Клайв Къслър
Съкровище (12)

11

— Кой раздаде този боклук?

По лицето на Джулиъс Шилър, помощник-секретар по политическите въпроси, се изписа добродушна гримаса, докато разглеждаше картите си. Стиснал в зъбите си незапалена пура, той вдигна поглед и умните му сини очи обходиха останалите играчи.

Срещу него около масата за покер седяха четирима мъже. Нито един от тях не пушеше и Шилър дипломатично се въздържаше да запали пурата. Малък наръч кедрови цепеници пращяха в старинна моряшка печка и пречупваха ранния есенен хлад. Горящият кедър излъчваше приятен аромат в облицования с тиково дърво салет в яхтата на Шилър. Красивият тридесет и пет метров моторен съд беше закотвен в река Потомак, близо до Саут Айлънд, точно срещу Александрия, Вирджиния.

На лицето на Алексей Короленко, едър, спокоен мъж, първи съветник в съветското посолство, беше изписано неизменното приветливо изражение, превърнало се в негова запазена марка сред светските кръгове във Вашингтон.

— Жалко, че не играем в Москва — мрачно се пошегува той. — Знам едно чудесно местенце в Сибир, където бихме могли да изпратим раздаващия.

— Подкрепям предложението — заяви Шилър. Той погледна към мъжа, който беше раздал картите. — Дейл, следващия път ги разбъркай.

— Ако картите ви са толкова лоши — изръмжа Дейл Никълс, специален помощник на президента, — защо не се откажете?

Сенаторът Джордж Пит, който оглавяваше сенатската комисия за международни връзки, стана и свали спортното си сако с цвят на сьомга. Той го метна върху облегалката на стола и се обърна към Юрий Вихуски.

— Не знам от какво се оплакват тези момчета. Ние с теб досега нито веднъж не сме спечелили.

Специалният съветник по американските въпроси в съветското посолство кимна.

— Не съм виждал свестни карти, откакто започнахме да се събираме и да играем преди пет години.

Сбирките на покер, които се провеждаха на яхтата на Шилър всеки четвъртък вечер, наистина водеха началото си от 1986 година и се бяха превърнали в нещо много повече от обикновена игра на карти между приятели, които имаха нужда да се отпуснат поне една вечер в седмицата. Те бяха първоначално замислени като малка пукнатина в стената, която разделяше двете враждебно настроени велики сили. Насаме, в неофициална обстановка, далеч от представителите на средствата за масова информация, те можеха свободно да изказват и изслушват гледища, без да се съобразяват с бюрократичните формалности и дипломатическия протокол. Обменяха идеи и информация, които често влияеха пряко върху съветско-американските отношения.

— Откривам залагането с петдесет цента — обяви Шилър.

— Петдесет и долар отгоре — каза Короленко.

— И се чудят, защо не им вярваме — изпъшка Никълс.

Сенаторът се обърна към Короленко, без да го поглежда:

— Какви са вашите предвиждания за открит бунт в Египет, Алексей?

— Давам на президента Хасан не повече от месец преди правителството му да бъде свалено от Ахмад Язид.

— Не мислиш, че ще окаже продължителна съпротива?

— Не, не и ако военните подкрепят Язид.

— Ще заложите ли, сенаторе?

— Няма да откажа.

— Юрий?

Вихуски хвърли три петдесетцентови монети на масата.

— Откакто Хасан пое управлението след оставката на Мубарак — каза Шилър, — той успя до известна степен да се закрепи. Мисля, че ще удържи.

— Казвахте същото и за шаха на Иран — подразни го Короленко.

— Не мога да отрека, че прогнозите ни се оказаха погрешни. — Шилър замълча и пусна картите, които искаше да изчисти, на масата. — Искам две.

Короленко вдигна един пръст и получи картата си.

— Със същия успех можете да изливате огромните си помощи в бездънна яма. Масите в Египет са застрашени от глад. Ситуация, която разпалва изблиците на религиозен фанатизъм, обхванали пренаселените бедняшки квартали и селата. Вероятността да спрете Язид е също толкова малка, както беше и с Хомейни.

— А каква е позицията на Кремъл? — попита сенаторът.

— Ще изчакаме — невъзмутимо заяви Короленко. — Ще изчакаме, докато прахът се слегне.

Шилър огледа картите си и ги подреди.

— Какъвто и да е резултатът, никой няма да спечели.

— Вярно е, всички губим. Вие може да сте самият Сатана в очите на ислямските фундаменталисти, но тъй като ние пък сме комунистически атеисти, нас също не ни обичат. Няма нужда да ви казвам, че Израел ще загуби най-много. След катастрофалното поражение, което Ирак претърпя от Иран и след убийството на президента Саддам Хюсеин, нищо не може да попречи на Иран и Сирия да заплашат умерените арабски нации и да ги накарат да обединят силите си в масиран тристранен фронт срещу Израел. Този път евреите при всички положения ще бъдат победени.

Сенаторът недоверчиво поклати глава.

— Израел разполага с най-боеспособната военна машина в Близкия Изток. Побеждавали са преди и отново са готови да го сторят.

— Не ще могат да устоят срещу атаката на близо двумилионната „човешка вълна“ от араби — предупреди Вихуски. — Силите на Асад ще се устремят на юг, а египтяните на Язид ще атакуват на север, през Синай, както направиха през шестдесет и седма и седемдесет и трета година. Само че този път иранската армия ще нахлуе през Саудитска Арабия и Йордания и ще прекоси река Йордан от запад. Въпреки умението им да се сражават и далеч по-доброто им оръжие, израелците ще бъдат разбити.

— И когато най-сетне касапницата приключи — добави мрачно Короленко, — Западът ще изпадне в състояние на икономическа депресия, след като обединените мюсюлмански правителства, които контролират общо петдесет и пет процента от световните запаси на нефт, повишат астрономически цената му. Както със сигурност ще направят.

— Твой ред е — каза Никълс на Шилър.

— Два долара.

— И два отгоре — не закъсня Короленко.

Вихуски хвърли картите си на масата.

— Излизам.

Сенаторът се замисли над картите си за момент.

— Плащам четирите и още четири отгоре.

— Акулите започнаха да се събират — напрегнато се усмихна Никълс. — Без мен.

— Нека не се залъгваме — каза сенаторът. — За никого не е тайна, че израелците разполагат с малък арсенал от ядрено оръжие и няма да се поколебаят да го използват, ако нямат друг избор.

Шилър въздъхна дълбоко.

— Дори не ми се иска да мисля за последствията. — Той вдигна поглед, когато капитанът на яхтата почука на вратата и притеснено влезе вътре.

— Извинете, че ви прекъсвам, мистър Шилър, но ви търсят по телефона за нещо важно.

Шилър побутна картите си към Никълс.

— Няма смисъл да продължавам да се мъча с тези карти. Бихте ли ме извинили?

Едно от основните правила на ежеседмичните сбирки беше никакви телефонни обаждания, освен ако не ставаше дума за нещо важно, касаещо по някакъв начин всички присъстващи на масата. Играта продължи, но четиримата мъже играеха автоматично, като любопитството им все повече нарастваше.

— Ти си на ред, Алексей — каза сенаторът.

— Твоите четири долара и още четири.

— Плащам.

Короленко примирено вдигна рамене и свали картите си на масата с лицето нагоре. Всичко, което имаше, беше чифт четворки.

Сенаторът се усмихна иронично и обърна своите карти. Печелеше с чифт шестици.

— О, боже мили — простена Никълс. — Аз излязох с чифт попове.

— Ето ти парите за обяд, Алексей. — Вихуски се разсмя.

— Е, значи и двамата сме блъфирали — каза Короленко. — Сега знам защо няма да си купя кола на старо от американски политик.

Сенаторът се облегна на стола и прокара ръка през гъстата си като грива сребрееща коса.

— Всъщност, докато бях студент по право продавах коли, за да се издържам. Опитът, който получих, ми помогна най-много в борбата за място в Сената.

Шилър влезе отново в салета и седна на масата.

— Съжалявам, че трябваше да изляза, но току-що ме уведомиха, че чартърен самолет на Обединените нации се е разбил върху северното крайбрежие на Гренландия. Загиналите са повече от петдесет. Не се съобщава за оцелели.

— Имало ли е съветски представители на борда? — попита Вихуски.

— Все още не е получен списък на пътниците.

— Бомба, поставена от терористи?

— Още е твърде рано да се каже, но според първите откъслечни сведения, не е станало случайно.

— Какъв е бил полетът?

— От Лондон за Ню Йорк.

— Северна Гренландия? — замислено повтори Никълс. — Трябва да са се отклонили на хиляди мили от курса.

— Намирисва на отвличане — изказа предположение Вихуски.

— На мястото вече са пристигнали спасителни групи — обясни Шилър. — До един час ще знаем повече.

Лицето на сенатор Пит помръкна.

— Имам ужасното подозрение, че в самолета се е намирала Хала Камил. Тя трябваше да се завърне в седалището на организацията в Съединените щати от Европа за сесията на Общото събрание другата седмица.

— Мисля, че Джордж има право — каза Вихуски. — Двама от членовете на съветската делегация пътуваха с нейния екип.

— Лудост — като поклати уморено глава заяви Шилър. — Истинска лудост. Кой би имал интерес да убие цял самолет представители на ООН?

Никой не бързаше да отговори. Известно време всички мълчаха. Короленко беше вперил безизразен поглед в центъра на масата. След малко тихо промълви:

— Ахмад Язид.

Сенаторът погледна руснака право в очите.

— Ти си знаел.

— Досещах се.

— Мислиш, че Язид е наредил Камил да бъде убита?

— Мога само да кажа, че нашето разузнаване успя да разбере, че в Кайро съществува ислямска фракция, която замисля опит за покушение.

— И стояхте със скръстени ръце, без да кажете и дума, докато през това време загиваха петдесет невинни човека.

— Предвижданията ни се оказаха погрешни — призна Короленко. — Не знаехме нито по какъв начин, нито пък кога трябва да бъде извършено убийството. Приемахме, че животът на Камил ще бъде в опасност единствено ако се върне в Египет — застрашен не пряко от самия Язид, а по-скоро от неговите фанатизирани привърженици. Данните за него, с които разполагате, са същите като нашите: изключително надарен човек, който си мисли, че е мюсюлманският Ганди.

— Толкова за данните на КГБ и ЦРУ — откровено каза Вихуски.

— Още един класически случай, в който специалистите от разузнаването стават жертва на добре замислена кампания за лансиране на дадена личност пред обществеността — въздъхна сенаторът.

— Този човек е далеч по-голям психопат, отколкото си мислехме.

Шилър кимна в знак на съгласие.

— Язид е отговорен за тази трагедия. Привържениците му никога не биха и помислили да сторят това, без неговата благословия.

— Той има мотив — каза Никълс. — Камил притежава огромни способности и обаяние. Нейната популярност сред обикновените хора и военните далеч надвишава тази на президента Хасан. Тя имаше огромно влияние. Ако е мъртва, въпрос на часове е начело на Египет да застане правителство от реакционно настроени молли.

— А когато Хасан падне? — многозначително попита Короленко. — Какво ще бъде поведението на Белия дом тогава?

— Ами същото като на Кремъл — каза Шилър. — Ще изчакаме докато прахът се слегне.

За момент неизменната усмивка изчезна от лицето на Короленко.

— А ако, или по-точно когато, обединените арабски нации нападнат държавата на евреите?

— Ще подкрепяме Израел докрай, както сме правили в миналото.

— Но ще изпратите ли американски военни части?

— По всяка вероятност не.

— Арабските лидери няма да бъдат толкова предпазливи, ако узнаят това.

— Да заповядат. Само че помни, Алексей — този път няма да използваме влиянието си, за да предотвратим превземането на Кайро, Бейрут и Дамаск от израелците.

— Искаш да кажеш, че президентът няма да ги възпре, ако те решат да прибегнат до използването на ядрено оръжие?

— Нещо такова — заяви Шилър с преднамерено безразличие. Той се обърна към Никълс. — Чий ред е да раздава?

— Мисля, че е мой — каза сенаторът, като се стараеше с всички сили гласът му да прозвучи естествено. Тази неочаквана промяна на позицията на президента по отношение на Близкия Изток беше нещо ново за него. — Мизата петдесет цента ли ще бъде?

Руснаците не мислеха да се отказват толкова лесно.

— Намирам това за крайно обезпокоително — заяви Вихуски.

— Все някога трябваше да настъпи промяна — отбеляза Никълс. — Според последни предвиждания, нефтените запаси на САЩ възлизат на осемдесет милиарда барела. При положение, че цените се вдигнат до петдесет долара за барел, нашите нефтени компании могат вече да си позволят да пристъпят към изпълнението на широкообхватна програма за проучване на евентуални находища. И, разбира се, все още можем да разчитаме на мексиканските и южноамериканските запаси. Изводът е, че вече няма нужда да разчитаме на Близкия Изток за доставки на нефт. Тъй че ще престанем да ги коткаме. Ако съветското правителство реши да наследи арабската бъркотия, може да я получи като подарък.

Короленко не можеше да повярва на ушите си. Неговата вродена предпазливост го караше да се отнася скептично към чутото. Но той познаваше твърде добре американците, за да допусне, че блъфират или се опитват да го подведат по въпрос от такава важност.

Сенаторът Пит също имаше съмнения относно стратегията, която президентът искаше да доведе до знанието на съветските представители. Съществуваше реална възможност през Рио Гранде да не потече нефт тогава, когато САЩ щяха да имат нужда от него. Мексико беше пред революция и само трябваше някой да даде сигнал за нея.

Проклятието на Египет беше някой средновековен фанатик като Язид. Но Мексико също имаше своя безумец в лицето на Топилцин — месия, който беше нещо средно между Бенито Хуарес и Емилио Запата и който проповядваше връщане към религиозна държава, основана на културата на ацтеките. Подобно на Язид и Топилцин беше подкрепян от милионите бедни в страната, като той също можеше всеки момент да свали сегашното правителство.

Откъде се взимаха всички тези безумци, чудеше се сенаторът. Кой създаваше тези дяволски изчадия? Той се опита да застави ръцете си да не треперят, когато започна да раздава.

— Покер с открити карти, господа, джокерите участват.