Клайв Къслър
Азиатска вълна (46)

44.

„Юнайтед стейтс“ не се завъртя, а само леко потрепери, когато оръдията на шестте танка откриха огън срещу него. От разстояние по-малко от двеста метра беше невъзможно да не го улучат. В комините и горните палуби изведнъж се появиха черни назъбени дупки, сякаш стана някаква магия. Но както бе предсказал адмирал Сандекър, никой снаряд от първия оръдеен залп от 120-милиметровите оръдия не даде резултат. Бронебойните снаряди пронизваха алуминиевите отвесни прегради като картон, забиваха се в блатистите плитчини край дигата на отсрещния западен бряг и експлодираха безобидно. 106-милиметровите снаряди, изстреляни от минохвъргачките на М125, се издигаха високо във въздуха и се посипваха върху откритите палуби, издълбаваха ями, но не причиняваха сериозни повреди. Силно експлозивните 155-милиметрови снаряди от самоходните гаубици бяха нещо друго. Но макар да атакуваха суперлайнера безмилостно и да причиняваха значителни разрушения, пак никой от тях не засегна съществената машинария дълбоко в утробата на корпуса му.

Един снаряд проби някогашната главна зала за хранене в средата на корпуса и се взриви, разбивайки отвесните прегради и старото стълбище. Втори избухна в основата на фокмачтата и я прекатури зад борда. Големият кораб обаче отблъскваше атаката. Тогава дойде ред на китайския отряд от професионални бойци, които предприеха тактическа конфронтация, независимо от неравенството. Те не можеха да стоят безучастно. Започна двустранна битка.

Въпреки че реактивните им гранатохвъргачки бяха клас „земя-въздух“, а не противотанкови, те ги пуснаха в действие. Една от гранатите, която се заби във водещия танк, не можа да пробие бронята, но избухна в тялото на 120-милиметровото оръдие и го извади от строя. Наред с това уби командира на танка, който стоеше изправен в люка и наблюдаваше резултата от оръдейния бараж, без да очаква ответен удар. Друга реактивна граната улучи кръглия отвор в покрива на един от танковете, уби на място двама, рани трима и подпали бойната машина.

Полковник Робърт Търнър, който управляваше стрелбата от командно-контролния подвижен пункт, доста бавно осъзна огромната отговорност към задачата си. Последното нещо, което очакваше, беше стар пътнически кораб да отвърне на огъня. Тогава той веднага се свърза с Олсън и с леко треперещ глас му каза:

— Обстрелват ни, генерале. Току-що се простих с едно от оръдията си.

— С какво са въоръжени? — попита Олсън.

— Изстрелват ракети срещу нас от кораба! За щастие те, изглежда, не са бронебойни. Но вече дадох жертви. — Докато говореше, друга ракета пръсна гъсеничните вериги на третия танк, но танкистите смело продължиха да поддържат стрелбата срещу бързодвижещия се лайнер.

— Какъв е резултатът от вашата стрелба?

— Няколко разрушения на надстройката, но нищо съществено не сме улучили. Все едно че стреляме по носорог с халосни патрони.

— Не се предавайте! — заповяда Олсън. — Искам този кораб да бъде спрян.

В следващия миг ответната стрелба внезапно спря. Продължи само градушката от снаряди откъм брега. След малко Търнър разбра причината. Пит и Джордино, опитвайки се с риск на живота си да спрат контрастрелбата, бяха застреляли двамата китайци с гранатометите.

Лазейки по корем, за да се предпазят от шрапнелния ураган и за да не станат лесна мишена за китайските стрелци, които бяха разкрили присъствието им на кораба, двамата се придвижиха покрай огромния комин на кърмата и се взряха в палубата със спасителните лодки, които сега бяха празни. Почти право под тях четирима китайски войници бяха приклекнали зад стоманена преграда и трескаво презареждаха гранатометите си, без да обръщат никакво внимание на фонтаните от взривове, които бликваха около тях.

— Ония там убиват наши хора на дигата — извика Джордино в ухото на Пит.

— Ти вземи на мушка двамата отляво, другите са за мен.

Джордино се прицели внимателно с пушката и изстреля два куршума. Двамата китайци така и не разбраха какво ги улучи. Те се прекатуриха на палубата като парцалени кукли в мига, в който колтът на Пит свали до тях и другите двама.

Пит сграбчи Джордино за ръката, за да привлече вниманието му.

— Трябва да се доберем до мостика… а-а-а-у…

Гласът му премина в болезнен вик, той разпери ръце и падна до един вентилатор. Невъобразим взрив отекна в ушите му, когато палубата под краката му се надигна от силна експлозия. Един снаряд от гаубица се бе пръснал в жилищните помещения под него и бе оставил огромна дупка с усукани отломки и раздран метал. Още преди парчетата от взрива да се посипят надолу, Пит се преборваше с мрака, който се спусна пред очите му. Той с мъка се надигна. Първите му думи, промълвени през разцепените му кървящи устни, бяха:

— Проклета армия, нейната кожа…! — макар напълно да съзнаваше, че армейците на брега си вършат работа и се борят за собствения си живот, при това добре.

Мъглата в съзнанието му бавно се вдигна, но пред очите му още минаваха бели и оранжеви петна. Той погледна надолу и видя Джордино, проснат върху краката му. Той се пресегна и го разтърси по рамото.

— Ал, ранен ли си?

Джордино премигна с едното си око и го отвори.

— Ранен ли?! Имам чувството, че целият съм във възпалени гнойни струпеи.

Докато двамата лежаха, за да се съвземат, нова вълна от снаряди заля кораба. Танковете бяха свалили дулата си по-ниско и обстрелваха стоманения корпус. Сега вече стрелбата им даде резултат — снарядите пробиха обшивката на корпуса и пръснаха на парчета стотиците отвесни прегради във вътрешността. Една гаубица се прицели в мостика и след миг от него останаха само руини. Големият кораб упорито се носеше по водната повърхност между избухващите снаряди, извисявайки корпус пред танкистите, които невъзмутимо презареждаха и отново се прицелваха. Гвардейците, често наричани „бойци за почивните дни“, стреляха като калени стари войници. Но „Юнайтед стейтс“ пердашеше напред, без за секунда да намали ход.

Още малко, и корабът щеше да излезе от засадата. Войниците на дигата отчаяно изстреляха една последна стена от снаряди и гърмежите им разцепиха нощта надве. Очуканият, но някога горд суперлайнер само се разтресе. Никъде не избухна пожар, никъде не се издигнаха облаци пушек. Конструкторът му Уилям Франсис Гибс сигурно щеше да оплаче вида му, но пък щеше да остане доволен, че старанието му да го направи огнеустойчив, се е увенчало с успех.

Най-неочаквано от тъмнината изникнаха три фигури и се втурнаха към Пит и Джордино. По палубата се разнесе стрелба. Джордино с мъка се надигна от мястото си и отвърна с един куршум от 12-милиметровата си „Асерма“ и повали китаеца, който бе успял също да натисне спусъка на автоматичния си Калашников АКМ. После четиримата мъже се вкопчиха едни в други. Пит почувства цевта на пистолет да се забива в ребрата му, но успя да го отблъсне секунда преди поток от куршуми да мине на милиметри от хълбока му. Тогава той заудря с всичка сила цевта на колта в главата на врага си — един, два, три пъти — и го просна на палубата. Джордино заби пушката си в гърдите на своя нападател и едновременно с това натисна спусъка. Китаецът отхвръкна назад, сякаш бе изхвърлен от гърба на галопиращ кон и се свлече на палубата.

Пит коленичи до приятеля си.

— Пак ли си ранен?

— Негодникът ме улучи в бедрото — едва промълви Джордино. — Мисля, че костта е раздробена.

— Дай да видя.

Джордино го отблъсна.

— Мен ме остави. Гледай да се промъкнеш до мостика, за да спреш кораба, преди да са разрушили дигата. — Той се насили да се усмихне през болката си. — Нали затова дойдохме.

Оставаха още две мили до дигата. Тогава Пит скочи като ужилен и тръгна през отломъците към останките от кормилната рубка. След няколко крачки се закова на място. Мостикът на практика не съществуваше. Стените на кормилната рубка бяха паднали навън. Като по чудо, с незначителни разрушения, бе оцелял командният пулт. Тялото на капитан Ли Хунчан лежеше на пода, цялото посипано със стъкла и парчета от разрушението. Вкамененото му лице и отворените му очи създаваха впечатлението, че той се е загледал през липсващия поглед в звездите.

Главният кърмчия стоеше приведен напред, сграбчил с безжизнените си ръце щурвала. Кръвта на Пит се смръзна, когато видя, че главата му почти е откъсната от раменете.

Пит погледна през счупените прозорци към Загадъчния канал, до който оставаше по-малко от миля. Екипажът на кораба се втурваше от долните отсеци и машинното отделение към откритите палуби с надеждата, че ще бъдат евакуирани с хеликоптери.

Стрелбата беше спряла напълно. Ръцете на Пит затанцуваха по лостовете и регулаторите на командния пулт, опитвайки се да прекъснат цялото захранване на кораба. Но без машинен инженер, който да изпълнява командите, огромните турбини отблъскваха всеки опит да бъдат спрени. Сега никоя сила на земята не можеше да парализира кораба на място. В последните си минути Мин Лин е почнал да върти кормилното колело, за да извърти кораба под кос ъгъл и да го подготви за потопяването му, както диктуваше планът на Кин Шан. Вълнорезът му вече се насочваше към източния бряг на реката.

Пит беше сигурен, че взривните заряди вече са поставени на дъното и часовниковите им механизми са задействани да взривят кораба всеки момент. Нямаше повече време да гледа противното привидение зад щурвала. Избута осакатения труп настрана и хвана кормилното колело. Точно в същия момент автовлаковете на магистралата, вече само на метри от кораба, експлодираха с невъобразим грохот, който разтърси земята и разпени реката. В гърба на Пит се забиха ледените иглички на бедствието. За миг го обзе отчаяние, примесено с ярост, но решителността и безкрайната му издръжливост и този път нямаше да му позволят да се провали. С течение на годините той бе развил шесто чувство, затова и отчаянието му както дойде, така и отмина. Той забрави за всичко друго освен за това, което трябваше да направи.

Напълно съсредоточен, той хвана щурвала и с всичка сила го завъртя, за да насочи кораба по нов курс, преди дъното му да се е взривило.

Останал на палубата под огромния комин, Ал Джордино се довлече до подножието на един вентилатор. Болката в крака бе стихнала малко. В този момент той видя да се появяват на палубата тичащи фигури, облечени от главата до петите в черно облекло за нощно сражение. Взимайки го за труп сред отломките и другите трупове, те го подминаваха и продължаваха в посока към източната дига. Пилотът на хеликоптера не загуби време да кръжи, а направо се спусна надолу и кацна на същата палуба, на която Пит и Джордино се бяха приземили с парапланите си. Хората на Кин Шан бързо се качиха в отворената врата на фюзелажа му.

Джордино провери магазина на пушката си и видя, че са останали седем куршума. Обърна се на една страна и изпъна ръка, за да придърпа към себе си един Калашников, който някой от мъртвите китайци беше изпуснал. Издърпа пълнителя — беше две трети пълен. Стискайки очи от болки, той се изправи на едно коляно и се прицели с пушката си в хеликоптера, държейки автомата Калашников като подкрепление.

Очите му не мигаха, лицето му беше неподвижно. Не изпитваше никаква жал. Мястото на тия мъже не беше тук. Те бяха дошли да убиват и да причиняват разруха. Според начина на мислене на Джордино, да ги пуснеше да избягат, беше само по себе си престъпление. Той се вгледа в седналите вече в хеликоптера мъже и ги видя как се смеят, доволни, че са победили глупавите американци. Джордино побесня, побесня както никога досега.

— Ах, как ви мразя! — измърмори той гневно. — Сега ще си премерим силите.

Когато и последният мъж се качи, пилотът издигна машината вертикално във въздуха. Подета от собственото си въздушно течение, тя увисна за миг във въздуха, после се наклони и се отправи на изток. В този момент Джордино откри огън, изстрелвайки куршум след куршум в двигателите, монтирани под витлото. Видя как по кожусите им се появиха дупки, но нищо повече не се случи.

Той изстреля последния куршум от пушката, хвърли я настрана и грабна автоматичния АКМ. Сега от левия двигател започна да излиза тънка струя дим, но хеликоптерът не показваше други признаци на повреда. Той отново се прицели в огромната птица, която все повече се отдалечаваше; и натисна спусъка за полуавтоматична стрелба. След като изстреля точно и последния си куршум, Джордино нямаше какво повече да направи, освен да се надява, че поне е ранил птицата така, че тя да не успее да стигне до местоназначението си. В този момент хеликоптерът като че ли пак увисна за момент, преди да започне да пада назад с опашката надолу. Останал без контрол, когато пламъци обхванаха двата му двигателя, летателният апарат полетя като камък надолу, сгромоляса се на кърмовата палуба и избухна в пламъци. След секунди кърмата се превърна в ад от бушуващи огньове.

Болките в ранения крак на Джордино се върнаха с цялата си острота. Той хвърли оръжието си и загледа одобрително яркия, виещ се към небето огнен език.