Клайв Къслър
Съкровище (41)

40

— По дяволите, Мартин! — каза рязко президентът. — Твоите хора в Близкия изток не надушиха ли, че се крои план за отвличането на „Лейди Фламбъро“?

Мартин Броган, директорът на ЦРУ, сви уморено рамене. Той бе свикнал да го обвиняват за всеки терористичен акт, при който са убити или взети като заложници американци. Успехите на ЦРУ рядко бяха приветствани, но грешките им бяха предмет на разследвания от Конгреса и широко се раздухваха от новинарските медии.

— Корабът, заедно с целия списъчен състав на пътниците, както и екипажът са били отвлечени под носа на най-добрите агенти от силите за сигурност в света — отговори той. — Който и да е замислил и изпълнил това начинание, той е бил един много хитър режисьор. Самият обхват на операцията е далеч по-голям от която и да е терористична дейност, на която сме били свидетели в миналото. В тази светлина аз намирам, че едва ли е толкова учудващо, че нашата антитерористична мрежа не е била предварително уведомена.

Алън Мърсиър, съветникът по националната сигурност, свали очилата си и лениво избърса стъклата с носна кърпичка.

— От наша страна също нямаше нищо — каза той, подкрепяйки Броган. — Анализът на подслушвателните ни системи за следене не успя да открие дори и намек за някакво възможно похищение на туристическия кораб и отвличане на двама чуждестранни ръководни лица.

— Като изпратих Джордж Пит да се срещне с президента Хасан, аз осъдих един стар приятел на смърт — каза с огорчение президентът.

— Не е по ваша вина — успокои го Мърсиър.

Президентът ядосано удари по масата с юмрук.

— Сенаторът, Хала Камил, Де Лоренцо и Хасан, не мога да повярвам, че всички тях вече ги няма.

— Не знаем това със сигурност — каза Мърсиър.

Президентът втренчи поглед в него.

— Не можеш да скриеш един туристически кораб и всички хора на борда, Алън. Дори и един тъп политик като мен знае това.

— Все още има възможност.

— Възможност, другия път. Това е било чисто и просто една самоубийствена мисия. Всичките тези нещастни хора вероятно са били заключени вътре, когато корабът е бил потопен. Терористите никога не са планирали да избягат. Те също са се удавили.

— Все още не са получени всички факти — възрази Мърсиър.

— Какво точно знаем? — попита президентът.

— Нашите експерти са вече в Пунта дел Есте, където работят с хората от уругвайските сили за сигурност — обясни Броган. — Засега разполагаме само с предварителни заключения. Първо, похищението е било свързано с арабска група. Появиха се двама свидетели, които са били в един преминаващ влекач, когато са видели, че „Лейди Фламбъро“ е приемал товар от една пристанищна баржа. Те са чули членове от екипажите и на двата съда да говорят на арабски. Баржата не е била намерена и се предполага, че е потопена някъде в пристанището.

— Някаква представа за товара? — попита Мърсиър.

— Всичко, което свидетелите са могли да си спомнят, са били някакви варели — отговори Броган. — Второ, от туристическия кораб са предали фалшиво съобщение до началника на пристанището, в което са казали, че се е повредил главният генератор и че съдът ще поддържа включени само навигационните си светлини, докато се извърши ремонта. След това, веднага щом се стъмнило, неосветеният кораб вдигнал котва и напуснал пристанището, като се сблъскал с частна яхта, возеща важни южноамерикански бизнесмени и дипломати — единствената грешка в иначе безупречното изпълнение. След това той изчезнал.

— Едва ли е аматьорска работа — каза Мърсиър, — за разлика от нескопосния втори опит за покушение срещу Хала Камил.

— Съвсем различна група — добави Броган.

Дейв Никълс проговори за първи път, откакто бе започнало заседанието.

— Която ти свърза директно с Ахмад Язид.

— Да, убийците не са били много внимателни. В труповете са били намерени египетски паспорти. Ние идентифицирахме един от тях, водача им, като молла и фанатичен последовател на Язид.

— Смяташ ли, че Язид стои зад отвличането?

— Със сигурност е имал мотив — отвърна Броган. — След като президентът Хасан бъде отстранен, неговата следваща цел ще бъде да оглави египетското правителство.

— Същото се отнася за президента Де Лоренцо, Топилцин и Мексико — заяви категорично Никълс.

— Интересна завръзка — каза Мърсиър.

— Какво можем да направим, освен изпращането в Уругвай на следователи от ЦРУ за борба с тероризма? — попита президентът. — Какви са нашите варианти за подпомагане на операцията по издирването на „Лейди Фламбъро“?

— Отговорът ми на първата част от въпроса ви е — каза Броган — много малко. Разследването е в добри ръце. Шефовете на уругвайската полиция и разузнавателните служби са обучавани тук и в Англия. Те си знаят работата и работят в тясно сътрудничество с нашите експерти. — Той направи пауза, като избягваше погледа на президента. — Що се отнася до втората част, също много малко. Военноморското министерство не разполага със свои кораби, които да патрулират в океана южно от Латинска Америка. Най-близкият съд до този район е една атомна подводница, която провежда учение до бреговете на Антарктика. Нашите южноамерикански приятели се справят прекрасно и без нас. Над осемдесет военни и цивилни самолета и поне четиринадесет кораба от Аржентина, Бразилия и Уругвай претърсват морето до Пунта дел Есте от зори.

— И не са намерили никаква следа, която да ги насочи към „Лейди Фламбъро“ — каза президентът. И малкото оптимизъм, който той хранеше в себе си, започна бързо да се стопява и да отстъпва място на унинието.

— Ще намерят — лаконично каза Мърсиър.

— Няма начин да не се появят отломки от кораба и трупове — каза открито Броган. — Не е възможно да изчезне кораб с такива размери и да не остави никакви следи.

— Историята попадна ли вече в пресата? — попита президентът.

— Информираха ме, че е била разпространена от радиостанциите преди един час — отговори Никълс.

Президентът скръсти ръце и стисна здраво юмруци.

— В Конгреса ще вдигнат врява до небето, когато разберат, че един от техните членове е жертва на терористичен акт. Никой не знае какво отмъщение ще поискат.

— Целта на мисията на сенатора е сама по себе си достатъчна, за да породи голям скандал, ако се разчуе за нея — каза Никълс.

— Странно как терористите могат да убиват международни лидери и дипломати, заедно със стотици други невинни жертви, но се отървават само с няколко години затвор — размишляваше президентът. — Но ако ние започнем да играем тяхната игра и започнем да ги преследваме с оръжие в ръка, тогава на нас ни лепват клеймото на неморални и кръвожадни отмъстители. След това новинарските медии раздухват тези случаи и Конгресът настоява да се проведе разследване.

— Трудно е човек да бъде добродетелен — каза Броган. Гласът му започваше да звучи уморено.

Никълс стана и се протегна.

— Не смятам, че има повод за тревога. Няма нищо записано черно на бяло или на магнетофонна лента. Освен това само присъстващите в тази стая знаят защо сенатор Пит отлетя за Пунта дел Есте, за да разговаря с президента Хасан.

— Дейл е прав — каза Мърсиър. — Ние можем да излезем с най-различни извинения и да дадем задоволително обяснение на неговата мисия.

Президентът разтвори ръце и разтри уморено очи.

— Не е изминал и един ден от смъртта на Джордж Пит, а ние вече търсим начини как да си прикрием задника.

— Този проблем е от второстепенно значение в сравнение с политическите катаклизми, които очакваме в Египет и Мексико — каза Никълс. — След смъртта на Хасан и Де Лоренцо Египет ще тръгне по пътя на Иран и ще бъде безвъзвратно загубен за Запада. След това идва ред на Мексико… — Той се поколеба. — До нашата граница ще имаме бомба с часовников механизъм, която може да избухне всеки момент.

— Като началник на моята канцелария и най-близък съветник, какви мерки предлагаш да вземем?

Стомахът на Никълс се сви от внезапен спазъм и пулсът му се ускори. Президентът и двамата съветници по разузнаването го гледаха в очите, сякаш се опитваха да прочетат мислите му. Той се запита дали болката, която измъчваше стомаха му, идваше от това, че вниманието на всички бе приковано в него или от мисълта за приближаващата катастрофа до тяхната южна граница.

— Предлагам да изчакаме за доказателство, че „Лейди Фламбъро“ и всичките му пътници лежат на дъното на океана.

— А ако няма изгледи за такова доказателство? — попита президентът. — Ще продължаваме ли да чакаме, докато Египет и Мексико, чийто президенти са изчезнали и се предполага, че са мъртви, бъдат завладени от Топилцин и Ахмад Язид, двама луди мегаломани? След това накъде? Какви мерки можем още да предприемем, за да ги спрем, преди да е станало твърде късно?

— Ако изключим убийството, никакви — Никълс нервно масажираше с ръка свития си от болка стомах. — Можем само да се подготвим за най-лошото…

— Което е…?

— Отписваме Египет — каза сериозно Никълс — и нападаме Мексико.