. В очите на Кабрийо то наподобяваше маска от безбожен гняв, а зелените му очи святкаха с невиждана решителност. Кабрийо никога нямаше да забрави това лице. За първи път виждаше човек с такова сатанинско презрение към смъртта.

Най-накрая, след като постигна невъзможното, Пит вдигна картечния пистолет и стреля в разкъсаните останки от кабела, водещ към помещението за управление на огъня, като по този начин предостави възможност на двете дула да се движат свободно. После застана зад двете оръдия и пое ръчното управление, хващайки с дясната си ръка скобата на спусъка, неизползван до този момент. „Орегон“ се съживи отново — като проснат на ринга боксьор, който се надига след броене до девет и продължава мача. Целта на Пит не съвпадна с предположенията на Кабрийо. Вместо да обстрелва командния мостик и лафетите на трийсет и седем милиметровите оръдия на „Чендо“, той отприщи комбинираната огнева мощ на сдвоените оръдия, изстрелващи по 1 400 снаряда в минута, срещу оръдейния купол, чиито стомилиметрови оръдия бяха насочени към товарния кораб с намерението да го унищожат.

Въпреки че действията му изглеждаха безполезни и дръзки — защото изстрелваните малки снаряди просто се удряха и отскачаха от тежко бронирания купол, Кабрийо разбра какво се опитва да направи Пит. Направо е луд за връзване, помисли си той, щом се напъва да постигне невъзможното. Дори и да имаше солидна опора за цевта на автомата си, при това клатене на кораба върху вълните само отличен професионален стрелец можеше да вкара куршум в някое от дулата на оръдията в купола. Но Кабрийо явно бе пренебрегнал внушителната огнева мощ на оръдията си под управлението на Пит. Три снаряда непосредствено един след друг попаднаха в дулния спирач на средното оръдие, спуснаха се стремглаво надолу по цевта и удряйки се с току-що заредения снаряд в затвора, детонираха бойната му глава почти в мига, в който тя бе възпламенена.

След един миг, откраднат от ада, големият стомилиметров снаряд избухна вътре в оръдието и пръсна купола, превръщайки го в назъбени метални отломъци. После, като по даден знак, последните две торпеда на „Орегон“ се врязаха в корпуса на „Чендо“, а едното по чудо влезе през пробойната, направена от изстреляното преди това торпедо. От вътрешността на есминеца се разнесе силен грохот, корпусът му се разтресе и почти изскочи от водата. От него изригна огнено кълбо, след което, като огромно, смъртоносно ранено животно корабът потръпна и притихна. Не минаха и три минути и той се загуби от поглед сред съскащ звук и стълб от черен дим, който се изви нагоре към нощното небе, закривайки звездите.

От ударната вълна и последвалите талази от потъващия есминец „Орегон“ се разклати като сграда при силно земетресение. От мостика Кабрийо не можа да види предсмъртната агония на „Чендо“. Само секунди преди хитро насоченият от Пит огън да превърне есминеца в пушещи отломъци, леките му оръдия бяха съсредоточили стрелбата си в мостика и го направиха на пух и прах, сякаш хиляди тежки чукове го бяха удряли. Кабрийо усети как въздухът около него се раздира от експлозии. Миг след това той бе улучен от снаряд и се изтъркаля заднешком от мостика в кормилната рубка. Падна на пода и стисна здраво очи, но успя да обвие ръце около месинговата компасна кутия и да се задържи. Снарядът бе минал през левия му крак под коляното, но той не усещаше никаква болка. После чу невъобразим шум от взрив и почувства как го блъсна въздушна вълна, последвана от неземна тишина.

На долната палуба Пит се отдалечи от оръдието и тръгна по обратния път през отломъците, пръснати по товарната палуба. Доближи се до Джордино и му помогна да се изправи на крака. Джордино обви ръка около кръста на Пит, но бързо я отдръпна, когато усети и видя кръв по нея.

— Ама и ти май кървиш.

Пит му хвърли усмивка през стиснати устни.

— Дано не забравя да запуша дупката си с пръст.

Като се увери, че раната на Пит не е сериозна, Джордино посочи по посока на Сенг и другите:

— Ония момчета обаче са тежко ранени. Трябва да им помогнем.

— Виж какво можеш да направиш за тях, докато корабният хирург се заеме с лечението им — каза Пит, както оглеждаше разрушения до основи някогашен мостик. — Аз пък ще потърся Кабрийо и ще се опитам да му помогна, ако е все още жив.

Стълбата, свързваща товарната палуба с крилото на мостика, представляваше кълбо желязо и Пит се принуди да се покатери по надупчената от снаряди, усукана маса стомана, в която се бе превърнала надстройката, за да стигне до кормилната рубка. В разбитата й вътрешност цареше гробна тишина. Единствените звуци идваха от туптенето на двигателите и плисъка на водата около корпуса на силно повредения кораб, който стремглаво напускаше полесражението. Пит влезе и предпазливо запристъпва върху купчината отломки.

В кормилната рубка нямаше и следа от кърмчия или първи офицер — всички операции на системите за управление на огъня се извършваха от командния център, разположен под бака. Кабрийо беше наблюдавал и ръководил сражението сам от рядко използвания мостик. Беше на път да изпадне в безсъзнание, когато зърна една неясна фигура да се приближава и разчиства останките от вратата. С големи усилия се надигна до седнало положение. Чувстваше само единия си крак. Мислите му се губеха в мъгла. Смътно усети, че някой приклекна до него.

— Кракът ви е пострадал сериозно — каза Пит, докато разпаряше от ризата си парче, с което завърза стегнато мястото над раната, за да спре кръвотечението. — Някакви други оплаквания имате ли?

— Негодниците съсипаха най-хубавата ми лула.

— Извадили сте късмет, че не са улучили главата ви.

Кабрийо се пресегна и сграбчи ръката на Пит.

— Вие се справихте. А пък аз си мислех, че ще си намерите гроба.

— Никой ли не ви е казал — усмихна се Пит, — че аз съм непобедим благодарение предимно на предпазната жилетка, която ме накарахте да си сложа?

— Какво стана с „Чендо“?

— Вече се е настанил на дъното на Китайско море.

— Има ли оцелели от есминеца?

— Ханли така е настъпил педала докрай, че едва ли ще е склонен да намали ход, да обърне и да се върне, за да провери.

— Много ли са пораженията ни? — попита Кабрийо, чувствайки, че очите му започват да възвръщат фокуса си.

— Освен че сме като прегазени от годзила, няма такава повреда, която кораборемонтната работилница да не може да оправи за няколко седмици.

— Жертви има ли?

— С вас само петима или шестима ранени — отвърна Пит. — Поне аз не знам да има мъртви или още ранени под палубите.

— Искам да ви благодаря — каза Кабрийо. Той вече чувстваше, че ще припадне поради загуба на кръв и бързаше да довърши мисълта си. — Вие подлъгахте и мен, и китайската абордажна група с номера си с изкуствените ръце. Ако не ги бяхте извадили навреме, сега изходът щеше да е съвсем друг.

— Имах и помощта на още четирима мъже — отвърна Пит и завърза турникета за крака на Кабрийо.

— Необходима е много смелост, за да се премине по палуба, обсипвана с град от снаряди, и да се стигне до оръдията.

След като направи каквото можа, за да закара Кабрийо до корабната лечебница, Пит седна и погледна председателя на управителния съвет.

— Предполагам, че това се нарича „временна лудост“.

— И все пак — продължи Кабрийо с отпаднал глас — вие спасихте и кораба, и екипажа.

Пит го погледна уморено и се усмихна.

— Дали на следващото си заседание управителният съвет на корпорацията ще гласува да ми бъде изпратено някакво възнаграждение?

Кабрийо понечи да каже нещо, но не издържа и припадна. В този момент Джордино, следван от двама мъже и една жена, влезе в порутената кормилна рубка.

— Много ли е зле? — поинтересува се той.

— Пищялът му виси на парче кожа от коляното — отвърна Пит. — Ако и корабният хирург е толкова опитен, колкото е всеки друг на този кораб, сигурен съм, че ще може да възстанови крака му.

Джордино погледна към кръвта, която се просмукваше от хълбока на Пит.

— Не си ли мислил някога да си нарисуваш център на мишена на задника си?

— Защо бе, братко? — намигна му Пит. — Те тъй или иначе, пак ще ме улучат.