Клайв Къслър
Съкровище (59)

58

Отначало суматохата бе пълна, с много крясъци и безразборна стрелба. Египтяните нямаха представа за броя на хората, които бяха стреляли от преминаващия влак срещу тях в трапезарията. Те угасиха светлините и започнаха да стрелят по сенките в ранното утро, докато не осъзнаха, че сенките не отвръщат на огъня им.

По разкаляните пътища между дървените постройки се възцари зловещо мълчание. В продължение на няколко минути египетските похитители не предприеха опит да напуснат трапезарията.

След това внезапно половин дузина мъже — двама от предната и четирима от задната страна на постройката — изскочиха от вратите, и като ту тичаха приведени, ту пълзяха, те бързо се скриха зад предварително набелязани укрития. Веднъж заели позиция, те откриха кръгов огън, за да прикрият останалите, които ги последваха по петите.

Техният водач, висок мъж с черна чалма, ръководеше движенията на подчинените си, като свираше остро с една свирка.

След несигурното начало отрядът от египетски терористи се оказа, че притежава всичко, от което Пит се страхуваше — отлична подготовка, опит и издръжливост. Когато се стигнеше до улични боеве, те бяха най-добрите в света. Бяха също и вещо ръководени — водачът с черната чалма бе компетентен и методичен.

Те претърсваха постройка след постройка, като се приближаваха постепенно до мелницата за руда, докато накрая я обградиха в полумесец. Убийците, така внимателно подбрани от Амар, не рискуваха да се втурнат в една прибързана атака. Те се движеха бързо и неуловимо и знаеха какво правят.

Техният предводител извика на арабски. След като не получи отговор, втори терорист извика от друго място. Искаха да установят контакт с охраната и механиците вътре в мелницата, правилно отгатна Пит.

Сега те бяха твърде близо и Пит не можеше да рискува да бъде забелязан на прозореца. Той свали скиорската маска и дрехите на терориста, и ги хвърли накуп върху пода, след това затършува из джоба на скиорското си яке и измъкна едно малко огледалце, закрепено към тънка разтягаща се дръжка. Той надигна леко огледалцето над перваза на прозореца, разтегна дръжката и започна да я върти като перископ.

Той откри търсената цел, която беше деветдесет процента скрита, но все пак от нея се виждаше достатъчно за един смъртоносен изстрел.

Пит премести лостчето за вида на стрелбата от напълно автоматична на единична. После се изправи бързо, прицели се и натисна спусъка.

Страховитият стар „Томпсън“ изтрещя. Черната чалма отстъпи назад две-три крачки с безизразно и неразбиращо лице, след което краката му се огънаха. Той политна напред и тупна върху земята.

Пит се свлече долу, наведе картечницата си и погледна отново в огледалото. Терористите бяха изчезнали. Те се бяха скрили до един зад постройките или заврели, пълзейки с бясна скорост, под изоставени и ръждясали минни съоръжения. Пит знаеше, че те нямаше да се откажат. Те все още бяха там навън, по-опасни от всякога, и чакаха инструкции от заместника на предводителя им.

Гън последва примера му и изстреля един откос от десет куршума в тънката дървена врата на един навес от другата страна на пътя. Много бавно вратата се отвори, бутана от тяло, което се сгърчи и падна.

И този път терористите не отвърнаха на огъня. Въобще не са глупави, помисли си Пит. Сега, след като арабите бяха разбрали, че не са изправени пред една превъзхождаща ги сила, а са атакувани от малка групичка, те не бързаха, а се прегрупираха и разгледаха различни варианти на бъдещите си действия.

Освен това те бяха също така разбрали, че неизвестните им нападатели бяха пленили хеликоптера и се бяха скрили в мелницата за руда.

Пит се наведе, прибяга и се сви до Гън.

— Как е положението от твоята страна?

— Спокойно. Седят си и мируват. Не искат да направят дупки на хеликоптера си.

— Мисля, че целта им е да ни привлекат вниманието към предната врата и след това да атакуват вкупом през страничния офис.

Гън кимна.

— Звучи логично. Така или иначе, вече е време да намерим по-добро прикритие от тези прозорци. Къде искаш да застана?

Пит погледна нагоре към железните мостчета. Той посочи към един ред малки прозорчета, разположени по обиколката на малка кула, където бе поставена една лебедка.

— Качи се горе и наблюдавай. Извикай, когато тръгнат да атакуват и ги посрещни със съсредоточен огън през предната врата. След това веднага слез долу. Те няма да имат никакви скрупули, които да им попречат да изпразнят по няколко пълнителя по стените над хеликоптера.

— Тръгвам.

Пит заобиколи и отиде до страничния офис, спря се на прага и се обърна към Джордино и Финдли.

— Как върви работата? — попита той.

Джордино вдигна поглед от лопатата, с която събираше остатъци от рудата и ги трупаше на камара за барикада.

— Форт Джордино ще бъде завършен по график.

Финдли спря да работи и го изгледа.

— Ф е преди Г^[1], затова ще бъде форт Финдли.

Джордино изгледа навъсено Финдли за миг, преди да се върне към работата си.

— Форт Финдли, ако загубим, Джордино, ако победим.

Клатейки глава в благоговение, Пит се зачуди на щастието си да има такива невероятни приятели. Той искаше да им каже нещо, да изрази чувството си на признателност за това, че рискуваха живота си, за да спрат една банда измет, вместо в същото време да запрашат към планината и да се скрият там, докато Холис пристигне с отряда си. Но той знаеше, че хора като тях не се нуждаеха от думи на похвала или насърчение. Те просто щяха да останат тук и да се бият до край. Пит се молеше на бога, никой да не умре безсмислено.

— Ще спорите за това по-късно — заповяда той, — сега пригответе комисията за посрещането, ако те успеят да ме преминат.

Той се обърна и влезе във влажния и миришещ на плесен офис. Провери томпсъна си и го остави настрана. След като направи набързо една преграда от две обърнати нагоре бюра, стоманен шкаф за папки и тежка желязна печка с голямо шкембе, той залегна на пода и се приготви.

Не се наложи дълго да чака. Една минута по-късно той замря и заостри вниманието си, тъй като му се стори, че чу леко скърцане на чакъл отвън. Звукът спря и след това се появи отново тих, но ясен и отчетлив. Той повдигна томпсъна и подпря ръкохватката на шкафа за папки.

Твърде късно Гън нададе предупредителен вик. Внезапно един предмет разби прозорчето над вратата и падна на пода, като се търкаляше. След него последва втори. Пит се залепи за пода и опита да се навре в стоманения шкаф, като проклинаше липсата си на предвидливост.

И двете гранати се взривиха с оглушителен трясък. В офиса изригна вулкан от разбита мебел, хвърчащо дърво и пожълтяла хартия. Външната стена се изду навън, а по-голямата част от тавана увисна. Пит бе замаян от удара и оглушителния гръм на двойния взрив. Той никога не бе преживявал експлозия в такава близост до себе си и бе зашеметен от главата до петите.

Тумбестата печка бе поела главната сила на шрапнела, но въпреки това бе запазила формата си. Единствено заоблените й страни бяха надупчени от назъбени отвори. Шкафът за папки бе огънат и усукан, а бюрата силно изпотрошени, но единствените видими наранявания, които Пит можеше да намери по себе си бяха една тясна, но дълбока резка в лявото бедро и един петсантиметров прорез на бузата.

Офисът бе изчезнал и на негово място имаше купчина тлеещи отломки. В един тревожен миг Пит си представи как е хванат в капан от бушуващ огън. Но само за миг — прогизналото от дъжда старо дърво на постройката запращя слабо на няколко места, но отказа да се запали.

Със съзнателно усилие на волята си Пит превключи томпсъна си на „пълна автоматична“ и насочи дулото към разбитите останки на входната врата. Отстрани по лицето му шуртеше кръв и влизаше под яката му. Очите му не трепнаха и за миг, когато над главата му затрещяха откоси от автоматичен заградителен огън, идващ от автоматите на четиримата мъже, които атакуваха през пробитите от взрива отвори във външната стена.

Пит не почувства нито угризение, нито страх, когато изстреля дълъг откос, който покоси нападателите като дървета при торнадо. Те хвърлиха нагоре оръжието си, като размахваха неистово ръце като полудели танцьори и се сгромолясаха като талпи върху покрития с отломки под.

Други трима терористи последваха първата вълна и бяха също така безмилостно покосени от Пит — всички, с изключение на един, който реагира с изключителна пъргавина и се хвърли зад един димящ, изпотрошен диван.

Край ухото на Пит загърмяха топовни изстрели — Финдли бе коленичил до него и изстрелял три заряда от ловната си пушка в долната основа на дивана. Във въздуха се разхвърча кожа, зеблени подплънки и дърво. За момент настъпи тишина, след което едната ръка на терориста увисна безжизнено зад резбованите крака на дивана.

От мъглата пушек и барутен дим изскочи Джордино, който сграбчи Пит под мишниците, издърпа го назад към мелницата и го остави зад един вагон за руда.

— Винаги ли трябва да създаваш бъркотии? — каза той, като се хилеше. След това лицето му придоби загрижено изражение. — Зле ли си ударен?

Пит избърса кръвта от бузата си и се загледа в аленото петно, което се разпростираше по плата, покриващ крака му.

— По дяволите! Такива страхотни скиорски панталони похабени. Това вече наистина ме кара да побеснея.

Финдли коленичи на пода, разряза крачола на панталона и започна да превързва раната.

— Голям късмет е, че след такъв взрив си се отървал само с две рани.

— Беше тъпо от моя страна да не предвидя гранатите — каза с огорчение Пит. — Трябваше да се досетя.

— Няма смисъл да се обвиняваш — сви рамене Джордино. — Това не ни е професията.

Пит вдигна поглед.

— Няма да е зле здравата да поразмърдаме мозъците си, ако искаме да сме тук, когато пристигнат момчетата от ССО.

— Няма да се опитат да повторят нападението от тази посока — каза Финдли. — Експлозията разруши външната стълба. Те ще бъдат идеална мишена, ако тръгнат да се катерят по десетфутова изпотрошена дървена стена. Сега може да е настъпил подходящият момент да изгорим хеликоптера и да се измъкнем оттук — каза нещастно Финдли.

— Новините стават лоши, но едновременно с това и по-добри — каза Гън, като скочи от една стълба на пода. — Видях двадесет от тях да препускат нагоре по железопътната линия като прерийни коне. Би трябвало да са тук след седем-осем минути.

Джордино погледна подозрително Гън.

— Колко бяха те?

— Спрях да броя на петнадесет.

— Моментът да избягаме от клетката става все по-подходящ — промърмори Финдли.

— А Холис и неговите хора?

Гън поклати уморено глава.

— Няма и следа от тях. — Той спря да си поеме дълбоко дъх и се обърна, за да погледне Пит. — Подкрепленията на терористите бяха следвани от четирима заложници с двама пазачи. Едва успях да ги разпозная през бинокъла си. Единият от тях беше баща ти. Той и една жена подкрепяха други двама мъже по пътя им край линията.

— Хала Камил, Господ да я благослови — каза Пит с огромно облекчение. — Благодаря на Бога, че старецът е жив.

— Другите двама? — попита Джордино.

— Най-вероятно президентите Хасан и Де Лоренцо.

— Свърши се с нашето ранно оттегляне — каза мрачно Финдли, като завърши с последните операции по превръзката на Пит.

— Терористите държат живи сенатора и останалите, с единствената цел да си осигурят безопасно бягство — каза Пит.

— И няма да се поколебаят да ги убият един по един, докато не им предадем хеликоптера — прогнозира Гън.

Пит кимна.

— Без съмнение, но ако се предадем, няма гаранция, че те няма, така или иначе, пак да ги убият. Те вече се опитаха на два пъти да убият Хала, освен това е напълно сигурно, че искат да видят и Хасан мъртъв.

— Те ще призоват за примирие и ще преговарят.

Пит погледна часовника си.

— Няма да се пазарят дълго. Знаят, че времето им изтича. Но можем да спечелим няколко допълнителни минути.

— Е, какъв е планът? — попита Джордино.

— Ще протакаме преговорите, доколкото можем. — Пит погледна Гън. — Пленниците бяха ли обградени от похитителите?

— Не, те бяха на повече от двеста метра назад и се влачеха след главния отряд покрай насипа на железопътната линия — отвърна Гън. — Пазеха ги само двама терористи. — Той се взря в зелените очи на Пит и постепенно разбра какво той имаше предвид, след което кимна с глава. — Искаш от мен да очистя пазачите и да охранявам сенатора и останалите, докато Холис не се появи?

— Ти си най-малък и най-чевръст, Руди. Ако някой може да излезе незабелязано от сградата и да заобиколи в гръб онези двама пазачи, докато ние им отвличаме вниманието, то това си ти.

Гън протегна напред ръце и ги отпусна до тялото си.

— Благодаря за доверието. Надявам се, че ще мога успешно да изпълня тази задача.

— Ще можеш.

— Това означава, че оставате само трима, за да защитавате крепостта.

— Ще трябва да се задоволим с това. — Пит се изправи сковано на крака и закуцука до купчината дрехи на терориста, които бе хвърлил на пода. Той се върна и ги подаде на Гън. — Облечи ги. Така те ще те вземат за свой.

Гън стоеше на мястото си като закован, като не желаеше да изостави приятелите си.

Джордино му се притече на помощ. Той стовари мускулестата си ръка върху рамото на по-малкия мъж и го завъртя по посока на един проход, използван за поддръжка и ремонт, който се спускаше под равнището на пода и обикаляше в окръжност около гигантската мелница за руда.

— Можеш да излезеш навън оттук — каза той, като се усмихваше. — Преди да излезеш на открито, обаче, почакай положението горе да се нагорещи.

Преди да може да протестира, Гън се намери наврян наполовина в прохода под пода. Той хвърли последен поглед към Пит — невероятно издръжливия, несломим Дърк Пит — който му махна весело с ръка. Взря се в Джордино, опитен, стабилен и надежден, чиято загриженост бе скрита зад маска на безгрижие. И накрая към Финдли, който го дари с искряща усмивка и вдигна нагоре двата си палеца. Те всички бяха част от него и раздялата му с тях караше сърцето му да се свива от болка, тъй като той не знаеше дали ще види отново някой от тях жив.

— Момчета, гледайте да сте тук, когато се върна — каза той, — чувате ли?

След това се наведе под пода и изчезна.