Клайв Къслър
Съкровище (72)

71

Изкопната машина, която Силите за специални операции бяха докарали от Вирджиния, бе огромна. Широките гъсенични вериги придвижиха масивното й туловище до мястото, което Лили бе отбелязала с едно от малките маркерни флагчета. След десетина минути обучение и практика, Пит запомни функциите на лостовете и започна сам да работи със стоманеното чудовище. Той вдигна във въздуха широката два метра и половина кофа, след което я заби в твърдата земя като огромен нокът на хищна птица. Чу се силно дрънчене на метал.

За по-малко от час върху обратната страна на хълма бе изкопан трап, дълбок шест метра и дълъг двадесет. Точно на този етап от изкопните работи, като подскачаше и заобикаляше ниските храсти, към тях започна да се приближава един „Блейзър“, щабна кола с четворно предаване, зад чиято прашна диря се тътреше един камион с войници.

Колелата не бяха още спрели, когато от нея изскочи един капитан. Той застана изпъчено, сякаш бе глътнал бастун. В очите му се четеше решителността на човек, който поставя военната дисциплина над всичко и изпълнява безпрекословно всички дадени му заповеди и нареждания.

— Влизането тук е забранено — отсече той. — Лично аз ви предупредих преди два дена да не правите опит да влизате тук отново. Сега трябва да си приберете машината и да напуснете незабавно района.

Пит невъзмутимо слезе от седалката си и се загледа в дъното на изкопа, сякаш офицерът не съществуваше.

Лицето на капитана почервеня и той излая на сержанта си:

— Сержант О’Хара, подгответе хората си да изведат тези цивилни от района.

Пит се обърна бавно и се усмихна приветливо.

— Съжалявам, но от тук не мърдаме.

Капитанът му отвърна с усмивка, с която спокойно можеше да изпепели човек.

— Имате три минути, за да напуснете и да вземете изкопната машина със себе си.

— Не искате ли да видите документите, които узаконяват присъствието ни тук?

— Само ако са подписани от генерал Чандлър. В противен случай си губите напразно времето.

— Те идват от по-висшестоящо място от вашия генерал.

— Имате три минути — каза категорично капитанът. — След това ще ви изведа оттук със сила.

Лили, Джордино и адмиралът, които бяха седнали на сянка в джипа, взет назаем от Сам, слязоха и се приближиха, за да погледнат отблизо представлението. Лили бе само по една горница без гръб и плътно прилепнали къси панталони. Тя закрачи дръзко напред-назад пред редицата строени войници.

Жени, които никога не са обикаляли улиците като проститутки, не могат да имитират успешно онази походка със съблазнителното поклащане на бедрата. Те преиграват и стигат до границата на комичното. Лили не правеше изключение, но на войниците не им пукаше от това. Те поглъщаха представлението й с жадни очи.

Пит започна да се ядосва. Той мразеше надутите празноглавци.

— Капитане, вие имате само дванадесет души. Дванадесет инженера с по-малко от сто часа бойна подготовка. А аз имам зад гърба си подкрепление от четиридесет души, всеки двама от които биха могли с голи ръце да унищожат целия ви отряд за по-малко от тридесет секунди. Аз не ви моля, а ви нареждам да се оттеглите.

Капитанът се завъртя небрежно на триста градуса, но единственото, което видя, освен Пит, бе Лили, която пристъпваше съблазнително пред строените войници, адмирал Сандекър, който пускаше равнодушно дим от една голяма пура и един човек с превързана ръка, когото не бе забелязал преди. Двамата се бяха облегнали на джипа така, сякаш бяха полузадрямали.

Той хвърли един бърз поглед към Пит, но очите на последния не издаваха и следа от вълнение. Тогава капитанът посочи напред с ръка.

— Сержант, изкарайте тези хора по най-бързия начин от тук.

Преди хората му да направят и две крачки, пред тях като с вълшебна пръчица изникна полковник Холис. Цветовете на камуфлажната му бойна униформа, както и намазаните му с тъмна боя лице и ръце, чийто цвят наподобяваше този на греста, бяха почти като тези на околните храсти. Макар че стоеше на по-малко от пет метра разстояние, той така се сливаше с храстите около себе си, че почти не се виждаше.

— Проблем ли имаме? — Холис попита капитана с почти същата дружелюбност, с каквато една гърмяща змия би погледнала плячката си.

Ченето на капитана увисна и хората му замръзнаха по местата си. Той пристъпи няколко крачки напред и заоглежда по-внимателно Холис, но не видя никакви отличителни знаци, които да подскажат ранга му.

— Кой сте вие? — изломоти той. — От кое подразделение сте?

— Полковник Мортън Холис, Сили за специални операции.

— Капитан Луис Кранстън, сър, Четиристотин осемдесет и шести инженерен батальон.

Отдадоха си взаимно чест. Холис кимна към редицата инженери, които държаха автоматичните си оръжия насочени към тях.

— Мисля, че може да дадете „свободно“ на хората си.

Кранстън не знаеше как да постъпи с непознатия полковник, който се беше появил сякаш от нищото.

— Мога ли да попитам, полковник, какво прави тук един офицер от Силите за специални операции?

— Грижа се тези хора да имат възможност безпрепятствено да извършат едно археологическо изследване.

— Трябва да ви напомня, сър, че това е военна зона и влизането на цивилни в нея е забранено.

— Какво ще кажете, ако ви съобщя, че те са получили разрешение да бъдат тук?

— Съжалявам, полковник. Аз съм на директно подчинение на генерал Чандлър. Той бе ясен и категоричен. Нито един човек, а това се отнася и за вас, сър, който не е от състава на батальона, няма право да влиза…

— Трябва ли да разбирам, че вие се каните да изхвърлите също така и мен?

— Ако не можете да ми представите заповед подписана от генерал Чандлър за вашето присъствие — отвърна нервно Кранстън, — аз ще изпълня неговата заповед.

— Капитане, няма да получите никакъв медал за тази ваша твърдоглавост. Мисля, че ще е по-добре да преразгледате становището си.

Кранстън знаеше много добре, че полковникът си играеше с него като с малка играчка и това никак не му се понрави.

— Моля, без неприятности, полковник.

— Натоварете хората си и се върнете в базата. Избийте всякаква мисъл от главата си, че можете да се върнете тук.

Този диалог доставяше голямо удоволствие на Пит, който с неохота се обърна и слезе долу в изкопа. Там той започна да човърка в пръстта по дъното. Джордино и Сандекър лениво се приближиха до ръба и започнаха да го наблюдават.

Кранстън се колебаеше. Той бе с по-нисък чин, но заповедта, която бе получил, бе повече от ясна. Той реши да отстоява позицията си. Генерал Чандлър щеше да го подкрепи, ако се стигнеше до разследване.

Но преди да успее да заповяда на хората си да очистят района, Холис извади една свирка от джоба си и изсвири пронизително два пъти.

Подобно на призраци, които се надигат от гробовете в някой филм на ужасите, околните храсти оживяха и от тях внезапно излязоха четиридесет фигури, които приличаха повече на шубраци, отколкото на хора и обградиха в широк кръг капитан Кранстън и неговите хора.

Очите на Холис загледаха свирепо.

— Само един знак от мен и е свършено с вас.

— Ти ли свирна, шефе? — попита един храст, чийто глас приличаше на този на Дилинджър.

Самоувереността на Кранстън се стопи.

— Аз… трябва да докладвам за това… на генерал Чандлър — запъна се той.

— Направи го — каза студено Холис. — Можеш също да му съобщиш, че моите заповеди идват от генерал Клейтън Меткалф, началник на обединените началник-щабове. Може да се свържете с Пентагона и да проверите. Тези хора, както и моят отряд не са пристигнали тук с цел да пречат на вашите изкопни работи на хълма Гонгора или да се месят в операциите на генерала по протежение на реката. Нашата задача е да намерим и запазим древните предмети от римско време, които може да са останали на повърхността, преди те да бъдат изгубени или откраднати. Разбрано ли е, капитане?

— Да, сър — отвърна Кранстън, като се вглеждаше неспокойно в изпълнените с решителност мъже, чиито лица изглеждаха страховити под камуфлажния им грим.

— Открих още един! — извика Пит някъде изпод земята.

Сандекър развълнувано махна с ръка на всички да дойдат до изкопа.

— Намерил е нещо.

Конфронтацията бе тутакси забравена и инженерите заедно с хората от ССО се струпаха около ръба на изкопа. Пит бе застанал на четири крака и избърсваше пръстта от един дълъг метален предмет.

След няколко минути той го освободи от пръстта и го подаде много внимателно нагоре към Лили.

От шеговитото й поведение на съблазнителка не бе останало и следа. Тя започна съсредоточено да изследва древната реликва.

— Меч от четвърти век с явен римски произход — съобщи тя. — Почти напълно запазен с незначителна корозия.

— Може ли? — попита Холис.

Тя му го подаде и той нежно обгърна с пръсти дръжката, след което вдигна острието над главата си.

— Само като си помисли човек — прошепна той с благоговение, — че последният човек, който е държал този меч е бил римски легионер!

След това той го подаде с изящен жест на Кранстън.

— Какво ще кажеш да се сражаваш с това, вместо с автоматично огнестрелно оръжие?

— Във всички случаи бих предпочел куршум — отвърна замислено Кранстън — пред перспективата да бъда накълцан на ситни парчета.

Веднага щом инженерите се отправиха по краткия път обратно към лагера си, Пит се обърна към Холис.

— Моите поздравления за маскировката ви. Успях да забележа само трима души от целия ви отряд.

— Беше много тайнствено — каза Лили. — Знаех, че сте наоколо, но не можех да ви видя.

Холис изглеждаше смутен донемайкъде.

— Опитът, който имаме, се състои главно в укриване в джунгла или гора. Сега имахме възможността да проведем едно успешно занятие по укриване в полугола местност.

— Отлично свършена работа — добави Сандекър, като яко раздруса ръката на Холис.

— Да се надяваме, че генерал Чандлър ще се хване на доклада на любезния капитан — каза Джордино.

— Ако въобще си направи труда да го изслуша — отвърна Пит. — Най-спешната задача, която стои сега пред генерала, е да осуети нахлуването на половин милион чужденци през границата и да им попречи да сложат ръка върху знанията и предметите на изкуството на Библиотеката. Той няма време да се разправя с нас.

— Ами римския меч? — попита Холис, като го вдигна.

— Ще го върнем обратно в музейната колекция на Сам.

Холис погледна към Пит.

— Не го ли откри в изкопа?

— Не.

— Ти май си падаш по копаенето на дупки?

Пит не показа с нищо, че е чул Холис. Той измина краткото разстояние до върха на хълма и погледна надолу по склона към Мексико. Палатковият град се бе увеличил двойно в сравнение с предишния ден. Утре вечер, помисли си той. Топилцин ще отприщи бента на човешката вълна утре вечер. Той се обърна наляво и погледна нагоре към малко по-високия хълм Гонгора.

Военните инженери копаеха точно там, където Лили бе забола маркировъчните колове преди четири дни. Те правеха два отделни изкопа. Единият бе с формата на тунел, чийто свод бе укрепен с опори. Другият представляваше открита мина — издълбан кратер в склона на хълма. Работата вървеше бавно, тъй като генерал Чандлър бе изтеглил повечето от инженерите да помагат в отбраната на границата.

Пит се обърна и се спусна обратно по склона. Приближи се до Холис.

— Кой е най-добрият ти специалист по подривна дейност?

— Майор Дилинджър е един от най-добрите специалисти по взривни вещества в армията.

— Ще ми трябват около двеста килограма нитроглицеринов гел С-6.

Холис го изгледа с истинска изненада.

— Двеста килограма С-6? Десет килограма могат да извадят от строя боен кораб. Имаш ли си представа какво искаш? Сместа нитрогел може да се взриви при удар.

— Също и няколко прожектора — продължи невъзмутимо Пит. — Можем да ги заемем от някоя рок група. Прожектори, мигащи светлини, както и аудио усилватели, които могат да ти спукат тъпанчето.

След това той се обърна към Лили.

— Ще оставя на теб да намериш един дърводелец, който може да скове една кутия.

— Боже мой, защо искаш всичко това? — попита Лили с широко отворени очи от любопитство.

— По-добре е да не питаш — простена Джордино.

— По-късно ще обясня — уклончиво отвърна Пит.

— Звучи ми налудничаво — каза Лили, без да разбира нищо.

Тя бе права само наполовина, помисли си Пит. Планът му бе два пъти по-налудничав от всичко, което тя би могла някога да си представи. Но той не искаше да го разкрие. Държеше всички в неведение. Не смяташе, че е дошъл моментът да им каже, че възнамерява да се появи като главно действащо лице на сцената.