Клайв Къслър
Азиатска вълна (56)

54.

Кин Шан приличаше на човек, видял най-дълбоката бездна на ада. Лицето му беше побеляло и сковано като втвърден маджун. По челото му бяха избили капки пот, а очите му блестяха от шока. Той, който бе проявявал невероятно самообладание през целия си живот, сега сякаш се бе парализирал. Взираше се зашеметен в балонообразната глава на жълто-черното чудовище, което му се хилеше зловещо и чак тогава го разпозна.

— Пит! — прошепна дрезгаво той.

— Да, това съм аз — отвърна Пит, като ползваше системата за връзка, монтирана вътре в скафандъра му. — Чуваш ме, нали, Кин Шан?

Шокът от изненадата, после обратът, който настъпи, след като разбра какво представлява привидението, отпуши поток от злъч във вените на Кин Шан, който прерасна в бясна ярост.

— Чувам те — отвърна той бавно, възвръщайки железния си контрол над мислите. Той не пожела да узнае откъде се бе появил Пит. В съзнанието му имаше един-единствен въпрос. — Къде е съкровището?

— Съкровището ли? — повтори Пит и лицето му зад прозрачното кълбо на шлема придоби тъпо изражение. — Няма никакво съкровище.

— Какво е станало с него? — настояваше Кин Шан, въпреки че бе осъзнал поражението си. — Какво си направил с историческите шедьоври на моята страна?

— Прибрал съм ги на място, където ще бъдат в безопасност от мерзавец като теб, който ги иска само за себе си.

— Как? — попита кратко той.

— С много късмет и с много свестни хора — каза спокойно Пит. — След като моят изследовател откри оцелял след катастрофата, който ни насочи към мястото, обединих в един спасителен проект НЮМА, американските военни сили и канадците. Те осъществиха съвместни спасителни операции, които продължиха десет дни, преди да посочим местонахождението на „Принсес Доу Уан“ на твоя изследовател. Мисля, че името му бе Жу Куан. След това не ни оставаше нищо друго, освен да те чакаме да се появиш. Знам, че съкровището те бе обсебило, Кин Шан. Мога да чета в теб като в отворена книга. Сега е време всеки да си плати дълговете. С връщането ти обратно в Съединените щати ти загуби всякакъв шанс за дълъг живот. За нещастие, поради огромната липса на морал и етика в наши дни, досега ти успяваше с парите си и политическото си влияние да избегнеш затвора. Искам да те уведомя, че ще умреш. Ще умреш, Кин Шан, като възмездие за смъртта на всички невинни хора, които си убил.

— Говориш небивалици, Пит. — В гласа на Кин Шан имаше презрение, но очите му издаваха неговата несигурност. — И кой ще се погрижи да причини смъртта ми?

— Чаках те. — Омразата на Пит се изписа в очите му. — Нямах ни най-малко съмнение, че ще дойдеш, и ще дойдеш сам.

— Свърши ли вече? Или искаш да ме отегчиш до смърт?

Кин Шан разбираше, че животът му виси на косъм, но искаше да разбере как смятаха да го убият. Въпреки че неочакваното появяване на Пит го притесни, страхът му започна бавно да отстъпва на механизма му за самозащита. В конспиративното му съзнание започна да се оформя план за спасение. Надеждите му нараснаха, като се сети, че Пит няма подкрепата на кораб на повърхността. Един водолаз в костюм „Нютсют“ не се спуска без поддържащо въже. Той трябва да бъде свален и издигнат от кораба-майка. Кабелът служи и за съобщителна връзка. Пит дишаше от самостоятелен източник, но той едва ли можеше да го захранва повече от час. Без поддръжката от повърхността Пит беше напълно беззащитен и разполагаше с определено време живот.

— Не си чак толкова умен, колкото се мислиш — каза Кин Шан, а лицето му възвърна донякъде от цвета си. — Погледнато от моя страна, мисля, че ти си този, който ще умре, господин Пит. Твоят водолазен костюм срещу моя подводен апарат. Шансът ти е колкото на ленивец срещу мечка.

— Горя от желание да се пробваме.

— Къде ти е поддържащият кораб?

— Нямам нужда от такъв — каза Пит с изнервящо безразличие. — Дойдох сам от брега.

— Много си весел за човек, който няма да види повече слънцето. — Докато произнасяше думите, ръцете на Кин Шан се преместиха трескаво към управляващите лостове на манипулатора. — Мога да хвърля тежестите и да се издигна на повърхността. Или мога да се свържа с екипажа си и да им наредя да изпратят втората ми подводница.

— Няма да е честно. Ще станат две мечки срещу един ленивец.

Невъзмутимото му спокойствие е направо нечовешко, помисли си Кин Шан. Нещо не е така, както изглежда.

— Струваш ми се много сигурен в себе си — каза той, докато преценяваше възможностите.

Пит вдигна една от механичните ръце на манипулатора на скафандъра си и показа малка херметична кутия с антена.

— В случай че се чудиш защо не си чул нищо от твоите приятели горе, да те осведомя, че това малко устройство смущава всички комуникации в радиус от двеста и петдесет метра.

Това обясняваше защо досега не беше получил повикване от „Джейд адвенчърър“. Но тази информация не промени решението на Кин Шан да отмъсти на Пит.

— За последен път се бъркаш в работите ми. — Пръстите на Кин Шан бавно обвиха лоста на дросела и на регулаторите на манипулатора. — Нямам повече време за губене с теб. Трябва да разбера къде си скрил съкровището. Сбогом, господин Пит. Връщам се на повърхността.

На Пит му беше пределно ясно какво ще последва. Дори и през водната преграда, която ги разделяше, той можа да види бързото движение на очите на Кин Шан. С рязък жест той вдигна ръцете на манипулатора, за да предпази уязвимата си маска за лице и превключи двата малки мотора, закрепени към кръста на водолазния му костюм. Реакцията му съвпадна с момента, в който подводницата подскочи напред.

Това беше битка, в която Пит не можеше да победи. За една секунда „Сий лоутъс“ зае хоризонтално положение, а в следващата вече се устремяваше към него. Малките щипци на манипулатора му не можеха да се мерят с големите клещи на ръцете на подводния апарат. Подводницата на Кин Шан можеше да се движи с два пъти по-голяма скорост от тази на „Нютсют“. Ако механичните клещи срещнеха нютсюта му, с него беше свършено.

Пит не можеше да направи нищо, освен да наблюдава как огромните грозни манипулаторни ръце се разперват, за да го сграбчат смъртоносно и да пробият целостта на скафандъра му. Ако това се случеше, водата щеше да нахлуе в него и Пит щеше да умре мъчително. Пит нямаше никакво намерение да чака водата да проникне в гърлото му и да изпълни дробовете му. А налягането щеше да направи последните му секунди живот непоносими. На два пъти се бе оказвал в ситуация близка до удавяне и не изпитваше желание да потрети преживяванията. Да умре в мъки, и то пред очите на най-злия си враг, не влизаше в плановете на Пит.

Пит закопня да се хвърли напред и с щипците на костюма си да разбие илюминатора на подводницата на Кин Шан, но те бяха много къси и лесно щяха да бъдат отблъснати от ръцете на другия манипулатор. Освен това една агресивна атака не влизаше в плана му. Той погледна към двете смъртоносни челюсти, към лицето на Кин Шан, изкривено от злоба, и отстъпи с тромавия си костюм назад, за да спечели време.

Като насочваше съчленените крайници на скафандъра, той се наведе напред и с помощта на щипците вдигна от палубата късо парче тръба. После завъртя тръбата, за да пресрещне смъртоносните ръце на подводницата. Жестът беше направо смехотворен. Кин Шан насочи клещите да хванат Пит от двете страни. Както би дръпнал шоколад от ръцете на дете, той сграбчи тръбата и я изтръгна от щипците на скафандъра. Ако отстрани имаше наблюдатели, те щяха да оприличат битката като балет със забавени движения на две огромни животни. Всяко движение в такава дълбочина се определяше от налягането на водата.

Изведнъж костюмът на Пит опря в предната отвесна преграда на надстройката на „Принсес Доу Уан“. Сега нямаше накъде повече да бяга. Неравната борба беше продължила не повече от десетина минути. Пит видя сатанинската усмивка, изкривила лицето на Кин Шан, докато противникът му се доближаваше, за да го довърши.

И тогава, съвсем неочаквано, от мрака се появи неясна фигура, плъзгаща се безшумно като огромен хищник.

Прострян по очи в подводен апарат с форма на малък самолет с къси крила и опашка, Джордино спусна „Сафо IV“ зад „Сий лоутъс“. Напълно съсредоточено той завъртя регулаторите на нещо като менгеме, което стърчеше от дъното на подводния съд. Челюстите му бяха захапали малка топка, закачена за миниатюрно вакуумно устройство. Вниманието на Кин Шан беше изцяло насочено към убийството на Пит. Джордино притисна топката и вакуумното устройство към корпуса на „Сий лоутъс“, докато залепнат, след което издигна „Сафо IV“ рязко нагоре и назад и изчезна във водната бездна.

Двайсет секунди по-късно във водата се разнесе тътен. За момент Кин Шан не разбра какво разтърси „Сий лоутъс“. Много късно осъзна, че смелата отбрана на Пит беше само за отклоняване на вниманието от атаката от друг източник. С нарастващ ужас той видя как по горната стена на камерата с повишено налягане се появява паяжина от пукнатини. Неочаквано водата нахлу вътре като изстреляна от малко оръдие. Самата камера запази целостта си, но нахлуващата вода предопредели съдбата й.

Кин Шан замръзна от ужас, водата се покачваше все по-бързо. Той трескаво включи помпите, за да източи баластните танкове и отмести лоста за спускане на тежестите под кила. „Сий лоутъс“ се издигна с няколко сантиметра и увисна, докато нахлуващата вода неутрализира плавателността й. После започна бавно да пада и лягайки на дъното, вдигна облак тиня.

Обезумял от паника, Кин Шан посегна да отвори люка в безумен опит да изплува към повърхността — един безсмислен жест, като се имаше предвид налягането на сто и трийсет метра дълбочина.

Пит тръгна напред и надникна през вдигналата се дънна утайка в подводния апарат, спомняйки си труповете на дъното на езерото Орион. Китайският престъпник пое последна глътка въздух, преди ледената вода да изпълни отворената му за вик уста. След миг виковете секнаха и единственият звук от „Сий лоутъс“ беше бълбукането на мехурчетата кислород. Накрая, като управлявани от часовник, халогенните прожектори загаснаха и подводницата потъна в непрогледна тъмнина.

В скафандъра Пит беше плувнал в пот. Стоеше на дъното и наблюдаваше с мрачно задоволство подводната гробница на Кин Шан. Милиардерът, който беше потискал и експлоатирал хиляди невинни хора, щеше да остане за вечни времена до празния кораб със съкровища, обсебвал по-голяма част от съзнателния му живот. Подходящ край, помисли си Пит без следа от съжаление.

Той вдигна поглед към Джордино, който се появи отново в „Сафо IV“.

— Защо се забави толкова? Той можеше да ме убие.

Джордино снижи апарата, докато изравни прозрачните им маски на около половин метър една от друга.

— Беше голямо шоу — засмя се той. — Да можеше само да се видиш отстрани как играеш Ерол Флин с тръба вместо меч.

— Следващия път ти ще поемеш трудната част.

— А Кин Шан къде е? — попита Джордино.

Пит посочи с едната щипка към неподвижната подводница.

— Където му е мястото.

— Как си с въздуха?

— Остават ми още двайсет минути.

— Нямаме време за губене. Застани неподвижно, докато закрепя въжето за теглене към шлема ти. После ще те издърпам до повърхността.

— Почакай малко — каза Пит. — Имам да свърша още една малка задача.

Той включи малките тласкачи на водолазния си костюм и се издигна покрай надстройката, докато стигна до кормилната рубка. Изучи бързо плана на вътрешността на кораба, който беше залепил от вътрешната страна на скафандъра, и започна да се придвижва покрай капитанската кабина към следващата каюта. За негова голяма изненада мебелите бяха относително запазени. След няколко минути Пит намери това, което търсеше. Той напълни една малка торбичка, закачена за колана на скафандъра, с предметите, които взе от единия ъгъл на каютата.

— Време е да идваш — долетя разтревоженият глас на Джордино.

— Смятай, че съм вече при теб.

Разполагайки само с три минути резерва, „Сафо IV“ и скафандърът изплуваха един след друг на повърхността, откъдето бяха изтеглени на палубата на „Оушън ретривър“. Докато техниците помагаха на Пит да се измъкне от водолазния костюм, той се извърна да погледне към кораба на Кин Шан. Група от бреговата охрана се беше качила на борда му и проверяваше документите, преди да му нареди да напусне американските води.

Когато най-накрая го освободиха от огромния костюм, Пит се облегна изтощено на перилата. Джулия се приближи и го прегърна през кръста.

— Безпокоях се за теб — каза тихо тя.

— Напълно разчитах на Ал и Руди, убеден бях, че няма да се издънят.

— Мъртъв ли е Кин Шан? — попита тя, макар че беше сигурна в отговора.

Той хвана главата й с две ръце и се вгледа в сивите й очи.

— Той е само лош спомен, който си заслужава да бъде забравен.

Тя се отдръпна и на лицето й се изписа тревога.

— Когато се разчуе, че си го убил, ще имаш големи неприятности с правителството.

Независимо от изтощението си, Пит отметна глава назад и се разсмя на глас.

— Скъпа, аз непрекъснато си имам неприятности с правителството.