Клайв Къслър
Съкровище (32)

31

Ревът на двигателите утихна, когато излетелият от Бъкли Фийлд край Денвър реактивен самолет „Бийчкрафт“ без опознавателни знаци достигна височина за полет с крайцерска скорост. Покритите със сняг Скалисти планини останаха далеч назад и самолетът полетя над големите равнини.

— Президентът ви изпраща сърдечни пожелания за бързо възстановяване — каза Дейл Никълс. — Той страшно се разгневи, когато го информираха подробно за изпитанията, на които сте били подложени…

— По-точно не беше на себе си от яд — намеси се Шилър.

— Да кажем, че не беше доволен — продължи Никълс. — Помоли ме да ви поднеса извиненията му, че мерките за сигурност не са били достатъчно ефикасни и обеща, че ще направи всичко, което е по силите му, за да осигури безопасността ви, докато се намирате в Съединените щати.

— Предайте му моите благодарности — отвърна Хала — и, ако обичате, го помолете от мое име, да направи всичко необходимо за семействата на хората, които загинаха, за да спасят живота ми.

— Ще се погрижим за тях — увери я Никълс.

Хала лежеше подпряна на легло, облечена в бял спортен екип от памук и коприна на зелени райета с поло яка от трико. Десният й глезен беше гипсиран. Тя погледна към Никълс, а после към Джулиъс Шилър и сенатора Пит, които седяха срещу нея.

— Чувствам се поласкана, че трима толкова изтъкнати господа като вас са отделили време от претрупаната си програма, за да долетят в Колорадо и да ме съпроводят обратно до Ню Йорк.

— Ако можем да направим нещо…

— Направихте много повече, отколкото някой чужденец, който се намира на американска земя, би могъл да очаква.

— Имате девет живота също като котките — каза сенаторът Пит.

Устните й се разтвориха в лека усмивка.

— Дължа два от тях на вашия син. Той има способността да се появява там, където трябва, когато най-малко го очакват.

— Видях стария автомобил на Пит. Истинско чудо е, че сте оцелели.

— Наистина красива машина — въздъхна Хала. — Жалко, че беше съсипан.

Никълс се покашля леко.

— Ще позволите ли да поговорим накратко за обръщението ви пред Обединените нации утре…

— Успяха ли вашите хора да открият убедителни данни за точното местонахождение на съкровищата от Александрийската библиотека? — рязко попита Хала.

Никълс погледна към сенатора и Шилър. На лицето му беше изписано изражение на човек, който внезапно е стъпил върху плаващ пясък. Сенаторът му се притече на помощ и отговори вместо него.

— Нямахме достатъчно време, за да започнем широкомащабно издирване — честно призна той. — Не успяхме да узнаем нищо повече от това, което знаехме и преди четири дни.

— Президентът… той се надяваше… — поде неуверено Никълс.

— Ще ви спестя времето, мистър Никълс. — Очите на Хала се насочиха към Шилър. — Бъди спокоен, Джулиъс, ще спомена накратко в речта си за предстоящото откриване на древните предмети от Александрийската библиотека.

— Радвам се, че промени решението си.

— Като имам предвид неотдавнашните събития, дължа поне това на правителството ви.

Никълс видимо се успокои.

— Вашето съобщение ще осигури на президента Хасан ярко изразено политическо превъзходство над Ахмад Язид. То ще бъде златна възможност египетският национализъм да вземе превес над религиозния фундаментализъм.

— Не очаквайте твърде много — каза сенаторът. — Просто запълваме пукнатините на един рушащ се форт.

По устните на Шилър заигра студена усмивка.

— Бих дал месечната си заплата, за да видя лицето на Язид, когато разбере, че е бил изигран. Но се боя, че ще стовари цялото си отмъщение върху Хала.

— Не мисля — каза Никълс. — Ако ФБР успее да установи връзка между мъртвите терористи и Язид, а после между него и наемния убиец, отговорен за самолетната катастрофа и смъртта на шестдесет души, много от египтяните с умерени политически възгледи, които не оправдават тероризма, ще оттеглят подкрепата си за неговото движение. При положение, че обвиненията в тероризъм, който отправим към него, получат международна разгласа, ще му се наложи добре да помисли преди да заповяда ново покушение върху живота на мис^[1] Камил.

— Мистър Никълс е прав за първото — заяви Хала. — Повечето египтяни са мюсюлмани сунити^[2], които нямат нищо общо с кръвожадните революционни призиви на иранските шиити^[3]. Те предпочитат еволюционния подход при който предаността на народа към демократичното правителство постепенно ще бъде изместена от преданост към религиозните му водачи. Няма да приемат кръвожадните методи на Язид. — Хала замълча за момент. — Но не съм съгласна за второто. Язид няма да се примири, докато не умра. Той е твърде голям фанатик, за да се откаже. Сигурно и сега планира ново покушение срещу мен, докато си говорим.

— Може би е права; разузнаването ни трябва непрестанно да държи Язид под око — предупреди сенаторът.

— Какви са плановете ти, след обръщението пред Обединените нации? — попита Шилър.

— Тази сутрин, преди да тръгнем от болницата, едно от аташетата в нашето посолство във Вашингтон ми връчи писмо от президента Хасан. Той желае да се срещна с него.

— Напуснете ли границите на страната ни, не можем да ви осигурим закрила от преследване — предупреди я Никълс.

— Разбирам — отвърна тя. — Но няма никакви причини за тревога. От убийството на президента Садат египетските служби за сигурност действат много ефикасно.

— Мога ли да попитам къде ще се проведе тази среща? — поинтересува се Шилър.

— Това не е тайна. Всъщност тя ще бъде отразена от световните средства за масова информация — отвърна спокойно Хала. — Президентът Хасан и аз ще разговаряме по време на предстоящите срещи по икономическите проблеми в Пунта дел Есте, Уругвай.

* * *

Разбитият и надупчен от куршуми „Корд“ стоеше окаяно насред работилницата. Есбънсън бавно обиколи автомобила и тъжно поклати глава.

— За първи път ми се налага отново да възстановявам класически автомобил два дена след като съм завършил работата си по него.

— Имахме лош ден — обясни Джордино. Около врата му беше поставена шина, едната му ръка висеше на превръзка през рамото, а простреляното му ухо беше дебело бинтовано.

— Цяло чудо е, че сте успели да оцелеете.

Като се изключат шест шева, повечето скрити от косата му, Пит нямаше други белези. Той потупа огънатата хромирана решетка на радиатора, като че ли автомобилът беше пострадал домашен любимец.

— Провървя ни. Навремето са ги строили така, че да издържат дълго — тихо каза той.

Лили излезе от канцеларията на работилницата с мъчително накуцване. Лявата страна на лицето й беше охлузена, а дясното й око насинено от удар.

— Хирам Йегър на телефона — съобщи тя.

Пит кимна. После сложи ръка на рамото на Есбънсън.

— Направи го още по-хубав отпреди.

— Ще са нужни шест месеца и доста пари — каза Есбънсън.

— Времето не е проблем, нито пък парите. — Пит замълча за момент и се ухили. — Този път правителството ще плати сметката.

Той се обърна, запъти се към канцеларията и вдигна слушалката на телефона.

— Имаш нещо за мен ли, Хирам?

— Просто доклад за направеното до момента — отговори Йегър от Вашингтон. — Приключих с Балтийско море и крайбрежието на Норвегия.

— И не откри нищо.

— Нищо, заради което си струва да празнуваме. Липсва сходство между геоложките контури или географските описания и онези, дадени в дневника на „Серапис“. Варварите, които Руфин споменава, по нищо не приличат на някогашните викинги. Той пише за хора, които приличат на скити, но с по-мургава кожа.

— На мен това също ми се стори странно — съгласи се Пит. — Родината на скитите е Централна Азия. Няма начин кожата им да е била светла, а косите руси.

— Не виждам смисъл да продължа компютърното издирване край Норвегия и по северното крайбрежие на Русия.

— Съгласен съм. А какво ще кажеш за Исландия? Викингите са се заселили там цели пет века по-късно. Може би Руфин е имал предвид ескимосите?

— Няма начин — каза Йегър. — Проверих. Ескимосите никога не са се преселвали в Исландия. Освен това Руфин ни предлага и загадката на „огромното море от дребни, подобни на джуджета борчета“. Той не би могъл да ги открие в Исландия. Не забравяй освен това, че става дума за морско пътешествие с дължина шестстотин мили през едни от най-трудните за плаване води. Историческите архиви на мореплаването са категорични: капитаните на римски кораби рядко са губили от погледа си сушата за повече от два дни. Пътуването от най-близката част на континентална Европа би отнело на кораб от четвърти век около четири дни и половина при идеални условия.

— Е, какво ще правим оттук нататък?

— Ще проверя отново западното крайбрежие на Африка. Може да сме пропуснали нещо.

— И все пак ще трябва да обясниш как „Серапис“ се е озовал в Гренландия.

— Може би една проекция на ветровете и теченията ще ни помогне.

— Довечера отлитам обратно за Вашингтон — каза Пит. — Утре ще намина край теб.

— Може би ще успея да открия нещо — отвърна Йегър, но тонът му не беше оптимистичен.

Пит затвори и излезе от канцеларията. В погледа, който Лили му отправи, се четеше надежда. После видя разочарованието, изписано в очите му.

— Не бяха ли добри новините? — попита тя.

Той сви отрицателно рамене.

— По всичко личи, че не сме напреднали ни на йота.

Лили го хвана за ръката.

— Йегър ще успее — опита се да го окуражи тя.

— Не мога да очаквам от него чудеса.

Джордино погледна часовника на здравата си ръка.

— Не ни остава много време до полета. По-добре да тръгваме.

Пит отиде при Есбънсън, разтърси ръката му и се усмихна.

— Приведи го отново в изправност. Той спаси живота на всички ни.

Есбънсън го погледна.

— Само ако ми обещаеш, че вече никога няма да го излагаш на куршуми и няма да се спускаш с него по писти за ски.

— Дадено!

След като тръгнаха за летището, Есбънсън отвори задната врата на „Корда“. Дръжката остана в ръката му.

— Господи — печално поклати глава той, — ама че работа.