Клайв Къслър
Съкровище (74)

73

Президентът седеше в кожено кресло и наблюдаваше четири телевизионни монитора. Три от тях бяха настроени да приемат основните телевизионни мрежи, докато четвъртият приемаше директно от един армейски комуникационен център, поместен в един военен камион в Рома. Той изглеждаше уморен, но лицето му бе съсредоточено. Очите му блестяха от напрежение и скачаха непрекъснато от монитор на монитор.

— Просто не мога да повярвам как е възможно толкова много хора да бъдат събрани на такова малко място — чудеше се той.

— Храната им е на привършване — каза Шилър, като четеше последния доклад на ЦРУ, пристигнал преди минута. — Трудно се намира вода за пиене, а санитарните възли са задръстени.

— Ще бъде или довечера, или никога — уморено въздъхна Никълс.

Президентът попита:

— За какъв брой хора става въпрос?

— Компютърното преброяване на базата на въздушни снимки показва близо четиристотин тридесет и пет хиляди — отвърна Шилър.

— И те ще нахлуят през коридор широк по-малко от километър — каза мрачно Никълс.

— Мътните го взели тоя копелдак! — избухна президентът. — Не съзнава ли, че хиляди ще бъдат стъпкани или удавени още при преминаването на реката, или въобще не го е грижа за това?

— Повечето от тях са жени и деца — добави Никълс.

— Фамилията Капестер не са известни със своето милосърдие и добра воля — процеди през зъби Шилър.

— Все още не е късно да го премахнем.

Последната реплика бе от Мартин Броган, директора на ЦРУ.

— Убийството на Топилцин ще бъде равнозначно на убийството на Хитлер през 1930.

— При условие, че твоят наемник успее да се доближи достатъчно близо до него — отбеляза Никълс. — Освен това той после ще бъде унищожен от тълпата.

— Имах предвид изстрел с мощно оръжие от четиристотин метра.

Шилър поклати глава.

— Това не е практично решение. Този изстрел може да бъде произведен единствено от възвишението, което се намира на нашия бряг на реката. Мексиканците веднага ще разберат кой стои зад всичко това. Тогава нещата наистина могат да приемат лош обрат. Вместо мирно шествие, войниците на генерал Чандлър ще имат насреща си побесняла тълпа от хора, които ще щурмуват Рома, като използват за оръжие всичко, до което могат да се докопат — пушки, ножове, камъни, бутилки. Тогава вече ще бъдем изправени пред истинска война.

— Съгласен съм с това — каза Никълс. — Генерал Чандлър няма да има друг избор, освен да отвърне с цялата мощ на оръжията си, за да спаси хората си и американските граждани в района.

В израз на безсилие, президентът удари с юмрук по облегалката на креслото си.

— Нищо ли не можем да направим, за да предотвратим масовото клане?

— Както и да го погледнем — отвърна Никълс, — контрата винаги остава у нас.

— Може би трябва да пратим всичко по дяволите и да предадем съкровището на Александрийската библиотека на президента Де Лоренцо. Трябва да направим всичко възможно то да не попадне в мръсните ръце на Топилцин.

— Безсмислен жест — каза Броган. — Топилцин използва древните предмети само като претекст, за да оправдае нашествието си. Нашите разузнавателни източници съобщават, че той планира подобни масови нахлувания на имигранти през Бая в Южна Калифорния и през границата до Ногалес в Аризона.

— Само ако можехме да спрем това безумие — измърмори президентът.

Един от четирите телефона иззвъня и Никълс вдигна слушалката.

— Генерал Чандлър, господин президент. Обажда се по един кодиран канал.

Президентът въздъхна дълбоко.

— Поне мога да погледна лицето на човека, на когото може да се наложи да заповядам да убие десетки хиляди хора.

Екранът на монитора угасна за момент, след което отново светна и показа главата и раменете на един мъж, който наближаваше петдесетте. Лицето му бе изпито, силно прошарената му коса не бе скрита под каска или шапка. Бръчките около сините му очи издаваха напрежението от последните няколко дни.

— Добро утро, генерале — поздрави го президентът. — Съжалявам, че не можеш да ни видиш, но тук при нас няма камера.

— Разбирам, господин президент.

— Каква е ситуацията?

— Току-що заваля силен дъжд, който се явява като дар божи за онези бедни хора. Те ще могат да попълнят запасите си от вода, прахът ще улегне, а вонята от тоалетните им вече започна да намалява.

— Има ли някакви провокации?

— Обичайните лозунги и знамена, но няма насилие.

— От това, което можете да видите, има ли признаци на обезкуражаване на част от хората и има ли някои, които да са започнали да се завръщат по домовете си?

— Не, сър — отвърна Чандлър. — Ако има нещо, то е в обратната посока. Ентусиазмът им расте с всяка измината минута. Те смятат, че техният ацтекски месия е докарал дъжда, а и той се бие по гърдите, като ги убеждава в същото. Няколко групи католически свещеници обикаляха сред хората, като ги молеха да се върнат в лоното на тяхната църква и да се приберат по домовете си. Но негодниците на Топилцин на бърза ръка ги прогониха от града.

— Мартин Броган смята, че те ще тръгнат довечера.

— Моето разузнаване твърди същото. — Генералът се поколеба, преди да зададе съдбовния въпрос: — Има ли промяна в заповедта, господин президент? Все още ли трябва да ги спра на всяка цена?

— Да, генерале, докато не получиш друго нареждане от мен.

— Трябва да заявя, сър, че ме поставяте в много неудобно положение. Не мога да гарантирам, че ако заповядам на моите момчета да стрелят срещу жени и особено срещу деца, те ще се подчинят.

— Разбирам положението ти, генерале, и ти съчувствам, но ако не удържим фронта в Рома, милиони бедни мексиканци ще изтълкуват това за отворена покана да нахлуят безпрепятствено в Съединените щати.

— Не мога да възразя на довода ви, господин президент, но ако открием масиран огън с най-модерни оръжия срещу половин милион души, наблъскани един в друг до краен предел, историята ще ни обвини в извършване на престъпление срещу човечеството.

Думите на генерала напомниха на президента за ужасните нацистки престъпления и Нюрнбергския процес, но той бе твърд в отговора си.

— Колкото и да е отблъскваща тази мисъл, генерале — каза сериозно той, — последиците от бездействието са непредсказуеми. Моите експерти по националната сигурност прогнозират, че държавата ще бъде залята от истерична вълна на самосъхранение, която ще доведе до образуване на доброволни отряди, които ще се надигнат срещу потока от нелегални имигранти. Нито един мексикански американец няма да бъде спокоен. Броят на жертвите и от двете страни може да придобие астрономически размери. Консервативните законодатели ще се надигнат и ще изискат Конгресът да обяви официално война на Мексико. Не искам и да мисля какво може да се случи по-нататък.

Всички присъстващи в стаята ясно виждаха как генералът бе объркан от противоречиви мисли и чувства. Когато той проговори обаче, гласът му бе тих и уверен.

— Най-почтително ви моля да поддържаме близка връзка до нашествието.

— Разбрано, генерале — съгласи се президентът. — След малко моите съветници по националната сигурност ще се присъединят към мен в Залата за кризисни ситуации.

— Благодаря ви, господин президент.

Лицето на генерал Чандлър изчезна и на негово място в близък план се появи изображението на един шлеп, поставен върху ролки. Стотина души напрягаха мишци и го теглеха с въжета към водата.

— Е, — каза Шилър, като клатеше глава, сякаш се чудеше на всичко това, — направихме всичко, което можахме, за да попречим на бомбата да избухне, но не успяхме да обезвредим взривателя. Сега не ни остава нищо друго, освен да седим край нея, и да чакаме взривната вълна да ни помете.