Клайв Къслър
Съкровище (19)

18

— Търсят те по телефона — извика съпругата на Джулиъс Шилър през прозореца на кухнята.

Шилър вдигна поглед от откритата скара в задния двор на обградената си с дървета къща в Чеви Чейс.

— Казаха ли кой се обажда?

— Не, но ми прозвуча като Дейл Никълс.

Той въздъхна и размаха машата.

— Ела наглеждай пържолите да не прегорят.

Мисис Шилър целуна мимоходом съпруга си, когато се разминаха на верандата. Той влезе в кабинета си, затвори вратата и вдигна слушалката.

— Да?

— Джулиъс, обажда се Дейл.

— Казвай какво има?

— Съжалявам, че те безпокоя в неделя — каза Никълс. — Да не прекъснах нещо?

— Само приготовлението на семейната скара на открито.

— Трябва да си наистина голям почитател на скара. Навън температурата е едва седем градуса.

— По-добре, отколкото да одимявам гаража.

— Най-много обичам пържоли и бъркани яйца.

Шилър схвана намека на Никълс за бърканите яйца и превключи телефона си към защитена от подслушване линия, която действаше в режим на компютърно кодиране^[1].

— Добре, Дейл, какво става при теб?

— Хала Камил. Осъществихме подмяната без проблеми.

— Искаш да кажеш, че нейната двойница се намира в болницата „Уолтър Рийд“? — попита Шилър.

— Под засилена охрана, както подобава в такива случаи.

— Кой я дублира?

— Тери Руни, актрисата. Гримира се превъзходно. Не можеш да я различиш от истинския генерален секретар, ако не се изправиш очи в очи с нея. За по-голяма убедителност организирахме пресконференция с лекарите от болницата. Историята, която поднесоха, описваше тежкото положение, в което се намира.

— А Камил?

— Тя остана в самолета на Военновъздушните сили, който я докара от Гренландия. След като презареди с гориво, той отлетя за Бъкли Фийлд, близо до Денвър. Оттам тя бе откарана с хеликоптер в Брекънридж.

— Ски курорта в Колорадо?

— Да, в момента си почива настанена удобно в алпийската вила на сенатор Пит, която се намира съвсем близо до града.

— Как приема принудително наложената й почивка?

— Все още нямам сведения. Тя беше натъпкана с успокоителни, когато я пренасяха от болницата в Туле. Но няма да има възражения, когато научи за операцията ни да осигурим безопасното й пристигане в главната квартира на ООН, за да произнесе реч при откриването на сесията на Общото събрание. Близък до нея източник, на когото може да се вярва твърди, че тя възнамерява да подложи на унищожителна критика Язид и да го разобличи като религиозен мошеник, като представи доказателства за подмолните му терористични действия.

— Четох доклад от същия източник — призна Шилър.

— До откриването на сесията остават пет дни — каза Никълс. — Язид няма да се спре пред нищо, за да я премахне.

— Не трябва да допуснем да се появи на публично място преди да стъпи на подиума — заяви сериозно Шилър.

— Тя е в безопасност — каза Никълс. — Получил ли си някакви сведения от египетското правителство?

— Президентът Хасан ни оказва пълно съдействие по отношение на Камил. Той се бори със зъби и нокти за всеки час отсрочка, който може да купи или открадне, за да приведе в действие новите си икономически реформи и да смени висшите ръководители на армията с хора, на които може да вярва. Хала Камил е единствената пречка пред Язид, която не му позволява да направи опит за бързо сваляне на египетското правителство от власт. Ако платените убийци на Язид успеят да я спрат, преди речта й да бъде излъчена по световните сателитни новинарски канали, съществува реална опасност Египет да се превърне във втори Иран преди да е изтекъл този месец.

— Успокой се, Язид няма да разбере за номера, който му скроихме, преди да е станало твърде късно — уверено заяви Никълс.

— Предполагам, че тя се намира под засилена охрана?

— За това се грижат най-добрите агенти от секретните служби. Президентът лично следи отблизо цялата операция.

Съпругата на Шилър почука на вратата и заговори високо от другата страна:

— Пържолите са готови, Джулиъс.

— Минутка — отвърна той.

Никълс дочу размяната на реплики.

— Това е всичко засега. Оставям те да се върнеш при пържолите си.

— Щях да се чувствам по-спокойно, ако ФБР също оказваше съдействие в този случай — каза Шилър.

— Персоналът, който се грижи за охраната на Белия дом взе под внимание всички непредвидени обстоятелства, които биха могли да възникнат. Президентът счита, че най-добре ще бъде информацията да бъде ограничена в много тесен кръг.

За момент Шилър помълча замислен. После каза:

— Гледайте да не я оплескате, Дейл.

— Не се безпокой. Обещавам, Хала Камил ще пристигне в сградата на ООН в Ню Йорк в отлична форма и пълна с плам.

— Най-добре.

— Съмняваш ли се?

Шилър затвори телефона. Изпитваше тревожно чувство. Искаше му се да вярва, че Белият дом наистина знае какво прави.

От другата страна на улицата, в задната част на микробус форд, отстрани на който имаше надписи „Водопроводни услуги «Капитол». 24-часова аварийна поддръжка“, седяха трима мъже. Тясното пространство беше претъпкано с електронно оборудване за подслушване.

Скуката беше настъпила преди пет часа. Осъществяването на наблюдение е може би най-отегчителната работа, като се изключи това човек да гледа как ръждясват железопътните релси. В атмосферата се усещаше раздразнение. Единият от мъжете пушеше, а останалите двама бяха непушачи и не можеха да понасят задимения въздух. Всички бяха схванати. Беше им студено. Бивши агенти от разузнаването, те бяха напуснали работа, за да станат независими предприемачи.

Повечето агенти, които са се оттеглили от активна служба, приемат от време на време да извършат по някоя странична поръчка за правителството, но тези тримата бяха измежду малцината, за които парите означаваха повече от патриотичния дълг и по тази причина продаваха всяка поверителна информация, до която успееха да се доберат, на онзи, който им предложеше най-високо заплащане.

Единият от тях, рус и слаб като бостанско плашило тип, наблюдаваше с бинокъл къщата на Шилър през потъмненото стъкло.

— Излиза от кабинета.

Дебелият мъж, приведен над магнетофона със слушалки на главата, кимна в знак на съгласие.

— Разговорът приключи.

Третият, който имаше дълги, извити нагоре и напомадени мустаци, задейства параболично огледало с лазерен лъч, който изпълняваше ролята на чувствителен микрофон за приемане на човешка реч в стая по вибрациите върху стъклата на прозорците. Усиленият и обработен посредством оптическа система сигнал се записваше върху звуконосител.

— Нещо интересно? — попита мършавият блондин.

Дебелият свали слушалките и избърса потното си чело.

— Мисля, че моят дял от този ангажимент ще стигне да изплатя лодката си за риболов.

— Обичам стока, дето веднага ще я лапнат на пазара.

— Тази информация си струва бая пара за онзи, който се нуждае от нея.

— Кой имаш предвид? — попита мустакатият.

Дебелият се ухили като сит койот.

— Един богат високопоставен чалмалия, дето иска да се издокара пред Ахмад Язид.