Клайв Къслър
Съкровище (77)

76

— Виждам, че накуцваш — каза Капестер.

— Малък спомен от налудничавия план на брат ти да убие президента Хасан и Хала Камил.

Капестер хвърли един въпросителен поглед към Пит, но не продължи по-нататък по тази тема. Съзнанието му бе твърде заето с това да следи всеки един ход на Пит, като същевременно не забравяше да следи и за най-малкия сигнал за опасност от тунела.

Малко по-навътре тунелът се разширяваше в една кръгообразна галерия. Пит намали ход и спря пред един ковчег, поставен върху четири опори, които представляваха скулптури, наподобяващи изправени китайски дракони. Всичко блестеше от злато, което лампите на тавана осветяваха. До една от стените бяха събрани и подпрени оръжия на римски легионери.

— Александър Велики — съобщи Пит. — Предметите на изкуството и свитъците се съхраняват в едно съседно помещение.

Капестер се приближи до ковчега в благоговение. Той колебливо протегна ръка и докосна върха му. После внезапно дръпна рязко ръката си и се завъртя с лице към Пит. Лицето му бе изкривено от ярост.

— Измама! — изкрещя той и гласът му отекна в тунелите. — Това не е ковчег на две хиляди години. Боята още не е изсъхнала.

— Гърците са били много напреднали.

— Млъкни!

Десният ръкав на Капестер се вдигна и под него се показа пистолета.

— Край на празните приказки, мистър Пит, къде е съкровището?

— Дай ми малко време — замоли се Пит. — Все още не сме стигнали до главното хранилище.

Той започна да се отдръпва от ковчега, като си придаваше вид на уплашен и продължи да отстъпва, докато раменете му не опряха в стената, където бяха струпани древните мечове и копия. Очите му бързо се насочиха към ковчега, сякаш очакваха този, който е вътре, да се изправи.

Капестер улови потайния поглед и устните му се разтегнаха в многозначителна усмивка. Той дръпна спусъка и изстреля четири куршума. Те пробиха малки дупчици в едната страна, но раздробиха отсрещната, от която се разхвърчаха големи парчета дърво. Вътре в малката подземна галерия ехото, което се получи, бе оглушително, сякаш пистолетът бе гръмнал под гигантска камбана.

Капестер хвана капака, който покриваше горната част на ковчега.

— Твоето подкрепление, мистър Пит? — изръмжа той. — Колко глупаво от твоя страна.

— Нямаше къде другаде да го скрия — отвърна със съжаление Пит. Зелените му очи не излъчваха никакъв страх и гласът му бе твърд и уверен.

Капестер вдигна капака и погледна вътре. Лицето му стана мъртвешки бледо и той се разтрепери от ужас, преди ди пусне капака, който се затвори със силен трясък. Устните му издадоха нисък стон, който се усили и прерасна в едно дълго и протяжно „не-е-е“.

Пит леко се извърна, за да може щитът да прикрие движението на дясната му ръка. Той се отдели от стената на подземното помещение и започна да се приближава към Капестер, докато не застана с лице към лявата му страна, след това погледна неспокойно стрелките на часовника си. Времето му бе на привършване.

Изпълнен с ужас, Капестер отново пристъпи до ковчега и повдигна капака. Този път той го отвори широко и го остави да падне назад. След това с огромно усилие на волята си погледна вътре.

— Пол… това наистина е Пол — запелтечи той, изпаднал в шок.

— Доколкото успях да разбера — каза Пит, — президентът Хасан не е възнамерявал да позволи на последователите на Ахмад Язид да го погребат в гробница като мъченик. Затова трупът бе изпратен по въздуха тук, където може да почивате в мир и двамата.

Капестер бе приковал поглед в брат си. Шокът от разкритието бавно изчезваше и даваше път на скръбта. След миг лицето му се изкриви от горчива ярост.

— Каква е била ролята ти във всичко това? — попита той със злобна нотка в гласа си.

— Аз оглавявах екипа, който намери ключа към мястото, където е било скрито съкровището на Библиотеката. След това терористите, наети от твоя брат, се опитаха да убият мен и моите приятели, но единственото, което успяха, бе да съсипят колата ми, която бе рядък и ценен модел. Това бе голяма грешка. След това, ти и твоят брат взехте баща ми като заложник на „Лейди Фламбъро“. Знаеш за кой кораб говоря. Това вече беше фатална грешка. Реших да не си губя времето повече с вас и дойдох да си разчистим сметките. Ти ще умреш, Капестер. Още една минута и ти ще лежиш тук като брат си — студен и вкочанен. Едно минимално възмездие за онези хора, чийто сърца си извадил и за всички онези деца, които се удавиха поради твоята маниакална алчност за власт.

Тялото на Капестер се изпъна и скръбта изчезна от очите му.

— Но не преди да убия теб! — изкрещя диво той, като се завъртя и се сниши.

Пит се бе подготвил за атаката. Мечът, който той бе измъкнал от купчината до стената, бе вече вдигнат над главата му. Той замахна с него надолу, като описа широка странична дъга.

Обезумял от ярост, Капестер вдигна колта. Още няколко сантиметра и дулото щеше да се изравни с главата на Пит. Металното острие разряза въздуха, като проблясваше под светлината на лампите. Ръката, с която Капестер бе стиснал здраво пистолета и бе започнал да натиска спусъка, се отдели от китката и полетя към тавана. Тя се завъртя няколко пъти във въздуха, след което падна на варовиковия под, като все още държеше здраво пистолета.

Долната челюст на Капестер увисна и един тънък писък разцепи с ехото си подземната кухина. След миг той падна на колене, като се взираше онемял в отрязания си крайник, без да може да повярва, че той вече не е част от него. От раната шуртеше обилно кръв, но Капестер като че ли не съзнаваше това.

Той стоеше на колене и се олюляваше настрани. Силният шок бе потиснал болката. Той бавно погледна нагоре към Пит със замаян поглед.

— Защо по този начин? — прошепна той. — Защо не куршум?

— Малка отплата за един човек на име Гай Ривас.

— Ти познаваше Ривас?

Пит поклати глава.

— Негови приятели ми разказаха за варварския начин по който си го убил и как семейството му стояло до гроба, без да знае, че погребват само кожата му.

— Приятели? — попита безизразно Капестер.

— Баща ми и един човек, който живее в Белия дом — отвърна студено Пит.

Той отново погледна часовника си. След това впи безмилостен поглед в Капестер, който лежеше на земята.

— Съжалявам, че не мога да остана и да оправя тази бъркотия, но трябва да бързам.

След това се обърна и се отправи към изходния тунел.

Той бе направил едва две крачки, когато се спря и закова на място. В средата на входа към подземното помещение стоеше един нисък мургав мъж, облечен в стара и износена армейска бойна униформа. В ръката си държеше къса ловджийска пушка с четири заряда, която бе насочена в стомаха на Пит.

— Излишно е да бързате, мистър Пит — каза той със силен акцент. — Оттук излизане няма.